№ 20792
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110126502 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с
писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от З. И. Р.
против ****************, с която са предявени обективно съединени искове, както
следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023 г. до
окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 65,00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на
увреждането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.01.2023 г., около 19:00 часа излязла от
входа на ****************. Твърди, че градинката пред блока била неосветена и
поради тъмнината се спънала в неравности, причинени от корени на дърво, които били
надигнали асфалта и паднала. След като се съвзела започнала да вика за помощ, тъй
като чантата й била паднала далеч от нея и поради силната болка не могла да я
достигне. Твърди, че виковете й били чути от децата, които излизали от близкото
училище и й се притекли на помощ. С тяхна помощ успяла да се свърже със сина си, но
останала на земята, тъй като болката била нетърпима и не можела да помръдне.
Поддържа още, че когато синът й пристигнал я качил в автомобила си и я откарал в
Пирогов. Там кракът й бил обезболен и шиниран, а след като й направили рентгенова
1
снимка й казали, че капачката на десния крак е раздробена. На следващия ден –
14.01.2023 г. претърпяла сложна операция, която продължила 3 часа, а след това
кракът й бил обездвижен за срок от 45 дни. Ищцата поддържа, че след този срок на
обездвижване провела рехабилитация, съпроводена с много болка. През това време не
могла да се обслужва сама и близките й били неотлъчно до нея. Твърди, че от
изписването й от болничното заведение до датата на подаване на исковата молба
постоянно изпитвала болки, не можела да спи нормално, имала оток на коляното, не
можела да използва крака си както преди, тъй като движенията й били ограничени.
Ищцата твърди, че изпаднала в състояние на отчаяние и депресия, защото се наложило
да ограничи активния си начин на живот, преживяла страх и притеснения как ще
продължи да се движи и да се грижи сама за себе си. По изложените в исковата молба
доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените против
ответника искове, като счита, че съгласно чл.11 ЗОС ремонта и поддържането на
общинската собственост, в частност пространството пред ****************, е
задължение на ответника, поради което претърпените вреди са в резултат от
бездействието му. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК от **************** е постъпил писмен отговор, в който
се изразява становище за липса на пасивна материално-правна легитимация, поради
липса на виновно поведение от страна на служители на ответника. Твърди се, че от
исковата молба не ставало ясно мястото на инцидента, като се оспорва и механизма на
настъпване на увреждането. Сочи се, че за настъпването на инцидента няма очевидци,
а единствено твърденията на пострадалото лице. Оспорват се твърденията за
бездействие от страна на служители на ответната община, като се поддържат доводи,
че нормалното и безопасно придвижване е задължение на самия пешеходец. Ето защо
се изразява становище за принос от страна на ищцата, която не е отдала нужното
внимание при придвижването си. Оспорват се твърденията, че мястото, където
корените на дърво са надигнали асфалта, е общинска собственост, съответно
задължение на **************** е да го поддържа. Твърди се, че за посочения в
исковата молба участък в **************** не са подавани сигнали, настилката в този
участък не е от асфалт, а е от тротоарни плочки, които са в много добро състояние.
Излагат се съображения, че в случай не е налице фактическия състав на нормата на
чл.49 ЗЗД, поради което ответника не следва да носи отговорност. В условията на
евентуалност се изразява становище за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, което не било съобразено с принципа на чл.52 ЗЗД. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
2
По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
„I-ва клиника по ортопедия и травматология“ на 17.01.2023 г., в която е отразено, че
ищцата е постъпила в клиниката с данни да счупване на дясна колянна капачка, в
резултат на падане. На 14.01.2023 г. е проведено оперативно лечение и е изписана при
подобрено общо и локално състояние с препоръки за следстационарен режим и
провеждане на рехабилитационна програма.
По делото е приложен фискален бон от 05.05.2023 г. за проведена физиотерапия в
МЦ Артромедика едно ЕООД, на стойност 65,00 лева.
Съдът не обсъжда приложения към писмения отговор снимков материал, тъй като
същият не е приобщен по надлежния ред – чрез оглед по реда на чл.204 ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.лав а. Р.
/съпруг на ищцата/ и И. Б.ов Р. /син на ищцата/.
В показанията си св.Б.лав Р. разказва, че на процесната дата бил заедно със
съпругата си в кв.Бъкстон, бл.205, където посетили собствено жилище, за да го
почистят. На тръгване двамата се разделили – съпругата му отишла до близкия
магазин, а той – да изхвърли боклука. Свидетелят разказва, че когато отишъл до
магазина, съпругата му не била там и той тръгнал да се връща. Тогава видял, че на 20
метра от блока са се скупчили деца и възрастни. Когато приближил видял чужди хора,
които крепели съпругата му. Като го видяла, тя се разплакала и споделила, че се е
спънала и паднала. Свидетелят описва, че мястото представлява алея, която започва
след паркинга на блока и отива към магазина. Сочи, че асфалта е надигнат и спукан от
корените на дърветата, които не се поддържат. Мястото е неосветено и до настоящия
момент изглежда по същия начин. Свидетелят разказва, че след инцидента съпругата
му се срутила психически. При операцията й сложили половин килограм „телове“ в
коляното, от падането получила и сколиоза на гръбначния стълб. Разказва още, че след
инцидента съпругата му трудно се обслужва сама в ежедневието и той е изоставил
всичко, за да се грижи за нея, тъй като не може да остава сама. Сочи, че макар и тя да
се опитва да извършва елементарни ежедневни дейности, все трябва да седне,
нарушено е движението на крака й, който на моменти блокира и не може да се движи.
В началото съпругата му използвала помощни средства, а към датата на разпита – само
от време на време. Разказва, че съпругата му се чувства излишна, тъй като не може да
прави нищо и изпада в нервни кризи.
В показанията си св.И. Р. разказва, че на 13.01.2023 г. майка му се обадила по
телефона и казала, че е пострадала в близост до блока, където живее. Когато отишъл на
място свидетелят заварил майка си на алеята, водеща към паркинга, подпирана от
двама-трима родители на деца от близкото училище. Била притеснена и плачела, а в
колата вече му разказала, че се е спънала в надигната част от асфалта от корени на
дърво по алеята. Свидетелят разказва, че кракът на майка му бил отекъл и той веднага я
откарал в Пирогов, където била приета и оперирана по спешност. Разказва още, че
3
преди инцидента майка му била в кондиция и не използвала помощни средства при
придвижване. Към настоящия момент не може изобщо да си свива крака и трудно
слиза по стъпала. Разказва, че й предстои нова операция, при която трябва да магнат
поставените „телове“ в коляното. Свидетелят сочи, че не живее заедно с родителите си
и не може да отговори на въпроси свързани с ежедневието на майка си след инцидента.
Описва, че мястото на инцидента представлява междублоково пространство, което е
оформено като парк, отстрани на алеята има зелени площи и дървета, няма монтирани
лампи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че след запознаване с материалите по делото и личен
преглед на ищцата, вещото лице е посочило, че в резултата на претърпения на
13.01.2023 г. инцидент, ищцата е получила многофрагментно счупване на капачката на
дясно коляно. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Вещото лице е посочило,
че механизмът на получаване на такъв вид счупване е директен удар в областта на
капачката. На ищцата е проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на
фрагментите и фиксирането им с метална остеосинтеза К-спици и 2-телени серклажа
по Вебер, поставена е гипсова имобилизация. Съгласно заключението, през периода на
възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за период от 6 месеца, като през
първите 30 дни болките са били по интензивни, след което са със затихващ характер.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че причина за ограничения
обем в движението на крайника не е от костен характер, а поради продължителното
обездвижване, в резултат на което околоставните структури губят еластичност. Вещото
лице сочи също, че след 6-месечния възстановителен период не се очаква съществено
подобрение, като е възможно да остане някакъв дефицит.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
4
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него ( ППВС
№ 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Настоящият съд намира, че горепосочените правопораждащи факти бяха доказани
в хода на производството. Видно от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на св.Б.лав Р. и И. Р. е, че мястото на настъпване на процесното събитие е
именно на територията на **************** – на алея, находяща се в парк в
междублоковото пространство в ж.к.Красно село, в близост до 142-ро училище. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, въпреки родствената им връзка с
ищцата, тъй като показанията и на двамата относно мястото на произшествие са
еднопосочни, а и кореспондират със събраните писмени доказателства и
доказателствени средства по делото – епикриза и заключение на съдебно-медицинска
експертиза. Обективираното в писмения отговор оспорване на експертизата е
формално. Следва да се има предвид, че медицинската епикриза като официален
писмен документ /изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му,
удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК/ има
обвързваща формална доказателствена сила за съда.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините
са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и
ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12,
13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за
защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици. В качеството си на
юридическо лице **************** осъществява тези дейности чрез свои служители
5
и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и
доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка
на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като препятствие за безопасно
преминаване.
Предвид гореизложеното, неизпълнението на вменените от закона задължения на
**************** - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети
от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в
резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено
увреждане, както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие,
застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно
бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването
на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не
са ангажирани.
От доказателствената съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че на
13.01.2023 г., вървейки по неосветена алея в междублоковото простанство зад
****************, в близост до ****************, ищцата се е спънала в надигнат от
корените на дървета асфалт и е паднала, в резултат на което е получила
многофрагментно счупване на капачката на дясно коляно. От събраните по делото
гласни доказателства, съдът приема за безспорно установен механизма на увреждането
на ищеца, както и причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че са налице всички елементи
от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно деяние на
ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени и имуществени вреди, и причинна
връзка между същите.
С оглед предходното се налага извод, че предявените искове са доказани по
основание. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура, не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин, т.е.
поведението на последните осъществява деликтния състав на чл.45 ЗЗД противоправно
бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
6
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а именно:
решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на
ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II
т.о. на ВКС /.
В конкретния случай съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – характера на полученото увреждане е наложило оперативно лечение,
като възстановителния период, през който ищцата е търпяла болки и страдания е бил
около 6 месеца, от които 30 дни болките са били интензивни. Видно още от
заключението на вещото лице ортопед-травматолог е, че при прегледа на ищцата на
23.11.2023 г. /10 месеца след инцидента/ е установил ограничен обем движение в дясна
колянна става, при свиване от 90 градуса, при норма 140 градуса. В тази насока са и
показанията на близките на ищцата, които разказват, че след инцидента тя среща
затруднение при придвижване. Видно от заявеното от вещото лице при изслушването
му в открито съдебно заседание е, че възстановяване след като са изминали повече от 6
месеца, не се очаква, т.е. възможно е да остане някакъв дефицит. В случая съдът
съобрази, че пострадалата е възрастен човек, при който травмата съществено е
нарушила качеството й на живот - ищцата вече не може да се обслужва самостоятелно
в ежедневието си и има непрекъснато нужда от чужда помощ. Не на последно място,
съдът отчете и обстоятелството, че движението на увредения крайник ще остане с
дефицит, който не може да бъде възстановен. Безспорно съдът приема и
7
обстоятелството, че в резултат на инцидента ищцата е преживяла негативни емоции,
стрес и уплаха, които са обичайни за този вид инциденти.
При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането на
здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след
увреждането, периода и естеството на лечението, продължителността на търпените
болки, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални
изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на
обезщетение в размер на 15 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част над този размер
до предявения размер от 20 000,00 лева, искът за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -
13.01.2023г. до окончателното изплащане.
За доказани по основание съдът намира и претърпените от ищцата имуществени
вреди за проведена физиотерапия, които се намират в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент. В тази насока е и заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД:
С оглед изводите за основателност исковите претенции, следва да бъде разгледано
и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
8
поведение на ищцата, което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на
вредите. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В конкретния случай такива данни липсват. С оглед предходното,
настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно. Върху имуществените вреди не се претендира законна лихва, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. По делото не е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната практика е категорична,
че това обстоятелство препятства единствено възможността страната да иска
изменение на решението в частта му за разноските. При направено искане за
присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне съобразно доказателствата по
делото за тяхното извършване. В конкретния случай по делото са налице доказателства
за платена държавна такса в размер на 850,00 лева и 400,00 лева за съдебно-
медицинска експертиза. По делото няма данни за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не включва същото в направените по
производството разходи. Съразмерно на уважената част от предявените искове
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 938,51 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед предходното и като взе предвид,
че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило само в две открити
съдебни заседания, без да се събират допълнително доказателства, на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 24,92 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД ****************, с БУЛСТАТ
****************, с адрес: **************** да заплати на З. И. Р., ЕГН **********
сумата от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане,
ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 65,00 /шестдесет и пет/ лева, представляваща претърпени имуществени
9
вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги за лечение на травмата, получена
в резултат на увреждането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди
за сумата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ****************, с БУЛСТАТ
****************, с адрес: **************** да заплати на З. И. Р., ЕГН **********
сумата от 938,51 лева, представляваща направени по производството разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З. И. Р., ЕГН ********** да заплати на
****************, с БУЛСТАТ ****************, с адрес: **************** сумата
от 24,92 лева, представляваща направени по производството разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10