Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.12.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 10844 по описа за 2020
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изп.д. № 20207850400098 по
описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, срещу постановление от 11.09.2020г., с
което съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника, с вх.
№ 982/28.08.2020г., за намаляване размера на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя и за намаляване размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение от
400 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, а единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да
намали размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „С.У.“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. В.С., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с
които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното разпореждане е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20207850400098 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 18.08.2020г. на „С.У.“ ЕООД,
чрез пълномощник адв. М.Л.от Адвокатско съдружие „С.К.“, въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2019г., издаден по
гр.д. № 60821/2018г. на СРС, 142 състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е
осъдено да заплати на адв. К.И.Б.адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Към молбата е представен и
договор за цесия от 13.01.2020г., съгласно който адв. Б. прехвърля на
взискателя вземането си по изпълнителния лист. Цесията е съобщена на длъжника
от цедента с писмо вх. № Г-1036/15.01.2020г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумата
по изпълнителния лист, както и на таксата за изпълнителен лист в размер на 5.91
лв. (включваща и банковата комисионна за превода), както и 3.00 лв. – за преведена
такса към ЧСИ. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 400 лв. С молбата взискателят е посочил кумулативно няколко изпълнителни
способа - запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти
и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
С молба от 19.08.2020г. пълномощникът на взискателя заявил, че оттегля
посочените в молбата за образуване изпълнителни способи, като посочил като
единствен способ запор на банковите сметки на длъжника.
На същата дата ЧСИ наложил запор върху вземанията на длъжника в „ЦКБ“ АД.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 18.08.2020г., с което взискателят упълномощил Адвокатско съдружие „С.К.“
и адв. М.Л.да го представляват по изпълнителното
дело. Представено е и „споразумение за адвокатско възнаграждение“ от същата
дата, съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на
400 лв., платимо по банков път. Сумата е платена от взискателя, съгласно преводно
нареждане от 18.08.2020г.
На 24.08.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 937.98
лв., от които 300 лв. – присъдени разноски, 400 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 229.07 – такси по ТТРЗЧСИ, вкл. по т. 26 – 85.07 лв.
пропорционална такса, дължими към 02.09.2020г.
На 21.08.2020г. сумата в размер на 937.98 лв. е била преведена
по сметка на ЧСИ по наложения запор, видно от писмо на „ЦКБ“ АД (л. 14 от
изпълнителното дело).
С възражение вх. № 982/28.08.2020г., подадено в
едноседмичен срок от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали
размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 400 лв. на 200 лв. с доводи,
поддържани и в жалбата, и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като прекомерна и
несъобразена с размера на дълга.
С обжалваното постановление (по правната си същност
разпореждане) от 11.09.2020г. съдебният изпълнител оставил без уважение възражението
с вх. № 982/28.08.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед
извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по
договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора
редакция към 18.08.2020г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00
лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното
възнаграждение от 400 лв. е заплатено по банков път. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за
нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК, като съгласно същата разпоредба
взискателят може да посочи едновременно няколко начина на изпълнение само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В случая, предвид материалния
интерес, посочване на няколко способа е било напълно ненужно, а доколкото
съдебният изпълнител без възлагане не би могъл да избере един от посочените три
способа, молбата е била нередовна. Отделен въпрос е, че посочените в молбата за
образуване способи са и неадекватни предвид обстоятелството, че изпълнението е
за събиране на парично вземане в минимален размер, и най-лесният и гарантиращ
бързото му събиране изпълнителен способ е посоченият впоследствие запор на
вземания на длъжника по банковите му сметки. Поради това съдът намира, че подаването
на молбата от 19.08.2020г. от взискателя е действие по отстраняване нередовност
на молбата за образуване на изпълнителното дело, а не действие, което да
обуславя приложението на т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г., тъй като не е
налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия
с цел удовлетворяване на вземането. Вземането вече е преведено по сметка на ЧСИ
по наложения запор, поради което и за в бъдеще от пълномощника на взискателя
няма да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от
Наредбата.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 400 лв. на 200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния
интерес, като приложима в случая е б. „б“ (за вземане от 100 до 1 000 лв.
- 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.). От разпоредбата на чл. 83, ал.
1 ЗЧСИ следва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява
само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист
– именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод
следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от материалния
интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което, макар да се
събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ
и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса.
Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и
не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава
- чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на
изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело,
но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния
процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява съдебния изпълнител
да започне принудително изпълнение при сезирането му с такова искане. От
систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които
се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извод,
че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния
изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Тези разноски обаче
възлизат на 5.00 лв. - проста държавна такса за издаване на изпълнителния лист,
без банкови или други такси и комисионни, които не представляват разноски по
изпълнението. Пропорционална такса върху таксата от 5 лв. не следва да се
начислява – арг. и от забележка 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ. Или в случая, съобразно
материалния интерес от 300 лв., определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса възлиза на 36.00 лв. с вкл. ДДС, до който размер същата
следва да бъде намалена.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД постановление
от 11.09.2020г. по изп.д. № 20207850400098 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на
КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение вх.
№ 982/28.08.2020г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, на взискателя „С.У.“ ЕООД, ЕИК********, адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20207850400098 по описа на ЧСИ Л.М., рег. №
785 на КЧСИ, както следва: от 400 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, по изп.д. № 20207850400098 по
описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както следва: от 85.07 лв. с вкл. ДДС на 36.00 лв. (тридесет и шест лева) с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.