Определение по дело №1195/2019 на Специализиран наказателен съд

 

П Р О Т О К О Л

 

25.04.2019 г.                                                                                            град София

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,                                                15 състав

на двадесет и пети април, две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав,

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ЧАУШЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.М.

2. Ж.И.

Секретар: Весела Влахова

Прокурор: Калин Близнаков

 

Сложи за разглеждане, докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава, н.о.х.д. № 1195 по описа на СпНС за 2019 г.

……………….

СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша становището на страните, намира, че делото е подсъдно на СНС, тъй като срещу подсъдимия А. се поддържа обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 3 вр. ал. 2 от НК. Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Наред с това, съдът намира, че на ДП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват отстраними, но същите не могат да бъдат отстранени в съдебното производство. Това налага съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за тяхното отстраняване. Като нарушение, което да налага прекратяване на съдебното производство, съдът цени обстоятелството, че с постановление на водещия разследването от 01.03.2019 г., както и с внесения от СП обвинителен акт се поддържа обвинение срещу подсъдимия А. за престъпление, квалифицирано като такова по чл. 214, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съобразно постановлението за привличане и внесения обвинителен акт, подсъдимият А. е обвинен в това да е осъществил претендираното престъпление в условията на продължавана престъпна дейност и спрямо две лица В. и А. Н.. Формулираното по този начин обвинение в постановлението за привличане на обвиняемия А. и във внесения обвинителен акт срещу подсъдимия А., е неясно и не дава възможност на подсъдимия да научи в какво точно е обвинен и срещу какви точно факти същият следва да организира своята защита. В конкретния случай съдът намира, че е налице несъответствие между словесна и цифрова квалификация на претендираното престъпление. Така от една страна, в цифровата квалификация се поддържа становището, че престъплението е извършено в условията на чл. 26 НК, чрез множество отделни деяния. В словесната квалификация на това обвинение, както и в обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче, не са описани пълно и прецизно и не са обособени, дори и с посочване на минимално необходимите характеристики, всяко едно от отделните деяния, които според прокурора представляват продължаваната престъпна дейност, в която подсъдимия е обвинен. В този смисъл, нито едно от претендираните деяния не е обособено в достатъчна степен и описано като начин на осъществяване, чрез посочване на претендираните конкретни действия на подсъдимия. Така първоначално се твърди, че обвиняемият, респективно подсъдимият А. е отправил заплашителни реплики спрямо свидетелите В. и А. Н., придружени с искане да му бъде предадена сумата от 5 000 лв. След това в обвинението са изброени конкретни дати, на които се твърди, че свидетелите са предавали различни парични суми на подсъдимия А..  Така в конкретния случай и от постановлението за привличане и от обвинителния акт в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не става ясно дали прокурорът поддържа, че подсъдимият А. е осъществил едно деяние, квалифицирано по чл. 214 НК или множество отделни такива деяния, при които самостоятелно е отправял заплашителни изрази към свидетелите, мотивирали ги да предадат на посочените дати исканите парични суми. При така    формулираното и поддържано срещу подсъдимия А. обвинение, както в постановлението за привличане, така и в обвинителния акт, съдът намира, че същото е неясно и не позволява на подсъдимия да разбере в какво точно деяние /деяния/ е обвинен и адекватно да организира своята защита.

Наред с това и само за прецизност, съдът намира за необходимо да посочи и обстоятелството, макар и това да не представлява самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и това, че е налице несъответствие между цифрова и словесна квалификация на поддържаното срещу подсъдимия А. обвинение. Така в цифровата квалификация на обвинението е посочена разпоредбата на чл. 214, ал. 2, т. 2 от НК, като квалифициращо обстоятелство, което сочи за евентуално осъществяване на инкриминираното деяние при условията на чл. 213а, ал. 3 от НК. В словесната квалификация на същото това обвинение, обаче, е посочено обстоятелството, че претендираното престъпно деяние е било осъществено от подсъдимия А. при условията на чл. 213а, ал. 2 от НК, което обуславя за правилно посочването на чл. 214, ал. 2, т. 1 НК. Макар в конкретния случай да се касае, най-вероятно за техническа грешка при формулиране на обвинението, съдът намира, че и посоченото несъответствие следва да бъде отстранено от прокурора при връщане на делото в неговата досъдебна фаза.

Посочените нарушения са съществени и са основание за прекратяване на съдебното производство в този стадий на процеса, тъй като препятстват възможността на подсъдимия да разбере в какво точно деяние е обвинен и да организира адекватно своята защита, а същите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на наказателното производство.

 

Поради горните обстоятелства и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 1195/ 2019 г. по описа на СНС. 15-ти състав и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението нарушения.

 

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок от днес пред АСНС.

 

Препис от протокола да бъде издаден на адвокат М..

 

Съдебното заседание приключи в 10:40  ч.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

 

2.

 

СЕКРЕТАР: