Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 346 /05.03.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Енчев
ЧЛЕНОВЕ: Атанаска Атанасова
Димитър Гальов
при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
350/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от адвокат К.М. ***, като процесуален представител на И.П.Д. с
ЕГН ********** ***, против решение № 136/23.12.2020 година по н.а.х.д. № 358/2020
година на Районен съд – Айтос (РС), с което е изменено наказателно
постановление (НП) № 6924/27.08.2020 година, издадено от началника на отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ на дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ).
С НП, на И.Д., за нарушение на
чл. 26 ал. 2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 3
от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредбата), на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП, е наложена глоба в размер на 2 500
лева. РС е изменил НП като е намалил размера на наложеното наказание от 2 500
лева на 1 000 лева.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението и на издаденото НП. Поддържа се, че наказващият
орган е следвало да санкционира Д. по Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
а не по ЗП, защото с деянието си той е нарушил именно обществени отношения,
уредени в ЗДвП и издадената въз основа на него Наредба. Отделно, поддържа се,
че като „водач“ на ППС той не е от кръга на субектите на нарушението –
физически лица по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а“ от ЗП, тъй
като за водачите на ППС се прилага ЗДвП, а не ЗП (който урежда отговорността за
всички останали лица).
Иска се отмяна на решението на
РС и на НП.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Прокурорът поддържа, че
жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е допустима
– подадена е в срок и от надлежна страна.
По спора се установява
следното.
И.Д. е санкциониран за това,
че на 06.08.2020 година, 11:15 часа, на път I-6, км 473, на два километра
преди град Айтос в посока от град Бургас към град Айтос, като водач на товарен
автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег. № А 7282 НА с две оси, и полуремарке с рег. № А 2308
ЕК с три оси (състав с общо пет оси), осъществява движение на извънгабаритно ППС,
по смисъла на § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби от Наредбата.
Констатирано e, че натоварването на задвижващата (втора) единична
ос на ППС е 12,660 тона - при максимално допустимо натоварване 11,500 тона,
съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата, както и че при измерено разстояние
между осите 1,32 метра, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 30,100 тона - при максимално допустимо натоварване 24,000 тона,
съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредбата.
Измерването е извършено с технически средства
ролетка 1303/18 (5 м), както и електронна везна CAPTELS
ORA 10 № 785.
РС е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, в предвидените от закона срокове. Счел е за
доказано извършеното нарушение. Затова е отхвърлил жалбата.
Решението е правилно.
РС е изяснил фактическата
обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез
доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетелите М.К.(актосъставител)
и Д.З.(свидетел – очевидец по АУАН). Съдът е издирил приложимото право и го е
съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в
НП. Установил е, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като
нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието.
Настоящият касационен състав
приема доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни.
Според чл. 53 ал. 1 т. 2 от
ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя.
В случая, наказващият орган е
установил, че ППС, управлявано от И.Д., е извънгабаритно, а той – като
физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без
специално разрешително, при надвишаване на максимално допустимите норми за
натоварване, поради което правилно РС е приел, че е налице извършено нарушение.
На основание чл.26 ал.1 във
връзка с чл. 38 ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва
чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на ДАМТН. Измервателните уреди, с които е извършено измерването на
ППС, попадат в обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална дефиниция е
дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства). Посочените
уреди подлежат на последваща проверка, удостоверена със съответния знак,
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). По делото пред РС са представени доказателства,
с които е удостоверено извършването на метрологичен контрол върху средствата за
измерване, използвани при контролната проверка на водача. От цитираните
доказателства може да бъде направен обоснован извод за достоверност на
извършените измервания на транспортното средство и товара - при проверката от служителя на АПИ.
Правната квалификация на
нарушението е коректна, а възражението на касатора в тази насока -
неоснователно. Водачът е нарушил именно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП и е
наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП.
Нормата на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателя,
регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на
определени параметри в размерите и тежестта на транспортните средства, движещи
се без специално разрешение, за да е възможно своевременното и сигурно
извършване на всички маневри в съответствие с пътната обстановка и поставените
знаци.
Нарушената разпоредба на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП урежда обществени отношения, свързани със
ползването, поддържането и финансирането на пътищата, предпазването им от
разрушаване или увреждане, както и с управлението на пътната инфраструктура в
Република България. Затова напълно допустимо е водач на ППС, който не е
съобразил ограничението, наложено с нормата, да бъде санкциониран по ЗП.
Неоснователно е и възражението
в касационната жалба, че Д., като „водач“ на ППС, не е следвало да бъде
наказван по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП, защото тази санкционна норма предвижда
отговорност за физическите лица, а заради специфичното си качество той би
следвало да подлежи на наказание по друг закона - ЗДвП.
Действително, в ЗП и ЗДвП - по
отношение на извършителя на нарушенията по чл. 177 ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53
ал. 1 т. 2 от ЗП – са използвани различни термини, „водач“ в първия случай и
„физическо лице“ във втория. Тази разлика, обаче, е въпрос на правна техника,
избрана от законодателя, а смисловото съдържание и на двата употребени израза
(за субекта, който реално управлява ППС) е идентично. Водачът винаги е
физическо лице и е сред общо определения кръг на субектите по чл. 53 ал. 1 от
ЗП, като, освен за водача, съставът по ЗП предвижда и отговорност за всички физически
лица, които са извършили или са наредили да бъдат извършени дейностите по чл.
53 ал. 1 т. 1 – 6 от ЗП, част от тях (напр. разпореждане за нанасяне на повреди
или унищожаване на пътните съоръжения, разпореждане тежко ППС да се движи без
разрешение и т.н.) - очевидно несвързани с управление на товарен автомобил.
В този смисъл, при определяне
на текста от закона, приложим към конкретното деяние, в
административнонаказателното производство не е било допуснато нарушение,
неотчетено от РС при постановяване на решението му.
Решението на РС следва да се
остави в сила.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
136/23.12.2020 година по н.а.х.д. № 358/2020 година на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: