№ 2605
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100501286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.11.2023 г., гр.д. 68013/2022 г., СРС, 144 с-в ОСЪЖДА
на основание чл. 411 от КЗ „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД сумата от 1 980 лева – сбор от регресно вземане за
платено обезщетение в размер на 1 965 лева, изплатено по застраховка
„Каско+“ на МПС с полица 440121213122724/25.10.2021 г. със срок на
валидност от 29.10.2021 г. до 28.10.2022 г. и щета № 44012132218110 по
повод на претенция на застрахования във връзка с ПТП, настъпило на
01.07.2022 г. в гр. София на кръговото кръстовище при ул. „Неделчо Бонев“ и
ул. „X. Колумб“ между автомобил с марка „Волво“, с рег. № ******* с
прикачено ремарке с рег. № *******, водачът на който е бил със застраховка
ГО с период на покритие от 03.02.2022 г. до 02.02.2023 г. при ответника и
движещият се в съседна пътна лента л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ******* и
15 лева за ликвидационни разноски, ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 3 945.43 лева, ведно със законната лихва върху цялата главница,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2022 г. до
1
окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА ответника да заплати на
ищеца разноски от 665.60 лева, а ищеца да заплати на ответника 220 лева –
разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва
въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД. Счита, че от
внимателния анализ на свидетелските показания и останалите доказателства
се установява, че в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, преди да извърши
маневра, водачът на тежкотоварния автомобил „Волво“ не преценява
правилно габаритите, спецификата на товара и траекторията в движението на
управляваното МПС, нито страничната дистанция с останалите превозни
средства. В резултат, свързаното с влекача ремарке се придвижва надясно и
изтиква лекия автомобил „Шкода Фабия“ още преди водачът на последния да
има зрителен контакт с тежкотоварния. В нарушение на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП преди маневрата, водачът на камиона не спира или не пропуска
лекия автомобил. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се уважи искът. Оспорва жалбата на ответника по иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответника по него „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД. Намира, че изцяло виновен
за ПТП е водачът на увредения лек автомобил „Шкода Фабия“, който не
съобразява поведението си с другите участници в движението и в частност с
товарния влекач „Волво“. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът. Оспорва жалбата на
ищеца.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
2
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на
01.07.2022 г. в гр. София, водачът на товарна композиция влекач „Волво“ с
прикачено полуремарке „Кроне“, сключил застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника „ЗАД „ДаллБогг живот и
здраве” АД, причинява удар и вреди при движение в кръгово кръстовище
поради частично навлизане на ремаркето в съседна дясна лента, където се
движи лек автомобил „Шкода Фабия“, управляван от водач, сключил
имуществена застраховка „Каско“ с ищеца „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД.
Двустранният констативен протокол за ПТП от 01.07.2022 г., подписан
от двамата участници, не съдържа подпис на длъжностно лице –
актосъставител. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствени сила
на официален свидетелстващ документ относно оспорените механизъм на
ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
Обективираното в протокола извънсъдебно признание на водача на товарния
автомобил за собствената му вина и неизгодните спрямо него факти,
обвързват единствено подписалия, но не и застрахователя му.
Механизмът на ПТП се установява от съдебно-автотехническа
експертиза, скицата към двустранния протокол и съвпадащите показания,
снети от водачите на двата автомобила – свидетелите М.К. и А.П.. Основна
причина на настъпването на ПТП е осъщественото вътре в кръговото
кръстовище при движение в средна лента едновременно направо и наляво от
влекача, частично отклонение на свързаното с него полуремарке в съседна
крайна дясна лента, причинило удар на движещият се в нея л.а. „Шкода
Фабия“ с предприета маневра за отклонение в дясно, без да пропусне
3
навлезлият преди него в кръговото кръстовище товарен автомобил.
Свидетелите установяват, че и двете превозни средства са били с включени
светлинни сигнали за движение, съответно вляво за композицията и вдясно за
лекия автомобил, като са се движили със съобразена скорост. Според
съдебно-автотехническата експертиза, на пътя не е имало препятствия, нито
затруднения за видимостта и не е възможно да се определи скоростта в
движението на двете МПС-та към момента на удара. Вещото лице приема, че
водачът на увреждащата композиция е имал възможност да предотврати
удара при управление на безопазна странична дистанция. Водачът на
увредения лек автомобил също е можел да го предотврати след изчакване
преминаването на навлязлата преди него композиция, при съобразяване и на
уточнението в о.с.з. 06.06.2023 г. при приемане на заключението, че е имал
възможност да я възприеме, да намали скоростта и да я пропусне или да се
отклони надясно. Вещото лице установява съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между механизма на пътния инцидент и
имуществените вреди.
Въззивният съд намира, че движението в кръгово кръстовище не е
регулирано със специална норма в ЗДвП и поради спецификата му не намират
приложение правилата за движение в кръстовище. Единствено приложими в
конкретния случай са правилата за движение в съседни пътни ленти, каквото
е било движението на двете МПС-та, а именно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, включително да се отклони надясно, или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно, или наляво за навлизане по друг път, или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Противно на оплакванията в жалбата на ищеца, спрямо процесното
ПТП, не е приложим чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДв.П, според който при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея. Това е така, защото двете МПС-та се движат еднопосочно в
съседни ленти, но в срещуположни посоки и никой от тях не предприема
4
маневра за навлизане в съседна лента, където да се движи другия участник в
пътния инцидент.
В тази връзка, противоправността на делинквента и водач на товарната
композиция, се състои в това, че заради габаритите си и предвид
обстоятелството, че ремаркето измества радиуса при завой или кръгово
движение, водачът не съобразява достатъчно траекторията и не оставя
безопасна странична дистанция спрямо движещият се в съседната дясна лента
лек автомобил, поради което настъпва съприкосновението.
Приносът от водача на увредения лек автомобил за настъпване на ПТП
се състои в това, че след като товарният автомобил е бил с предимство, като
навлязъл първи в кръговото кръстовище, водачът на лекият автомобил е
следвало да се съобрази с това обстоятелство, както и с неговото положение,
посока и дължина, като го изчака, вместо да предприема маневра
пристрояване в дясно, с което създава предпоставка за настъпване на
инцидента. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съпричиняването възлиза на 50
%.
Безспорно е и се установява от платежните документи, че след
настъпване на застрахователното събитие, ищецът изплаща застрахователно
обезщетение от 3 930 лв. на застрахования при него увреден собственик и се
суброгира в правата му да претендира възстановяване на изплатеното
обезщетение от ответника, като застраховател на делинквента. Според САТЕ,
средната пазарна стойност за възстановяване на имуществените вреди
възлиза на 4 733 лв. След намаляване на реално изплатените 3 930 лв.
съразмерно съпричиняването от пострадалия в размер на 50 %, ищецът има
право да претендира възстановяване на платеното до размер на сумата 1 955
лв., ведно с ликвидационни разходи от 15 лв. До този размер искът по чл. 411
КЗ следва да се уважи, а над него до пълния предявен размер от 3 945.43 лв.
да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК
следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не
си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.11.2023 г., гр.д. 68013/2022 г., СРС,
144 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6