Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 15.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                 

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 98 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе N 85з, подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу  „Рех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, кв.Възрожденци, бл.62, вх.Д, ет.6, ап.98, общ.Кърджали, обл.Кърджали, за недължимост на парично вземане по получена на 24.01.2020г. покана за доброволно изпълнение по изп.дело N  202081220400070 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N  812 на КЧСИ, както и два броя изпълнителни листове от 13.01.2020г. и от 17.01.2020г., издадени от РС-Кърджали.Изложени са твърдения, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено задължение за плащане на главници, лихви, разноски и такси, в размер от 2 155.54 лв., от които 1 270.86 лв. главница, 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп. разноски, 5.30 лихви и 197.38 лв. такси по ТЗЧСИ, с посочване, че е наложен запор на банковите сметки на длъжника –ищец.Ищецът сочи, че по изпълнителното дело взискателят е заявил, че не му е платена сумата 1 270.86 лв., представляваща главница, въпреки, че ищецът на 08.01.2020г. заплатил задълженията си към взискателя, при което последният е недобросъвестен.Ищецът претендира да се установи спрямо ответника недължимостта на сумата 2 155.54 лв., от която 1 270.86 лв. главница, 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп. разноски, 5.30 лихви и 197.38 лв. такси по ТЗЧСИ по изп.дело N  202081220400070 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N  812 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителни листове, издадени на 13.01.2020г. и на 17.01.2020г. от РС-Кърджали.В изпълнение на указанията на съда, за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочва в цялост обстоятелствата, на които основава иска, а именно, че производството по което е издадено изпълнителното основание, послужило за издаване от РС-Кърджали на изпълнителни листове от 13.01.2020г. и от 17.01.2020г., е ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали, по което на основание  влязла в сила Заповед N 774/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 17.01.2020г. за сумите 18 642.01 лв., представляваща неизпълненo паричнo задължениe по Фактура N **********/09.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, и 1 279.05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 18 642.01 лв., за периода от 20.03.2018г. до 21.11.2018г., както и образуваните искови производства по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали и в.гр.д. N 230/2019г. на ОС-Кърджали, като във връзка с разноските по всички посочени дела е издаден изпълнителен лист от 13.01.2020г. за сумите: 549.32 лв. разноски по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали, 834.42 лв., разноски по заповедното ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС -Кърджали, и 1 089.32 лв. разноски във въззивното гр.д. N 230/2019г. на ОС-Кърджали.

Недължимост на изпълняемото право, претeндирано от визскателя по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на посочените изпълнителни листове, за плащане на сумата 1 270.86 лв.-главница, ищецът обосновава с погасяване на паричните задължения изцяло на 08.01.2020г., по платежно нареждане в полза на взискателя, което представя към исковата молба. В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез упълномощен адвокат, който конкретизира, че предмет на отричане с предявения отрицателен установителен иск е изпълняемото право за сумата 1 270.86лв. и 5.30 лв. лихви, доколкото останалите суми представляват разноски по принудителното изпълнение, образувано от ответника като взискател срещу ищеца като длъжник.Претендира за уважаването на иска, позовавайки се на Тълкувателно решение N 3/2017г. от 27.03.2019г., постановено по тълк. д. N  3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че кредиторът не може едностранно да се позовава на разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД и сам да определя кои суми счита, че са платени и кои не са платени, защото при плащане от длъжника, което не е достатъчно да погаси изцяло или някои от задълженията, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява, по правилата на чл.76 от ЗЗД се погасява изцяло най-обременителното за длъжника задължение, което в случая е сумата на главницата, и следователно образуваното от ответника изпълнително дело за неплатена част от главницата е неоснователно, защото с процесното преводно нареждане е посочено, че се погасяват суми по водените граждански дела.

Ответникът „Рех“ ЕООД с ЕИК *** в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска като се позовава на вземането си по посочените от ищеца изпълнителни листове и съдебни актове.Признава, че към снабдяване с посочените  изпълнителни листи ищецът вече е извършил плащане по платежно нареждане от 08.01.2020г. до размер на сумата от 24 260.73лв. от общо дължимата към посочената дата сума от 25 531.59лв. и разликата между двете, при условията на чл.76, ал.2 от ЗЗД, възлизаща на 1 270.86лв., се явява частично неплатена главница от общата такава от 18 642.01лв., което именно е обусловило и упражняване правото му на принудително изпълнение по посоченото от ищеца изпълнително дело по описа на ЧСИ Р.С..Претендира, че сумата по принудителното изпълнение е дължима със законна лихва от 08.01.2020г. до окончателното й изплащане, поради това, че не е погасена към датата на образуване на изпълнителното дело,  с оглед на което моли за отхвърляне на предявения иск.В съдебно заседание ответникът чреез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на изпълняемо право по образуваното от ответника срещу длъжника изпълнително дело N  202081220400070 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N  812 на КЧСИ в размер на 1 270.86 лв. главница и 5.30 лв. лихви, като част от удостоверено изпълнявано право по Изпълнителен лист от 13.01.2020г., издаден въз основа на Решение N 355/17.07.2019г. по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали, и Изпълнителен лист от 17.01.2020г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23.11.2018г. по ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали.

Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Искът се основава на присъждане на парично вземане по влезли  в сила съдебни решения и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по горепосочените граждански дела, по които за установеното по реда на чл.422, ал.1 от ГПК парично вземане и разноски по делата са издадени двата изпълнителни листа, въз основа на които взискателят „Рех“ ЕООД с ЕИК *** е образувал срещу длъжника „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК *** изп.дело N  202081220400070 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N  812 на КЧСИ за сумата 1 270.86 лв. главница, като в поканата за доброволно изпълнение са посочени лихви от 5.30 лв. без период на дължимост, както и са посочени разноски по изпълнителното дело, в т.ч. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, които разноски не са предмет на иска по чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като са извън изпълнителните основания, послужили за издаване на  изпълнителен лист, който единствено удостоверява изпълняемото право.

Конкретно на 13.01.2020г. от РС-Кърджали, въз основа на подлежащо на изпълнение Решение N  355/17.07.2019г. по гр.д. N  32/2019г. на същия съд, е издаден изпълнителен лист, в полза на „Рех“ ЕООД с ЕИК *** срещу „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК ***, за сумата 1 549.32 лв., представляваща разноски в първоинстанционното  производство, сумата 838.42 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 1725/2018г. на Районен съд-Кърджали, и 1 089.32 лв., представляваща разноски във въззивното производство.Изпълнителният лист е издаден след постановяване на окончателно Решение N 7/07.01.2020г. по в.гр.д. N 230/2019г. на ОС-Кърджали, постановено в производство по иск по чл.422, ал.1 от ГПК, с което частично е отменено Решение N 355/17.07.2019г. по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали в установителната му част, отхвърляща частично иска на ищеца „Рех“ ЕООД с ЕИК *** срещу ответника „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК ***,  и в частта за разноски, като след частичната отмяна и произнасяне в тази част по същество, претендираното от ищеца парично вземане по издадена Заповед N 774/23.11.2018г. за изпълнение на парично задълежние по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали, е признато за 1.сумата 18 642.01 лв., представляваща неизпълненo паричнo задължениe за плащане на разходи за електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура N **********/09.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, и 2.сумата  1 279.05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума по  т.1, за периода от 20.03.2018г. до 21.11.2018г..В тази част първоинстанционното решение по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали, изменено с окончателното въззивно решение на ОС-Кърджали по в.гр.д. N 230/2019г. на ОС-Кърджали, като постановено в исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК, има установително действие, като изпълнителна сила за установеното парично вземане за главница, мораторна и законна лихви за забава, има издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали.Постановеното в производството по чл.422, ал.1 от ГПК решение има изпълнителна сила само в частта за разноски по делото-т.12 на Тълкувателно решение N  4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. N 4/2013 г., ОСГТК, в мотивите към която е прието, че „съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес.“

За установеното за съществуващо в исковия процес парично вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, изпълнителна сила има тази заповед, която влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за вземането в съответствие с установителното действие на решението-чл.416 от ГПК.

След влизане в сила на решението по по гр.д. N 32/2019г. на РС-Кърджали, изменено с окончателното  решение от 07.01.2020г. по в.гр.д. N 230/2019г. на ОС-Кърджали,  издадената заповед Заповед N 774/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали е породила изпълнителна сила за потвърденото парично вземане и въз основа на нея на 17.01.2020г. заповедният съд е издал изпълнителен лист в полза на кредитора „Рех“ ЕООД с ЕИК *** срещу длъжника „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК *** за 1.сумата 18 642.01 лв., представляваща неизпълненo паричнo задължениe за плащане на разходи за електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура N **********/09.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, и 2.сумата  1 279.05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума по  т.1, за периода от 20.03.2018г. до 21.11.2018г..

С платежно нареждане за кредитен превод от 08.01.2020г.  „Уърлд Гейм“ ООД нарежда плащане в полза на „Рех“ ЕООД за сумата 24 260.73 лв. и като основание на превода посочва плащане по гр.д. 32/19 и в.гр.д. 230/19 на РС и ОС Кърджали.

На 21.01.2020г. „Рех“ ЕООД подава молба по чл.426, ал.1 от ГПК  за изпълнение срещу „Уърлд Гейм“ ООД за сумата 1 270.86 лв. частично неплатена главница от общата главница от 18 642.01 лв., ведно със законна лихва от 08.01.2020г..Към молбата „Рех“ ЕООД представя издадените му от РС-Кърджали изпълнителен лист от 13.01.2020.г по гр.д. N  32/2019г. и изпълнителен лист от 17.01.2020г. по ч.гр.д. N  1725/2018г., като в молбата излага съображения, че длъжникът плаща на 08.01.2020г. сумата 24 260.73 лв., която съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД не е достатъчна да погаси вземанията по издадените му изпълнителни листи, и конкретно присъдената главница до размер от 1 270.86 лв., с оглед на което и предмет на спора е платена ли е тази главница, предвид, че плащането безспорно е  факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като спорно между страните е и погасява ли плащането правото ответника на принудително изпълнение при условията и в поредността по чл.76, ал. 1 ЗЗД според ищеца или не го погасява при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД според ответника.

При посоченото в платежното нареждане основание за плащане, строго формално с оглед изпълнителната сила на постановените по посочените граждански дела решения, плащането е за разноските, за които въз основа на тях е издаден изпълнителен лист на 13.01.2020г., възлизащи общо на 3 477.06 лв.При тълкуване волята на страните в един документ, в случая при тълкуване волята на платеца с оглед  посоченото основание за плащане в преводното нареждане, съдът не следва да се ръководи от буквалното съдържание на текста и трябва да вземе в предвид цялостното поведение както на платеца като длъжник, така и на кредитора, които недвусмислено правят волеизявления, че плащането и приемането на плащането е с цел уреждане на отношенията им по приключилото гражданско дело, развило се първо като заповедно производство, прераснало в исково такова, аргумент за което е и разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.Независимо дали се приложи строго формалния подход, при който се приеме, че първо са платени разноските по водените дела, или тълкуващия волята на страните подход, извод, че главницата до размер от 1 270.86 лв., за която е предприето принудително изпълнение, е погасена чрез плащането, не може да се направи, защото не е налице хипотеза на множество/няколко/ еднородни задължения, за да намери приложение разрешението на чл.76, ал.1 изр. 2-ро от ГПК.

Издадените въз основа на влезлите в сила съдебни актове изпълнителни листи удостоверяват, а и според посоченото в молбата на взискателя, общ размер на дължими към дата 08.01.2020г. парични суми от 25 531.59 лв., от които 1 549.32 лв. разноски в първоинстанционното  производство по гр.д. N 32/2019г. на КРС, 838.42 лв. разноски по заповедното ч.гр.д. N 1725/2018г. на КР и 1 089.32 лв. разноски във въззивното производство, 18 642.01 лв. главница  по Фактура N **********/09.03.2018г., 1 279.05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.03.2018г. до 21.11.2018г. и присъдената законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното й плащане на 08.01.2020г., възлизаща според взискателя на 2 133.47 лв./в размер по-нисък от този изчислен с калкулатор НАП/.Доказаното от ищеца плащане е в размер на 24 260.73 лв., при което разликата между двете суми възлиза на 1 270.86 лв., за която сума е предприето принудителното изпълнение при посочване да представлява лихвоносна главница, считано от 08.01.2020г.

Всички посочени по-горе суми са дължими по водените между страните дела, в частност по воденото заповедно производство по чл.410 от ГПК, прераснало в исково производство, в което за съществуващо е установено еднородното задължение на ищеца към ответника за разходи за електроенергия и вода. Вземането за цена на електроенергия и вода по посочената фактура от 09.03.2018г. е едно, независимо от това дали включва като свои елементи лихви поради изпадането на длъжника в забава, или включва и разноски в резултат на предявяването му в заповедно производство, и поради оспорването и в исково производство, при което при изпълнение, което не е достатъчно да го погаси изцяло, погасяването е в реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД –погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.Друго разрешение на въпроса ще противоречи на приетото в т.1 на ТР N 3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. N 3/2017 и на смисъла на диспозитивната разпоредба на чл.76, ал.1 от ЗЗД, регламентираща погасяването на няколко еднородни задължения при недостатъчност на изпълнението, т.е. условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и определено по основание и размер. Когато главният дълг е един, но се формира от поне два от посочените в чл.76, ал.2 от ЗЗД елементи, длъжникът не може да се ползва от поредността на погасяване, посочена в чл.76, ал.1 от ЗЗД, освен при уговорка с кредитора, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят разноските, после лихвите, а непогасената изцяло или отчасти главница да продължи да се олихвява.Съгласно 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, но ако той се съгласи и приеме частично плащане, ако извършеното плащане не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по едно вземане, погасяването е съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът обаче може да приеме плащането в погашение първо на главницата или първо на лихвите – в такъв случай погасителният ефект на плащането настъпва, както кредиторът се е съгласил. Той може и впоследствие, след като вече е приел плащането, да се съгласи то да бъде отнесено в погашение първо на главница или първо на лихвите – в такъв случай погасителният ефект на плащането се променя, както кредиторът се е съгласил впоследствие.При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие разноските/когато има такива/, лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.В случая предприетото от кредитора принудително изпълнение сочи на приемане на недостатъчното изпълнение в последователността, посочена в чл.76, ал.2 от ЗЗД, с оглед на което изпълняемото право за частично непогасена главница от 1 270.86 лв. по изпълнителен лист от 17.01.2020г. съществува и съгласно същия тя е лихвоносна до окончателното й плащане, като за периода от 08.01.2020г. до изпращането на 23.01.2020г. на покана за доброволното й изпълнение съответстващата й законна лихва възлиза на  5.65 лв. съгласно калкулатор НАП, при което както главницата, така и посочените от съдебния изпълнител лихви от 5.30 лв., са в съответствие с издадения на взискателя изпълнителен лист, представляват изпълняемо право, което не е погасено чрез плащане от длъжника, което обуславя правомощие на съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК и възложи в тежест на ищеца направените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе N 85з, срещу  „Рех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, кв.Възрожденци, бл.62, вх.Д, ет.6, ап.98, общ.Кърджали, обл.Кърджали, отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, за сумата 1 270.86 лв. главница и 5.30 лв. лихви, представляващи изпълняемо право/вземане/ по изпълнително дело N  202081220400070 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N  812 на КЧСИ, по изпълнителен лист от 17.01.2020г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23.11.2018г. по ч.гр.д. N 1725/2018г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА „Уърлд Гейм“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе N 85з, срещу  „Рех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, кв.Възрожденци, бл.62, вх.Д, ет.6, ап.98, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 420 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: