Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
11.03.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, I
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 169 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
обл. Добрич, гр. Добрич, бул. „****" № 4,
представлявано от управителя на дружеството, Ч.М.А., чрез адв, Н.С.Ч., член на
Адвокатска колегия - Варна, против Ревизионен акт (РА) № Р-
03000819004394-091-001/ 06.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Варна, потвърден с Решение №22/18.03.2020 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен.
Жалбоподателят не е съгласен с констатациите,
изложени от органа по приходите и определените с РА задължения.
Счита, че в хода на ревизията са допуснати
съществени нарушения на установените процесуални правила и принципи и неправилно
приложение на материалния закон, че ревизиращият екип е формирал своето
предложение за определяне на данъчни задължения на ревизираното лице при
неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане
разпоредбите на материалния закон.
Твърди, че ревизиращият екип не е установил в
пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство.
Не е изследвал и анализирал всички представени от страната доказателства, както
и тези, събрани в хода на насрещните проверки на предходните доставчици и трети
лица, които доказателства имат значение за определяне на правата, задълженията
и отговорността на ревизирания субект.
Според жалбоподателя в Ревизионния доклад (РД) липсват
конкретни и ясни мотиви от фактическа страна, обосноваващи отказа за признаване
на право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Настоява, че
не става ясно въз основа на кои конкретно доказателства и какви доказателствени
средства, органът по приходи е приел, че липсва доставка, след като наличните
доказателства по ревизионната преписка сочат, че по отношение на непризнатите
доставки от преките доставчици „***" ЕООД и „***" ЕООД са налични
достатъчно доказателства относно извършения обем СМР и кадровата и техническа
обезпеченост на подизпълнителите. Твърди, че в тази връзка са приложени
документи, удостоверяващи реалното извършване на процесните СМР, което
обстоятелство било признато от ревизиращия екип, а също така са приложени и
доказателства за разплащане между страните по сключените договори.
Прави оплакване, че е нарушено правото му на защита,
доколкото описаните на стр. 34 от РД доказателства, представляващи неразделна
част от същия, са му връчени едва на 30.12.2019 г., т.е. седем дни след
подаване на Възражение срещу РД от 23.12.2019 г.
Добавя, че в ревизионното производство не е
достигнато до информация за „липсващ търговец", както и не са установени
привидни сделки, което опорочава издадения РА. Изтъква, че поради неясните
аргументи, съображения и мотиви на органите по приходи, му било невъзможно да
упражни правото на възражение по РД.
Излага подробни доводи, с които оспорва
констатациите в РД, като възразява, че същите били необосновани и недоказани.
Оспорва наличието на предпоставки за увеличение на
счетоводния финансов резултат за 2018 г. по реда на чл. 26, т. 2, във връзка с
чл. 10, ал. 6 от ЗКПО със стойността на анализираните доставки от „***"
ЕООД и „***" ЕООД. Твърди, че тази правна норма изисква единствено
извършване на разхода и неговата документална обоснованост, като счита че в
случая тези условия са налице и следва да се приеме, че разходът е доказан, без
да се въвеждат допълнителни условия за неговото признаване.
В подкрепа на съображенията за незаконосъобразност
на РА се позовава на решения на Съда на ЕС: от 12.01.2006г. по обединени дела С-354/03,
С -355/03 и С-484/03; от 6 юли 2006г. по съвместно дело С-439/04 и С- 440/04;
от 06.09.2012г. по дело С -324/11 и от 21 юни 2012г. по съединени дела С - 80/
11 и С -142/1, а така също и на Решения на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. Ч., ВАК, който поддържа жалбата и претендира
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юрисконсулт К.Д., редовно
упълномощена, а впоследствие от гл. юрисконсулт М.К., която в молба от
08.10.2020 г. (л. 55) оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1891.18 лв., като прави възражение за прекомерност,
в случай че адвокатското възнаграждение надвишава минималния размер по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819004394-020-001/ 09.07.2019
г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р03000819004394-020-002/
09.10.2019 г. на дружеството – жалбоподател е извършена ревизия с обхват:
определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 28.03.2016 г. до
31.12.2018 г. и на задължения по ЗКПО за данъчните периоди от 14.03.2016 г. до
31.12.2018 г., приключила с издаване на обжалвания РА.
За констатациите от ревизията е съставен РД № Р - 03000819004394
- 092 - 001/ 12.12.2019 г., връчен по електронен път на задълженото лице на
17.12.2019 г.
Срещу РД е подадено Възражение с вх. № ЕП-9103/23.12.2019
г., към което не са представени допълнителни доказателства. Възражението е
оставено без уважение, като в резултат е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА № Р-03000819004394-091-001 от 06.01.2020 г., връчен по електронен път
на задълженото дружество на 07.01.2020 г.
В законоустановения срок РА е обжалван по
административен ред с искане да бъде отменен изцяло. Няма приложени
доказателства към жалбата и не са направени допълнителни доказателствени
искания във връзка с оспорването.(т. 5 от административната преписка)
Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата
за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил
е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения
административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на
ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.
В резултат е издадено Решение № 22/ 18.03.2020 г.,
връчено на ДЗЛ на 20.03.2020 г. по електронен път. (л. 13)
Административният орган е посочил в Решението си, че
„***" ООД е вписано в Търговския регистър на 14.03.2016 г., като през
ревизирания период е декларирало извършвана основна дейност строително -
монтажни и бояджийски услуги. Приел е, че дружеството разполага с кадрови и
технически потенциал за самостоятелно извършване на договорени с клиентите
строително - монтажни работи по вид, обем, срок и качество.
Анализирал е представените от „***" ООД
документи, получените при насрещни проверки обяснения и документи, като в
резултат е установил наличие на противоречия, с оглед на които е стигнал до
извод, че ревизиращите органи правилно са приели, че липсват реално извършени
облагаеми доставки на стоки и услуги по чл. 6 и 9 от ЗДДС от издателя им „***"
ЕООД и съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице по тях не е налице
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 938.87 лв. по 5 броя
фактури, издадени от доставчик „***" ЕООД, ЕИК ****, с предмет на
доставката: строително - монтажни работи (СМР).
По отношение упражненото от жалбоподателя право на
приспадане на данъчен кредит за сумата от 18 906.57 лв. по 12 броя
фактури, издадени в
периода 10.04.2018 г. - 15.10.2018 г., от доставчик „***" ЕООД, ЕИК
*********, с предмет на доставката: строително - монтажни работи, подробно
описани в табличен вид в РД, с обща данъчна основа в размер на 94 532.81 лв. и
начислен ДДС в размер на 18 906.57 лв. в резултат на анализ на представените от
ревизираното лице 12 броя фактури и актове обр. 19 към всяка една от тях,
договори между жалбоподателя и възложителите: „****" ООД, "****"
ООД, "****" ООД и Административен съд-Варна, присъствена книга,
насрещни проверки на юридически и физически лица, приобщени документи от предходни
контролни производства, конкретно изброени в Решението, административният орган
е стигнал до извода, че правилно с РА на дружеството е отказано право на
приспадане на данъчен кредит за сумата от 18 906.57 лв.
Изложил е правните основания за своите изводи, като
е счел, че са спазени процесуалните изисквания от страна на ревизиращите органи
при установяване на факта дали е възникнало правото на приспадане на данъчен
кредит за получателя. Според ответника органите по приходите правилно са
предприели действия по извършване на насрещни проверки и събиране на
доказателства от преките доставчици на жалбоподателя, изискали са доказателства
от ревизираното дружество за получените доставки и клиентите му, както и от
трети лица. Събрали са относимите доказателства за предходни проверки по
предвидения в ДОПК процесуален ред и са извършили анализ на данните в
информационните масиви на НАП. Обсъдил е разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС
и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, като е изложил
становище, че във всички случаи,
при преценка за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен
кредит, е реално извършена, задължително трябва да се изследва въпросът дали
възложената работа/ дейност действително е извършена и дали същата е извършена
от лицето, издало фактурата с начисления данък. В тази връзка след анализ на
събраните доказателства е приел, че са установени множество несъответствия,
както във вида и количеството на извършените и възложените услуги, така и в
периодите на извършването им, което според административния орган е
компрометирало достоверността и доказателствената сила на представените
документи. В резултат е стигнал до извод, че законосъобразно е прието от ревизиращите органи, че по
спорните фактури на процесните доставчици липсва реално извършена доставка на
услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС.
Изтъкнал е, че правото на приспадане на данъчен
кредит, регламентирано в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е субективно публично право на
регистрирано по ЗДДС лице, като по аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е счел, че в тежест на носителя на
правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването правото
на приспадане на данъчен кредит. При така установената фактическа обстановка, е
приел, че представените фактури са документи с невярно съдържание, а
използването на такива документи с цел получаване на данъчно предимство, с
оглед съдебната практика, се приема за данъчна измама, като се е позовал на
решение на СЕС от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т.49, решение на СЕС по дело
С-454/98, т.62. За административния орган по процесните фактури е налице правна
привидност, зад която не стои реално извършена доставка на услуги, във връзка с
което е сторил извод, че
е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че реалността на доставките се
потвърждава от извършените счетоводни записвания и плащания, като е отбелязал,
че същите не са предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит при липса на фактическо изпълнение на фактурираните услуги.
По отношение изводите на ревизиращите органи за
изменение на финансовия резултат по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане, е обвързал мотивите си с тези касателно отказа за приспадане на
данъчен кредит, като е направил заключение, че следва да се приемат за правилни
изводите на органите по приходите, че с описаните в РА фактури за строителни
услуги на „***" ЕООД и „***" ЕООД са документирани доставки, които не
са извършени действително от посочените дружества, поради което не отразяват
вярно стопански операции и на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал.
1 от ЗКПО не са признати отчетените разходи по счетоводна сметка 602 „Разходи
за външни услуги" в размерите, равняващи се на данъчната основа на
фактурираните услуги от горепосочените доставчици, за данъчни цели за 2018 г. В
тази връзка е приел за правилно увеличението на декларираната данъчна печалба
от 350 048.19 лв. със сумата от 134 227.15 лв. и е определен нов
размер на данъчната печалба от 484 275.34 лв., съответно следващ се 10 %
корпоративен данък върху така определения размер на печалбата от 48 427.53 лв. и сума за довнасяне 13
422.71 лв., ведно с лихва в размер на 950.85 лв. В резултат е потвърдил РА
изцяло.
Срещу РА, потвърден с Решение № 22/ 18.03.2020 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, е подадена жалбата, по която е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство като доказателства по
делото са приети представените с административната преписка писмени документи и електронен
носител.
По искане на жалбоподателя
са разпитани свидетелите ***Е..
Св. Емин, управител на „***“ ЕООД, разказва, че е
имал търговски взаимоотношения с жалбоподателя, като заедно са работили в гр. Варна – Евксиноград, в Административен
съд - Варна и пак във гр. Варна, но не може да посочи точно обекта. Споделя, че
е имало и подизпълнители на някои от обектите, като в сградата на
Административен съд – Варна той, И.И. и Р.Е. са извършвали ремонт и
поддръжка на самата сграда. Допълва, че се е наложило да използва
подизпълнители от една страна, защото нямал достатъчно персонал за тези
обекти, а пък и обектите били спешни и се свързал с тези подизпълнители и те
довършили работата взаимно. Разплащането с жалбоподателя и подизпълнителите
ставало по банков път.
Св. И.И. сочи, че е работник на „***“, с което
дружество има трудов договор. Работил е на обект Административен съд – Варна и на
обект в Евксиноград, като дейността им в Евксиноград била да боядисват едно
стълбище, в Административен съд – Варна също боядисвали. Придвижвали се с техен
транспорт.
Св. Р.Е. споделя, че също е работник на „***“ и е
участвал в ремонт на обектите в Евксиноград и Административен съд – Варна.
По делото беше назначена съдебно – счетоводна
експертиза, при която вещото лице да изчисли размера на дължимия данък по ЗДДС
и съответно начисления корпоративен данък и определените към тях лихви.
Заключението на вещото лице Т.Д. (л. 63 – 70) беше
приобщено към доказателствения материал по делото като безпристрастно и
компетентно дадено, неоспорено от страните. Изводите на вещото лице изцяло
съвпадат с тези на ревизиращите органи по отношение размера, както на ДДС, така
и на корпоративния данък и дължимите към тях лихви.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, след
оспорване на РА по
административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес
от
обжалване на РА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото няма спор относно компетентността на
органа, издал оспорения акт. Представени са доказателства в тази насока, за
които е налице изрично изявление от жалбоподателя в съдебно заседание, че не ги
оспорва, съответно не оспорва наличието на компетентност.
Няма спор по делото по отношение обхвата на
ревизията и периода на ревизиране.
Спорът между страните се състои в това дали спорните
фактури отговарят на условията по тях да бъде признато право на данъчен кредит,
съответно ако се счете, че тези фактури не удостоверяват реални доставки,
следва ли да бъде изменен финансовият резултат и да бъде начислен допълнително
корпоративен данък.
Дружеството е регистрирано в Търговския регистър на 14.03.2016
г. Предметът му на дейност се състои в покупка, строеж или обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба, строително-монтажни и бояджийски услуги,
инвеститорска и реинвеститорска дейност, мениджмънт и предприемачество в
строителството, туроператорска и турагентска дейност, внос и износ на стоки,
бартерна, оказионна и разносна търговия, дистрибуторска дейност, превозна,
спедиторска, хотелиерска, ресторантьорска, туристическа дейност в страната и
чужбина. През ревизирания период извършваната дейност се изразява в строително -монтажни
и бояджийски услуги, като на 28.03.2016 г. дружеството е регистрирано по ДДС по
избор независимо от облагаемия оборот.
За установяване фактите и обстоятелствата в хода на
ревизията са извършени насрещни проверки на три юридически лица - „***"
ЕООД,, „***“ и „***" ЕООД, както и насрещни проверки на 21 физически лица.
Дружеството е отчело разходи и е приспаднало пълен
данъчен кредит по фактурираните му доставки на услуги от „***“, Булстат № BG204063174 и „***“ ЕООД, Булстат № BG****.
I.Приспадането на пълен данъчен кредит по
фактурираните му доставки на услуги от „***“ са, както следва: ф - ра № 1/
10.04.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 13293.64 лв. и
ДДС – 2658.64 лв.; ф - ра № 2/
20.04.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 10429.60 лв. и
ДДС – 2085.92 лв.; ф - ра № 3/ 02.05.2018
г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 13909.80 лв. и ДДС – 2781.96
лв.; ф - ра № 4/ 21.05.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа
15441.28 лв. и ДДС – 3088.26 лв.; ф - ра
№ 5/ 08.06.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 6968.40 лв.
и ДДС – 1393.68 лв.; ф - ра № 6/ 18.06.2018 г., с основание „покупка на
услуга“, данъчна основа 9436.60 лв. и ДДС – 1887.32 лв.; ф - ра № 7/ 28.06.2018 г., с основание
„покупка на услуга“, данъчна основа 5470.00 лв. и ДДС – 1094.00 лв.; ф - ра №
8/ 29.06.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 2963.40 лв. и
ДДС – 592.76 лв.; ф - ра № 9/ 16.08.2018 г., с основание „покупка на услуга“,
данъчна основа 503.51 лв. и ДДС – 100.70 лв.; ф - ра № 10/ 16.08.2018 г., с
основание „покупка на услуга“, данъчна основа 6000.00 лв. и ДДС – 1200.00 лв.;
ф - ра № 11/ 01.09.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа
6416.44 лв. и ДДС – 1283.29 лв.; ф - ра
№ 12/ 15.10.2018 г., с основание „покупка на услуга“, данъчна основа 3700.18
лв. и ДДС – 740.04 лв.;
Между жалбоподателя и „***“ ЕООД е сключен договор
за СМР от 01.04.2018 г., съгласно който „***" ООД възлага на „***“ ЕООД да
изпълни срещу възнаграждение на свой риск, качествено и в срок, със свои
техника и работна сила, или чрез подизпълнители в съответствие с
изискванията на възложителя, шпакловка и боядисване на пристройка, надстройка и
преустройство на съществуваща сграда-Хотелски комплекс, находящ се в УПИ
XIX-9981, кв. 329 по плана на гр. Каварна, които се извършват по единични цени
спрямо Приложение № 1 от този договор и реално актувани количества по
позициите, описани в Приложение № 1. Към договора са приложени посочените по –
горе фактури от № 1 до № 5 включително с отбелязан начин на плащане по банков
път, с изключение на ф - ра № 5, на която не е отбелязан начин на плащане.
Изготвени са двустранни протоколи обр. 19 за извършените СМР. В последните
обаче за обект Хотелски комплекс вместо УПИ XIX-9981, както е по договор, е
вписано УПИ XX. От управителя са дадени обяснения, че посочените в договора
данни са грешни.
Доставките по ф – ри с №№ 1, 2, 3, 4 и 5 са префактурирани на „****" ЕООД.
Протоколите за изпълнение на натуралните видове СМР на обекта от „***"
ЕООД са с дати 10.04.2018 г., 20.04.2018 г., 30.04.2018 г., 21.05.2018 г. и
08.06.2018 г., а за префактурираните СМР от „***" ООД на „****" ЕООД
са с дати 16.04.2018 г., 15.05.2018 г. и 01.06.2018 г.
Между двете дружества при същите условия, като в
предходния договор, е сключен на 01.06.2018 г. втори договор за СМР за
обект Жилищна сграда в УПИ XXI-1542, кв.
12, по плана на Вилна зона гр. Варна, Евксиноград. Към договора са представени
фактури с №№ 6, 8 и 12, описани по – горе.
Получените на обекта доставки от „***" по тези
фактури са префактурирани на „****" ООД с фактури №№ **********/
03.09.2018 г. на стойност 85 214.49 лв. и **********/ 12.12.2018 г. на
стойност 3 279.13 лв. Съставени са Протоколи за СМР обр. 19 съответно № 1/
18.06.2018 г., № 2/ 29.06.2018 г. и № 3/ 15.10.2018 г. Същевременно Протоколите
по префактурираните СМР от „***" ООД на „****" ООД са с дати
31.08.2018 г. и 06.12.2018 г.
При съпоставка на Протоколите обр. 19 по посочените
по - горе фактури и Протоколите за префактурирани СМР се установява разлика освен
в датите и в извършените по обем СМР.
На 01.06.2018 г. е сключен трети договор между двете
дружества за шпакловка и боядисване на Жилищна сграда в УПИ V-4а, кв. 507 по
плана на 13 м.р. на гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 87. Цената се
заплаща по банков път при задължение за издаване на надлежно оформена фактура и
подписан Акт - обр. 19 за изпълнените СМР, срокът и етапите за изпълнение на
възложените с договора производство, доставки и СМР е 75 работни дни, както при предходните договори. Към
договора са приложени ф – ри с №№ 7 и 9, съответно съставени са Протоколи обр.
19 от 28.06.2018 г. и от 15.08.2018 г., като във фактурите и Протоколите не е
отразено името на обекта.
Получените по тези две фактури доставки са префактурирани на ,,****“ ООД по фактури с
№№ **********/15.06.2018 г. на стойност 76 571.15 лв. и **********/ 03.08.2018
г. на стойност 55 632.39 лв. Фактурираните дейности от „***" ООД са
многократно повече по вид, обем и цена от доставените му от „***“ ЕООД. Протоколите
за изпълнение на довършителните СМР на обекта от „***“ ЕООД са от 28.06.2018 г.
и 15.08.2018 г., както беше посочено по – горе, а за префактурираните СМР на ,,****“
ООД Протоколите са без дати. Освен това издадените от „***" ООД на „****“
ООД фактури са от 15.06.2018 г. и 03.08.2018 г., с оглед на което предхождат
времево издадените от „***“ ЕООД на „***" ООД Протоколи обр. 19 и фактури.
Дейностите по ф – ра № 7 шпакловка и боя, съответно латексово боядисване по
стени и тавани липсват като вид и обем сред префактурираните на „****" ООД
по фактури с №№ **********/ 15.06.2018 г. и 143/ 03.08.2018 г. По същия
начин дейностите - гипсова шпакловка в/у
вароциментова мазилка на 42.43 кв.м х 5.80 лв./ м. на ст-ст 246.09 лв.;
допълнително боядисване на 42.43 кв. м х 4.00 лв./ кв.м на ст-ст 169.72 лв.;
шпакловка по чела на стълбищна клетка на 6.00 м х 8.00 лв./м на ст-ст 48.00 лв.
и монтаж на ал. лайсни на входна врата и стълб, клетка 19.85 м х 2.00 лв./м на
ст-ст 39.70 лв. по фактура № 9 липсват сред префактурираните от „***" ООД
на „****" ООД по фактури с №№ **********/ 15.06.2018 г. и 143/ 03.08.2018
г. Същевременно от книгата за проведен инструктаж на обекта се установява, че е
проведен такъв на 01.06.2018 г., но на работници по трудов договор с „*** ***“
ЕООД – двама шпакловчици.
На 01.08.2018 г. „***" ООД възлага на „***“
ЕООД да изпълни срещу възнаграждение на свой риск, качествено и в срок, със
свои техника и работна сила, или чрез подизпълнители, в съответствие с
изискванията на Възложителя, шпакловка и боядисване на „Ремонт на довършителни
работи СМР“ (латексово боядисване) обект - Административен съд, гр. Варна,
които се извършват по единични цени спрямо Приложение № 1 от договора. Срок,
условия и етапи са идентични с предходните договори. Към договора са приложени:
ф – ра № 10/ 16.08.2018 г. и Протокол обр. 19 № 1 от 15.08.2018 г. за извършени
СМР, включващи боядисване с латекс по стени и тавани с включени материали, на
1 500.00 кв.м х 4.00 лв./кв.м на ст-ст 6 000.00 лв. и ф – ра № 11/
01.09.2018 г. с Протокол обр. 19 № 2 от 01.09.2018 г. за извършени СМР,
състоящи се в боядисване с латекс по стени и тавани с включени материали за
1 504.21 кв.м х 4.00 лв./кв.м на ст-ст 6 016.84 лв. и изкърпване
частично шпакловка по стени на 72.00 кв.м х 5.55 лв./кв.м на ст-ст 399.60 лв.
Жалбоподателят е представил документи, от които се установява, че получените за
обекта доставки по фактури № 10 и № 11 от „***" са префактурирани на
Административен съд - Варна по фактури с №№ **********/ 31.08.2018 г. на
стойност 13 662.60 лв. и **********/ 09.10.2018 г. на стойност 3 752.58
лв. Налице е съответствие на количество, цена и времеви обхват по отделните
видове дейности, доставени от „***“ ЕООД и префактурирани на Административен
съд – Варна, въпреки че Протоколите за извършени СМР са с различни дати – тези
от „***“' ЕООД са с дати 15.08.2018 г. и 01.09.2018 г. а за префактурираните
СМР на Административен съд - Варна са с дати 31.08.2018 г. и 09.10.2018 г.
Към делото в хода на административното производство
е приобщен
Ревизионен акт № Р-03000819000144-091-001/ 16.07.2019 г. и Ревизионен
доклад № Р - 03000819000144-092-001/ 18.06.2019 г. за извършена
ревизия на „***" ЕООД по ДДС за периода от 05.04.2018 г. до 30.06.2018 г.
Установено е, че дружеството е регистрирано по избор на 05.04.2018 г. по ДДС,
като с жалбоподателя е сключило описаните вече договори. За извършване на фактурираните доставки към
жалбоподателя „***" ЕООД е представило документи за предходни доставчици -
подизпълнители, както следва: договор за извършване на СМР от 01.04.2018 г.,
съгласно който то възлага на „****" ЕООД, ЕИК ********* да извърши на свой
риск и срещу възнаграждение шпакловка, полагане на ъглови лайсни за
гипсокартон, боядисване с латекс на обект Хотелски комплекс, находящ се в УПИ
XX, кв. 329 по плана на гр. Каварна. Договорено е СМР да се осъществят със
средства и материали на възложителя и квалифицирана работна ръка на
изпълнителя, в срок до 15.04.2018 г. На 01.06.2018 г. „***" ЕООД
възлага с договор за СМР на „*** ***" ЕООД, ЕИК ********* да извърши на
свой риск и срещу възнаграждение шпакловка, полагане на ъглови лайсни за
гипсокартон, боядисване с латекс на обекти и при цени, определени в Приложения,
нерезделна част от договора, като Приложение № 1 е за обект Каварна със срок на
изпълнение 15.06.2018 г., а Приложение № 2 за обект Жилищна сграда в УПИ
XX/1542, кв. 12 по плана на Вилна зона, гр. Варна, със срок на изпълнение
30.06.2018 г.
Във връзка с горните договори са издадени фактури на
„***“ от посочените за предходни доставчици (подизпълнители), както следва: от
„****" ЕООД ф – ра № **********/
10.04.2018 г. за извършена услуга съгласно Протокол за извършени СМР от
10.04.2018 г., № **********/ 23.04.2018 г. съгласно Протокол за извършени СМР от 23.04.2018 г. за
Хотелски комплекс гр. Каварна, № **********/ 25.05.2018 г. за СМР съгласно
Протокол от 18.05.2018 г., № **********/ 26.05.2018 за СМР съгласно Протокол от
19.05.2018 г. и № **********/ 28.05.2018 за
СМР съгласно Протокол от 20.05.2018 г.
От „*** ***" ЕООД във връзка с горното на „***“
са издадени фактура № **********/
10.06.2018 г. за СМР съгласно
Протокол № 1 от 10.06.2018 г. и № **********/
29.06.2018 г. за СМР съгласно Протокол № 2 от 29.06.2018 г. за обект във Вилна зона гр. Варна и СМР съгласно Протокол
№ 3 от 29.06.2018 за обект в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови".
Извършени са насрещни проверки на „****" ЕООД и
„*** ***" ЕООД, приключили съответно с протоколи №№ П - 03000818168825 –
141 - 001/ 11.10.2018 г. и П – 22221018153701 – 141 -001/ 04.10.2018 г., при
което е установено, че издадените от „****" ЕООД и „*** ***" ЕООД
фактури с № № **********/10.04.2018 г., **********/ 23.04.2018 г., *********/ 10.06.2018
г. и **********/ 29.06.2018 г. не са отразени от дружествата в дневниците за
продажби за никой данъчен период.
Проверени са присъствените листи за обектите и е
установено, че са записани работници като общ работник и шпакловчик на „****“
ЕООД и „*** ***“ ЕООД, като същевременно справка в информационната база на НАП сочи, че
за периода от 04/2018 г. до 06/2018 г. „****"
ЕООД е имало наети лица по трудови правоотношения, но на длъжности „продавач
консултант" и „производител на хляб, ръчно", а посочените лица не са
били в трудови правоотношения с дружеството, същевременно „*** ***" ЕООД не е било наело конкретните
лица по трудови правоотношения. Няма подадени и справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. За едно от лицата (Илия
Димитров) не са открити индивидуализиращи данни, а общото между останалите лица
е, че са с посочен адрес с. Тополчане, област Сливен.
По отношение „****" ЕООД е връчено Искане по
реда на чл. 32 от ДОПК за представяне на документи, като е изготвен ПИНП № П –
03000819066372 – 141 – 001/ 12.06.2019 г. В определения в Искането срок не са
постъпили документи и писмени обяснения. Установено е, че дружеството е
регистирирано по ЗДДС на 22.01.2018 г. по избор, независимо от облагаемия
оборот, и дерегистрирано на 27.08.2018 г. при установени обстоятелства по чл.
176 от ЗДДС; няма подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми през
2018 г. по извънтрудови правоотношения. По подадената по чл. 92 от ЗКПО ГДД за
2018 г. не е отчело счетоводни и данъчни амортизации на дълготрайни активи. Има
неплатени изискуеми задължения в особено големи размери, като декларира дължими
данъци, но не ги внася в приход на бюджета.
По отношение „******“ ЕООД също е извършена насрещна
проверка, приключила с ПИНП № П – 22221019068356 – 141 - 001/ 31.05.2019 г.,
като дружеството не е представило в определения по Искането срок за представяне
на писмени обяснения и документи такива. Установено е, че дружеството е
регистирирано по ЗДДС на 26.10.2011 г. по избор, независимо от облагаемия
оборот, като е дерегистрирано на 30.11.2018 г. при установени обстоятелства по
чл. 176 от ЗДДС. Няма подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми
през 2018 г. по извънтрудови правоотношения. Не е отчело счетоводни и данъчни
амортизации на дълготрайни активи по подадената по чл. 92 от ЗКПО ГДД за 2018
г. Има неплатени изискуеми задължения в особено големи размери, декларира
дължими данъци, но не внася в приход на бюджета.
При тези установявания поради липси на предходни
доставки и данъчно събитие по смисъла съответно на чл. 9 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „***" ЕООД е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по цитираните фактури, като издаденият срещу
дружеството РА № Р – 03000819000144 – 091 - 001/ 16.07.2019 г. не е обжалван.
По време на ревизията с ПИНП № П – 03000819132935 –
141 - 001/ 19.08.2019 г., издаден от ревизиращия екип, е извършена насрещна
проверка на „***“' ЕООД, с който са констатирани допълнителни факти и
обстоятелства. Дадени са обяснения от дружеството, че за периода от 01.04.2018
г. до 31.07.2018 г. работи с подизпълнители, а за периода от 01.08.2018 г. до
31.10.2018 г. има назначени лица по трудов договор. Представени са фактури за
извършени СМР от подизпълнители, като прави впечатление, че по ф – ра № 12/
25.05.2018 г., по ф – ра № 13/ 26.05.2018 г. и ф – ра № 14/ 28.05.2018 г. с
доставчик „****“ ЕООД за СМР по Протокол съответно от 18.05.2018 г., 19.05.2018
г. и 20.05.2018 г. плащането е с касов бон от 07.06.2018 г.
Посочените касови бонове обаче са издадени от "****"
ЕООД от въведен в експлоатация ЕКАФП в обект: павилион за закуски
„Фурнатъ".
Не са представени Протоколи обр. 19 с контрагенти „***"
ЕООД и неговите подизпълнители „****" ЕООД и „*** ***" ЕООД.
След приключване на проверката с ел. писмо вх. №
11875/ 02.09.2019 г. „***" ЕООД е представило Справка за актуално
състояние на всички трудови договори към 30.08.2019 г., като за лицата, които
бяха поискани като свидетели по делото, Р.Е. и И.И., се установява, че са имали
сключени трудови договори за периода от 15.08.2018 до 22.10.2018 г., длъжност „общ работник строителство
сгради“, а третото лице с трудов договор, Шенур Ахмед, за периода от 01.06.2017 г. до 08.06.2017 г., като продавач-консултант. По време на проверката св. Е. и св. И.
не са били открити и от тях не са събрани писмени обяснения.
Извършена е и насрещна проверка, отразена в ПИНП № П
-03000819151446 – 141 - 001/ 27.09.2019 г.. издаден от ТД на НАП Варна, офис
Добрич, на ***, фигуриращ в извлечение от книга за проведен инструктаж на
обекта по договор за СМР от 01.08.2018 г. между жалбоподателя и „***“ ЕООД,
като е връчено на лицето Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице, *** е декларирал в писмени обяснения, че няма сключен договор
с „***" ЕООД за периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2019 г., не е работил в
тази фирма и не разполага с никакви документи.
Извършена е насрещна проверка и по отношение второто
записано в същата книга за инструктаж и за същия обект лице – ***, ПИНП № П –
03000819151449 – 141 - 001/ 16.09.2019 г., като е направено посещение на
декларирания от лицето постоянен и настоящ адрес ***, при което същото не е
открито. Открита е съпругата му, която обяснява, че *** не живее на този адрес
повече от година, не може да се свърже с него и предполага, че е извън страната,
като се е разписала като свидетел на съставения протокол за извършеното
посещение. „***“ ЕООД никога не е подавало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ
за сключени трудови договори с ***, а същевременно съгласно подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за периоди от 19.07.2018 г. до 06.08.2018 г.
и от 10.10.2018 г. до 29.10.2018 г. същият е имал сключен трудов договор с „***"
ЕООД, ЕИК *********. От ПИНП № П – 03000819151449 – 141 - 001/ 16.09.2019 г..
издаден от ревизиращия екип, за извършена насрещна проверка на „***" ЕООД,
се установява, че *** е имал сключени срочни трудови договори с дружеството до
завършване на обект „Ремонт на читалище Алфатар" за периоди от 19.07.2018
г. до 06.08.2018 г. и от 10.10.2018 г. до 29.10.2018 г. на длъжност „строителен
работник“ при категория нискоквалифицирани работници, като видно от
присъствената книга на обекта, лицето е било на работа единствено на 19 и
20.07.2018 г. През останалата част от действието на трудовите договори същото е
било в неплатен отпуск.
По отношение отразените в присъствените листи за
обектите на жалбоподателя лица, в частност за Хотелски комплекс гр. Каварна, от
ПИНП № П-02002019133709-141-001/16.09.2019 г., издаден от ТД на НАП Бургас,
офис Сливен, за извършена насрещна проверка на *** С., се установява, че
изготвеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице е изпратено на постоянния и настоящ адрес за кореспонденция на
проверяваното лице чрез лицензиран пощенски с обратна разписка, но до
приключване на проверката не се е върнала. Извършено е посещение на посочения
адрес, при което не е открито проверяваното или упълномощено от него лице за
връчване на Искането. По данни на съседи и роднини лицето е извън територията
на община Сливен и работи в селското стопанство, а при справка с подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „****" ЕООД лицето никога не е имало
сключен трудов договор с това дружество.
По отношение ***, записан в същия присъствен лист за
същия обект, от ПИНП № П-02002019133716-141-001/11.09.2019 г., издаден от ТД на
НАП Бургас, офис Сливен, за извършена насрещна проверка лицето, се установява,
че изготвеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на майката на
проверяваното лице на 23.08.2019 г., но в определения в Искането срок и до
приключване на проверка лицето не е представило изисканите документи и писмени
обяснения, а от справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „****"
ЕООД, е видно, че лицето никога не е имало сключен трудов договор с
дружеството.
„****“ ЕООД има сключени трудови договори, но с лица
на длъжност „хлебар“ и „продавач на закуски“.
В същите присъствени листи за Хотелски комплекс гр.
Каварна фигурират и лицата ***, за когото е записано, че работи в „****“ ЕООД,
а ****и *** в „*** ***“ ЕООД. От ПИНП № М – 02002019133715 – 141 -
001/26.09.2019 г., издаден от ТД на НАП Бургас, офис Сливен, за извършена
насрещна проверка на ***, със съдействието на служител от кметството е
извършено посещение на декларирания от лицето постоянен и настоящ адрес за
кореспонденция, при което същото не е открито, но е установено, че същото
работи в селското стопанство извън територията на област Сливен, а от Справка
за осигуряването по ЕГН за периода от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г. е
установено, че няма данни за осигуряване на лицето, както и от Справки по чл.
57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ през 2018 г. не са установени изплатени суми на
лицето от „***“ ЕООД, „****" ЕООД и „*** ***" ЕООД. От ПИНП №
П-02002019133712-141-001/26.09.2019 г., издаден от ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, за извършена насрещна проверка на *** става ясно, че изготвеното Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено
чрез лицензиран пощенски оператор на 19.08.2019 г., но до приключване на
проверката не са представени изисканите документи и писмени обяснения. В
телефонен разговор кметът на населеното място е заявил, че лицето живее и
работи в района на гр. Хасково и е ангажирано в сезонна работа. „*** ***"
ЕООД никога не е подавало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени
трудови договори с това лице.
II.На 26.05.2018 г. „***" ООД е
сключило договор с „***" ЕООД срещу възнаграждение на свой риск,
качествено и в срок със свои техника и работна сила, или чрез подизпълнители в
съответствие с изискванията да изпълни строително - монтажни дейности на обект:
Пристройка, Надстройка и Преустройство на съществуваща сграда -Хотелски
комплекс, находящ се в УПИ-Х1Х-9981, кв. 329 по плана на гр. Каварна, област
Добрич, които се извършват по видове единични цени, описани в Приложение № 1 от
договора. Към договора са представени: ф
– ра № 7 от 01.06.2018 г., с
основание: покупка на услуга, данъчна основа: 16241.40 лв. и ДДС: 3248.28 лв.;
ф – ра № 8 от 01.06.2018 г., с основание:
покупка на услуга, данъчна основа: 7399.00
лв. и ДДС: 1479.80 лв.; ф - ра № 11 от
01.06.2018 г., с основание: покупка на услуга, данъчна основа: 11969.24 лв. и
ДДС: 2393.85 лв.; ф – ра № 9 от 01.06.2018, с основание: покупка на услуга,
данъчна основа: 2603.50 лв. и ДДС: 520.70 лв. и ф - ра № 10 от 01.06.2018 г., с основание: покупка на
услуга, данъчна основа: 1481.20 лв. и ДДС: 296.24 лв. За установяване
завършването и заплащане на натурални видове СМР по фактурите са издадени
Протоколи обр. 19. Заплащането е по банков път. Във всички Протоколи обр. 19 за
установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР е вписан обект
Хотелски комплекс в УПИ XX, кв. 329 по плана на гр. Каварна, а в сключения
между контрагентите договор е вписано УПИ XIX-9981, като от "***" ООД
са дадени устни обяснения, че посочените в договора данни са грешни, както и че
строителните работи са извършени по-рано от датите на издаване на процесните
протоколи обр. 19, съответно фактури, поради некоректност на собственика и
управител на "***" ЕООД.
От ПИНП № П-03000319119420-141-001/30.07.2019 г. за извършена
насрещна проверка на „***" ЕООД е констатирано, че фактури №№ 9/ 16.08.2018
г. на стойност 2 603.50 лв. и ДДС 520.70 лв. и 10/ 01.06.2018 г. на стойност 1
481.20 лв. и ДДС 296.24 лв. са анулирани от издателя им „***" ЕООД, като
същевременно при дружеството са валидни фактури с №№ 5/ 01.06.2018 г. и 6/ 01.06.2018
г. на стойности и ДДС, идентични с тези на анулираните фактури. От писмени
обяснения на „***“ ЕООД се установява, че извършените СМР са изцяло с труд от
страна на изпълнителя „***" ЕООД, а материалите и транспортът им до обекта
са за сметка на възложителя „***" ООД. През м. май 2018 г. тринадесет души
са полагали труд по възложените поръчки от клиенти, включително и от „***"
ООД, въз основа на извънтрудови правоотношения, а впоследствие на 30.05.2018 г.
четирима от тях са били назначени на трудов договор, по - късно и останалите.
Извършени са насрещни проверки на отразените, като
полагали труд на Хотелския комплекс в гр. Каварна за „***“ ЕООД лица. За
***, ***, ***, ***, ***, ***, *** (от 01.06.2018 г. до
23.07.2018 г.), са подадени уведомления от дружеството по чл.
62, ал. 5 от КТ, че има сключени трудови договори с тях за периода от
30.05.2018 г. до 23.07.2018 г. на длъжност „работник строителство“ с работно
място гр. Варна. По отношение лицето *** от насрещната проверка е установено,
че по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено уведомление от дружеството за трудов
договор с Димитров за периода от 30.05.2018 г. до 23.07.2018 г. на длъжност „работник
строителство“ с работно място гр. Варна. След приключване на проверката обаче, на
17.08.2019 г. в отговор на цитираното искане, *** е изпратил електронно писмо,
с което уведомява проверяващия орган, че за периода от 01.05.2018 г. до
01.06.2018 г. не е извършвал дейности за „***" ЕООД или друга фирма на Хотелски
комплекс в гр. Каварна или на друго място в страната. Спомня си, че през лятото
на 2018 г. е правел оглед на обект в гр. Каварна, но не са се договорили за
парите и не са подписали договор с фирма, чието име не знае, поради
незаинтересованост предвид несъвпадение на интересите им. От ПИНП № П – 03000819133137
– 141 - 001/ 14.08.2019 г. за извършена насрещна проверка на *** се установява,
че лицето не е намерено на адреса, включително и при съдействието на кмета на
населеното място, като от справка в ИС на НАП на регистрираните трудови
договори от фирми проверяващият орган е установил, че *** е бил назначен на
трудов договор във фирма „***" ЕООД, на длъжност „работник строителство“, но
с месторабота с. Ахелой за периода от 30.07.2018 г. до 09.10.2018 г.,
извън времевия обхват на процесните доставки от дружеството. От ПИНП №
П-03001919132792 – 141 - 001/ 08.08.2019 г. за извършена насрещна проверка на ***,
е видно, че изготвеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице е връчено лично на ***, който е представил писмени обяснения с
вх. № 10782/ 08.08.2019 г., според които от
07.03.2018 г. до 02.03.2019 г. е работил без договор на обект Свинекомплекс, с.
Козлодуйци, област Добрич, като не знае
името на фирмата, за която е работил, извършваната от него работа се е състояла
в изграждане на метални и пластмасови конструкции, а през м. май и юни 2018 г.
не е работил на друго място, освен в обекта в с. Козлодуйци. Съобразно подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ лицето е работило по трудови правоотношения
с „***" ЕООД на длъжност „работник строителство“, с работно място с.
Ахелой, за периода от 30.07.2018 г. до 01.01.2019 г., извън времевия обхват на
процесиите доставки от дружеството. От ПИНП № П – 03001919132790 – 141 - 001/ 08.08.2019
г. за извършена насрещна проверка на ***, се установява, че изготвеното Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено
лично на ***, като в писмени обяснения вх. № 10781/08.08.2019 г. Димитров сочи,
че от 07.03.2018 г. до 02.03.2019 г. е работил без договор /не му е предоставен
такъв/ на обект Свинекомплекс, с. Козлодуйци, област Добрич, не знае името на
фирмата, за която е работило, като извършваната работа се е състояла в
изграждане на метални и пластмасови конструкции, през м. май и юни 2018 г. не е
работило на друго място, освен в обекта в с. Козлодуйци. Според подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ лицето е работило по трудови правоотношения
с „***" ЕООД на длъжност „работник строителство“, с работно място с.
Ахелой, за периода от 30.07.2018 г. до 01.01.2019 г., извън времевия обхват на
процесните доставки от дружеството. От ПИНП №
П-03000819133085-141-001/14.08.2019 г. за извършена насрещна проверка на *** и ***,
се установява, че изготвеното Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице е връчено лично. Лицата са декларирали, че не са
работили в тази фирма, а съгласно подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ са
работили по трудови правоотношения с „***" ЕООД, на длъжност „работник
строителство“, с работно място с. Ахелой за периода от 30.07.2018 г. до
01.01.2019 г., извън времевия обхват на процесните доставки от дружеството.
От ПИНП №
П-03000819133085-141-001/14.08.2019 г. на *** се установява, че лицето не е
дало писмени обяснения. По подадени уведомления по чл. 62. ал. 5 от КТ за лицето
е имало трудов договор от „***"
ЕООД на длъжност „работник строителство“, с работно място с. Ахелой, за периода
от 30.07.2018 г. до 01.01.2019 г., извън времевия обхват на процесните доставки
от дружеството.
„***" ЕООД е регистирирано по ЗДДС на
25.05.2018 г. по избор, независимо от облагаемия оборот, като е дерегистрирано
на 03.01.2019 г. от орган по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС. По подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. не е отчело счетоводни и
данъчни амортизации на дълготрайни активи. Декларирани са значителна данъчна
печалба и дължим корпоративен данък. Дружеството има неплатени изискуеми
задължения в особено големи размери, в т.ч. по ЗДДС, корпоративен данък за 2018
г. по ГДД за същата година, данък върху доходите на физическите лица и
задължителни осигурителни вноски. Декларира дължими данъци в особено големи
размери, които не внася в приход на бюджета.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР,
РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани
електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото
доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА е издаден при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния
закон.
По отношение
ЗДДС
С РА е отказано право на
приспадане на данъчен кредит (ДК) по процесните фактури. В случая не е спорно,
че документираните услуги на СМР са осъществени на място. Ревизиращият екип е
счел обаче, че по издадените от „***" ЕООД и "***“ ЕООД фактури с
получател „***" ЕООД липсват доказателства за наличие на облагаеми
доставки по смисъла на чл. 6 и 9 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, съответно не е налице данъчно събитие по смисъла на
чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, като данъкът по процесните фактури в посочените размери
не е изискуем и не е възникнало задължение на доставчика да го начисли по реда
на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. С оглед изложеното е направена констатацията, че за
данъка по процесните фактури е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, по
смисъла на която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице за данък,
който е начислен неправомерно.
Счетено е, че не са налице
основанията за приспадане на данъчен кредит за част от проверявания период, а
именно:
-
за данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., за
който е подадена СД с вх. № 80001530752/ 14.05.2018 г. с резултат ДДС за
внасяне в размер на 21 216.37 лв., внесен от дружеството в приход на
бюджета с б.б. от 15.05.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат
данъчен кредит в размер общо на 4 744.56 лв. по фактури №№ **********/ 10.04.2018
г. и **********/ 20.04.2018 г.
-
за данъчен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за
който е подадена СД вх. № **********/14.06.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 1 200.01 лв., внесен в пълен размер в приход на бюджета с б.б.
от 14.06.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат данъчен
кредит в размер общо на 5 870.22 лв. по фактури №№ **********/02.05.2018
г. и **********/ 21.05.2018 г.
-
За данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., за
който е подадена СД вх. № 80001539552/11.07.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 27 61351 лв., внесен в пълен размер в приход на бюджета с б.б. от
12.07.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат данъчен кредит в
размер общо на 10 995.69 лв. по фактури №№ **********/ 01.06.2018 г.,
**********/ 01.06.2018 г. и **********/ 01.06.2018 г„ издадени от„***"
ЕООД, и фактури №№ **********/ 08.06.2018 г., **********/ 18.06.2018 г. и
**********/ 29.06.2018 г., издадени от "***“ ЕООД.
-
За данъчен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., за
който е подадена СД вх. № 80001548224/14.08.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 277.88 лв., внесен в пълен размер в приход на бюджета с б.б. от
14.08.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат данъчен кредит в
размер общо на 1 910.94 лв. по фактури №№ **********/ 01.06.2018 г. и
**********/ 01.06.2018 г.
-
За данъчен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., за
който е подадена СД вх. № **********/ 14.09.2018 r. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 15 248.04 лв., внесен в пълен размер от дружеството в приход на
бюджета с б.б. от 14.09.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат
данъчен кредит в размер общо на 1 300.70 лв. по фактури №№ **********/ 16.08.2018
г. и **********/ 16.08.2018 г.
-
За данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., за
който е подадена СД вх. № **********/ 09.10.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 14 711.10 лв., внесен в пълен размер от дружеството в приход на
бюджета с б.б. от 10.10.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признат
данъчен кредит.
-
За данъчен период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., за
който е подадена СД вх. № **********/ 13.11.2018 г. с резултат ДДС за внасяне в
размер на 19 206.38 лв. Същият в пълен размер е внесен от дружеството в
приход на бюджета с б.б. от 13.11.2018 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС
не е признат данъчен кредит.
На
основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения за всеки
период данък е определена дължимата лихва съгласно приложена справка.
Анализът
на изложените факти сочи, че в хода на ревизията са установени множество несъответствия,
както във вида и количеството на извършените и възложените услуги, така и в
периодите на извършването им, което разколебава достоверността и
доказателствената сила на представените документи за извършени и приети СМР по
процесните фактури.
Един от мотивите за нереалност на
доставките по фактурите е, че за ревизираните периоди доставчиците са нямали
кадрови и технически потенциал за извършване на фактурираните доставки. Нито
едно от лицата със сключени трудови или извънтрудови договори с процесните
доставчици не е потвърдило, че е работило при тях. Всички лица, които са
представили изискани доказателства, са посочили, че не са работили на строителните
обекти на ревизираното дружество. Съгласно Справки за всички подадени
уведомления от работодател по чл. 62 от КТ до 01.06.2018 г. предходният
доставчик пък „****" ЕООД е имало наети работници по трудови
правоотношения, но жени на длъжност „продавач закуски" и мъж на
длъжност „хлебар", не и строителни работници. Тези изводи не се
променят от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Св. Емин
и управител на „***“, издател на част от фактурите, е заинтересован от
признаването на доставките за реални, освен това той споделя:“… Използвали сме подизпълнители
на тези обекти – „***“, мисля че беше и „*** ***“, не мога да кажа точно името,
„*** 22“ нещо такова, фирмата. Наложи се да използвам подизпълнители от една
страна, точно тогава, защото нямах достатъчно персонал за тези обекти, а пък и
обектите бяха спешни и се свързахме с тези подизпълнители и те довършиха
работата взаимно… Господата, с които работим, са от гр. Добрич. С наш транспорт
сме били. Не сме имали фирмена кола…“ Той даже не може да посочи имената на
фирмите, за които твърди, че е използвал като подизпълнители. Показанията му
противоречат на установеното при проверката на присъствените листи за обектите,
при която е установено, че са записани работници като общ работник и шпакловчик
на „****“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД, а справка в информационната база на НАП сочи,
че за периода от 04/2018 г. до 06/2018
г. „****" ЕООД е имало наети лица по трудови правоотношения, но на
длъжности „продавач консултант" и „производител на хляб, ръчно",
а посочените лица не са били в трудови правоотношения с дружеството,
същевременно „*** ***" ЕООД не е
било наело конкретните лица по трудови правоотношения, както и няма подадени и
справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения.
Показанията му, че „всичко било наред“ противоречат и на установеното с РА на
фирмата му, при която не са признати за реални съответните доставки, а той същевременно
е признал установеното, като не е обжалвал РА. Св. И.И. и св. Е. споделят, че
имат трудов договор с „***“ (установен е такъв за периода 15.08.2018 г. до
22.10.2018 г.) и че са работили на обект в Евксиноград, мотел според
показанията, и Административен съд – Варна. Догворът обаче за сградата в
Евксиноград е от 01.06.2018 г., а с Административен съд – Варна , от 01.08.2018
г., т.е. преди сключването на трудови договори със св. И. и Е.. В Евксиноград
сградата по процесните фактури е жилищна сграда, а в книгата за инструктаж на
обект Административен съд – Варна тези две лица не фигурират. В книгата са ***
и ***. Освен това за работно място на св. И. и св. Е. е посочено работно място
в гр. Добрич.
От анализ на правноикономическия
профил на сочените като доставчици на жалбоподателя дружества – „.***"
ЕООД и „***" ЕООД се установява, че и двете дружества имат неплатени
изискуеми задължения в особено големи размери. Същите не са регистрирани в
Централния професионален регистър на строителите, воден при Камарата на
строителите в България. „***" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от орган по
приходите при установени обстоятелства по чл. 176 ЗДС, а при извършена на „***"
ЕООД ревизия са определени задължения за ДДС по ЗДДС, във връзка с липса на
реални доставки, извършени именно от предходните доставчици „****" ЕООД и
„*** ***" ЕООД.
Горните две дружества, основни доставчици на
СМР, са регистрирани през 2015 г. и 2016 г. с основен предмет на дейност,
коренно различeн от услуги в областта на строителството. Така „***"
ЕООД извършва търговска дейност, а „***" ЕООД се занимава с търговия и с
производство на хранителни стоки.
На следващо място, в договорите
за изпълнение изпълнителят се задължава да изпълни срещу възнаграждение на свой
риск, качествено и в срок, със свои техника и работна сила, или чрез
подизпълнители в съответствие с изискванията на възложителя, съответните СМР.
Съгласно Приложение 1 към Договора от 26.05.2018 г. по отношение фактурираните
от „***“ ЕООД доставки единичните цени на договорените СМР са без ДДС и
включват труд и материали, а според дадените от дружеството писмени обяснения
извършените СМР са изцяло с труд от страна на „***“ ЕООД, а материалите и
транспортът са за сметка на „***“ ООД. По същия начин стоят отношенията и с „***“
ООД, но свидетелите сочат, че са ползвали собствен транспорт.
Съгласно ЗДДС и постоянната
практика на СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива
2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени
облагаеми доставки на стоки и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11
е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни
право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз
основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги
данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно
задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по
действително осъществена доставка на услуги.
Предмет на процесните фактури са СМР,
при които основната дейност се извършва чрез престиране на труд, поради което
кадровата обезпеченост на доставчика и поддоставчика е от съществено значение
при преценката относно реалното
осъществяване на доставката. Изрично в представените договори за СМР, които са
идентични по своето съдържание, е посочено, че строителните работи ще се
осъществят със средства и съответната квалифицирана работна ръка на
изпълнителя. С оглед на това правилен е изводът на административния орган, че
доставчиците не са реализирали процесните услуги, а всъщност жалбоподателят сам
е извършил строителните дейности, като е използвал фактурите от „***" ЕООД
и „***" ЕООД с цел упражняване на данъчен кредит и намаляване на дължимия
резултат по ЗДДС за съответните периоди.
Всички тези обстоятелства са съобразени
от ревизиращия екип, който е направил подробен анализ по доставчици на
издадените от тях фактури и приложените в ревизионното производство
доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че РА бил издаден
при неизяснена фактическа обстановка. Напротив, обсъдено е всяко едно
доказателство за ревизирания период, извършени са всички възможни процесуални
действия, разграничени са тези доставки, за които безспорно е налице
доказателство за тяхната реалност и са взети предвид само тези, за които са
налице достатъчно противоречия, които компрометират документите, на които се
основават. За да се приеме реалност на доставката, трябва да има надлежно
оформени документи, безспорно удостоверяващи извършването на услугите.
Наличието на плащане и на съставени фактури, договори и приемо-предавателни
протоколи, в които са описани определени видове и обеми работи, не може да
обоснове категоричен извод, че количествата и видовете дейности действително са
извършени от лицето, посочено в тях за изпълнител. Трябва да съществуват
доказателства за материалната и кадровата обезпеченост на доставчика, както и
документи за доказани и отчетени разходи от същия във връзка с извършването на
отделните дейности и тяхното счетоводно отразяване. Такива доказателства следва
да се представят от жалбоподателя, защото той черпи права от осъществяването на
този положителен факт, което в случая не е сторено. Установената липса на кадрови потенциал,
липсата на плащане на работници по трудови или граждански договори от страна на
доставчика или поддоставчика водят до извод за правилност на констатациите в
РА.
Освен
това, както беше отразено по – горе в обстоятелствената част на решението,
налице е разминаване в датите на самите Протоколи обр. 19 от „***“ и
Протоколите при префактурирането.
Налице
е разлика във вида, обема и цената на извършените СМР в първоначалния Протокол
и този при префактурирането, конкретно изброени по – горе.
На
следващо място при насрещни проверки на „****" ЕООД и „*** ***" ЕООД,
като подизпълнители, приключили съответно с протоколи № № П - 03000818168825 –
141 - 001/ 11.10.2018 г. и П – 22221018153701 – 141 - 001/ 04.10.2018 г., е
установено, че издадените от „****" ЕООД и „*** ***" ЕООД фактури с №
№ **********/10.04.2018 г., **********/ 23.04.2018 г., *********/ 10.06.2018 г.
и **********/ 29.06.2018 г. не са отразени от дружествата в дневниците за
продажби за никой данъчен период.
Съгласно Приложение № 1 към
Договора от 26.05.2018 г. между жалбоподателя и „***“ ЕООД посочените цени са
без ДДС и включват труд и материали, същевременно в дневниците за покупките на „***"
ЕООД за м. 05.2018 г. всички отразени фактури за покупки на материали са
анулирани. Доставчик за този период е „Сцент 67" ЕООД, което е било
регистрирано по ЗДДС по избор за период от 01.06.2017 г. до 01.11.2018 г.,
когато е било дерегистирано от орган по приходите при установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС. Последната подадена СД за ДДС от това дружество е за
данъчен период м. 04.2018 г.
Всички
тези обстоятелства и изложени по – горе факти, преценени в съвкупност с
останалите данни по делото, правилно са мотивирали ревизиращите органи да
приемат, че не са налице действително осъществени доставки на услуги по смисъла
на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, което от своя страна е основание да се откаже право на ДК
по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. На практика доставките само са фактурирани, като
наличието на данъчна фактура, която е включена в справката - декларация и
дневника за продажби за съответния период не обуславя автоматично правото на
възстановяване на данъчен кредит.
В случая според настоящия състав
е доказано по делото участието във верига от доставчици и поддоставчици, между
които са префактурирани услуги с цел неправомерно ползване на данъчен кредит.
Съставянето
на документи (договор, фактури и Протоколи образец 19), които не отразяват
реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в
данъчна измама и злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС). Константна е практиката на СЕС, че не е в противоречие
с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама (съображение по т. 48 от решение № С-273/11
на СЕС). В изпълнение на установената в Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза, като административните и съдебните органи следва да
откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи,
че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (т. 37
от решение на СЕС по дело С-285/11). Това е така, както когато самото ДЗЛ
извършва данъчна измама (в такъв случай не са изпълнени обективните критерии,
на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги и за извършване
на независима икономическа дейност), така и когато ДЗЛ е знаело или е трябвало
да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е
част от данъчна измама, извършена от някой от доставчиците по веригата (т. 38 и
т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от
13.02.2014 г. по дело № С-18/13). Именно националната юрисдикция е тази, която
трябва да изясни, дали доставките са реално осъществени (т. 31 от решение на
СЕС по дело С-285/11), и да откаже да признае право на приспадане, когато въз
основа на обективни данни установи, че се прави позоваване с измамна цел.
Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с
ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по
веригата (решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, „Боник“ ЕООД, точка 40).
Съставянето на фактури или
декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
(решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е
необходимо доказването на субективния елемент. В случая установяванията на
ревизиращия орган са, че е налице изпълнено строителство, което не е
осъществено от сочения доставчик на ревизираното лице, нито от неговия подизпълнител.
Правилно е прието в РА, че процесните фактури не отразяват действителни
стопански операции без оглед на тяхното счетоводно отразяване, с оглед на което
е неоснователно възражението на жалбоподателя, че реалността на доставките се
потвърждава от извършените счетоводни записвания и плащания. Издадените
първични документи сами по себе си не означават наличието на извършени доставки
по смисъла на ЗДДС. Липсва данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за
начисляването му. Следователно отказът по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за неправомерно
начисления данък е обоснован и законосъобразен.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваният Ревизионен акт по отношение ДДС е правилен.
По отношение
начисления корпоративен данък по ЗКПО:
С РА е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат на „***" ЕООД за 2018 г. с отчетените
разходи по фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит по ЗДДС. С
оглед сторените по – горе изводи съдът намира, че РА и в частта по отношение на
корпоративния данък е правилен и законосъобразен. Това е така, защото с описаните
фактури за строителни услуги на „***" ЕООД и „***" ЕООД са
документирани доставки, които не са извършени действително от посочените
дружества, поради което не отразяват вярно стопански операции.
Установените задължения по ЗКПО
на ревизираното дружество са свързани с преобразуване на финансовия резултат с
непризнати разходи по фактурите, издадени от "***" ЕООД и „***“ ЕООД.
Изводите на приходните органи, че по фактурите, издадени от посочените
дружества, са отчетени разходи, които не са документално обосновани чрез
първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, не са
опровергани в хода на съдебното производство. На основание чл. 26, т. 2, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО правилно не са признати за данъчни цели за 2018 г.
отчетените разходи по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги" в
размерите, равняващи се на данъчната основа на фактурираните услуги от
горепосочените доставчици. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на
фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да
се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата
е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за
регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за
съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва
реалното извършване на услуги, защото представлява удостоверяване на този факти
от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на
твърдяния факт. 3а целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно
данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти
и съответно - начислен данък. Изложените в обстоятелствената част на настоящото
решение факти и обстоятелства, установени противоречия в съставените от
дружествата, съответно от подизпълнителите, документи, вкл. влезлия в сила
спрямо „***“ РА, присъствени листи и книги за инструктаж в съпоставка с
извършените насрещни проверки, събрани по тях писмени обяснения и извършени в
ИС на НАП справки, опровергават по категоричен начин реалността на доставки на
услуги от посоченото във фактурите лице. Доказателства в обратен смисъл не са
събрани нито в ревизионното, нито в съдебното производство. Правилно в Ревизионния
акт, предмет на проверка в настоящото производство, е преобразуван финансовият
резултат на дружеството по ЗКПО, с разходите по фактурите на посочените
доставчици. След като е установено, че стопанска операция не е осъществена и
фактурите са фиктивни, то се налага изводът, че разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е приложена правилно от административния орган. Определеното по размер
задължение е изчислено точно и това беше потвърдено от заключението на вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните.
С оглед горното, изводите на
ревизионния екип са правилни и в съответствие с приложимото материално право.
Жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя, съобразно своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника. Предвид
материалния интерес и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят
следва да заплати на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски в
размер на 1891.18 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и един лев и 18 стотинки)
за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, на
основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Добрич, І
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от
„***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, гр.
Добрич, бул. „****" № 4, представлявано от управителя на дружеството, Ч.М.А.,
чрез адв, Н.С.Ч., член на Адвокатска колегия - Варна, против Ревизионен акт № Р
– 03000819004394 – 091 - 001/ 06.01.2020 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №22/18.03.2020 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, гр. Добрич, бул. „****" №
4, представлявано от управителя на дружеството, Ч.М.А., да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП,
разноски по делото в размер на 1891.18 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и един
лев и 18 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му.
СЪДИЯ: