Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч,27.02.2020
г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на двадесет и осми януари двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА В гр.д. N 698 описа
за 2019
година и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е
въззивна жалба вх. №5067/13.11.2019 г. от В.А.Д. с ЕГН: ********** и
адрес: *** чрез Р.М.М. ***, с адрес на кантората – гр. Л., ул. „***” № **против
съдебно решение № 114/28.**.2019 год.,
постановено от Л.ския районен съд по гр.д. № 558/2018 год. по описа на
съда. Сочи, че по горното гр. дело е
процесуален представител на ответника по депозираната исковата молба на „К."
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***" № **.Излага,
че не са доволни от горното съдебно решение, което счита, за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и изцяло го обжалват.Твърди че в
първоинстанционното производство ищецът не е успял да докаже качеството си на
кредитор, фактите от които произтича всяко едно от претендираните вземания,
както по основание, така и по размер. По изложените съображения моли съдът да
отмени изцяло обжалваното решение № 114/28.**.2019 год., постановено от Л.ския
районен съд по гр.д. № 558/2018 год. по описа на съда и вместо него постанови
ново, с което изцяло да отхвърли така предявените искове за главница и лихви.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх. № вх. № 5616/11.12.2019 г. от И.Т., пълномощник
на „К. Б.” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****,
ул. *** № **, п.к. 1606, управител Р.В.,съдебен адрес:***, тел. 02/4645525, в
който сочи,че решение № 114 от 28.**.2019г. е правилно, законосъобразно и
обосновано с оглед събраните в производството доказателства, а въззивната жалба
за неоснователна.Излага се, че посочените във въззивната жалба оспорвания са
неоснователни и неотговарящи на действителното правно положение. Твърди се, че
с оглед на събраните в първоинстанционното производство доказателства са се
установили по безспорен всички факти по делото. Излага се , че с оглед на
гореизложеното, както и на събраните пред първата инстанция доказателства.Моли
да бъде отхвърлена въззивната жалба и да се потвърди изцяло решение № 114 от
28.**.2019г., постановено от PC Л. по гр. д. № 558/2018г., като се прогласи
същото за правилно и законосъобразно.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован не се явява.
Въззиваемият се
представлява от адвокат Ш., който заявява, че въззивната жалба е неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че представеният документ от „Е.”
АД съдържа индивидуализиращи данни за ответника в производството.
От представените
писмени доказателства по гражданско дело №558/2018 година на ЛРС, от
становището на страните, преценени в тяхната
взаимна връзка и обусловеност настоящата инстанция приема за установено
следното:
Атакуваното
съдебно решение от 28 октомври 2019 година на Л.ски Районен съд е валидно и
допустимо, но при самостоятелен анализ на представените писмени доказателства,
въззивната инстанция счита, че неправилно и следва да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Представен е договор за кредит № 995223**01/28.0.7..2015
г. между „4“ ЕООД-С. и В.А.Д. за предоставяне по реда на чл. 6 от ЗПФУР на
потребителски кредит в размер на 300 лева, срок на договора- 30 дни. Приложена
е разписка за извършено плащане №20000000086826764/28.0.7.2015 г. ,с която „4“ ЕООД-С.
е наредил по сметка в „Е.” АД-С. на
името на В.А. сумата от 300 лева. По делото е представено копие от заявката за
кредит от системата на „4“, което не съдържа надлежни данни относно страните по
договора, тъй като са поставени числа вместо данните за профил на клиента и
настоящата инстанция не може да свърже посоченото доказателство с В.Д..
Приложена е неподписана разписка №07000355813383 от 29.07.2015 г. от „Е.” АД-С..
Към нея има съпроводително писмо №1905/02.05.2019 г., в което е посочено, че в
архива на дружеството при извършената обстойна проверка не е открита разписка в
оригинал за усвоена сума по договор за кредит № 995223**01 от В.Д..
По делото е приложен и договор за цесия №
BGF -2018-005 от 01.02.2018 г. между „4“ ЕООД-С. и „К. Б.”ЕООД-С.
за прехвърляне на вземанията и анекси към него
по приложение №1. В представеното приложение №1 под №917 фигурира В.А.Д.
със сума към датата на цесията в размер на 703.38 лева.Въззиваемият е
представил и потвърждение за прехвърляне на вземанията №5 към договора за
цесия.
Изготвено е писмо от 05.02.2018 г., с което „4“ ЕООД-С. уведомява В.Д. относно цесията от
01.02.2018 г. за сумата 703.38 лева. По вложеното в делото известие за
доставяне с клеймо от 13.012.2018 г. липсва подпис на получател и съдът приема,
че не е връчено на въззивника.
Настоящата
инстанция счита,че са предявени два
обективно съединени иска: иск за с правно основание с чл.240 от ЗЗД -връщане на
дадената като заем сума, както и иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Съдът намира ,че предявените искове
са неоснователни и недоказани. Предвид представените писменни доказателства не
се установява съществуването на договор за заем и неговото неизпълнение.
Предвид на това В.Д. не дължи връщане на сумата дадената му като заем и не
следва да заплати и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва.
Между страните
се твърди,че е сключен договор за финансови услуги-кредитиране по чл. 6 от
ЗПФУР,относно съществуването на който обаче не може да се направи еднозначен
извод от представените писмени доказателства. Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване
на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от
разстояние-чл.6 от ЗПФУР. Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик.Потребител
е физическото лице или юридическо лице, което като страна по договора действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а доставчик-физическо
или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална
дейност сключва потребителския договор за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. Следователно договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чиято характерна
особеност е свързана с използването на средства за комуникация от разстояние.
Този вид договори отговарят на пазарните изисквания в актуалната икономическа среда
и целят улеснение на страните при
осъществяване, както на преддоговорните отношения ,така и при сключване на
самия договор - изключвайки тяхното физическо присъствие по местосключване на
договора. Същевременно с оглед особеностите на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на
сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата,
относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са
специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на
член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по
договора /въззиваем/ следва да докаже, че е изпълнил задължението си да
предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от
ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване
на договора. В конкретния казус настоящата инстанция преценява, че не са
представени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на
договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или
изявления направени чрез електронна поща, от В. Денчев по сключване на
договора. В член 18, алинея 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона
се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293,алинея първа
от Търговския закон е предвидено,че писмената форма е форма за действителност,ако
това е установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл.**,ал.1 от
Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи
потребителски кредити, е необходима писмена форма. При действието на член 18, алинея първа и по аргумент
от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства
относно изразеното съгласие за сключване на договора от В.Д..По вложения в
делото договор за кредит от 28.07.2015 г. липсва изявление на длъжника В.Д.. Такова
няма и в приложеното заявление от системата на дружеството-ищец. Не са
представени други доказателства, нито изслушвана експертиза относно
установяване относимостта на данните по приложената заявка за кредит към настоящето
производство. Съдът няма специални знания, за да установи цифровите данни,
които се съдържат в заявката за профила на кой клиент се отнасят и имат ли
връзка с въззивника.
Ловешки окръжен
съд намира,че не са представени надлежни доказателства и относно получаване на
сумата 300 лева от В. Д.. Твърденията на ищеца за получаване на сумата в деня
на отпускане – 28.07.2015 г. не кореспондират с разписката на „Е.” АД-С.,в
която няма подписи. Въззивният съд счита, че предвид липсата на оригиналната
разписка, която„Е.” АД-С. е посочило, че не може да намери в архив, не са
налице доказателства, че В.Д. е получил сумата реално.
Съдът приема,
че между страните са не са налице доказателства за сключен валиден договор за
заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Касае се до двустранен и реален
договор. Съдът констатира, че не се установява по безспорен начин, че страните
са уточнили и постигнали съгласие относно съществените елементи на
договора-стойност, падеж и санкции за неизпълнение, както и че сумата е
предадена на В.Д. реално и на коя дата.
При така изложените мотиви съдът намира,че
обективно съединените искове предявени от „К. Б.” ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н ****, ул. *** № **, п.к. 1606, управител Р.В.,съдебен
адрес:***, тел. 02/4645525против В.А.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** чрез Р.М.М.
***, с адрес на кантората – гр. Л., ул. „***” № **за присъждане на сумата от
300 /триста/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
995223**01 от 28.07.2015 г., сключен с „4“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия
от 01.02.2018 г., сумата от 74,15 /седемдесет и четири лева и 15 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава /наказателна лихва/ за периода от
28.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на настоящата искова молба в съда – 27.08.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането са неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид
тези мотиви на Ловешки окръжен съд, атакуваното съдебно решение № 114/28.**.2019 година по гр.д. № 558/2018
год. на Л.ски районен съд е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени.
При този изход от процеса въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 725 лева
–съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съдебно решение № 114/28.**.2019 година по
гр.д. № 558/2018 год. Л.ски районен съд,в частта, в която са уважени исковете
относно сумата 300 /триста/ лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № 995223**01 от
28.07.2015 г., сключен с „4“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018
г., сумата от 74,15 /седемдесет и четири лева и 15 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава /наказателна лихва/ за периода от 28.08.2015 г. до
31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата
искова молба в съда – 27.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и
присъдени разноски по делото,като вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни и недоказани, предявените от „К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „***” № **, представлявано от
управителя Р.В. против В.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно съединени искове
с правно основание с чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати на
„К. Б.“ ЕООД-гр.С., сумата от 300 /триста/ лева- неплатена главница по
Договор за кредит № 995223**01 от 28.07.2015 г., сключен с „4“ ЕООД, прехвърлен
с договор за цесия от 01.02.2018 г., сумата от 74,15 /седемдесет и четири лева
и 15 ст./ лева- обезщетение за забава /наказателна лихва/ за периода от
28.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда – 27.08.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „К. Б.“ ЕООД-гр.С.,
с горните данни да заплати на В.А.Д., с горните данни, съдебно деловодни
разноски в размер на сумата 725 лева-/седемстотин двадесет и пет лева/ за двете
инстанции.
Решението е окончателно по цена на исковете на основание чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.