МОТИВИ към присъда № 129 от 17.07.2019 г. по НОХД № 679/2019
г., БРС, НО, 44-ти състав
***ка районна прокуратура (БРП) е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство №3388- 917/2017г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР -гр.***,
пор.3445/2017 г. по описа на БРП, като е повдигнала обвинение срещу
А.Г.Н.,
ЕГН **********, за това че на
16.11.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – рецепционист,
което се е възползвала от служебното си положение от обект „***”, находящ се в
МОЛ „*** ***” е отнела чужда движима вещ - сумата от 1100,00 лв. /хиляда и сто
лева/, от владението на П.Р.К., ЕГН **********, собственост на „***” ЕООД, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд сумата от 1100 лв. е била
върната на собственика й - престъпление
по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимата призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимата изрично е посочила пред
съда, че желае делото да приключи по тази диференцирана процедура, като нейното възражение, обективирано и чрез
нейния защитник по делото- адв. К., касае правни съображения, а не фактически
такива и е свързано с навеждани доводи за приложение на хипотезата на
„маловажен случай“. Подсъдимата е признала изцяло фактите и обстоятелствата по
обвинението и е депозирала изрично съгласие да не се събират доказателства за
тях.
Съдът с нарочно
определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 252 НПК, незабавно след
провеждането на разпоредителното заседание по делото и обсъждането на въпросите
по чл. 248 от НПК, е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като е възприел становищата на
страните за разглеждане на делото по реда на тази процедура и е счел, че са
налице основанията за провеждането й, предвид заявеното и съгласие от страна на
всички страни по делото в тази насока. В този смисъл, съдебният състав се е
произнесъл и с нарочно протоколно определение, с което е приел и че
самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е посочил, че при постановяване на
своята присъда, ще се ползва от същите.
Представител на ощетеното ЮЛ лице,
редовно призовано по делото, не се явява, като същото е и уведомено за правата
си в настоящото производство и не заявява претенции в производството, като
видно от правната квалификация, по която е било повдигнато обвинението, то
щетите, предмет на същото още в хода на досъдебното производство са били
възстановени на ощетеното ЮЛ.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предадена на съд подсъдимата намира фактическата обстановка за
изцяло изяснена.
Сочи, в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от
направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните
доказателства, а именно от материалите по досъдебното производство. От правна
страна намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
като от
субективна страна е действала с пряк умисъл. Предлага на съдебния състав да я
признае за виновна по този текст, като й
наложи наказание “лишаване от свобода”
една година след извършената редукция, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
същото да се отложи за изпитателен срок от три години, като лицето е
неосъждано, при индивидуализацията да приложи чл.54 НК.
Упълномощеният
защитник-адв. К. напълно се съгласява със становището на представителя на БРП,
относно фактите по делото, като сочи, че фактическата обстановка по делото е
безспорно установена. Но от друга стана моли съда да обсъди хипотетичната
възможност, за преквалификация на инкриминираното деяние като такова по чл.
195, ал. 4 във вр. ал. 1, т.6 във вр чл.194 ал.1 от НК като - маловажен случай по смисъл на чл.93, т. 7 от НК. Счита, че извън размера на нанесената щета, безспорно над две минимални
работни заплати към инкриминирания период, следва да се вземат предвид и други
обстоятелства - че неговата подзащитна е неосъждана, че същата е била трудово
ангажирана и към момента на извършване на деянието и към настоящия момент е и
неосъждана. Посочва, че само по този начин за подсъдимата би била приложима
хипотезата на чл. 78а НК и същата би могла да бъде освободена от наказателна
отговорност, като и се наложи административно наказание глоба. Моли за произнасяне
в този смисъл.
Подсъдимата се
присъединява към казаното от своя защитник и в дадената й последна дума
посочва, че моли да й бъде наложено административно наказание глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата А.Г.Н., е роденa на *** ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи като
барман в бар „***” – гр. ***, ЕГН **********.
На 08.11.2017г. подсъдимата А.Н. започнала работа в
детски център „***“, находящ се в МОЛ „***“ в гр. *** на длъжност
„рецепционист“. Смените й били на
ротационен принцип с колегите й, и в случай, че се паднело да работи на каса,
същата трябвало да работи с пари, което било изрично заложено и в длъжностната
й характеристика, към сключения трудов договор с Дружеството. На 16.11.2017г. подсъдимата
Н. била на работа за времето от 12.00 часа до 21.00 часа, като този ден нямало
много работа. Около 15.00 часа подсъдимата Н. влязла в офиса на управителя,
който се намирал зад всички съоръжения в центъра. След като видяла, че няма
никой в офиса подсъдимата бръкнала в един шкаф, където видяла една отворена
кутия с бележки и пари. Подсъдимата Н. решила да вземе парите, които били в
банкноти по 100 лв. и ги прибрала в джоба си. След това подсъдимата Н. се
обадила по телефона на неин познат- свидетеля Карен О., на когото имала да
връща дребна сума пари и му казала да дойде при нея в МОЛ „***“. Не след дълго
свидетелят О. пристигнал и се качил в детския център. Там подсъдимата Н. му дала една банкнота от 100 лв.,въпреки че
му дължала само седемдесет лева, но не поискала да й върне остатъка като ресто.
Останалите пари тя преброила пред свидетеля и установила, че била взела сумата
от 1100 лв. от кутията. Свидетелят О. я попитал откъде има тези пари, тя
казала, че оттам откъдето ги е взела имало още много.След това подсъдимата продължила
да работи.
На 16.11.2017г., около 18.40 часа свидетелят П.К.-
салонен управител на обект „***“, влязъл в офиса за да изчака колежката си -
подсъдимата А.Н., от която следвало да вземе
графика за работното й време. Докато изчаквал подсъдимата, К.забелязал, че
табуретката до шкафа, където държали оборотните пари била разместена.
Свидетелят К.отишъл до шкафа, отворил вратичката и извадил кутията и установил,
че същата била празна. Свидетелят К.знаел,че в кутията трябвало да бъде сумата
от 1100 лв. в банкноти по 100 лв., с които пари плащали сметки или заявки.
Когато подсъдимата Н. влязла в офиса, К.я попитал защо липсвали парите, оставени в
кутията. Подсъдимата Н. му обяснила , че същата била взела сумата от 1100 лв.,
поради това, че имала да връща пари на лихвари. Подсъдимата Н. се разбрала със свидетеля К., че щяла да
върне парите до 2-3 дни , но независимо от това същата била освободена от
работа. На 22.11.2017г. свидетелят Георги Н.- баща на подсъдимата Н., възстановил сумата от 1100 лв. на
собственика й –свидетелят А.П., в качеството му на управител на ощетеното ЮЛ- „***”
ЕООД, за което било подписано споразумение между него от една страна и
подсъдимата от друга страна. В споразумението изрично било вписано, че
подсъдимата признава, че е присвоила процесната сума пари без правно основание.
Вписано е и че трудовият й договор ще бъде прекратен по взаимно съгласие, както
и че Дружеството няма да подава сигнал в полицията.
При тази фактическа обстановка, залегнала и в
обвинителния акт на прокурора, почиваща на еднозначния и смислово единен
доказателствен материал по делото, прокурорът счел, че подсъдимата Н. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението
по чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.6 ,
вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Деянието е заключил, че подсъдимата Н. е извършила
виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Именно при тези изводи подсъдимата е била привлечена в качеството й на
обвиняема, като и е било повдигнато обвинение по чл. 197, т.3, вр. чл.195,
ал.1, т.6 , вр. чл. 194, ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2017 г. в гр. ***, в
качеството си на длъжностно лице – рецепционист, което се е възползвала от
служебното си положение от обект „***”, находящ се в МОЛ „*** ***” е отнела
чужда движима вещ - сумата от 1100,00 лв. /хиляда и сто лева/, от владението на
П.Р.К., ЕГН **********, собственост на „***” ЕООД, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд сумата от 1100 лв. е била върната на
собственика й. Разпитана като обвиняема Н. се признала за виновна и изразила
съжаление за случилото се.
Гореизложените фактически и правни изводи се подкрепят
от събрания по делото доказателствен материал: показанията на разпитаните
свидетели- П.Р.К., ЕГН **********,
свидетелят Карен О. /стр.17 от делото/, Георги Желев Н.- баща на подсъдимата
/стр. 39 от ДП/, от събрания набор от
писмени доказателства по делото-трудов договор на подсъдимата с процесното
дружество, длъжностна характеристика, споразумение от 22.11.2017г., свидетелство
за съдимост на подсъдимата, видно от което същата е неосъждана /изискано такова
– актуално и в съдебната фаза/, протокол
за доброволно предаване, докладни записки, постановление за привличане на
обвиняем от 22.01.2019 г., разпит на обвиняем от същата дата. Разпитана в качеството на обвиняема, Н. се признала за
виновна.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.
373, ал. 3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимата А.Г.Н.,
роденa на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, е осъществила състава на престъпление по чл. 197, т.3,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява по
делото, че на 16.11.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице –
рецепционист, което се е възползвала от служебното си положение от обект „***”,
находящ се в МОЛ „*** ***” е отнела чужда движима вещ - сумата от 1100,00 лв.
/хиляда и сто лева/, от владението на П.Р.К., ЕГН **********, собственост на „***”
ЕООД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд сумата от 1100 лв.
е била върната на собственика й - престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От
обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е
отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимата е участвала, както в първата
фаза на изпълнителното деяние – прекъснала е владението на предишния собственик
върху процесната вещ, така и във втората фаза - трайното установяване на свое
владение върху нея, поради което престъплението е довършено. А.Г.Н., е осъществила изпълнителното деяние отнемане в двете
му части -тя е прекратил фактическата власт на владелеца /процесната сума пари,
собственост на Дружеството и намираща се в шкафа на офиса/, върху инкриминираните вещи, предмет на
престъплението и е установила своя трайна фактическа власт върху тях - имала е
възможност да се разпорежда с тях като със свои /като и с малка част от сумата-
100 лева се е разпоредила, дала ги е на свидетеля О./, като останалите 1000
лева са останали у нея. Нещо повече същата се е върнала на работа и е
продължила да работи, като след като вечерта свидетелят К.е установил липсата и
същата си е признала пред него, че тя е взела процесните пари, не му ги е
върнала /при все че след като е била на работа, следва същите да са останали в
нея- поне сумата от 1000 лева/, а е посочила неверни обстоятелства, че дължи
пари на лихвари и затова й била необходима процесната сума, като пари е дължала
на свидетеля О. и то 70 лева, като му е върнала 100 лева. Нещо повече впоследствие
се е опитала да склони свидетеля О.към лъжесвиделстване, като му звъннала по
телефона повторно и го е помолила да каже пред полицията, че му е дължала
сумата от 1000 лева за компютър, купен на изплащане. Всички тези обстоятелства
следва да бъдат съобразени, както при индивидуализацията на наказанието, което
следва да се наложи на лицето, така и по възражението за преквалификация на
деянието, като маловажен случай.
Фактът
на извършване на отнемане на процесните
вещи, на стойност в размер на 1100 лв, авторството на деянието и вината на
извършителя се установяват от самопризнанието на подсъдимата, което се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
С
гореописаното деяние А.Г.Н. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по
чл. по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Относно квалификацията на деянието на
подсъдимата, и във връзка с възражението на защита за преквалифициране на деянието
като „маловажен случай“, то съдът намира това искане за неоснователно, като
счита, че прокурорът е определил правилната правна квалификация на деянието. В
този смисъл, съдът следва да изложи съображения:
Дефиницията на понятието „маловажен случай” се съдържа
в чл.93, т.9 от НК и тя гласи, че „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба на закона, която определя смисъла на
„маловажен случай” на престъпления, важи за всички видове престъпления – така
Решение № 25 от 29.IХ.1977 г. по н. д. № 23/77 г., ОСНК на ВС.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат
пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на
вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
По въпроса дали установената равностойност на
имуществените вреди, причинени от деянието на подсъдимата, е значителна като
измерител трябва да се използва размера на установената минимална работна
заплата към момента на извършване на деянието. Стойността на отнетите вещи –
сума пари- в размер на 1100 лева, сравнен с минималната работна заплата към
инкриминираната дата- 16.11.2017 г.,
надвишава размера на две минимални работни заплати. Минималната работна заплата
за страната към момента на осъществяване на деянието, а именно 01.01.2017 -
31.12.2017 Г. е била- 460.00 лева /ПМС № 141/13.07.2017 г./. Следователно вредните
последици са над този размер, макар и не в значителна степен. Тук обаче, както
съдът посочи, по-горе, следва да се съобразят и други конкретни обстоятелства,
относно деянието и дееца. Така подсъдимата е присвоила процесната сума
пари едва малко повече от седмица след
като е започнала работа при процесното дружество- същата е започнала работа на
08.11.2017 г., а деянието е на 16.11.2017 г. От друга страна подсъдимата се е
възползвала и от качеството си на длъжностно лице- рецепционист в Дружеството,
като е имала свободен достъп до паричните средства, което е улеснило отнемането
им, което сочи на укоримо поведение и предаване на доверието на работодателя на
лицето. На следващо място, действително както сочи защитата, подсъдимата си е
признала пред управителя- свидетеля К.непосредствено след това, но следва да се
отчетат действията на същата, както преди, така и след деянието. В този смисъл,
следва да се посочи, че веднага след като е взела парите, подсъдимата се е
обадила на свидетеля О., на когото, видно от показанията му, които съдът
кредитира, като съответни на останалия събран по делото доказателствен
материал, и обективни такива, е дължала 70 лева, за които последният е бил дори
забравил. Същият сочи в показанията си, че познава подсъдимата, тъй като преди време са били в една компания и същата
е вземала наркотици. Свидетелят се е отзовал на повикването и е отишъл на
паркинга на МОЛ „***“, където подсъдимата му
е дала сумата от 100 лева, като останалите 1000 лева в банкноти по 100
лева е преброила пред него, но на въпрос откъде ги е взела, същата казала на
свидетеля, че „оттам откъдето ги е взела имало много“ и нещо повече,
впоследствие, както съдът и по-горе посочи при описване на фактическата
обстановка, приета за установена по делото, подсъдимата се е опитала да склони
свидетеля да лъжесвидетелства, като заяви пред органите неверни данни, че му е
дала сумата от 1000 лева, за изплащане
на компютър, като последният е отказал да направи това. Това поведение на
подсъдимата, не сочи на по –ниска степен на обществена опасност на същата,
което да води до приложение на хипотезата на маловажен случай. Нещо повече,
същото е дълбоко укоримо, като се е опитала да въвлече трети лица, за да осуети
наказателно преследване спрямо себе си. Укоримо е също и поведението и спрямо
управителя, когато той е установил, липсата, поставена почти в ситуация без
алтернатива, подсъдимата си е признала, че именно тя е взела парите от шкафа,
но отново е заявила неверни обстоятелства, че дължи същите на лихвари, като
няма такива данни по делото, и въпреки че същата е имала все още в себе си
сумата от 1000 лева, тъй като след срещата си със свидетеля О. се е завърнала
на работа, и не е вероятно да е имала обективна възможност да се разпореди с
тази сума, не я е върнала на управителя, а го е излъгала и е задържала
парите, като впоследствие сумата,
предмет на обвинението, е била възстановена не от нея, а от нейния баща, което
е дало отражение в правната квалификация на деянието и е обосновала
приложението на чл.197, т.3 НК, тоест привилигирования състав на престъплението
в случая по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК / което е правилно,
тъй като съдебната практика е еднозначна, че следва да има възстановяване и
елемент на доброволност, дори и да не е лично от дееца/. Всички тези доводи,
изложени в тяхната съвкупност, дават основание на съда, да отхвърли искането на
защита за преквалификация на деянието като маловажен случай, като намира, че същите
следва да бъдат съобразени само при индивидуализацията на наказанието, при коректно
повдигнатото обвинение, в това число и че подсъдимата не е осъждана към момента
на деянието, както и че е признала вината си след привличането й в качеството
на обвиняема, където е признала и деянието си. Явила се е и в производството
пред съдебния състав, и отново е изразила съжаление за деянието си, като
производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при
хипотезата на чл.371, т.2 НПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази и
относима съдебна практика при подобни на настоящата хипотези, така в Решение на ВКС, постановено в открито
съдебно заседание двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година
по наказателно дело № 1018 по описа за
2018 г., където предметът на деянието е бил сумата от 650 лева, съдът е
осъдил дееца по основния състав на чл.194, ал.1
НК, като е потвърдил присъда, с която е било отказано да се приеме, че
случаят е маловажен, като в мотивите на решението е посочено, че “..На вниманието на касационната инстанция
отново се поставя въпросът с приложението на чл. 194, ал. 3 от НК. Искането на
подсъдимия е отхвърлено с убедителни доводи в мотивите към присъдата (стр.
13-14).
Правилен
е изводът на Софийски градски съд, че осъществената от подсъд. Т. кражба не
представлява маловажен случай. Нито един от доводите изложени в писменото
допълнение към касационната жалба не характеризира деянието с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайното извършваните престъпления от същия вид.
Дори и обстоятелството, че стойността на предмета на престъпление е под две минимални работни заплати за
страната не се явява такова обстоятелство, което да представи за маловажно
противоправното деяние. Тъкмо обратна на предложената от касатора е преценката
на съдебния орган, защото кражбата не се отличава съществено от други подобни
престъпни прояви. Отнемането на парична сума в размер на 650 лева подсъдимият е
извършил от портмоне вътре в дамска чанта; чантата е поставена от свид. М. на
стол до служебната маса в ресторанта и в близост до бара, поради липса на друго
обособено място; спрямо подсъдимия е било оказано доверие да бъде
оставен за кратко време сам в салона като клиент на заведението и съученик на
пострадалата; парите са били предназначени за плащане на разходи и сметки, като
деянието е затруднило финансово пострадалата; отнемането е извършено по начин,
при който без да се отмества или става от мястото си подсъдимият умело бръкнал
с едната си ръка в чантата, докато с другата държал менюто за поръчките,
прикривайки с тяло действията си пред записа на вътрешната камера. Всички тези
факти и обстоятелства разкриват относително високата степен на засягане на
обществените отношения, свързани с правилното упражняване на правото на
собственост върху паричната сума..“, като
впоследствие е посочено, че положителните характеристики на дееца- че учи, следва
да намерят отражения само при индивидуализацията на наказанието, като бъдат
възприети, като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Сходни съждения са застъпени и в Решение № 139 от
5.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 342/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Жанина Начева, където съдът е счел касационната жалба за неоснователна, като е потвърдил „.. нова присъда № 321 от 7.12.2016 г. по в. н. о. х. д. № 4890/2015 г.
Софийският градски съд,с която съдът е
отменил присъдата от 18.11.2014 г. по н. о. х. д. № 10063/2012 г. на Софийския
районен съд и признал подсъдимата С. М. А. за виновна в това, на 7.06.2011 г. в
[населено място] да е отнела чужди движими вещи - пари в размер на 300 лева и
портфейл на стойност от 2 лева, всичко на обща стойност от 302 лева, от
владението на Н. С. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено
наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е посочил, че „Доводът за преквалификация на деянието
по чл. 194, ал. 3 НК поради ниската
стойност на вещите е неприемлив.
Равностойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство,
което съдът следва да отчете при преценката си дали деянието представлява
маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 9 НК (т. 7, р. II от
Постановление № 6/71 г. на ВС на Република България). Съвкупната преценка на
обстоятелствата в тяхната взаимна връзка, характеризиращи конкретното деяние и
дееца, разкриват проява на ловкост при неговото извършване и очертава в
неблагоприятна светлина личността на подсъдимата А., поради което не обуславя
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК…“. В този смисъл е и Решение № 6 от 2.02.2015 г.
на ВКС по н. д. № 1742/2014 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Антоанета Данова, където
подобно на настоящото деяние, но завършило и на стадия на опита, е било посочено че макар и да касае съжденията за малозначителност,
но са важими и в случая, че се преценяват
при „такива деяния как същите могат да окажат отрицателно
въздействие върху обществените отношения или това тяхно въздействие /проф. д-р
И. Н., Наказателно право, Обща част, 1972 г. В този смисъл, виж и присъда на БОС по н.о.х.д.№ 16 по описа за 2014
година, Решение по ВНОХ дело № 1049 по описа за 2016 година на БОС, Решение по
ВНОХД № 340 по описа за 2015 Г. на БОС И по ВНОХД № 2139/2018 г. на СГС, НО, ХV
въззивен състав НА СРС, където е посочено, по сходен казус, че -Съдебната
преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по
делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
Преценката не се ограничава единствено до размера на вредите. В настоящата
хипотеза не е налице маловажен случай на кражба, доколкото на първо място
стойността на вредата от 650 лева се равнява на почти две минимални работни
заплати за страната към датата на деянието (в размер на 340 лева) и не може да
се определи като незначителна, а вредата не е възстановена и понастоящем.….В
този смисъл единствено чистото съдебно минало на Т. и размера на вредата -
малко под възприетата от съдебната практика условна граница от две минимални
работни заплати – не са достатъчни, за да бъде квалифициран случаят като
маловажен именно с оглед завишената степен на обществена опасност и морална
укоримост на деянието. Същите следва да бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито представляват, но сами по
себе си и взети в съвкупност с останалите обстоятелства, при които е извършено
деянието, не обосновават наличието на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид…“
Релевантната
съдебна практика, настоящият състав, посочи, само в допълнение към изводите си
защо заключи, че в случая деянието не следва да бъде преквалифицирано като
„маловажен случай“ и за да акцентира кои обстоятелства съобрази, за да достигне
до своите изводи, изложени по-горе.
Според
настоящия съд, безспорно по делото се установява, че подсъдимата е извършила
деянието, както от обективна, така и от субективна страна, като на 16.11.2017г.
в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – рецепционист, което се е
възползвала от служебното си положение от обект „***”, находящ се в МОЛ „*** ***”
е отнела чужда движима вещ - сумата от 1100,00 лв. /хиляда и сто лева/, от
владението на П.Р.К., ЕГН **********, собственост на „***” ЕООД, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд сумата от 1100 лв. е била върната
на собственика й - престъпление по чл.
197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Тук
следва да се посочи, че безспорно същата
е имала качеството длъжностно лице, което обосновава квалифициращия признак на
деянието по т.6 на чл.195, ал.1 НК, като подсъдимата, видно от трудовия й
договор и длъжностната характеристика към същия е била назначена на длъжността
„рецепционист“ в Дружеството, като конкретиката на задълженията й е разписана в
Длъжностната й характеристика /стр.8 и следв от делото/, където е посочено, че
т.4- преди започване на работа с каса, задължително преброява наличността в
касата и при евентуално несъответствие, докладва на дежурния отговорник“. Тоест
същата е боравела с парични средства, които са и били поверени в това й
качество, като се е възползвала именно от това си служебно положение, за да
взема от шкафа в офиса процесните 1100 лева, по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК. Кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от
служебното си положение, като съгласно ППВС
6-71, кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК може да бъде извършена само от
лице, което има длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “А” и “Б” НК. За да се квалифицира кражбата по този текст, е необходимо да се установи,
че деецът се е възползвал от длъжностното си качество и че то го е улеснило при
извършването й. В случая подсъдимата не само е имала това качество, но се е
възползвала от същото, за да реализира деянието си по отнемане на процесните
пари. В
допълнение към това, в ТР. 54-89-ОСНК, ВС е приел, че възползването ще е
налице, когато деецът използва служебните си функции, които го улесняват при
отнемането на вещта, защото му създават безпрепятствен достъп до местата,
където се съхранява вещта, помагат му да преодолее пропускателния режим и др.
Следователно длъжностното качество обективно подпомага длъжностното лице,
защото е предпоставка и условие, което улеснява извършването на кражбата, а
липсата на такова качество затруднява другите лица, които нямат това качество.
Именно такава е и настоящата хипотеза, като длъжностното й качество е улеснило
подсъдимата, да извърши деянието и да има свободен достъп до шкафа в офиса.
Съгласно
ППВС 6-71 по-ниската степен на обществената опасност следва да се определи с
оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността
на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка. Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни
вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на
извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на
престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата не
се явява маловажен случай. И обратно, в някои случаи, макар и да не липсват
вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед на другите
обстоятелства деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност, поради
което кражбата да представлява маловажен случай. В случая, съдът заключи, че
нито равностойността, нито обстоятелствата при който е извършена кражбата, нито
последстващото поведение на подсъдимата, могат да обосноват хипотеза на
„маловажен случай“. Преценката
за това, дали деянието е маловажен случай, се прави на база фактическите данни
на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Ето защо настоящото
деяние не представлява „маловажен
случай“ и приложение не може на намери чл.194, ал.3 НК.
Но от
друга страна в настоящата хипотеза, приложение правилно, както прокурорът е
повдигнал и обвинението следва да намери друг привилегирован състав, а именно
на чл. 197 НК, т. 3 -в случаите на връщане или заместване на предмета на
посегателство. Прилага се по отношение на изчерпателно изброените в нормата
разпоредби, като се отнася за кражбата
по чл. 194, ал. 1 и 3 НК, по чл. 195, ал. 1, т. 2 – 6 и ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 –
6 НК, като в случая се касае за т.6 на
чл.195, ал.1 НК вр чл.194, ал.1 НК. Хипотезата намира приложение само когато
имуществото е внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото. В случая свидетелят Н.
- баща на подсъдимата още в хода на досъдебното производство е върнал
процесната сума на ощетеното ЮЛ, за което между него и подсъдимата е било
сключено цитираното по-горе Споразумение, по силата на което Дружеството е
посочило, че сумата му е възстановена, че договорът с подсъдимата ще се
прекрати по взаимно съгласие и че няма претенции към нея, като в този смисъл,
защитата посочва, че Дружеството се е отказало и да сезира компетентните
органи, но те вече са били сезирани, като в случая се касае за престъпление от
общ характер и то тежко умишлено такова, поради което и то не зависи от волята
на страните, а се преследва по реда на държавното обвинение, което априори не
би могло да се изключи от каквито и да било уговорки по облигационни
съглашения. В случая именно този привилигирован състав, дава възможност и на
подсъдимата да й се определи наказание, което е различно и по-ниско от това по
чл.195, ал.1, т 6 НК, а именно до осем години ЛОС.
От
субективна страна, престъплението по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е било извършено виновно от страна на подсъдимата,
при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл11, ал.2 от НК, като Н. е
съзнавала общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Същата
е съзнавала, че присвоява пари, собствени на Дружеството, в което работи и е
желаела да присвои същите и да се разпореди с тях като със свои, което с част
от парите е сторила и веднага и непосредствено след деянието си. Подсъдимата е
съзнавала и че върши деянието в качеството й на длъжностно лице-
рецепционист в Дружеството, ще
способства да реализира намерението си по присвояване на сумата и се е
възползвала от това си качество, като впоследствие сумата е била възстановена
на ощетеното ЮЛ от нейния баща, а не лично от нея самата /което е допустимо в
съдебната практика/.
Начинът
на извършване на деянието също е бил осъзнат от подсъдимата - взела е парите от
шкафа в офиса на Дружеството, което
показва, че Н. е съзнавала, че отнема вещи, които са чужди и тяхното отнемане
не е въз основа на закона. Ясно е съзнавала, че реализира намерението си да
присвои вещите, които обаче явно принадлежат на другиго и по този начин извършва
престъпление.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55,
ако е по-благоприятен за дееца. Съгласно чл.58, ал.5 НК-Правилата по ал. 1 - 4
не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл.
37, ал. 1, т. 2 - 11.
За
престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда до осем години лишаване от свобода. Тук следва да се
посочи, първо досежно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, то
действително, съдът намира, че най-адекватно за нея би било наказание в един близък до минималния според
общата част на НК размер, тъй като се касае за норма, при която не е предвиден
минимум, а има посочена само горна граница на наказанието- до осем години ЛОС.
Съдът на първо място при преценката дали спрямо подсъдимата, приложение следва
да намери чл.54, ал.1 НК и наказанието бъде определено в определените от закона
рамки, или чл. 55 НК за многобройни смекчаващи вината обстоятелства, намира, че
приложение, видно и от всичко вече гореизложено, досежно естеството на
деянието, начина на реализиране на същото, възползването от служебното
положение, поведението на подъсдимата след деянието, то няма как приложение да
намери чл. 55 НК, като спрямо същата не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, който да дават възможност да приложението му и
да го обосновават.
Съдът
намира, че спрямо подсъдимата наказанието при индивидуализацията му следва да е
при приложение на чл.54, ал.1 НК, тоест
в определените от закона рамки.Същевременно в случая, делото е протекло по
желание на подсъдимата и защитата по реда на съкратеното съдебно следствие,
което дава отражение при определяне на наказанието, като същото бъде редуцирано
с 1/3 след като съдът счете, че е приложима чл.54, ал.1 НК като норма. В
случая, настоящият съдебен състав намери, че едно наказание от 6 /шест/ месеца,
което след редукцията стане 4 /четири/ месеца лишаване от свобода се явява
адекватно за обществената опасност на подсъдимата и на нейното деяние.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимата,
съдът приложи института на УСЛОВНО
ОСЪЖДАНЕ и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, като изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА отложи за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Същото е определено от съда при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, чистото съдебно минало на
подсъдимата, съдействието и на органите на ДП, изразеното съжаление за
случилото се, като възстановяването на сумата е вече отчетено и ценено при
приложението на привилигирования състав на чл.197, т.3 НК и не следва отново да
се преценя като смекчаващо вината обстоятелство. По изложените мотиви, съдът
намери за най-адекватно наказание за подсъдимата наказание от 6 /шест/ месеца,
което след редукцията стане 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което съдът
намира, че ще изпълни целите на чл. 36 НК относно индивидуалната и генералната
превенция спрямо лицето и ще го възпре
от посягане в бъдеще на чуждо имущество, като особено укоримо е, че същото е
било поверено от работодателя й и след осем дни работа, подсъдимата е посегнала
на процесните пари, възползвайки се от длъжностното си качество, което е
аргумент макар и да са налице нелоши характеристични данни за същата- не е осъждана, няма данни за
други криминални прояви, като изнесеното от свидетеля О., че е употребявала
наркотици, е твърдение, което не е подкрепено с писмени доказателства, макар че
от друга страна с поведението си описано по-горе спрямо свидетеля О. и опита на
подсъдимата да го склони да излъже, че му е дала парите, за да избегне
наказателна отговорност тя самата, я очертават в недобра личностова
характеристика и препятстват приложението, както на маловажен случай, доводи за
което по-горе се изложиха, така и за чл. 55 НК, и наказанието бе отмерено по
чл.54, ал.1 НК, но вземайки предвид е скорошното връщане на сумата,
съдействието по разследването, разкаянието на лицето, като самопризнанието не
се кредитира повторно, тъй като е отчетено при намаляване на наказанието с една
трета, то съдът намери, че следва да и определи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като съобрази освен естеството на деянието,
че отнетата сума е от 1100 лева, което е малко над две минимални работни
заплати за страната към процесния момент, и фактът, че подсъдимата очевидно има
критичност към извършеното и понастоящем работи, като се опитва да реализира
доходи по правомерен начин. Съдът не кредитира представената по делото характеристична справка на
подсъдимата, като счита, че същата не е с положен печат на Дружеството, в което
се твърди, че тя работи и не може безспорно да се приеме кой в действителност е
нейният автор.
Следва отново да се подчертае, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието, като водим от всички дотук изложени
обстоятелства наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства. Едно
такова наказание според съда би способствало за постигане целите, предвидени в
чл. 36 НК, досежно индивидуалната и генералната превенция спрямо лицето, като
би го възпрепятствало и от възможността за извършване на други престъпни
прояви. Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимата съдът приложи института на условното осъждане и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, съдът отложи за изпитателен срок от 3
/ТРИ/ ГОДИНИ.
Само в допълнение и във връзка с нововъведена
разпоредба на чл.301, ал.2 от НПК / акт след 06.11.2017 г./, то съдът намира, че настоящото деяние не
съставлява административно нарушение, а осъществява престъпният състав на
горецитираните разпоредби, по които съдът намери предаденото на съд лице за
виновно и го осъди по повдигнатото му обвинение.
По разноските:
По
делото няма направени разноски.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Ненкова
Вярно с оригинала: М.Р.