Р Е
Ш Е Н
И Е
№252
гр. Р., 7.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска
колегия, в публичното заседание
на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
А.
АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 305 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К. О.Т. чрез адв.
А.Г. *** против решение № 398/13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 1584/2017
г. на Р.нския районен съд, с което е уважен
предявеният срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС и е осъден да предаде „Холдинг
евро мултигруп“ ЕООД Р.млечна доилна система с четири доилни колектора и дължина на млекопровода
53 метра, с пневматична пулсационна система, марка SEZER, както и да му заплати 1930 лв. разноски по делото. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие
с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Иска отмяната му и
постановяване на ново, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна „Холдинг евро
мултигруп“ ЕООД Р.чрез адв. Г.П. *** оспорва основателността на жалбата по
съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде
потвърдено като правилно. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно
и допустимо, а за да се произнесе
по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искова молба от “Холдинг евро мултигруп“ ЕООД гр. Р., представлявано от управителя Л. И. Л. срещу К. О.Т., с която
иска да бъде признато за собственик на доилна
инсталация, представляваща млечна доилна система
с четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53 метра, с пневматична пулсационна система - марка “Сезер“ на
стойност 20000 лв. и ответникът
да бъде осъден
да му предаде
владението върху същата или алтернативно
да бъде осъден
да му заплати
нейната равностойност.
Ответникът К. О.Т. чрез процесуалния си представител в срока за отговор по чл. 131 ГПК е взел становище за неоснователност на иска. Възразил, че подобна на претендираната от ищеца вещ се намира в имота му, но е
собственост на трето лице и му била предоставена за ползване от него, а не от
ищеца.
Релевираните от страна на ищеца писмени доказателства –
договор № 96/17.03.2015 г. /л. 6/, договори от 11.03.2015 г. и от 18.03.2015 г.
/л.7/, извлечение от банкова сметка *** /л. 56 - 57/, както и ангажираните
гласни такива – показанията на св. Г. Т. установяват по безспорен начин, че ищцовото дружество е придобило млечна доилна система с
четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53
метра, с пневматична пулсационна система, марка SEZER.
Представен е още приемно -
предавателен протокол към договор № 96/17.03.2015 г. от 01.04.2015 г. /л. 8/ за
предаване от страна на управителя на “Сезер Груп“ ООД Н. Б. А. на ответника К.
О.Т. на вещта, предмет на договора, едностранно подписан от управителя на фирмата
– производител
От показанията на свидетеля Б. Й. Т.
се установява, че през 2013 г. между него и бащата на ответника - О. Т., била
постигната договорка да отглеждат крави в кравефермата в с. П.като свидетелят
финансира проекта, а ремонтът, организирането на дейността чрез закупуване на
оборудване, крави и др. се поеме О. Т.. Дава показания, че в края на 2014 г. се
отказал от така постигнатата договореност за съвместна дейност, тъй като нещата
се проточили повече отколкото самият той очаквал. О. Т. му върнал вложените
пари. Свидетелства още, че към него момент фермата не била в окаяно състояние,
напротив – О. Т. бил изпълнил голяма част от това, което бил обещал – била оборудвана
с техника, имало вани, инсталации, които му обяснил, че са доилни. Свидетелят
заявява също, че не разбира от тези неща. Включил се в този бизнес с
намерението да получи част от приходите.
От страна на
ищеца е приложен и приет като писмено доказателство и договор за покупко-продажба
от 29.12.2016г. с нотариална заверка на
подписите на продавача и купувача /л. 13/, от който се установява, че
ответникът продал на Т. Т. Ч.43 бр. млечни дойни животни - крави и движими
вещи, в т. ч. оборудване за млечна доилна система с четири доилни колектора и
дължина на млекопровода 53 метра, с търговска марка SEZER
(т.1). Съгласно договореното, вещите остават на съхранение и за стопанисване от
продавача.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно
е установено, че ищецът е станал собственик на млечна доилна система с четири
доилни колектора и дължина на млекопровода 53 метра,
с търговска марка SEZER. Съгласно разпределената му доказателствена тежест обаче същият не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че тази движима вещ е била монтирана в
имота на ответника в с. П. На представения приемно - предавателен протокол към договор №
96/17.03.2015 г. от 01.04.2015 г. липсва подпис „приел“. Св. Г. Т., живееща на съпружески начала с управителя
на дружеството ищец, дава показания, че със средства на последния била закупена
доилна система, която заработила. Всяка седмица с Л. я чистили с дезинфектанти.
Не изнася обаче никакви данни къде се е случвало това, къде е била инсталирана тази
млечна доилна система. От ангажираните от страна на ответника гласни
доказателства – показанията на св. Т. пък е видно, че към края на 2014 г.
фермата в имота на ответника в с. П.била оборудвана с техника в резултат на
съвместната му дейност с О. Т. – баща на ответника.
Представеният от страна на ищеца договор за
покупко-продажба от 29.12.2016г. с
нотариална заверка на подписите на продавача и купувача установява по безспорен
начин направеното от страна на ответника възражение, че находящото
се в имота му в с. П.оборудване за млечна доилна система с четири доилни
колектора и дължина на млекопровода 53 метра, с
търговска марка SEZER е собственост на трето лице
- Т. Т. Ч.и се съхранява и стопанисва от продавача – отв.
Т. до предаването му на купувача. Представеният договор доказва правното
основание, на което отв. Т. държи млечна доилна система с четири доилни
колектора и дължина на млекопровода 53 метра, с
търговска марка SEZER.
При така изложеното се налага изводът за
недоказаност на твърдението на ищцовото дружество, че
собствената му млечна доилна система се държи от ответника, което от своя
страна води до неоснователност на така предявените искове.
Поради това въззивната жалба е
основателна, а обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, на въззивника се дължат разноски в размер на 1200,00 лв. за
платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 400,00 лв. за
платена държавна такса по въззивната жалба.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 398/13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 1584/2017
г. на Р.нския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Холдинг евро мултигруп“
ЕООД, ЕИК ********* за признаване на установено по отношение на К. О.Т., ЕГН **********
***, че “Холдинг евро мултигруп“ ЕООД, ЕИК ********* е
собственик на млечна доилна система с четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53 метра, с пневматична пулсационна
система, марка SEZER както и за осъждането на К. О.Т. да му предаде владението
върху нея като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Холдинг
евро мултигруп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Р., ул. “Д.” №*, представлявано
от Л. И. Л.в да заплати на К. О.Т., ЕГН **********,***600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.