Решение по дело №81/2022 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 78
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20225420100081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Златоград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100081 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от З. М. Т. срещу О.
Н., с която е предявен иск за установяване правото на собственост върху ПИ
с идентификатор 51319.12.430, в землището на гр. Н. в местността „Х.“, с
площ от 1328 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 51319.12.134; 51319.12.423; 51319.12.406, придобит въз
основа на давностно владение.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на имот с идентификатор 51319.12.430, в
землището на гр. Н. в местността „Х.“, с площ от 1328 кв.м., по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи имоти с идентификатори 51319.12.134; 51319.12.423; 51319.12.406.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху описаните
имоти, които е придобил по наследство от своя баща и владее считано от 1989
г. явно и необезпокоявано от никого. Сочи още, че ежегодно, считано от 1989
г., а преди това и неговият баща обработвал процесните имоти, като през
годините засаждал различни селскостопански култури заедно със семейството
си. Към настоящия момент имотът представлявал обработваема нива, като в
него ищецът изградил и масивна сграда гараж. При направена справка ищецът
установил, че процесният имот е записан като стопанисван от Община Н. и
1
попада в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че имот с
идентификатор 51319.12.430 по КККР на гр. Н., стар номер 003468, никога не
е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н.
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.
19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС,
ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети
или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се
съображения, че в периода от 1989 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е
прекъсвал и не е губил владението върху имота, който постоянно, явно и
необезпокояван от никого е владян от него като собствен. По тези причини,
ищецът счита, че О. Н. не е могла да стане собственик на имотите предмет на
спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за
придобиването на собствеността, доколкото същият никога не е влизал в
блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували
пречки за придобиването му по давност. При тези твърдения ищецът моли,
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника О. Н. че е собственик на имот с идентификатор
51319.12.430, в землището на гр. Н.в местността Х. с площ от 1328 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на
АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.12.134;
51319.12.423; 51319.12.406, въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. Н. не е депозирал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявения иск и не е ангажирал
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищецът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа исковата молба, съобразно допълнително уточнение
на предявения иск и моли съдът да уважи същия като постанови
неприсъствено решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност предствените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на О. Н., правото на собственост на
ищеца З. М. Т., върху ПИ с идентификатор 51319.12.430, по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1328
кв.м., находящ се в землището на гр. Н., местност „Х.“, при граници и съседи
имоти с идентификатори: 51319.12.134; 51319.12.423; 51319.12.406, придобит
въз основа на давностно владение.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
2
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответника о. Н., редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни (свидетелските
показания на св. Д. Е. К.и св. Ш. С. Т.а, (разпитани в проведеното открито
съдебно заседание).
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 520 лв., от които: 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ; 10 лв. – такса за издадени СУ и 450 лв. –
адв. възнаграждение. Посочените разноски са действително заплатени от
ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК .,
адрес: гр. Н., обл. С. ул. „А.С.“ № ., че З. М. Т. , ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ. Н., обл. С., е собственик на ПИ с идентификатор 51319.12.430, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед
№ РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
1328 кв.м., находящ се в землището на гр. Н., местност „Х.“, при граници и
3
съседи имоти с идентификатори: 51319.12.134; 51319.12.423; 51319.12.406,
придобит въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК., адрес: гр. Н. обл. С., ул.
„А. С.“ № ., да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Н.,
обл. С., сумата от 520 лв. – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________В.Д.______________
4