Р Е Ш Е Н И Е
№……/21.06.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2505 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано след отделянето му от гр.д.№ 15411/2017г. на ВРС по искова
молба на С.Б.С., ЕГН ********** *** срещу Ж.Т.М., ЕГН ********** *** за
изменение на определения със спогодба по гр.д.№ 7584/2014г. на ВРС режим на
лични отношения на ищеца с непълнолетното дете на страните Ана Стефанова
Стефанова както следва: бащата да вижда и взема детето всеки първи и трети
уикенд от месеца - от 18:00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване:
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за
ползването на отпуск същата следва да уведоми бащата най - късно до края на
месец април, а бащата е длъжен да заяви времето на ползване на летния си режим
най - късно до края на месец май; всяка нечетна година - първите седем дни от
всяка от четирите двуседмични ваканции, определени за Международно Френско
Училище „Шарл Перо", от 18:00 часа на последния предшестващ ваканцията
учебен ден до 18:00 часа на седмия ваканционен ден: всяка четна година -
последните седем дни от четирите двуседмични ваканции, определени за
Международно Френско Училище „Шарл Перо", от 10:00 часа на първия от тях
до 18:00 часа на последния; на рождената дата на бащата - 14.02. (четиринадесети
Февруари ) - от 10:00 до 18:00 часа в случай, че същата съвпада с почивен ден,
и в продължение на два часа след края на учебните занятия на детето, в случай
че съвпада с присъствен ден; на рождената дата на детето - да участва в
празненството по повод рождения ден на Ана съвместно с майката: за
Великденските празници, всяка четна година - от 10:00 часа на Разпети петък до
18:00 часа на Великден: за Новогодишните празници, всяка четна година - от
10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа на 01.01.
В исковата молба
ищецът излага, че определяният със спогодба по гр.д.№ 7584/2014г. на ВРС режим
на лични отношения на ищеца с дъщеря му
Ана Стефанова Стефанова не осигурява пълноценно общуване с детето, а
освен това режимът е неконкретизиран в частта за времето, в което ищецът следва
да прекарва с детето по време на Коледните, Новогодишните и Великденските
празници. Тази особеност на определения режим създава значителни затруднения за
осъществяване на срещите на бащата с
детето и е предпоставка за конфликти между родителите.
Сочи се, че от датата
на определяне на първоначалния режим е изминало значително време, през което
детето е пораснало и е укрепнало в психо-емоционално отношение и това позволява
по-интензивни контакти. По тези съображения
се настоява за уважаване на исковете.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна Ж.Т.М. депозира отговор на исковата
молба. Не възразява бащата да упражнява режим на личен контакт с дъщеря си Ана
всеки първи и трети уикенд от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа неделя;
един месец през лятото, като точния период бъде съгласуван между страните до 31
юни; за рождените дни на бащата и детето в посочените от ищеца параметри; за
великденските и новогодишни празници в посочените от ищеца параметри, но при
балансирано редуване на четни и нечетни години. В останалата част предложения
от бащата режим се намира за неподходящ. Това становище се мотивира с
твърдения, че бащата не упражнява ефективно режима, които е определен със
споразумение по гр.д.№ 7584/2014г. по описа на ВРС- през уикенда връща детето в
дома на майката няколко часа след като го е взел, не е взел Ана и през
отминалата лятна ваканция. На следващо място се оспорва майката да препятства
контакта между бащата и детето и дори напротив- твърди се, че е насърчавала
този контакт, включително извън установения режим на лични отношения. Ответната
страна навежда, че бащата се е дезинтересирал от интересите на детето си,
включително към неговите занимания и здраве. Излага за проявена от страна на
ищеца агресия в присъствието на детето. Допълнително ответникът се позовава, че битовите условия при които
бащата живее не позволяват той да упражнява по-разширен режим на лични контакти
по начин, който да не създава дискомфорт на детето. Майката навежда, че бащата
няма капацитет да задоволи потребностите на детето от здравословна храна, да се
погрижи за него когато е болно, да осигури поддържане на хигиената му. Акцентира се още в отговора, че Ана се
чувства несигурна и стресирана в присъствието на ищеца, но така също и на неговите
родители.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалния си представител поддържа становищата си по спора.
Ответната страна е ангажирала подробни писмени бележки.
Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна не изпраща представител в о.с.з. Представила е социален
доклад.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Основателността на иска
по чл.51 ал.4 от СК се предпоставя от изменили се обстоятелства, настъпили след
одобрената от съда спогодба, с която на родителя, който не упражнява
родителските права е определен режим на личен контакт с детето, като тези
обстоятелства следва съществено да се отразяват на детето и на ефикасността на
взетите по-рано мерки.
В т.V от Постановление
№1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС, което не е загубило силата си, са изброени
обстоятелства, чийто промяна може да обоснове изменение на вече определените
мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи.
В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива,
които засягат мерките и тяхната ефективност, а втората/„особена група/, включва
обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на
родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки.
Критериите са посочени неизчерпателно, а преценката се прави като се държи
сметка за интересите на детето.
Съдът, въз основана на
събраните по делото доказателства, след изслушване на страните на осн. чл. 59,
ал.6 от СК и съобразно вътрешното си убеждение, намира, че след одобряване на
спогодбата между родителите с протоколно
определение от 6.02.2015г. по гр.д.№ 7584/2014г. на ВРС е настъпила съществена
промяна в обстоятелствата, която се отразява върху ефективността на установения
режим на личен контакт с родителя, който не упражнява родителските права.
На първо място от
времето на одобряване на съдебната спогодба до настоящия момент са изминали
повече от 3 години, през които детето Ана Стефанова е пораснала, развила се е в емоционален план,
достигнала до етап, в който може да осмисля по-добре чувствата и емоциите си и
да прави заключения за поведението на родителите си. От друга страна възрастта
на детето е критична за връзката, която има с родителите си и от състоянието на
тази връзка зависи изграждане личността на детето. Като всяко дете, Ана има
право на смислена и изпълнена със съдържание връзка с родителите си. И двамата
родители.
Както от изготвения по
делото социален доклад, така и от заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза стаява ясно, че между Ана и майка й е
установена силна емоционална връзка, до степен, в която според вещото лице е
допустимо на несъзнавано ниво детето да се идентифицира с представите и
потребностите на майката. В резултат на това у детето се увеличава страха от
загубване на този родител и с оглед неговото психично оцеляване то прави
несъзнателен избор на поведение, така че да се пригоди към представите и
очакванията на родителя, който е водеща фигура. Посоченото несъзнавано влияе
върху отношението и общуването на детето с бащата.
В случая както пред
вещото лице, така и пред съда майката декларира, че не харесва ищеца като човек
и като родител, че не харесва връзката между бащата и детето, но намира същата за
необходима. Отношението на майката към нейния бивш партньор, обаче по
изложените по-горе причини несъзнателно се възприема от детето и се превръща в
нейно отношение към баща й. Майката не харесва родителите на ищеца, съответно
детето се опитва да се дистанцира от тях.
Видно е, че майката не
оценява възможността за по съществена роля на бащата в живота на детето и не
счита за необходимо да обсъжда въпросите касаещи Ана с бащата (виж например
ел. кореспонденция на л. 81 от
05/02/2018г. относно разговор за организацията на рождения ден на детето). Също
така счита, че бащата може да вижда нейното ( на ответницата) момиченце само
ако положи определени усилия/ виж л. 85/ и то на разумни интервали, каквито тя реши
/.л89/. Въобще намира, че Ана няма нужда от баща като ищеца/ л. 88/.
По делото са налице
многобройни доказателства, от които се установява, че майката ограничава
упражняване на режима на личен контакт на бащата с детето. Вярно е, че в част
от случаите детето е било болно- на 28.04.2017г./л.78/, на 08.06.2017г./л.79/,
на 22.12.2017г./л. 80/, на 19.01.2018г./л. 81/. Обстоятелството, че детето
често боледува, обаче не следва да се отразява съществено на режима на лични
отношения с бащата. Липсва обоснована причина бащата да не може да се грижи за
седемгодишното си дете с обичайни детски заболявания. Касае се за скоропреходни
състояния, при които бащата съм може да дава лекарства и да се грижи за дъщеря
си. Показанията на св. Росица Цанева-личен лекар на детето не могат да бъдат
кредитирани в частта, в която се изказва мнение, че само майката може да дава
медикаменти на детето. Показания на този
свидетел са на първо място непоследователни. Говорейки за случай през месец
март тази година, в който детето е болно веднъж свидетелката казва, че детето е
било с гнойна ангина, а по-късно излага, че тъй като детето не е било с гнойна
ангина, му е било препоръчано да излезе навън. Житейски нелогично и напълно
абсурдно е изложеното от свидетеля, че в нейната практика само майките са тези,
които дават лекарства на болните си децата.
На следващо място съдът
намира за необходимо да отбележи, че отричането на възможността бащата се грижи
за детето във времето, в което боледува нарушава правото и на двамата да
изградят доверена връзка. Всъщност отношенията на доверие, обич и привързаност
се изграждат най- вече в трудни моменти. В тези моменти детето научава, че може
да разчита на родителя, получава обич и съчувствие, а последният да има
възможност да се погрижи за детето си. Грижата за детето е ценност, която не
следва да се отнема на родителя.
Освен за времето, в
което детето е болно по делото са налице данни, че и в други периоди режимът не
се спазва (виж ел. кореспонденция от 15.12.2016г. на л.100 и ел. кореспонденция
от 16.09.2017г. на л. 79). Дори и това да е резултат от желанието на детето,
майката като водеща родителска фигура следва да положи усилия, за да гарантира и
насърчи този контакт, така че отказът на детето да не се превърне в трайно
отношение. Последното дефинитивно ще бъде пагубно за развитието на детето.
Отношението на г-жа М.
към връзка между Ана и баща й сочи на дефицит е родителския капацитет у нея. Показателно
за отчуждаващата склонност на майката е нейното поведение през време на
упражняване на режима на личен контакт. В показанията на св. Радка Стефанова,
които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, но отчита тяхната
последователност и съответствие с останалия доказателствен материал, се изнася
за случай, в който детето е искало да остане при бащата, но майката е настояла
пред детето: „Ани, като толкова много искаш, остани да живееш при баща си“;
попитала е детето какво ще права детската
му играчка без него, изпращала е на Ана съобщения, с които е провокирала
желанието на детето да се прибере вкъщи.
Едва ли може да има съмнение, че детето е изключително повлияно от
желанията на майката и посочените примери само илюстрират тази зависимост. Тази
неизбежна зависимост на детето, обаче не следва да се използва от майката за
осуетяване на контакта с бащата. Отношенията на привързаност между майка и
дъщеря са нещо естествено и разбира се съответстват на интереса на детето. Тези
отношения, обаче не следва по никой начин да се отразяват на връзката с другия
родител. А тази връзка понастоящем е подложена на изпитание. Вещото лице е
установило индикатори за смущения в общуването и опити на детето да поставя
граници в контактите с бащата. Посочено е в заключението, че детето символично
игнорира бащата като член на семейството ( вкл. не го изобразява в рисунката на
семейството) и съзнателно потиска
позитивни преживени спомени с него.
Същевременно няма данни
бащата с поведението си да застрашава детето. Причината бащата да не може да
упражнява в пълнота определения му режим на личен контакт не е липсата на
родителски капацитет от негова страна. Както изясни вещото лице С. в о.с.з. на
30.05.2018г. причината бащата да връща детето след кратък престой е това, че
той вижда притеснението у детето и се съобразява с това. Това отношение на
бащата се определя от вещото лице като емпатично. Не като липса на родителски
капацитет следва да се тълкува обстоятелството, че бащата осъществява режима в
дома на родителите си. Както обясни вещото лице бащата не изпитва притеснение
да остане с дъщеря си, а намира, че тя ще се чувства по –комфортно в дома на
нейните баба и дядо. Освен това, в съдебно заседание при изслушването си бащата
обясни, че понастоящем живее е нов партньор, с когото детето все още не се е
срещало. Друга причина г-н С. да осъществява определения му режим в дома на
родителите си е, че по този начин последните също могат да се видят със своята внучка. По делото са налице данни
за ограничаване на този контакт- изрично майката пред ДСП е отказала среща с
бабата и дядото по майчина линия/ л. 72 и сл от делото/, а освен това по
показанията на св. Радка Стефанова става ясно, че майката отбягва контакти с
нея.
Съдът намира за
недоказания възраженията на ответника срещу родителските възможности на ищеца,
основание на съображения за неговото материално състояние и непоследователност
при поддържане на хигиената на детето.
На първо място, съдът
намира, че доходите на родителя са без значение за обема на режима на личен контакт. Такова отношение е
крайно дискриминационно и ако се сподели, би означавало лицата със скромни или
никакви финансови възможности да не могат изобщо да осъществяват контакт с
децата си.
Твърденията, че бащата
не съумява да се грижи за хигиената на детето са поначало релевантни, но
недоказани. Показанията на св. Митов в
тази насока не са резултат от собствени впечатления, а се базират на
споделеното от дъщеря му- ответницата. На следващо място тези показания са
опровергани посредством показанията дадени от св. Радка Стефанова и св. Ивелина
Стефанова, които са преки и последователни и според тях за детето се полагат
адекватни грижи в тази насока.
Не се доказаха и
възраженията, че бащата се е дезинтересирал от детето, и от неговото здраве
включително. От приложената ел. кореспонденция става ясно, че бащата иска и
настоява за информация за здравето на детето и въобще се интересува от Ана.
Като взе предвид
изложеното, съдът намира, че за преодоляване на създаващото се отчуждение е от
изключителна важност на бащата да се определи по-разширен режим на личен
контакт. В тази връзка съдът не споделя довода на ответника, че след като
бащата не може да упражнява установения вече режим, то не следва да му бъде
определян по-широк такъв. Установи се по делото, че майката, макар и на
несъзнателно ниво ограничава контактите. При по-разширен режим бащата ще
разполага с възможност да вижда Ана по-често и по този начин да преодолее
създаващото се отчуждение и изгради по устойчиви отношения, за да може в един
по-късен етап да упражнява в пълнота режима. Вярно е, че при по-широк режим ще
се ограничат възможностите на майката да организира ежедневието си, но интереса на детето има предимство пред
този на родителя.
По конкретния режим: с
оглед възрастта на детето и изложения по- горе съображения съдът намира за
разумно бащата да взема детето всеки първи и трети уикенд от месеца от 18 часа
в петък до 18 часа в неделя.
Бащата следва да може да взема детето и в част
от междусрочните ваканции, които са четири на брой/ виж. училищен календар за
2017/2018 http://efiv.bg/bg/information/calendrier.html/
В тази връзка не следва
да се споделят възраженията майката, че по време на тези ваканции детето
посещава различни образователни форми. Безспорно всички форми на обучение за в
интерес на детето, но в случая за едно седемгодишно дете е много по- важно,
дори жизнено необходимо да укрепи разколебаните отношения с баща си.
С оглед възможността за
оптимално организиране на времето през ваканциите, съдът намира за по-удачно на
бащата да се предоставят две двуседмични ваканции. По този начин майката ще има
възможност в останалите две ваканции да планира по-добре времето с детето, вкл.
да пътува в чужбина. Конкретното разпределение на ваканциите следва да се
определи между родителите до 01.09 за предстоящата учебна година. При липса на
такова съгласие, считано от учебната 2018/2019 година бащата ще взема детето
през първата и трета ваканция, а през следващата 2019/2020 година през втората и четвъртата
ваканция и така с редуване. Липса пречка по съгласие на родителите през това
време детето да посещава различни образователни формати.
С оглед
продължителността на лятната ваканция за училището, в което учи детето (от
06.07 до 4.09.2017) на бащата следва да се определи режим от 20 дни през
лятото. Предложените от бащата срокове за конкретно определяне на режима по дни
са приемливи и съдът ги споделя.
Предложения от бащата
режим за коледните и новогодишните празници не се различава от досега
установения, но внася яснота в него и не се оспорва от майката. Тук следва да се посочи, че когато съвпада
режима за празниците и за двуседмичните ваканции, има приоритет режима за
празниците през времето на празничните дни.
Разноски не се присъждат
на страните, предвид характера на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 51,
ал. 4 СК, определения със съдебна спогодба по гр.д.№ 7584/2014г.
на ВРС режим на лични отношения на С.Б.С., ЕГН **********
*** с неговото непълнолетното дете на страните Ана
Стефанова Стефанова, ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим бащата да вижда и взема детето
-
всеки първи и трети уикенд от месеца - от
18:00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
-
две от двуседмичните ваканции,
определени за Международно Френско Училище „Шарл Перо" през целия период с преспиване, като конкретното разпределение на
ваканциите следва да се определи между родителите до 01.09 за предстоящата
учебна година. При липса на такова съгласие, бащата ще взема детето на
ротационен принцип считано от учебната 2018/2019 година през първата и трета
ваканция от учебната година, а през следващата 2019/2020 година през втората и
четвъртата ваканция и т.н;
-
двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като за ползването на отпуск същата следва да уведоми бащата
най - късно до края на месец април, а бащата е длъжен да заяви времето на
ползване на летния си режим най - късно до края на месец май;
-
на
рождената дата на бащата - 14.02. (четиринадесети Февруари ) - от 10:00 до
18:00 часа в случай, че същата съвпада с почивен ден, и в продължение на два
часа след края на учебните занятия на детето, в случай че съвпада с присъствен
ден;
-
на
рождената дата на детето - да участва в празненството по повод рождения ден на
Ана съвместно с майката:
-
за Великденските празници, всяка четна година
- от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден;
-
за Новогодишните празници, всяка четна година
- от 10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа на 01.01.;
-
когато съвпада режима за празниците и за двуседмичните
ваканции приоритет има режима за
празниците, но само през времето на празничните дни, така както са посочени
по-горе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: