Решение по дело №6869/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260763                        21.05.2021 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На двадесет и седми април               две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6869 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по повод предявената от „ВиК” ЕАД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т. искова молба, против Е.С.У., гражданин на ……….., адрес в …………….., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 157,48 лева, представляваща сборна главница по фактури, издадени в периода 25.07.2017 г. – 25.10.2018 г., с отчетен период по фактури 15.07.2016 г. – 22.10.2018 г., както и сумата от 26,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода 26.09.2017 г. – 15.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на сумите.

                              Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното дружество относно водоснабден имот, находящ се в ……………... Твърди се още, че за издадени в периода 25.07.2017 г. – 25.10.2018 г. фактури е налице неизпълнено задължение за плащане на главница в общ размер на 157,48 лева, която произтича от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 15.07.2016 г. – 22.10.2018 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер на 26,61 лева от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –юк.Б., който поддържа исковете и моли за уважаването им.

                              Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Ответникът, чрез назначеният му от съда особен представител- адв.М.Б. депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва качеството на ответника на потребител на „ВиК“ услуги и изразява становище за неоснователност на предявените искове с мотив, че ищцовото дружество не е легитимирано да претендира сумите, както и че същите са произволно начислени въз основа на счетоводни записвания от страна на ищеца, а за част от тях е изтекъл тригодишния давностен срок. Претендира за отхвърляне на исковете.

                              В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител, който моли за отхвърляне на исковете.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              Спорните между страните въпроси са дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество потребявал ли е такива в периода 15.07.2016 г. – 22.10.2018 г.

                              В тази връзка приет като доказателство по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №….., т…., рег.№……., д.№…./……. г. на нотариус с рег.№…… на НК, район на действие РС-Бургас, който легитимира ответницата като собственик на апартамент №….., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………. по КККР на гр.Б., одобрена със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, адрес в ……………., апартамент …….. с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 37,45 кв.м. с прилежащи части 5,57 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който апартамент се намира в сграда №…, разположена в ПИ с идентификатор ……………… по КККР на гр.Бургас, идентичен с УПИ …………. в масив …… в м.“М.Х.“ по плана на кв.С., гр.Б., целият с площ от 8830,60 кв.м.

                              По делото е изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че водоснабдения имот представлява жилище в сграда ЕС, има един водомер за студена вода, разположен в санитерен възел в жилището и същият се индивидуализира с абонатен №…….., карнет ………, стр.145. Според вещото лице водомерът се отчита с мобилно устройство от инкасатор, като общото изразходено количество вода, преминало през измервателното устройство за отчетния период 15.07.2016 г. – 22.10.2018 г. е 62 куб.м. Посочва още, че за имота няма фактурирана вода от разпределение.

                              В горния смисъл са и показанията на свидетелката С., които съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на събрания по делото писмен доказателствен материал.

                              По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него фактури са осчетоводени и по същите няма отразени плащания.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 24.02.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че предявените главен и акцесорен искове са основателни.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че през процесния период ответницата има качеството на собственик на водоснабдения имот. Доказателства в различен смисъл не са ангажирани от ответната страна, чиято е и доказателствената тежест да установи възражението си в тази насока, поради което и изводът, който се налага, е че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в …………… вода, чието количество възлиза общо на 62 куб.м., а стойността му възлиза на сумата от 157,48 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба на 17.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, и като съобрази заключението на в.л. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, установи, че претенцията се явява доказана в размера, в който се претендира - 26,61 лева за периода 26.09.2017 г. до 15.09.2020 г.

                              Що се отнася до възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът съобрази следното:

                              Съдебната практика стои на становището, че задълженията на потребителите на ВиК услуги представляват задължения за периодично плащане. С Тълкувателно решение №3/2011 от 18.05.2012 г. е прието, че под периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се разбира изпълнението на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви и за тях се прилага тригодишна давност. В настоящия случай, исковата молба е подадена на 17.09.2020 г. с оглед на което всички вземания, чиято изискуемост настъпва преди 17.09.2017 г. са погасени по давност.

                              Съгласно нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Както сочи и ответника, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия казус, датата на падежа на най-старата фактура, която е с №**********, издадена на 25.08.2017 г., е 26.09.2017 г., поради което и възражението се явява неоснователно.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 800,00 лева, от които 100,00 лева за платена държавна такса, 300,00 лева – платено възнаграждение за вещи лица, 300,00 лева – платен депозит за особен представител и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                              ОСЪЖДА Е.С.У., гражданин на ………., адрес в …………………., да заплати на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК …………., седалище и адрес на управление в …………….., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 157,48 лева (сто петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сборна главница по фактури, издадени в периода 25.07.2017 г. – 25.10.2018 г., с отчетен период по фактури 15.07.2016 г. – 22.10.2018 г., както и сумата от 26,61 лева (двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода 26.09.2017 г. – 15.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска на 17.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

                              ОСЪЖДА Е.С.У., гражданин на ……….., адрес в …………………, да заплати на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща направените по делото разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.