РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,28.07.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 88 по описа за 2023 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****,
представлявано от Б.Н.Д., чрез адв. С.Т. *** с посочен съдебен адрес:***, офис
9, срещу Решение № 37 от 17.05.2023 година, постановено по административнонаказателно дело № 61 по
описа за 2023 година на Районен съд – Троян, с което трети състав е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 648 от 18.01.2023 година, издадено от изпълняващия
длъжността директор на Регионална дирекция на горите - Ловеч - инж. П.Г.П., с
което на „****“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500,00 /петстотин/ лева
на основание чл. 266, ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 266, ал.1, предл. 1 от Закона
за горите /ЗГ/ за извършено от дружеството нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
По наведени в касационната
жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, се иска
отмяната му. Според касатора, първостепенния съд неправилно е преценил събраните доказателства и съответно неправилно е
приложил материалния закон. Развиват се доводи за принципна невъзможност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица по
реда на ЗГ. На следващо място в касационната жалба се сочи, че свидетелските
показания, които е кредитирал в мотивите си РС, са противоречиви. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. В депозирана молба с вх. № 2090/19.07.2023
г. от адв. С.Т. се изразява становище за даване ход на делото и се поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения, като отново се претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
– директорът на РДГ – Ловеч, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който поддържа представеното по делото писмено възражение
/л. 11-14/ и оспорва касационната жалба, като развива подробни съображения по съществото на
правния спор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 лв.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт на РС Троян, като
развива съображения, че безспорно е установен авторът на извършеното нарушение,
както и периодът, в който то е реализирано.
Административен съд - Ловеч, в
настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд –
Троян е образувано по жалба на касатора „****“ ЕООД против Наказателно постановление № 648 от
18.01.2023 година, издадено от изпълняващия длъжността директор на Регионална
дирекция на горите - Ловеч - инж. П.Г.П., с което на „****“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева на основание
чл. 266, ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 266, ал.1, предл. 1 от ЗГ за извършено от дружеството
нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 648/23.12.2022 г., серия Б00А 2022 г., бл. № 000495.
Административнонаказателната
отговорност на „****“ ЕООД е била ангажирана за това, че на неустановена дата в
периода от 08.11.2021 г. до 06.12.2022 г., в землището на с. Врабево, община
Троян, отдел 272, подотдел - „ц“, в имот горска територия, с кадастрален номер
12108.155.15, като търговец, регистриран в публичния регистър по чл. 241, ал. 1
от ЗГ с Удостоверение № 7620/05.10.2016 г. за добив на дървесина, с който
собственикът на имот с кадастрален номер 12108.155.15 е сключил договор за
възлагане на добива на дървесина по реда на чл. 114, ал. 2 от ЗГ от 08.11.2022 г.,
е извършил добив /сеч и извоз/ на дървесина в имота, в следствие на което са
отсечени общо 17 бр. /седемнадесет/ дървета от цер и благун, с обща кубатура
16,0 пл. м3 /шестнадесет плътни кубически метра/ дърва за огрев, без да са
маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им. За имота е
издадено позволително за сеч № 0694884/08.11.2022 г., с което се разрешава на
фирма „****“ ЕООД да извършва добива на дървесина, с което е прието, че
касаторът виновно е нарушил чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във връзка с чл. 111,
ал. 2, от същия закон, във връзка с чл. 114, ал. 2, предложение първо от ЗГ,
във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 2, буква „в“ от същия закон, във връзка с чл.
54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия закон и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
на „****“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ по чл. 266, ал. 2,
предл. първо то ЗГ, вр. чл. 266, ал. 1, предл. първо от същия закон, във връзка
с чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, в размер на 500 лева.
Първоинстанционният съд е
проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Изпълнил е
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от
закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното
наказателно постановление е приел, че при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили
жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради
незаконосъобразност. Приел, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това
орган, с оглед Заповед № РД -49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и
храните, поради което издалото НП лице е компетентно, а АУАН е съставен от компетентен орган,
при изпълнение на неговите служебни задължения. Наред с това е приел, че АУАН
съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл. 42-43 от ЗАНН, както
и че НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити, като са
спазени и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Решението, предмет на касационен контрол е
правилно.
При съставянето на акта за административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила за установяване и доказване на
нарушението. В издаденото наказателно постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта, и в наказателното
постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Първоинстанционният съд правилно
е приел, че именно „****“ ЕООД следва до носи административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, като същият
е търговец, вписан в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите по
чл. 241 от ЗГ и притежава удостоверение за регистрация № 7620/05.10.2016 г. за
добив на дървесина. Правилно и въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че собственикът
на имота в землището на с. Врабево, община Троян, в отдел 272, подотдел „ц“, в
горска територия с кад. № 12108.155.15 К.Я.Н.е сключила Договор за покупко-продажба
на стояща дървесина на корен на 03.11.2022 г., по силата на който касаторът е
извършил добив/сеч и извоз на дървесината в имота, като за това му е издадено
Позволително за сеч №0694884/08.11.2022 г., съгласно което сечта следвало да
бъде проведена в периода от 11.11.2022 г. до 31.12.2022 г. със същия срок за
извозване на материалите от сечището, а отпадъците да бъдат събрани на купчини
в сечището. В подотдела е извършено маркиране с контролна горска марка № А2158,
със зелена боя и е съставен карнет опис от 07.11.2022 г. На посочената в АУАН и
в НП дата 06.12.2022г. служителите на РДГ Ловеч и на ДГС Троян са извършили
проверка в процесния имот и са установили незаконно отсечени 17 броя дървета от
цер и благун с обща кубатура 16 пл.куб.м. дърва за огрев, без същите да са
маркирани в основата на пъновете с контролна горска марка, като отразили това в
Констативен протокол серия Б00А № 000399 от 06.12.2022 г.
Правилно РС е съобразил, че в чл. 10 на Договор за
покупко-продажба на стояща дървесина на корен от 03.11.2022 г., по силата на
който „****“ ЕООД е извършило добив /сеч и извоз/ на дървесината в имота, се
сочи, че купувачът /в случая „****“ ЕООД/ се задължава да добива и експедира
дървесина съгласно изискванията на Закона за горите. По силата на чл.14 от
същия договор, той се е задължил да отговаря за опазването на имота, както и за
евентуални кражби от обекта до изтичане срока на договора. В случая тези
задължения дружеството — жалбоподател не е изпълнило, като безспорно установено
е, че именно работници на жалбоподателя са извършили сечта в процесния имот, че
пъновете на незаконно отсечените дървета са били пръснати на територията на
цялото сечище, че пъновете на маркираните и немаркирани дървета са били с един
и същ цвят.
Изложените
от решаващия съд мотиви за законосъобразност на НП, са обосновани от съвкупната
преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се споделят от
настоящия касационен състав.
От събраните по делото
доказателства се установява, че извършеното от касатора нарушение е
съставомерно и съставлява фактическия състав на визираните в наказателното
постановление законови норми. Посочените обстоятелства обуславят ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател „****“ ЕООД, доколкото деянието му
осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ – сеч на немаркирани дървета.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин извършването на деянието и неговото
авторство, а вменено на „****“ ЕООД административно нарушение е правилно
квалифицирано по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Ангажираните по делото
гласни доказателства - свидетелски показния са достатъчна доказателствена
основа за изграждане на категорични изводи за релевантните факти по делото. Поради
това правилно техните показания са били кредитирани с доверие от районния съд,
а в съвкупно обсъждане и с другите събрани доказателства, те са достатъчни и
установяват по безспорен начин обстоятелството, че именно „****“ ЕООД е отговорно
за отсечените дървета, констатирани при проверката на сечта, както и че тези дървета
са немаркирани.
При категоричната установеност на
нарушението и неговия автор, основателно касационния жалбоподател е бил
санкциониран по законовите текстове на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Правилно и
законосъобразно също така, АНО му е наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал. 2, предл.
първо, вр. чл. 266, ал. 1, предл. първо от ЗГ, като същата е определена в
рамките на предвидените размери от
100 до 5000 лв.
съобразно приложимата редакция на нормата /към ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./. За извършеното нарушение на горското законодателство,
наложеното на касатора административно наказание е съобразено с извършеното
деяние, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници,
поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Не
се споделят от настоящия касационен състав наведените от касационния жалбоподател доводи,
че липсва принципна възможност за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на юридическите лица по реда на ЗГ. Видно и от самата разпоредба на
чл. 266, ал. 2 от ЗГ/доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./,
която е приложена в случая, доколкото НП е издадено на 18.01.2023 г. – преди
последвалото изменение на ЗГ с ДВ бр. бр. 11 от 2023 г. в сила от 02.02.2023 г.,
когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв. Т.е., законодателят ясно е регламентирал възможността
за ангажиране на административно наказателната отговорност и на юридическите
лица, предвиждайки налагането на имуществена санкция в определени размери.
От страна на районния съд не са допуснати
нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства. Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество
относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата,
като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в
тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са обосновани и се
споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Троян за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на Закона за горите. Административнонаказателното производство е
протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление, вкл. по отношение ангажиране
отговорността на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд, се споделят
от настоящата инстанция.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата
установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност
на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства,
които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични. От една
страна, по делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно. От
друга, сечта е дейност, по отношение на която е въведен разрешителен режим на
осъществяването ѝ, а значимостта ѝ несъмнено е отчетена от
законодателя именно чрез предвидените административни санкции.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна и то
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Предвид изхода на спора, основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което такива следва да бъдат
присъдени в искания размер от 120,00 лв., доколкото от една страна същият е в
рамките на определените граници съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а от друга - липсва възражение за прекомерност.
Мотивиран
така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 37 от 17.05.2023 година, постановено по административнонаказателно дело № 61 по описа за 2023 година на
Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****, да заплати на Регионална дирекция
по горите - Ловеч сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.