РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2716
19.12.2019 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание
на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 3345 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс / Обн.
ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.Н.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001288 от
20.09.2019 г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с
която на основание ч. 171,т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на А.Н.Г., с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт.
Ответникът по жалбата – Началник група
към ОДМВР-Пловдив, Сектор „ПП” не изразява становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител. Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати от акта и в срок,
следователно е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН № АА264167 от
20.09.2019г. се установи, че на 19.09.2019г., около 23:30 часа, в гр.
Пловдив, на бул. „Марица“ до № 154, посока запад, като водач на личния си
автомобил МПС- Опел Вектра, с рег. № ***, държава
Франция, А.Н.Г. извършва следните нарушения: не притежава СУМПС на
МПС-неправоспособен; управлява с концентрация на алкохол в кръвта 2,08 промила
в издишания въздух, изпробван в 00,00часа
на 20.09.2019г. с дрегер алкотест
7510 С АRDM-0244. Издаден е талон за изследване № 0015672. Не представя СРМПС
на МПС. Извършени са нарушения съответно на чл. 150 от ЗДвП, на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Административният орган с
процесната заповед е наложил на А.Н.Г. санкция по чл. 171 т 2а, б. „А“ от ЗДвП,
а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. Отнети са 2
броя рег. табели.
От Справка за нарушител /л. 18 по делото/ се
установи, че на административнонаказаното лице са
налагани и други административни наказания по ЗДвП.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед №
317з-391/06.02.2017г., с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и
началник група „ПП” към ОД на МВР да налагат принудителни административни мерки
(ПАМ), включително по чл.171, т.2а от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в
чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни
наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 317з-391/06.02.2017г на Директора на ОДМВР Пловдив.
Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на А.Г.
и е подписан от същия без възражения.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
Следва
да се посочи, че е правноирелевантно обстоятелството
относно произхода на парите, с които е закупен автомобилът.
Фактите по делото са
категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства в хода на
съдебното производство, които да оборят установеното в административната фаза.
Установи се, че е нарушено изискването на чл.
150 от ЗДвП.
Съгласно чл. 171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП (нова –
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018
г.)
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
След
като жалбоподателят управлява МПС без да притежава
съответното свидетелство за управление, то законосъобразно е прекратена
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12месеца, като този срок е съобразен
и с останалите нарушения, допуснати от жалбоподателя и не следва да бъде
редуциран от съда.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.
За разлика от реализирането на
административно-наказателната отговорност по конкретно административнонаказателно
производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение
и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – за срок от 12
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното
действие. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН,
във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача,
управлявал пътно превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният
орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка,
след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, а подадената жалба
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001288
от 20.09.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция”.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/