Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 11. 11. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на втори
ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4058 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата А.Н.В. *** за сумата от 1 559, 04
лв., от които 1 424, 10 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 12. 2013
год. до 29. 02. 2016 год.
и сумата 134, 94 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04. 02. 2014
год. до 25. 03. 2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение, постановено по
ч. гр. д. № 2228/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, с аб. № 16332. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се
в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е
ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 12. 2013
год. до 29. 02. 2016 год.
и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 1 559, 04 лв., от които 1 424, 10
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 12. 2013 год. до 29. 02. 2016 год.
и сумата 134, 94
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 02. 2014
год. до 25. 03. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
А.Н.В. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Техем сървисис” ЕООД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2228/ 2016 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е неоснователна.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 13, том ІІІ, вх. рег. № 2441, дело № 222/ 2008 год. на нотариус
*** с район на действие Плевенския районен съд, е видно, че *** и *** са дарили
на ответницата А.Н.В. следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в ***, ***,
заедно с принадлежащите към него маза *** и таван ***, като дарителите са си
запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарения имот. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното
определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за
енерегетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в град Плевен, според която „купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът
на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за
доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В хипотезата обаче, когато по отношение на топлофицирания
недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира
отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие
задължения, т. е. отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а
не кумулативна- първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а
само ако липсва ползвател /по силата на вещно или облигационно правоотношение/.
Такова разрешение е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика
принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради което именно
ползвателят притежава качеството „потребител на топлинна енергия” и дължи
изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставената в имота
топлинна енергия. Неслучайно разпоредбата на чл. 57 от ЗС изрично предвижда, че
ползвателят заплаща разноските, свързани с ползването на вещта, в това число и
консумативните разходи за потребена топлинна енергия.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че ответницата А.Н.В. не е страна по възникналото облигационно правоотношение с „Топлофикация-
Плевен” ЕАД, произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния
недвижим имот- апартамент ***, находящ се в ***, ***, а такива се явяват
нейните родители, които при прехвърлянето на собствеността върху имота са си
запазили пожизнено правото на ползване и се явяват потребители на топлинна
енергия. Допълнително
съображение в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от
представените от третото лице „Техем сървисис” ЕООД гр. София документи, касаещи разпределението на топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот, като титуляр на партидата за аб. № 16332 фигурира
бащата на ответницата.
Ето защо последната не е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, поради което същият се
явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 360 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, против А.Н.В. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
за признаване за установено вземането на ищеца за сумата от 1 559, 04
лв., от които 1 424, 10 лв.
представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 12. 2013
год. до 29. 02. 2016 год.
и 134, 94 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 04. 02. 2014
год. до 25. 03. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от ***, да заплати на А.Н.В. ***,
ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 360 лв.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД
гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: