Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260412 26.10.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
Търговско отделение, ХVІІ състав
На 07.10.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
` Председател:
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Мая Крушева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 951 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 31, ал.5 от
ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД; евентуални обратни искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Ищцовото дружество „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“
№ 56, ет.2, офис 265 моли да се
постанови решение, с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул.
„Хр.Г.Данов“ № 37, да бъде осъден да му заплати сумата 39 752.89 лв. – дължима цена на продадена и неплатена
ел.енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници № 1014/12.02.2013 г. за периода от 01.11.2016 до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 6262.07 лв. – общ размер на мораторно обезщетение, от които:
-
3
950.03 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2016 и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1143.32 лв. за периода 01.01.17 –
8.11.19;
-
3
882.41 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2016 и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1090.31 лв. за периода 01.02.17 –
8.11.19;
-
2 208.54 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 3.55 лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 върху сумата 17.32 лв. и
449.22 лв. – върху сумата 2191.22 лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 ;
-
6 305.76 лв. – разлика между
платената цена за м. октомври 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1240.13 лв. за периода 01.12.17 – 8.11.19;
-
3 043.34 лв. – разлика между
платената цена за м. ноември 2017 и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 572.32
лв. за периода 01.01.18 – 8.11.19;
-
3 504.09 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 628.79 лв. за периода 01.02.18 – 8.11.19;
-
1 272.26 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 131.82 лв. за периода 01.11.18 – 8.11.19;
-
5 896.14 лв. – разлика между
платената цена за м. октомври 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 561.77 лв. за периода 01.12.18 – 8.11.19;
-
2 432.78 лв. – разлика между
платената цена за м. ноември 2018 и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 210.84
лв. за периода 01.01.19 –
8.11.19;
-
2 833.03 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 221.13 лв. за периода
01.02.19 – 8.11.19;
-
4 424.52 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2019 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава за периода 01.11.19 – 8.11.19 в размер на 0.01
лв. върху сумата 432.02 лв. и
8.87 лв. – върху сумата 3992.50 лв.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници № 1014/12.02.2013 г. – енергиен обект ФЕЦ „СОЛАР ИНВЕСТ
ТРЕЙДИНГ-1-ДУВАНЛИ“, находящ се в землището на с. Дуванли, ЕКАТТЕ 24000,
местност „Юртулука“, ПИ 017062, място 1, община Калояново.
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора произведената активна
ел.енергия от възобновяеми източници /ЕЕВИ/ се изкупувала от купувача по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния
обект, който се определя от продавача чрез подаване на декларация по образец –
приложение 2.
Съгласно чл. 5, ал.7 от от договора дължимите суми се
заплащали в срок до 10 работни дни от получаване на оригиналната фактура,
придружена с подписан от продавача протокол за количество произведена ЕЕ.
След сключване на договора, с решение № Д-33 от
14.09.2013 г. на ДКЕВР били определени временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат изплащани на
производителите на ЕЕВИ. Това решение било отменено от ВАС, като ищецът се
позовава на създадена трайна съдебна практика , че отмяната на
незаконосъобразен административен акт на ДЕКВР има обратно действие и отменя
последиците от решението на ДЕКВР.
Впоследствие било прието ново решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, на основание пар.17 от ПЗР
на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 56/2015 г./, с което било установено нетното специфично
производство /НСП/ на ЕЕ, въз основа на което били определени преференциални
цени в съответни решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИДЗЕ.
Произведената от ищцовото дружество ЕЕ от процесната ФЕЦ била изкупувана на
цена от 567.41 лв./МWh без ДДС – за ел.централи с
фотоволтаични модули над 30 KW до 200 KW, при което същата попадала в обхвата на т. 2.14 на
цитираното решение от 31.7.15 г.
Съгласно решението ответникът изкупувал на цена от 567.41
лв./МWh без ДДС произведено количество ЕЕ в размер на
1 188 КWh, а произведено количество над
този размер – на по-ниска цена. При това положение била формирана разлика между
сумите, дължими по договора при прилагане на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС и реално платените суми на основание
т. 2.14 от решение СП-1/31.7.15 г. на КЕВР за месеците ноември и декември 2016,
септември – декември 2017, септември – декември 2018, септември 2019 г., която
разлика е помесечно посочена като размер в исковата молба.
Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР било обжалвано и отменено в частта му по т. 2.14 по
адм.д. № 3247/16 г. на АССг с решение № 4937/20.7.17 г., потвърдено с решение №
14886/3.12.18 г. по адм.д. № 3247/16 г. на ВАС.
Позовавайки се на отмяната на т.2.14 от решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, и на трайно установената съдебна практика за обратно
действие на отмяната, ищецът счита, че цялото произведено количество за
процесния период е следвало да бъде изкупено на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС, а не една
част да се заплаща по по-ниски цени. Претендира се ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца неизплатената разлика на доставената ЕЕВИ за
процесния период, която разлика общо възлиза на сумата 39 752.89 лв.
Претендира се и обезщетение за забава в общ размер на 6262.07 лв съгласно уточняваща молба
вх. № 11226/12.05.2020 г.
Ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
ЕИК ********* е подало отговор, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Не оспорва сключването на процесния договор, както и
приемането на решение СП-1/31.7.15 г. и неговата отмяна от административния съд
в частта му, отнасяща се до процесната ФЕЦ на ищеца.
Не спори, че преференциалната цена, приложима към
процесната ФЕЦ по решение Ц-18/20.6.11 г. е в размер на 567.41 лв./МWh без ДДС.
Възразява, че след отмяната на решение СП-1/31.7.15 г.
КЕВР приела ново решение – №
СП-2/6.3.2019 г., с което се определяло НСП за обекти на производство на ЕЕ
като този на ищеца, и то било в същия размер като по решение СП-1/31.7. 15, считано от 31.7.15 г. Това решение също било обжалвано по
съдебен ред. Сочи, че решенията на КЕВР подлежат на предварително изпълнение и
искания за спиране на изпълнението им са недопустими.
Възразява още, че процесният договор за изкупуване на
ЕЕВИ е действал само през ограничени периоди от време /заявен като „първи
период“/, като в останалите периоди /“втори период“/ ищецът продавал произведената ЕЕ на трети
лица, като се възползвал от възможността по чл. 31, ал.12 от ЗЕВИ, според който
количествата
електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват
за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно
договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката
и/или на балансиращия пазар. Ответникът счита,
че по посочената причина процесният договор не е действал за периодите 18.9 –
31.12.2017, 25.9 - 31.12.2018, 12 –
31.9.2019 г.
През 2016 г.
произведените количества над НСП били изкупени от ответника на цена за излишък.
През 2017, 2018 и 2019 г., след достигане на тези нива ищецът бил започнал да
продава ЕЕ на трети лица, т.е. ответникът не бил изкупувал ЕЕ над определените
нива на НСП.
Развиват се съображения, че НСП се прилага за процесния
обект дори и след отмяната на решение СП-1/31.7.15 г., а именно, че НСП е
определено като средногодишно производство на ЕЕ от 1 КW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на префенциални цени за изкупуване след приспадане на собствените
нужди на производителя /пар.1, т. 29 от ЗЕВИ, т.е. то представлявало условно
количество ЕЕ, определено от КЕВР за период от 12 месеца, с цел покриване на
разходите и осигуравен възвращаемостта на инвестициите на производителите, в
зависимост от вида на ВИ, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта,
мястото и начина на монтиране на съоръженията, инвестиционните разходи, нормата
за възвращаемост, структурата на капитала и на инвестицията /чл. 32 от ЗЕВИ/.
Позовава се на чл. 31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, определяща кои
обекти са изключени от приложението на този текст, като счита, че посочването е
изчерпателно и е недопустимо разширително тълкуване – т.е. за процесния обект
НСП е приложимо.
Позовава се на чл. 30 от договора, според който в случай,
че нормативен акт или административен акт на компетентен орган променят
условията, при които се сключва договора, и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията между тях, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение. Счита, че изменението на чл. 31, ал.5
от ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./ е именно такова условие, с настъпването на
което се променя цената на изкупуване на ел.енергия по договора– преди
достигане на НСП и след това.
Развиват се съображения, че може да се определи НСП дори
и при липса на такова, определено от КЕВР, по изчислителен метод, тъй като са
налице всички необходими за това стойности /т. Б.4 от отговора/.
По отношение на периодите, за които ищецът е продавал ЕЕ
на трети лица, тъй като е била над НСП, ответникът поддържа становище, че
процесният договор въобще не е действал, поради което не дължи суми за
произведената ЕЕ по силата на този договор.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло
исковите си претенции.
Не оспорва обстоятелството, че е издадено ново решение на
КЕВР - № СП-2/6.3.19 г., което е предмет на съдебно обжалване. Поддържат се
доводи, че това решение следва да бъде подложено на инцидентен съдебен контрол
в настоящия процес, като ищецът счита, че същото е нищожен административен акт
и като такъв изобщо не е породило правни последици, евентуално е
незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения в тази насока в
допълнителната искова молба.
Оспорват се доводите, че НСП може да бъде определено по
изчислителен способ, дори и без наличие на решение на компетентния орган –
КЕВР, като се позовава на пар. 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, според който в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона
за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно
регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
Тезата на ищеца е, че след като липсва валидно решение на
КЕВР за определяне на НСП, цялото количество произведена ЕЕ следва да бъде
изкупувано по преференциалната цена.
Оспорват се доводите по отношение на „първи“ и „втори“
период, като ищецът счита, че след като няма валидно решение за определяне на
НСП, няма основание за прилагане нормата на чл. 31, ал.12 от ЗЕВИ в отношенията
между страните и разликата между преференциалната цена и цената, получена от
ищеца, подлежи на изплащане по силата на процесния договор.
Оспорват се доводите, че клаузите на договора са се
променили въз основа изменението на ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./. Ищецът счита,
че сама по себе си изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ не може да измени
уговорената цена по договора без наличието на валиден административен акт на
КЕВР за определяне НСП. Тъй като нормата предоставя тази компетентност на КЕВР,
ищецът счита, че не е допустимо НСП да бъде определяна по друг способ освен по
решение на този орган.
В допълнителния отговор се поддържа теза, че решение СП-2
не следва да бъде подлагано на инцидентен съдебен контрол в настоящето
производство. Сочи, че самият ищец е обжалвал решението пред АССг – адм.д. №
3661/2019 г., като по това дело е постановено решение за отхвърляне на жалбата,
като същевременно е налице произнасяне по друго дело с противоположен
резултат. Счита, че инцидентният
съдебен контрол е недопустим при наличие на подадени жалби против
административния акт и образувани съдебни производства, при които се
осъществява пряк контрол. Навеждат се доводи, че съдът в настоящия процес
евентуално има правомощия да се произнесе досежно нищожността на акта само в
мотивите на съдебното решение.
Третото лице – помагач НЕК ЕАД, конституирано по искане
на ответника, счита предявените искове за неоснователни.
Позовава се на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.7.15
г., който ограничава количествата ЕЕ, които се изкупуват по преференциални
цени, пар.1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, даващ определение на нетно специфично производство /НСП/, на мотивите на законопроекта
за изменение на ЗЕВИ.
Изложени са доводи, че отмяната на т. 2.14 от решение №
СП-1/31.7.15 г. няма за последица отпадане на НСП за процесния обект, първо
защото същият не е изключен от закона от приложението на НСП, второ, предвид
приемането на последващо решение СП-2/6.3.19 г., което установява НСП, считано
от 31.7.15. Сочи се, че цитираните решения на КЕВР нямат ценови характер, а
установяват единствено величината НСП по видове производители и
енергоизточници, съобразявайки определените цени и конкретно посочени ценови
решения, като се развиват подробни съображения за характера на тези решения.
Изложени са доводи за основателност на направените
възражения в отговора на ЕВН ЕС за т.нар. „втори“ период, през който
производителят не е продавал количествата ЕЕ над НСР на ответника ЕВН ЕС, а на трети лица, свободно избрани от
него. Счита, че крайният снабдител не дължи заплащане на ЕЕ, която е продадена
на други лица, дори и да се приеме, че НСП не се прилага и не е валидно
определено.
Предявен е обратен иск от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, против третото лице-помагат, с който ответното
дружество моли, при уважаване на исковете, да се постанови решение, с
което „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище е адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“
№ 8, да бъде осъдена да му заплати
сумата 9 938.13 лв. с ДДС – разлика
между стойността на количеството ЕЕ,
произведена от ФЕЦ „Солар инвест Трейдинг – 1-Дуванли“, изчислена между
приложимата за обекта преференциална цена и стойността на същото количество ЕЕ
при цена за излишък, и 2 967.05 лв.
с ДДС – неустойка за забавено плащане на основание чл. 11 от договор
19ИЕ-КС94ЗЕ01, от които:
- 4 740 лв. –
главница за периода 1 – 30.11.2016 и 1 378.67 лв.- неустойка за периода 28.01.17 до 10.12.2019;
- 4 658.90 лв. – з главница а периода 1 – 31.12.2016
и 1 312.36 лв. – неустойка за периода 2.3.17 – 10.12.19
- 20.78 лв. – главница за периода от 18:00 ч. на 17.9.17 до 0:00 ч на 18.9.17 и
4.28 лв. – неустойка за периода 29.11.17 до 10.12.19 г.
518.42 лв. – главница за периода 14:00 ч на 10.9.19 до
0:00 ч на 12.9.19 и 1.73 лв. – неустойка за периода 29.11.19 до 10.12.19 г.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът по обратния
иск твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗЕ крайните снабдители /в
случая ЕВН ЕС/ продавали на обществения доставчик количествата ЕЕ, която са
закупили по чл. 31 от ЗЕВИ, по цената, на която са я закупили. Впоследствие между страните бил сключен и
изричен договор - № 19ИЕ-КС94ЗЕ01/1.11.16 г., според чл. 3 от който ЕВН ЕС
продава на НЕК ЕЕ, закупена по чл. 31 от ЗЕВИ на цената, по която е закупена от
производителя. На това основание ищецът по обратния иск продал на НЕК ЕАД цялата произведена от процесния обект ЕЕ за
„първия“ период по цените, на които е
закупена. В случай, че се уважи претенцията по първоначалния иск и се приеме,
че ЕЕ следва да бъде изплатена изцяло по преференциалната цена, се
претендира НЕК ЕАД да бъде осъдено да заплати на ЕВН ЕС същите
суми, които последното е осъдено да заплати на производителя ведно с неустойка
за забава на основание чл. 11 от договора в размер на законната лихва, считана
от падежа на отделните месечни задължения до 10.12.19 г. - посочена като дата
на подаване на исковата молба. /Всъщност исковата молба е подадена на 8.11.19
г./
Ответникът по обратния иск НЕК ЕАД моли да се отхвърлят първоначално предявените
искове, респ. да не се разглеждат предявените обратни искове. Евентуално,
оспорва основателността на обратния иск
за главници изцяло предвид изложени съображения за неоснователност на
главния иск.
По отношение на иска за неустойка се излагат и
съображения за неоснователност, свързани с ненастъпил падеж на главниците –
същите не били фактурирани от крайния снабдител и за тях не е започнал да тече
срок за плащане, респ. не се дължи обезщетение за забавено плащане.
В случай, че бъдат разгледани обратните искове, моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,
който експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWp в УПИ 017062 в землището на с.Дуванлии,
м.Юртлука, Община Калояново, обл.Пловдив.
Няма спор, че страните по главните искове – ищецът като продавач и
ответникът като купувач, са сключили договор № 1014/12.02.2013 г. за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. В чл.1 от
договора е уговорено, че продавачът ще произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез горепосочения обект, а купувачът ще изкупува
количеството произведена и доставена от продавача активна енергия, с изключение
на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди или продава по
свободно договорени цени по реда на гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия
пазар. Уговорен е 20-годишен срок на действие на договора – чл.3, ал.1. В чл.4
е уговорено отчитането на произведената енергия да се извършва със средства за
търговско измерване, собственост на разпределителното предприятие, съответно на
база информацията, предоставена от средствата за измерване, купувачът да
съставя протокол, съдържащ данни за количеството произведена през отчетния
период ел.енергия според показанията на електромера, който протокол се изпраща
на продавача не по-късно от три работни дни след края на отчетния период. В
чл.5 е уговорено, че произведената ел.енергия се изкупува по определена от
ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото
законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект. Уговорено е
продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да издава и предоставя на
купувача фактура за дължимите суми през предходния месец. Съответно купувачът
да заплаща на продавача дължимите суми по представената фактура в срок до 10
работни дни от получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от
продавача протокол за количеството произведена електрическа енергия. Според
чл.30 от договора, в случай, че по силата на нормативен или административен акт
на компетентен орган се променят условията, при които се сключва настоящият
договор (срок, преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията между страните, без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение.
Страните не спорят, че преференциалната цена за електрическа енергия,
произвеждана от обекти с характеристиките на този на ищеца, е определена от
ДЕКВР с Решение Ц-18/20.06.2011 г. и е в размер 567,41 лв./kWh без ДДС.
С оглед изменението на разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, считано от
24.07.2015 г., е прието Решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.2.14 от
което е определено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18/20.06.2011 г., в
размер 1 188
kWh за електрически централи с фотоволтаични модули над
30 kW до 200 kW. Няма спор, а това се установява и от приложените решения на
Административен съд София-град и Върховен административен съд, че Решение
№СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т.2.14 е отменено с влязло в сила на
03.12.2018 г. съдебно решение.
Установява се, че след отмяната на горното решение е прието Решение №
СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, по т.14 за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.
Прието е по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че годишното нетно специфично производство на електрическа енергия
на ФЕЦ „Солар Инвест Трейдинг-1 Дуванлии“ е 116424.00 kWh. Годишното НСП е достигнато за 2016 г. на 29.09.2016 г.
в 13,00 ч.; за 2017 г. – на 17.09.2017 г. в 18,00 ч.; за 2018 г. – на 25.09.2018
г. в 15,00 ч.; за 2019 г. – на 10.09.2019 г. в 14,00 ч. Посочено е от вещите
лица количеството ЕЕ, надхвърлящо определеното с Решение СП-2 НСП на централата
за същите години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
Между страните е възникнало и съществува правоотношение по продажба на
електрическа енергия от възобновяеми източници, по отношение на което приложими
са специалните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В
договора е уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от
ищеца електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените
нужди на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период – от 01.11.2016
до 30.09.2019 г., ищецът е продавал
електрическа енергия и на трети лица, което се установява от приложените по
делото фактури, както и представените от самия ищец договори за продажба на
електрическа енергия, сключени със същите лица. Съдът намира, че за
неоспорените от страните периоди: 18.09.2017 г. до 31.12.2017 г., от 25.09.2018
г. до на 31.12.2018 г., както и от 12.09.2019 г. до 31.12.2019 г., когато
ищецът е продавал електроенергия на други купувачи – „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ
ЮРЪП“ ЕАД и „Енерджи МТ“ЕАД, ответникът няма качеството на купувач, поради
което не дължи заплащане на цена по договора. Нещо повече, в самия договор
изрично е уговорено, че ответникът не дължи заплащане на цена за количествата,
необходими за собствени нужди на производителя, както и за тези, изкупени от
трети лица на свободния пазар на електроенергия, поради което в тази й част
исковата претенция е неоснователна.
През останалата част от исковия период и след достигане на т.нар. НСП за съответната
календарна година, процесният договор валидно обвързва страните като продавач и
купувач, поради което ответникът дължи заплащане на цена за изкупеното от него
количество електрическа енергия, произведена от ищеца.
Спорът е каква цена се дължи – дали т.нар.преференциална цена, определена
от ДКЕВР, или т.нар. цена за излишък, каквато е заплащал ответника.
Съгласно чл.5 на сключения между страните договор, се заплаща определената
от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно
приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект.
Приложимото законодателство е ЗЕВИ, в редакцията си към момента на възникване
на материалното правоотношение. В самия договор, е уговорено, че ако по силата
на нормативен акт се променят условията, при които същият е сключен, и новите
условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията помежду
им, без да е необходимо допълнително споразумение. При тълкуване на клаузата на
чл.30 от договора следва да се направи извод, че страните са обвързали
правоотношението не само с действащото към момента на сключването му
законодателство, но и с евентуални промени в същото, които са задължителни за
тях. ЗЕВИ, както и промените в същия, са задължителни са субектите, до които
последният се отнася – за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, за крайния снабдител и обществения доставчик, в това
число за страните по делото, в качеството им на производител за ищеца и краен
снабдител за ответника. Следователно, спрямо процесното правоотношение следва
да намерят приложение и измененията на условията в договора, настъпили по
силата на закона, и промените в същия след сключването му. Страните са се
съгласили при настъпили промени да не се сключва допълнително споразумение, а
същите да се считат обвързани от променените условия по силата на закона. Така
договореностите относно ценообразуването следва да се считат променени с
изменението на законодателните разпоредби, касаещи същото, в това число с
изменението в чл.31, ал.5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.), според което общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т.1. За целия процесен период в
сила е горепосочената разпоредба, която, както се каза по-горе, следва да се
счита за част от съдържанието на договора по силата на чл.30 от същия. Или с
договора ответникът е задължен да заплаща на ищеца преференциална цена до
достигане на т.нар. нетно специфично производство, респективно цена за излишък
– за количествата, надхвърлящи последното.
В §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е
предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената
разпоредба е прието Решение №СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 567,41
лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР.
От техническата експертиза се установява, че количествата произведена от
ищеца електроенергия са заплащани по преференциална цена до достигане на
определеното с горното решение нетно специфично производство, а за разликата
над него количествата, изкупени от ответника, са заплатени по цена за излишък,
по размера на която спор между страните не съществува.
Съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно
тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен
срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. В
посочената разпоредба е предвидено предварително изпълнение на решенията на
КЕВР, като спиране на изпълнението им, освен на изчерпателно изброените
основания, е недопустимо. Това означава, че за процесния казус е без значение
обстоятелството, че горното решение е обжалвано, тъй като същото е било
приложимо през процесния период от време и валидно е определяло
ценообразуването и т.нар. нетно специфично производство, до което се дължи
заплащане на преференциална цена. Независимо от това, следва да се вземе
предвид и, че в хода на настоящото производство оспорването по административен
ред на Решение №СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР е приключило и същото е
стабилизирано с окончателно решение на ВАС, като жалбите против администивния
акт са отхвърлени. Ето защо съдът намира, че следва да се съобрази със същия
акт. При това положение се налага извод, че ценообразуването и заплащането на
изкупените от ответника количества електроенергия е извършено съобразно
изискванията на закона и договора, поради което вземане за допълнителна цена в
полза на ищеца не възниква и за периодите, в които същият е продавал
електроенергия над НСП на ответника.
В допълнение следва да се посочи, че в §1, т.29 ДР ЗЕВИ е дадено
определение на понятието „нетното специфично производство на електрическа енергия“. Според закона това е средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР
за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Ръководейки се от това определение, техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, е
достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца е в размер 1 188 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което е приблизително равно и
по-малко от това, определено от КЕВР. При това положение, дори да се игнорира
решението на КЕВР, което ищецът счита за незаконосъобразно, то ценообразуването
е съобразено със закона – чл.31, ал.5 ЗЕВИ и с договора – чл.30, тъй като по
преференциална цена е заплащано до достигане на нетното специфично производство
така, както същото е определено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ.
Ето защо съдът намира, че исковете на „Инвест Солар Трейдинг“ ЕООД за
присъждане на разликата между преференциалната цена и цената за излишък, по
която е платена произведената от ищеца през сочения от него период електрическа
енергия, са недоказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Неоснователни са и следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
присъждане на обезщетение за забава, които са обусловени от изхода на главните
претенции.
При отхвърляне на главните искове не възниква процесуално условие за
разглеждане на обратните искове, предявени като евентуални, поради което по
същите съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответната страна искане, на
същата следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, в това
число юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. и възнаграждения за вещи
лица в размер 600 лв., или общо 900 лв. деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОЛАР
ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, район
Централен, ул. „Хр.Г.Данов“ № 37, обективно съединени искове за заплащане на сумата
от 39 752.89 лв. – дължима цена
на продадена и неплатена ел.енергия по договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници № 1014/12.02.2013 г. за периода
от 01.11.2016 до 30.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6262.07 лв. – общ размер на мораторно
обезщетение, от които:
-
3
950.03 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2016 и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1143.32 лв. за периода 01.01.17 –
8.11.19;
-
3
882.41 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2016 и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1090.31 лв. за периода 01.02.17 –
8.11.19;
-
2 208.54 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 3.55 лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 върху сумата 17.32 лв. и
449.22 лв. – върху сумата 2191.22 лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 ;
-
6 305.76 лв. – разлика между
платената цена за м. октомври 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1240.13 лв. за периода 01.12.17 – 8.11.19;
-
3 043.34 лв. – разлика между
платената цена за м. ноември 2017 и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 572.32
лв. за периода 01.01.18 – 8.11.19;
-
3 504.09 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2017 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 628.79 лв. за периода 01.02.18 – 8.11.19;
-
1 272.26 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 131.82 лв. за периода 01.11.18 – 8.11.19;
-
5 896.14 лв. – разлика между
платената цена за м. октомври 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 561.77 лв. за периода 01.12.18 – 8.11.19;
-
2 432.78 лв. – разлика между
платената цена за м. ноември 2018 и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 210.84
лв. за периода 01.01.19 –
8.11.19;
-
2 833.03 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2018 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 221.13 лв. за периода
01.02.19 – 8.11.19;
-
4 424.52 лв. – разлика между
платената цена за м. септември 2019 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава за периода 01.11.19 – 8.11.19 в размер на 0.01
лв. върху сумата 432.02 лв. и
8.87 лв. – върху сумата 3992.50 лв.
Решението е постановено при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8,
като трето лице-помагач на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 да заплати на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата 900 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: