№ 2287
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №19450 от 29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 28905/2024 г. по
описа на СРС, 63 състав, са отхвърлени предявените от Н. Х. П., ЕГН ****, с постоянен адрес: гр.
София, ул. ****, действащ чрез адвокат Й. К. от САК с адрес на месторабота: гр. София, ул. ****,
срещу ОП „Гробищни паркове“, БУЛСТАТ 0006963271793, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Заводска“ № 14 искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на
труда за признаване за незаконно и за неговата отмяна и възстановяване на ищеца на предишната
му работа.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която
оспорва решението, като излага подробни съображения за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Въззивникът поддържа заявеното в производството пред първата инстанция,
че обясненията му са поискани след уволнението и след получаване на заповедта за уволнение, а
именно на 18.04.2024 год., която дата е отбелязана и в самите тях, като посочената върху входящия
номер дата не отговаря на действителността, т.е. налице е антидатиране. Оспорва всички изводи на
съда, че става въпрос за фактически или технически грешки в изписването на датите в докладната,
заповедта за уволнение, в която докладната е посочена, както и в обясненията на въззивника.
Извършването на услугата, за която се твърди въззивника неправомерно да е взел пари, доколкото
не е осъществил същата, не попада в длъжностната му характеристика, поради което не може да му
се вмени в задължение, а още по – малко в нарушение при изпълнението му. Според въззивника,
действията, които ответникът описва в заповедта за уволнение, като основание за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ може да се субсумират под основанието „уронване на
1
доброто име“, а не под „злоупотреба с доверие“. Съгласно длъжностната си характеристика,
въззивникът може да получава средства, доколкото има задължение да ги отчита пред
работодателя, като отговорността му може да бъде ангажирана единствено ако се докаже, че не е
извършил отчитането, каквото нарушение не му се вменява във вина. Използването на
местоимението „ние“ в обясненията, когато признава, че не е извършена услугата, а само са
събрани пари, цели да укаже, че и длъжностните лица, които и според ответника имат
задължението да извършат услугата, т.нар. „аранжори“, не са извършили услугата „къпане на
покойник“. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи изцяло
претенциите на ищеца.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Образувано е по искова молба на Н. Х. П., с ЕГН ****, доуточнена с молба с вх. №
180226/03.06.2024 г., подадена чрез адв. К., срещу ОП "Гробищни паркове", с код по
БУЛСТАТ: 0006963271793, с която се иска да бъде признато за незаконно уволнението на Н.
Х. П., извършено със Заповед № ПГП24-РД1555-045/18.03.2024 г. въз основа на Заповед №
ПГП24РД-109/18.03.2024 г. – и двете на директора на ОП "Гробищни паркове", връчена на
21.03.2024 г. /лично на работника/ и същото да бъде отменено; 2 Н. Х. П. да бъде
възстановен на заеманата длъжност "шофьор спец. автомобил" при ОП "Гробищни паркове"
при условията от преди уволнението. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО
при ответника въз основа на безсрочен трудов договор като заемал длъжността "шофьор
спец. автомобил", с код по НКПД 83222006 и място на работа гр. София. Твърди се също, че
със заповед № ПГП24-РД109/18.03.2024 г. му било наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" – поради злоупотреба с доверението на работодателя – чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал.
1, т. 4 от КТ вр. с чл. 192, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва се, че въз основа
на тази заповед с друга заповед № ПГП24-РД1555045/18.03.2024 г. – трудовото му
правоотношение било прекратено – считано от 18.03.2024 г. – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ. Заповедите били връчени на ищеца на 21.03.2024 г.
2
Съгласно същите на ищеца било вменено нарушение на трудовата дисциплина – а
именно, че същият получил 120 лева "на ръка" от близки на починало лице, за да изкъпе
покойника, която услуга не била извършена – при положение, че служителите на ответното
дружество нямали право да получават пари "на ръка" от клиенти.
В тази връзка и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се оспорва като
незаконосъобразна. На първо място се твърди, че от същата не ставало ясно кога се твърди
да е извършено нарушението на трудовата дисциплина. Същата не съдържала и достатъчно
подробно описание на нарушението, а препращала към друг документ – докладна, където
обаче също не ставало ясно кога се твърди да е извършено нарушението /имало вписана
невъзможна дата/. Самата докладна от своя страна не била връчена на ищеца. Това
нарушавало правото на защита на работника, който дори не можел да прецени дали на
съответния ден е бил на работа – предвид еднотипния характер на същата.
На следващо място се излагат подробни доводи и че ищецът никога не е извършвал
вмененото му със заповедта действие – не помни да е превозвал покойник с име О.Г. и
никога не бил взимал пари от клиенти за тоалет на починали лица.
Излагат се доводи, че не била и спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, доколкото не му били изискани надлежно обяснения, а същият
бил принуден да се подпише под предварително съставен от друго лице документ и без да е
запознат със съдържанието му.
На последно място се сочи, че ищецът заемал длъжността шофьор, поради което и
въобще нямал техническата възможност или уреди да извърши въпросната услуга "къпане"
на починало лице.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени заповед № ПГП24-РД1555- 045/18.03.2024 г. и
заповед № ПГП24-РД-109/18.03.2024 г. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника ОП
"Гробищни паркове", е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за
неоснователност на предявените от страна на ищеца искове. Не се оспорва, че ищецът е бил
служител на ответното дружество на посочената от него длъжност като е полагал труд в гр.
София. Признава се и че ТПО на ищеца е прекратено със заповед № ПГП24-РД1555-
045/18.03.2024 г. въз основа на заповед № ПГП24РД-109/18.03.2024 г., считано от 21.03.2024
г. – връчени на ищеца лично на посочената дата срещу подпис.
В отговора се излагат подробни доводи, че заповедите били законосъобразни – като
действително било извършено и вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина –
което представлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Поддържа се, че ответникът
извършил необходимите проверки и установил, че нарушението е действително извършено.
Била спазена и процедурата по уволнението – като на ищеца били изискани надлежно
обяснения и дадени такива. Обяснения били изискани и от други лица, като потвърждавали
вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина – именно в качеството му на
служител на ответника. Поддържа се, че с поведението си ответникът уронил доброто име
3
на работодателя си съответно нарушил правилата на същия – доколкото служители в
дружеството нямали право да "получават пари на ръка" от близките на починали лица.
В отговора се посочва и че нарушението не било първо на ищеца, който и друг път
извършвал аналогични нарушения – поради което и вече бил наказван със "забележка".
Действията на ищеца се характеризирали с особена наглост и арогантност, което правело
лошо впечатление на засегнатите опечалени лица.
Поддържа се, че уволнението било извършено законосъобразно – в съответствие с
практиката на ВКС.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
С отговора са представени: трудово досие на ищеца.
От ищеца е представено допълнително становище, в което поддържа, че приложените
към отговора "обяснения" били антидатирани т. е. били изискани от работника чак месец
след уволнението – на 18.04.2024 г, а не преди това – на 18.03.2024 г., както работодателят
твърдял. Освен това в длъжностната характеристика на ищеца не било включено да
извършва тоалет на починали лица. На последно място се поддържа, че служителите на
ответника имали право да получават пари "на ръка" – като това било описано и в
длъжностната характеристика – като впоследствие били длъжни да отчитат същите.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата
на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките на уволнителното
основание, а именно, че на ищеца липсват конкретни качества /знания, умения и навици/ за
ефективно изпълнение на задълженията за длъжността, от която е уволнен, съответно, че е
упражнил надлежно правото на уволнение.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на
друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е
изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно
производство.
Между страните не е спорно, че между ищеца и ответника е било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността "шофьор специален
автомобил", което е прекратено със Заповед № ПГП24-РД 1555-045/18.03.2024 г., на
основание чл. 330, ал. 2, т.6 вр. чл.190, ал.1, т.4 от КТ.
Спорен между страните въпрос с правно значение е доколко в случая е била спазена
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, следователно и
законосъобразността на уволнението.
4
Разпоредбата на чл.193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без
изслушване, респ. без поискване на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно.
Обясненията трябва да са дадени пред работодателя, а не пред друг. Те трябва да са с оглед
решаване въпроса за дисциплинарното наказание, а не в някакво друго производство извън
трудовото правоотношение като например - ревизионно производство, дознание, пред полиция и
т.н. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура на дисциплинарното
производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му
наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за
извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му
обяснения. Обясненията трябва да са дадени преди връчване заповедта за дисциплинарно
наказание. Ако не са поискани обяснения, то това е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. Според изричната разпоредбата на
чл.193, ал.3 КТ обаче ако не са дадени по вина на работника или служителя, работодателят е
изправен. (Решение № 493/21.01.2013 год., по гр. дело № 1771 по описа за 2011 г. )
Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на
никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж.
решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009). Нито поканата за обяснения, нито
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е
извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на
дисциплинарна процедура, при който органа на дисциплинарна власт, при осъществяването на
властническите си правомощия във връзка с упражняването на потестативното право по налагане
на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи преди налагането на конкретното
наказание, да поиска изслушването или приемането на писмените обяснения на работника или
служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл. 193, ал.1 от КТ/.
Изискването на обяснения е задължително за органа, който налага дисциплинарното наказание и
ако последното бъде наложено без поискване на обяснения - то е незаконно /в този смисъл и
Решение № 723/28.10.1988 г. по гр.д. № 585/87 г. на III г.о./. Непоискването на обяснения, респ.
липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.2 от КТ, е абсолютно
отменително основание, като само на това основание, съдът отменя наложеното дисциплинарно
наказание без да разглежда спора по същество /Решение № 964/05.01.1988 г. по гр.д. № 689/87 г. на
III г.о./
Първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като
"шофьор специален автомобил". Не съществува законова пречка, поисканите и дадените
писмени обяснения на работника и последвалата уволнителна заповед да са от една и съща дата, в
случая – 18.03.2024 год. В заповедта за уволнение е препратено и към Доклад № вх. № ПГП24-ВК-
0145/19.0.2024 год. (приложената към отговора на исковата молба на ответника е с дата 18.03.2024
5
год.), в който се твърди за нарушение, извършено от ищеца – въззивник, като е описано в какво се
изразява нарушението, какво е получил насреща ищеца и причината, поради която представлява
нарушение. Даването на писмени обяснения по чл.193 КТ в рамките на един работен ден трябва да
се прецени като разумно, като се вземат предвид и данните, изложени за предходни нарушения на
работника, доказани с подадените срещу него и приложени по делото жалби от лица, ползвали
услугите на дружеството – работодател и наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ през
2022 год., основано именно на една подадените жалби.
Обяснения ищецът е дал, като е посочил, че неизвършването на услугата „къпане на
покойник“ се дължи на пропуск от тяхна страна или по – конкретно „забравяне да се извърши“,
като поднася и извинението си в тази насока. Фактът на извършване на нарушението се подкрепя и
от обясненията, дадени от погребалния агент и приложената към него разписка за извършените и
таксувани услуги. Съдът отчита обстоятелството, че обясненията и събраните гласни доказателства
са дадени от лице, което се намира в трудово правоотношение с работодателя, поради което и ги
преценява по реда на чл.172 ГПК. В тази част, изложеното от разпитания свидетел, чиито са й
приетите във връзка с доклада обяснения, кореспондират с останалия доказателствен материал,
описан по – нагоре в решението, установяващ, че през времетраене на трудовото правоотношение с
ответника – работодател, ищецът е извършвал и други сходни по характер нарушения, за което и е
дисциплинарно наказван със „забележка“. В тази част свидетелските показания внасят разяснения
и относно характера на възлаганата работа на екипите, които извозват покойните, което налага
разглеждането им и във връзка с представената длъжностна характеристика. Съгласно последната,
не е част от трудовите функции на ищеца – въззивник извършването на услугата, за която са
събрани пари, а именно „къпане на покойник“. Недоказани са твърденията, доколкото не
съответстват на останалите данни по делото, че работата въпреки това се извършва от лицата,
извършващи превоза на покойния, за което не е необходим изричен акт на работодателя. Предвид
изложеното, нарушението на работника се изразява в събиране на сума, срещу която не се
предоставя извършване на услуга, без значение влизаща или не в задълженията на работника или
служителя.
Макар да липсва легална дефиниция на понятието "злоупотребата с доверието на
работодателя", съдебната практика приема, че то е налице, когато служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а
също когато и без да има такава облага служителят е извършил действия, възползвайки се от
служебното си положение, с които действия компрометира оказаното му доверие или чрез които е
злепоставил работодателя пред трети лица (Решение № 56/12.03.2014 г. по гр. дело № 4607/2013 г.
на ВКС, IV ГО; Решение № 469/07.01.2013 г. по гр. д. № 1744/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
379/11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. ІV г. о., Решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №
1734/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 932/2011 г. на ВКС, IV г.
о.). Нарушението може да се прояви в различни форми, но общата характеристика е, че е налице
злепоставяне на отношенията на доверие между служител и работодател и това злепоставяне е
последица от такова поведение, с което служителят нарушава задължението си да бъде лоялен към
работодателя. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа
недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал във връзка със
сключване на трудовия договор (Решение № 60285 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2021 г.,
III г. о., ГК; Решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 112/2016 г.). Това доверие обаче
винаги е свързано с възложената работа, с трудовата функция на служителя. Именно
6
неизпълнението на задълженията, произтичащи от длъжността, които работодателят е поверил на
служителя и във връзка с изпълнението на които му се е доверил, покрива състава на нарушението
злоупотреба с доверието на работодателя. Доколкото се стигна до извода, че нарушението, на
основание което се иска дисциплинарното уволнение на ищеца – въззивник, не е свързано със
задълженията му по длъжностна характеристика, то предвид дадените разяснения същото не може
да се подведе под състава, визиращ „злоупотребата с доверие“ като уволнително основание.
В конкретния случай, спор е налице и относно това дали обясненията действително са
дадени на 18.03.2024 год., т.е. в деня на издаване на заповедта или са дадени на 18.04.2024 год., като
обясненията, изложени от работника са антидатирани. Обстоятелството е от значение дали е
спазена процедурата по даване на обяснения преди дисциплинарното уволнение или последните са
събрани на по – късен етап, което ще опорочи законността на уволнението. Твърдяното за
извършено на 17.03.2024 г. дисциплинарно нарушение по чл.187, т.8 КТ се изразява в
неправомерно поискване и получаване на сума за извършване на услуга „къпане на покойник“,
която впоследствие не е извършена. В отговора на исковата молба, ответникът – въззиваем посочва,
че „На 18.04.2024 год. бил извикан в ръководството на ОП „Гробищни паркове“, където му била
връчена заповед за дисциплинарно уволнение № ПГП24-РД-109/18.03.2024 год.…“, която е именно и
датата, посочена след обясненията на работника, на които в същото време е поставен входящ номер
с дата 18.03.2024 год. От съдържанието на исковата молба е видно, че ищецът в нито един момент
не посочва конкретна дата нито преди, нито след получаване на заповедта за уволнение, на която е
извикан да даде обяснения. Напротив, тезата на ищеца – въззивник е, че изобщо не са му искани
обяснения за конкретното нарушение. Предвид разпределената доказателствена тежест по делото,
в тежест на ответника - работодател е да докаже, че на работника са му поискани обяснения
преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, респ. преди връчване на
заповедта за уволнение. Констатираните разминавания в датите на приложените по делото
документи и съотнасянето им към твърденията в исковата молба, водят до невъзможност по
безсъмнен начин да се установи момента на предоставянето на обясненията. Ирелевантно в
случая е дали разминаванията се дължат на технически грешки, както и в резултат на чие
поведение и ниво на образование и грамотност са допуснати, доколкото единственият
резултат е неизпълнение на разпределената доказателствена тежест на работодателя относно
установяване законосъобразност на процедурата по уволнението.
Предвид изложеното, дори да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна
ищецът е осъществил посоченото дисциплинарно нарушение, същото е незаконосъобразно на
описаните основания. От една страна, същото не може да се свърже с трудовите му функции и
изпълнявани задължения, резултат от което е нереализиране на законното основание, на което се
иска уволнението му, а именно чл.190, ал.1, т.4 КТ. От друга страна, не е осигурена възможност на
работника да изложи обясненията си във връзка с конкретното нарушение, което непоискване на
обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.2 от
КТ, е абсолютно отменително основание, като само на това основание, съдът отменя
наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество /Решение №
964/05.01.1988 г. по гр.д. № 689/87 г. на III г.о./
От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са основателни, поради което е следвало да бъдат
7
уважени. Предвид разминаванията на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор въззивникът има право на направените от него в хода на
въззивното производство разноски, за които е представен списък с разноски, приложен е договор за
правна защита и съдействие относно параметрите на уговореното процесуално представителство,
като е отбелязано, че уговорената сума от 900 лева е заплатена в брой. Представеният договор за
правна защита и съдействие служи като разписка. Въззиваемият следва на основание чл. 78, ал.3
ГПК да заплати на Н. Х. П. разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, което е в
претендиран размер от 900 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19450 от 29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 28905/2024 г. по описа
на СРС, 63 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнение, извършено със Заповед № ПГП24-РД1555-045/18.03.2024 г. въз основа на Заповед
№ ПГП24РД-109/18.03.2024 г. – и двете на директора на ОП "Гробищни паркове“.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Н. Х. П., ЕГН **** на
заеманата от него длъжност „шофьор на специален автомобил“ при ОП „Гробищни паркове“,
БУЛСТАТ 0006963271793 преди признатото за незаконно уволнение със Заповед № ПГП24-
РД1555-045/18.03.2024 г. въз основа на Заповед № ПГП24РД-109/18.03.2024 г. – и двете на
директора на ОП "Гробищни паркове“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ОП „Гробищни паркове“, БУЛСТАТ
0006963271793 да заплати на Н. Х. П., ЕГН **** сумата от 900,00 лева, разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8