М О Т И В И
към присъда № 260003 по ВНОХД № 324 по описа за 2020 год. на Варненския апелативен
съд
Настоящото
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано по
· въззивна жалба на подс.Х.Е.А.
· въззивна жалба на частния
обвинител и граждански ищец С.Д.А. срещу
Присъда № 6/16.06.2020г.,
постановена по НОХД № 281/19г. по
описа на Разградския окръжен съд.
С
атакувания съдебен акт подсъдимият Х.Е.А., ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 18.01.2019г. в гр. Разград, нанасяйки удар с нож в областта на корема е
направил опит умишлено да умъртви С.Д.А. ***, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, а именно оказаната медицинска помощ
в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград, за което на основание чл.115, вр. чл.18,
ал.1, от НК и чл.58, б. „а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, РОС му е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“
режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Със същия съдебен акт подс.А. е бил признават за
невинен и оправдаван по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1,
т.9, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК да е извършил деянието предумишлено.
По реда на л.59, ал.1 от НК съдът е зачел времето,
през което подс. А. е бил задържан, считано от 19.01.2019 г. до влизане на
присъдата в сила.
С присъдата е била ангажирана и гражданската
отговорност на подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, който е осъден да заплати на
гражданския ищец С.Д.А., ЕГН **********, сумата от 40 000 лева
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му в
резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Искът е бил отхвърлен в останалата му част, до
първоначално предявения размер от 50 000 лева /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
Съдът се е произнесъл по реда на чл.189, ал.3 НПК,
като е възложил заплащането на сторените по делото разноски на подсъдимия,
както и заплащането на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.
Във
въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител С.Д.А. се излагат
оплаквания единствено срещу наказателната част на присъдата, като се твърди
неправилност и явна
несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция е сезирана с
искане за отмяна на присъдата по НОХД № 281/2019г. по описа на Окръжен
съд-Разград и за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление –
такова по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл. 18 от НК, за което е имало обвинение в
първата инстанция и постановяване на нова присъда, с която да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подс.А. по квалифицирания състав за опит към предумишлено
убийство. Иска се наказание лишаване от свобода, ориентирано малко над
минимума, предвиден в санкцията на чл.116, ал.1 от НК. В условията на
евентуалност се поддържа искане за изменение на присъдата и отмяна приложението
на чл.58 б. „а” и чл.55 от НК и увеличаване на срока на наказанието „Лишаване от
свобода“ около средния размер, предвиден в санкцията на чл. 115 вр. чл. 18 от НК.
Съдържа се изрично искане за потвърждаване на присъдата в останалите и части.
С
въззивната жалба, подадена от адв.М.М. – защитник на подс.Х.А., се атакува присъдата като неправилна, необоснована и явно
несправедлива в осъдителните и́ части. На първо място се твърди, че
възприетата за установена фактическа обстановка се намира в противоречие със
събраните по делото доказателства, тъй като липсвали гласни, писмени,
веществени доказателства и експертизи, които да докажат по несъмнен начин
извършено от подсъдимия престъпление по чл.115, вр.чл.18 НК; на следващо място
се претендира неправилност, тъй като изводите на първата инстанция били в
нарушение на материалния закон, тъй като деянието на неговия доверител следвало
да се квалифицира не като опит за убийство, а като причиняване на телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. Според защитата А. не е желаел и не е
целял настъпването на смърт на пострадалия. Аргументи за тезата си защитата
намира в начина на извършване на нараняването, мястото, средството, с което е
извършено, които изключвали наличието на умисъл у подсъдимия, че от това му
действие ще настъпи смъртта на А.. Твърди се липса на пряка причинна връзка
между причиненото увреждане на пострадалия и умисъл у подсъдимия да умъртви А.;
поддържа се оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание, което въпреки приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК било прекомерно
тежко. Според защитата съдът формално се е позовал на цитираната норма, той
като само с една година е слязъл под
специалния минимум при индивидуализацията на съответното наказание.
Обстоятелствата, че подс.А. е неосъждан, както и че се касае за опит, налагат,
според становището на защитата, намаляване размера на определеното наказание и
прилагане на условно осъждане; навеждат се оплаквания и относно гражданския
иск, тъй като размерът на присъденото обезщетение бил силно завишен, несъответстващ
на реално претърпените болки и страдания от пострадалия и в разрез със
съдебната практиката. Въззивната инстанция е сезира с искане за отмяна на
постановената присъда на ОС - Разград по НОХД № 281/18г. и признаване на
подсъдимия за невиновен или за изменение с приложение на квалификация на
деянието по чл.129 НК и/или намаляване на размера на наложеното наказание до 3
години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение на бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години; по отношение на гражданския иск
– иска се неговото отхвърляне или намаляване размера на присъденото обезщетение.
Подадена е и бланкетна жалба адв.С.Д. – също защитник на подс.Х.А., с която
осъдителните части на присъдата се оспорват като незаконосъобразни, постановени
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения, необосновани, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се на основание чл.336, ал.1, т.З от НПК въззивният
съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната част и да постанови
нова, с която да оправдае изцяло Х.Е.А. по възведеното обвинение; Алтернативно
се претендира отмяна на присъдата в осъдителната част и да връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд или въззивният съд да приложи закон
за по-леко наказуемо престъпление, или да намали размера на наложеното
наказание. В рамките на проведеното въззивно производство подс.Х.А. оттегли
пълномощията си от адв.С.Н.Д. от АК Русе, но не и подадената от него жалба,
поради което и ВАпС я намира за допустима и я разгледа по същество.
В съдебното заседание представителят на
въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията на
защитата на подс.Х.А.. РОС е направил пълен и верен анализ на доказателствата
по делото и правилно не е възприел тезата на подсъдимия, че не той, а някое
друго лице е нанесло инкриминираните удари с нож. Прокурорът намира за
опровергана и версията му, че поводът да посети град Разград била не да се саморазправи с пострадалия С.А., а да върне
пари на свой познат. Според представителя на публичното обвинение съдът е
подложил на критичен анализ обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Я.С.,
дадени в съдебното следствие, и правилно не им е дал вяра, съпоставяйки ги с
другите доказателства по делото. Прокурорът счита, че материалният закон е бил
приложен правилно, тъй като деянието съставлява опит за убийство. От друга
страна - намира, че оплакването на частния обвинител за неправилно оправдаване
на подс.А. по квалифицирания състав на чл.116, ал.1 т.9 от НК има своите
доказателствени основания и предоставя на преценката на въззивния съд,
доколкото ОП Разград не е подала протест. По отношение на наложеното наказание,
прокурорът изразява становище, че то не е формално определено, както твърди
защитата, защото слизане с 1 година под минималния праг на наказанието
„Лишаване от свобода“ не говори за формално приложение на чл.55 от НК.
Поверениците на частния обвинител в съдебно
заседание поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания. Според
частното обвинение първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо е приел, че
не е налице предумисъл, за да извърши преквалификацията на деянието. Поддържат
и оплакването за заниженост на наложеното наказание.
Защитникът на подс.Х.А. – адв.Димитър М. поддържа жалбата, като в
съдебно заседание доразвива оплакванията, които биха могли да бъдат обобщени по
следния начин:
1. обвинението изцяло не е доказано, тъй като е възможно друго лице да е
нанесло съставомерното нараняване; то не е причинено с ножа, приложен като ВД
по делото
2. деянието не е субективно
съставомерно, тъй като подсъдимият не целял да убие пострадалия, а само да го
нарани, затова трябва да носи отговорност по чл.129 от НК
3. Подсъдимият облъсквал нападение, предприето от подстрадалия
4. Наказанието е явно
несправедливо, предвид обстоятелството, че пострадалият е останал жив, което
според защитата позволява налагане на подс.Х.А. условно наказание.
В личната си защита и последна дума подс.Х.А. заявява, че съжалява за момчето, но не му е вадил нож, а само се е
защитавал. Надява се въззивният съд да вземе правилното решение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Въз
основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, проведено от
първата инстанция, се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелката Я.С. и непълнолетният пострадал С.А. (р.*** г) през 2017
- 2018 г. имали „неангажираща“ (по думите на самата С.) връзка, която
приключила през м.февруари 2018г. Пострадалият бил ученик в 9-10 клас на ПГ
„Васил Левски“ гр.Исперих, където и живеел. Св.С. живеела в гр.Разград до
лятото на 2018 г., когато се установила в гр.Варна, за да работи и да продължи
образованието си.
Същевременно
нейн приятел бил и подс.Х.А., който обаче в този период от време бил в
Германия. Тъй като подс.А. знаел паролата за достъп до профила на св.С. във
Фейсбук и неговото приложение за размяна на съобщения в реално време Messenger, той разбрал за отношенията на С. и А.. Контактите между Я.С. и С.А.
по телефон и в интернет пространството продължили и след връщането на подс.Х.А.
в България. Това определено не се харесвало на подсъдимия, който от профила на Я.писал
грубо до С.А. да спре да търси приятелката му. По-късно при едно от обажданията
на С. до Я.подсъдимият вдигнал вместо нея, включил си уеб камерата и двамата си
разменили обиди и заплахи.
През
януари 2019 г., няколко дни преди инцидентаq свид.Я.С.
изпратила по Messenger
емотикон за здравей и текста „Добре, ти?“ до св.С.А..
(л.147 и сл.) Той отговорил „Dobre“ и двамата завързали разговор.
Свид.А. попитал свидетелката дали се е разделила с приятеля си. Тя написала, че
са се разделили при това отдавна, но минало време докато махне снимките. После
свид.А. я попитал кога ще се прибира в гр.Разград (към онзи момент свид.Я.С.
работела в гр.Варна и се прибирала в гр.Разград за почивните си дни). Св.С.
заявила, че не знае точно, но планира да се прибира в края на седмицата. Тогава
св.С.А. и́ предложил да се видят, като уточнил: „Ако ме искаш дее…“ След
като свид.С. потвърдила, че това е и нейното желание, двамата планирали да
правят секс и обмисляли къде да го осъществят. Това била тема на комуникация,
осъществявана между двамата свидетели няколко дена – от сряда до събота вкл.,
видно от съдържанието на приложените по делото разпечатани на хартиен носител
разговори по Messenger, осъществени от профила на свид.Я.С. и св.С.А., съхранени в паметта
на телефона, ползван от А. iPhone IMEI 355789071451560. Разменените съобщения били прочетени от подс.Х.А.. Той се ядосал от
нахалството на А. (по думите на самия подсъдим) и решил да се разправи с
конкурента си. Затова убедил Я.С. да продължи да му пише и да уговори срещата
им на безлюдно и усамотено място – в парка в гр.Разград.
Така на 18.01.2019 г. подс.Х.А., вечерта около 21:00
часа, отишъл до магазина, в който свид.Я.С. работила и двамата потеглили от
гр.Варна към гр.Разград. Пътували с личния автомобил на подсъдимия „Фолксваген
голф“ с рег.№ РР 4388 ВС. Преди това подсъдимият А. поставил в джоба си нож тип
„пеперуда“ марка „ALBAINOX“.
По пътя
подсъдимият А. накарал св. С. да продължи да пише на св.С.А., което и тя
сторила до 23.31 ч. Тя успяла да убеди С. да се срещнат в парка, въпреки
студеното време и късния час. От поведението на подсъдимия, свидетелката С. разбрала,
че той иска да се срещне със св.А., за да го сплаши. Същевременно за
намеренията на подсъдимия пострадалият не бил известен и не подозирал за
устроената му „засада“. Я.С. му казала, че ще пътува с автобус от Варна до
гр.Разград.
Срещата
между Я.С. и св. А. била уговорена пред магазин „Билла“ в гр.Разград, а след
това двамата щели да отидат в парка, за да правят секс. Мястото на срещата и
маршрута, по които щели да се движат св.Я.С. и пострадалият, били съгласувани
между нея и подсъдимия. В изпълнение на замисъла си, подс.Х.А. *** малко преди
23 ч., паркирал лекия автомобил на паркинга на хотел „Централ“. Тогава св.С.
писала на С., че е готова да тръгва. Св.С.А. отговорил, че ще и́ пише да
тръгва. В 23.20 ч . пострадалият писал на Яница: „Aide trugvai“.
След това подсъдимият преместил л.а. пред магазин Лазаров Разград, откъдето
можел да наблюдава паркинга пред магазин „Билла“ в гр.Разград. Свидетелката
слязла от автомобила около 23.30 ч. – непосредствено преди да се срещне със С.А..
Тогава подс.Х.А. отново преместил колата – този път пред мед.център „Вита“, откъдето
наблюдавал срещата им.
Малко
след 23:30 ч. там пристигнал и свидетелят А.. Двамата – С. и Яница, тръгнали
пеша към парка по предварително начертания маршрут - покрай италианския
ресторант, покрай стадион „Лудогорец Арена“, с крайна цел - пантеона, където Я.трябвало
да заведе С.. Междувременно подсъдимият продължил с колата до парка и паркирал
в улицата над разсадника на ОП „Паркстрой“, водеща към паркинга на ресторант „Лес“.
Слязъл от автомобила и се отправил към уговореното място. Когато видял свидетелите
А. и С. да се приближават, подсъдимият изскочил от храстите и се насочил към С.А.
с нож в ръката. В тъмнината пострадалият решил, че срещу него е негов познат и
поздравил с думите: „Здравей, приятел!“. Тогава подсъдимият Х.А., без нищо да
казва го наръгал в корема, нанасяйки с дясната си ръка удар с ножа отдолу
нагоре. С.А. усетил силна болка и направил няколко крачки назад. Подсъдимият
отново тръгнал към него и продължил да замахва с ножа, като успял да го пореже
по лявата ръка и челото. Тогава свид.С.А. осъзнал, че е нападнат и започнал да
се съпротивлява - ударил с юмрук подсъдимия по носа. Това стъписало подсъдимия
и той изпуснал ножа. Двамата си разменили още няколко удара, след което подс.Х.А.
побягнал, а пострадалият го последвал по улицата на стадиона. Докато тичали,
подсъдимият извикал на пострадалия, че ще умре след две минути.
Скоро С.А.
почувствал, че е мокър и видял, че целият е в кръв. Усетил, че започва да губи
сили и спрял на улица „Васил Левски“, пред входа на стадиона, сектор В. Тогава
набрал по телефона свид.Хасан – негов втори баща, и потърсил помощ от него, тъй
като е наръган с нож. В този момент покрай св.С.А. преминал лек автомобил
„БМВ“, управляван от св. Фикрет, който го познал и спрял, за да разбере какво се
случва с него. Тогава видял, че С. е ранен и че кърви, предложил му помогне, но
св.А. обяснил, че вече е потърсил помощ. В този момент пострадалият съвсем отпаднал
и изпуснал телефона. Св.Фикрет вдигнал апарата и чул, че на линията е бащата на
С.А. и обяснил къде точно се намират – до входа на стадиона, сектор Б. Малко
след това пристигнал и свидетелят Хасан, които веднага откарал пострадалия в
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград. Там била извършена по спешност
животоспасяваща операция на св.С.А.. Цялото нападение и качването на
пострадалия в лекия автомобил е било фиксирано от монтираните в района камери
за виодеонаблюдение, записите от които са приобщени като веществени
доказателства по делото. Според записите на камера № 2 между влизането на
свидетелите Я.С. и пострадалия в парка до момента на появата на лекия автомобил
и св.Фикри са изминали около 5 минути – от 23:51:52 до 23:57:13 (по тайм кода,
вкопиран в изображението). В този изключително кратък интервал от време е
осъществено нападението на подсъдимия, гонитбата, обаждането по телефона от
пострадалия до втория му баща и пристигането на св.Фикри.
След като видял, че пострадалият бил качен в лекия
автомобил, подсъдимият заобиколил зоологическата градина, върнал се до автомобила
си и заедно с приятелката си - св. Я.С.,
която вече го чакала там, потеглили за
град Варна. По пътя спрял на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул. „Северен
булевард“ гр.Разград, св.С. слязла, взела падналия нож и отново се върнала в колата
– обстоятелство фиксирано от камерите за видеонаблюдение. По пътя тя
забелязала, че по лицето на подсъдимия има кръв.
Около 02:00 часа през нощта на 19.01.2019 г., подсъдимият
и свидетелката Я.С. пристигнали в квартирата и́ в град Варна. При
паркирането на автомобила, св.С. видяла, че подсъдимият извадил от джоба си
същия нож, с който нападнал и пострадалия. Подсъдимият влязъл в банята да се
измие и тогава свид.С. видяла, че и по мивката има кръв. След това подсъдимият излязъл и повече не се върнал нито при св.Я.С.,
нито при роднините си в гр.Разград.
Около
03:00 часа свид.Я. С. също излязла, за да си купи цигари и вода. При
завръщането си в квартирата тя била задържана от служители на 02-РУ-Варна.
На
следващия ден - 19.01.2019год., свидетеля А. бил посетен в болницата от свои
роднини след които и св.С. Лозанов – негов първи братовчед. Като видял
състоянието му и като разбрал какво се е случило, свидетелят С. Лозанов решил
да потърси подсъдимия Х.А. във Фейсбук и да му писал доста грубо. Отговорът на подсъдимия
гласял: „ще дръпна шалтера и на другия мангал, дет остана наполовина, после кот
щат да ме праят“; „ще го довърша споко, и тебе също, тоя път ще съм по-точен,
ще си патиш за тия думи циганин смръдлив“!
На
19.01.2019год., в 23:20 часа, подсъдимият бил задържан от служители на
02-РУ-Варна, а на 20.01.2019 год. бил конвоиран в РУ - гр.Разград.
С
протокол за обиск от 19.01.2019 год., у него е открит нож тип „пеперуда“ с
надпис „ALBAINOX“.
Видно
от съдържанието на протокол за оглед на веществени доказателства от
24.01.2019год. иззетият при обиска нож тип „пеперуда е с черна метална дръжка с
изображения на череп и кости. В единия край дръжката е захваната с чоп метален,
черен на цвят, който служи за заключване на ножа. При отключването му двете
части на дръжката се съединяват една в друга. Дръжката е с дължина 12,5см. В
горните и два края е захванато фабрично с жълти метални болтове, началото на
острието. Острието е от сив метал, като в долната му част е изписано на
латиница „ALBAINOX“. Дължината на острието е 10,2см. Ширината в долния край е
1,5см., а в най - средната - най-широка част 1,7см. Върхът на острието е силно заострен.
Видно
от заключението на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска
експертиза за освидетелстване на С.А. /л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като
неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А.
- л.77-78 от ДП/, прието от съда и страните като обективно и компетентно дадено,
се установява, че при инцидента на 18.01.2019год. са му били причинени:
1. Проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване;
2. Транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка;
3. Прерязване на долна надчревна артерия;
4. Порезно нараняване на държача на тънките черва;
5. Колекция кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/;
6. Прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област;
7. Порезна рана в лявата половина на челото, две порезни рани по гръбната
страна на лява мишница, хирургично обработени.
Прободно-порезното
нараняване на коремна кухина се отнася към медико-биологичния критерий
проникващо в коремна кухина нараняване;
Срязването
на долната надчревна артерия обуславя разстройство на здравето временно опасно
за живота;
Натрупването
на патологична колекция кръв в коремна кухина -разстройство на здравето с
временна опасност за живота;
Увреждането
на стените на тънкочревна бримка - разстройство на здравето с временна опасност
за живота;
Порезните
наранявания на челото и лява мишница, както и прободно - порезното нараняване в
лява подмишнична област - временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Прободно-порезните
и порезните наранявания са причинени от предмет с остър връх, режещ ръб и
достатъчна дължина на острието.
Всяко
от тях се дължи на самостоятелно въздействие/удар.
Предвид
топографското разположение на органите, засегнати от проникващото в коремната
кухина нараняване, ударът е нанесен отдолу/нагоре и отвън/навътре, с дясната
ръка на нападателя, който е бил лице в лице с пострадалия или във фронтална
равнина.
Не е
изключено нараняванията по тръбната страна на лява мишница да са получени при
защита - вдигната за предпазване ръка /предно анатомично положение/.
Най-вероятно в тази поза е получено и нараняването в лява подмишнична ямка.
В момента
на причиняване на увреждането на коремна кухина е имало реална опасност за
живота на пострадалия поради полученото проникващото прободно-порезно
нараняване и засягането на жизнено важни органи.
Видно от заключението на допълнителна съдебно - медицинска
експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от
експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на
С.А. – лист 138 от ДП/, прието от съда и страните като обективно и компетентно
дадено, се установява, че описаните в Съдебномедицинска експертиза порезни и
прободно-порезни наранявания могат да бъдат получени от нож тип „пеперуда“ /л.
90-91 от ДП/.
Установените
кожни рани на проникващото в коремна кухина и прободно-порезно нараняване в
лява подмишнична област нараняване отговарят да са получена от такъв нож,
защото:
- откъм страната на гърба на ножа ъгълът на раната е заоблен;
- остърия ъгъл в другия край /противоположната страна/
показва, действие на едноостро прободно-порезно оръжие /нож/ с тесен гръб, а
също и
- как е бил държан ножът - на коя страна е била обърната
режещата страна на острието;
- раните са с гладки стени;
- дължината на тези кожни рани - 2см и 1,7см отговаря да е
получена от посочения нож /с ширината на острието до 1,7см/, отчитайки факта,
че при раздвижване на ножа или тъканите, дължината на кожната рана може да е
по-голяма от ширината на проникващата част на острието;
- по-дългият
раневи канал, спрямо дълбочината на проникване на оръжието, се дължи на
вгъването на стената на меките тъкани в момента на причиняване на увреждането и
връщането им в първоначална положение след изваждането на ножа.
Според заключението
на същата експертиза раната на челото и по-малката рана на лява мишница могат
да са получени от динамично действие на върха на острието или незначително
теглене с режещата повърхност на ножа; неправилният ход на голямата порезна
рана на лява мишница сочи динамично въздействие на върха или началото на
заточената част на ножа. Няма признаци на теглене на острието.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно –
медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. /л. 83 от
ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се
установява липса на травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че макар към момента на
освидетелстването да не са били намерени следи от предхождащо кръвотечение, това
не изключва към момента на получаване на травмата да е имало такова, което да е
отминало или да не е било толкова обилно, за да се установи към момента на
освидетелстване.
В
района на извършеното престъпление имало монтирани камери за видеонаблюдение -
на ОП „Паркстрой“ и на „Лудогорец Арена“. Записите от тях били приобщени в хода
на досъдебното производство и оптичните носители са били предмет на изследване
по назначенана видеотехническа експертиза / л. 98-124 от ДП/.
От
заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л.
98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение
е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се установява следното:
Изследваният
Обект №-1 - 1 брой оптичен носител DVD-R, марка „maxell", с изписан ръкописен текст с черно пишещо средство „Запис от камери на
стадиона“, съдържа четири видео файла от две цветни камери за видеонаблюдение
без звук и един видео плейър за стартиране на видео файловете. Видеофайловете
са с различна големина в „AVC"
видеоформат,
High(a),L5.0 профил на кодека, „Advanced Video Codec" формат
на кодека. Резолюцията на видеофайловете от камера № 9 е 2304 X 1296 pixels, при 10 кадъра в секунда и „dav"
компресия на файла.
Резолюцията
на видеофайловете от камера № 23 е 2688 X 1520 pixels, при 20
кадъра в секунда и „dav“ компресия на файла.
Изследваният
Обект №-2 - 1 брой оптичен носител CD-R, марка „maxell“, с изписан ръкописен текст с черно пишещо средство „Записи Паркстрой“,
съдържа осем видео файла от две цветни камери за видеонаблюдение без звук и
един видео плейър за стартиране на видео файловете. Видеофайловете са с
различна големина в
„AVC" видеоформат, High(fi),L3.1 профил
на кодека, „Advanced Video Codec" формат на кодека, резолюция 1280 X 720 pixels, при 25
кадъра в секунда и
„dav" компресия на файла.
Прегледът
на видеофайловете бил извършен с приложения в диска видео плейър, професионален
видео редактор и специализирани криминалистически програмни продукти за
видеообработка Avid
Xpress/dTective. При прегледа на видеофайловете
се установи, че са цифров презапис, записани върху твърдия диск на компютърна
видео охранителна система. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Таим кода вкопиран в изображението не се прекъсва.
При
изследване на видеофайловете, съдържащи се в обект № 1 се установява, че в обхвата на камера № 9, е улица е тротоарна
площ от лявата страна и зелени площи от дясната. Улицата е осветена с улично
осветление. От лявата част на кадъра се виждат част от сгради.
В
обхвата на камера № 23 е
улица е „Т“ образно кръстовище, зелена площ. Поставени са пътни знаци указващи
пътя с предимство, в случая от долната лява част на кадъра десен завой към
горната дясна част на кадъра.
В 23:46:32 часа на 18.01.2019г.
(по таим кода вкопиран в изображението) в обхвата на камера № 9 от далечната страна на улицата се появяват две
лица които се придвижват по тротоарната площ към обектива на камерата. Едното
от лицата е от видимо мъжки пол, а другото от видимо женски пол. Лицето от
мъжки пол е облечено с тъмно яке, със син панталон с дълъг крачол (тип дънки) и
обуто с тъмни обувки със светли подметки. Лицето е на видима възраст около 18 -
25 години, с ръст около 170-172 см. и средна охраненост на тялото, с черна къса
коса, повдигната в средната част и изтънена около ушите.
За
целите на изследването лицето е условно
обозначено под № 1.
Лицето
от видимо женски пол е на възраст около 20 - 25 години, с ръст около 160 - 168
см. и средна охраненост на тялото, с черна дълга коса, вързана отзад на опашка.
Лицето е облечено с бяла връхна дреха, с черни ръкави, черен панталон и тъмни
обувки. На гърбът си носи светло кафява раница. За целите на изследването
лицето ще бъде условно обозначено под № 2.
В
23:47:40 часа лицата излизат от кадър.
В
23:47:17 часа в обхвата на камера 23
в горната част на кадъра се появява лице от видимо мъжки пол, остава в
неосветената зона. Лицето е облечено с черно яке с дължина до кръста и сини
панталони - дънки. Обуто е с черни обувки. Лицето е на видима възраст около 20
- 25 години, с ръст около 175-180 см. и слабо телосложение, с черна къса коса.
За целите на изследването лицето ще бъде условно обозначено под № 3.
В
23:47:44 часа в обхвата на камера 23
в дясната част на кадъра по пътя с предимство, се появяват лицата от мъжки и
женски пол (№ 1 и № 2), навлизат в кръстовището и завиват на дясно, след което
навлизат в неосветената зона където беше лицето от видимо мъжки пол (№ 3).
Поради
голямото разстояние и неосветената част не могат да бъдат конкретизирани
действията на лицата. Лицата от видимо мъжки пол се придвижват под осветително тяло
от уличното осветление, като се вижда, че влизат във физически контакт, с
движения наподобяващи удари, след което лице № 3 започва да бяга към обектива
на камерата по пътното платно и завива по пътя с предимство към дясната част на
кадъра. Лице № 1 тръгва да го гони и в
23:48:48 часа излизат от обхвата на камерата. При появата им в обхвата на
камера № 9 в 23:48:49 часа и отдалечаването им от обектива на камерата.
При изследване на
видеофайловете съдържащи се в обект №
2 се установява, че в обхвата на камера № 2, е част от вътрешен двор с
фасада на едноетажна къща, портална врата от метални профили водеща към улица.
В обхвата на камера № 4 е от
дясната страна на кадъра метална ограда, вътрешен двор и в далечната част на
кадъра портална врата от метални профили водеща към улица.
В 23:51:52 часа (по тайм кода
на вкопиран в изображението) на 18.01.2019 година в обхвата на камера № 2 зад
порталната врата от към улицата се появяват две лица, придвижват се от ляво на
дясно на кадъра. Едното от видимо мъжки пол, другото от видимо женски пол.
Лицата са със същото описание като във видеофайловете от обект № 1, условно
обозначени като лице № 1 и лице № 2. В 23:51:57 часа лицата излизат от кадър.
В 23:53:16 часа в обхвата на
камера № 2 зад порталната врата от към улицата се появява лице от видимо мъжки
пол със същото описание като във видеофайловете от обект № 1, условно
обозначено под № 3. Лицето бягайки преминава от дясно на ляво на кадъра,
преследвано от лице от видимо мъжки пол обозначено под № 2. В 23:53:20 часа
лицата излизат от кадър.
В 23:54:11 часа в обхвата на
камера № 2 зад порталната врата от към улицата се появява лице от видимо мъжки
пол обозначено под № 3 последвано от лице № 1. В 23:54:21 часа лице № 3 излиза
от кадър. В кадър остава само лице № 1, същото извършва действия наподобяващи
говорене по телефона. В 23:57:13 часа в кадър се появява лек автомобил, с тъмен
цвят. Същият спира на аварийни светлини до лице № 1. От колата излиза лице от
видимо мъжки пол което провежда разговор с лице № 1 (видимо се познават) до
приключване на записа.
От лицата и действията им вещото
лице е извлякло снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително
подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения Adobe
Photoshop CS6 и представени в приложение, подредени в
хронологичен ред в Приложение1.
При предварителния преглед на
видеофайловете се установява, че лице от видимо мъжки пол условно обозначено
под № 1, е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен
материал от лицето С.Д.А. с ЕГН: **********.
При направената им оценка се
констатира, че те са с качество, което позволява частично отграничаване на
частни признаци, характеризиращи заснетото лице.
Отчете се и разликата между
ракурса на изображенията.
Резултатът от сравнителния
анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия, вероятно
е заснето едно и също лице посочено като лицето С.Д.А. с ЕГН: **********,
условно обозначено като лице № 1.
При направената оценка на
извлечените кадри от видеопотока се констатира, че позицията на камерата,
отдалечеността от обектите в изображението, не позволява отграничаване на
частни признаци, характеризиращи заснетите лица под № 2 и № 3.
Резултатът от изследването позволява
да се направи извод, че извлечените снимки от видеозаписите са негодни за
провеждане на лицево-идентификационно изследване, защото идентификацията на
лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис или фотоснимка изисква
наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо
визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди,
очи, уши, нос, белези. Позицията на камерата, ракурса, отдалечеността от
обектите, високото ниво на шум в изображенията при увеличаване, като и това, че
записите са през тъмната част от денонощието не дава възможност за извличане на
достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на лицата.
Поради изброените по-горе
фактори записът е негоден за идентификация на лица № 2 и № 3, но е годен за
разпознаване.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на
веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение
е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се установява следното: при изследване на обектите, обозначени в
експертизата като обект № 1/нож тип Пеперуда/ и № 2 /обтривка от тъмночервена
материя по тротоара/ се доказват по тях зацапвания от кръв. Поради минималното количество кръв по обект № 1,
не може да се определи видовата и груповата й принадлежност. По обект № 2 се
доказва присътвие на човешка кръв, в която се доказва наличие на алфа
аглутинини и В аглутиногени и липса на бета аглутинини А аглутиногени, т.е. кръвната група на тази
кръв по системата АВО се определя като В. Кръвната група на С.А. по системата АВО се определя като В.
Груповата принадлежност на кръвта по обект № 2 и кръвногруповата принадлежност
на С.А. по системата АВО си съответстват. Възможно е кръвта по обект № 2 да
произхожда от С.Д.А..
Видно
от заключението на назначената по делото техническа експертиза /л. 130-131 от
ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се
установява, че в изследваните мобилни телефони на С.А., Х.А. и Я.С. /подробни
посочени по индивидуализиращи данни в експертизата/, във фейсбук профилите им е
останала информация само за това, че е била отворена комуникация по между им.
Но на всеки един от профилите за комуникация има само служебно съобщение, че
07.02.2019г. чата е бил изтрит. Няма система за архив на тези данни, поради
което не може да бъде възстановено съдържанието на комуникацията между
посочените лица, като тази комуникация е изтрита предходния ден, преди
изготвяне на експертизата.
Видно от назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Николай Гинчев Тюфекчиев - специалист
биохимия, микробиология, вирусология, ДНК генетичен анализ, работещ във фирма
„Проген“ ООД, който е изследвал дали има зацапвания от кръв върху обект – нож,
тип „пеперуда“ и съвпада ли ДНК профилът на подсъдимия Х.Е.А. и/или на
пострадалия С.Д.А., чието заключение е прието в съдебно заседание на
16.06.2020г. се установява следното:
1. За обекти №№ PG-87-1 -1/2020
(обтривка на острието на нож, тип „пеперуда") и PG-87-1-2/2020 (обтривка
на частите от дръжката на ножа) предварителния бензидинов тест за наличие на
кръв е отрицателен.
2. За обект № PG-87-2/2020
(тампон кръв /обтривка с кръв/ иззет от тротоар на ул."В.Левски"
19.01.2019г) се доказа наличие на човешка кръв.
3. Човешката кръв, обект
№PG-87-2/2020 (тампон кръв /обтривка с кръв/ иззет от тротоар на
ул."В.Левски" 19.01.2019г) има ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК
профила на С.Д.А., обект № PG-87-3/2020.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен
от някой друг индивид, освен С.Д.А., е 1 на 88 100 000 000 000 000 000 000
(8,81х1022)
4. За обекти№№ PG-87-1-1/2020 (обтривка на острието на нож, тип „пеперуда") и PG-87-1-2/2020 (обтривка на частите от дръжката на ножа) се установява смес
на биологичен материал от лица от мъжки пол. Алелите от смесените ДНК профили
за двата обекта могат да се сравняват само с алелите от ДНК профили на конкретно
посочени лица. При сравнително съпоставяне на алелите от ДНК профила на С.Д.А.,
обект №
PG-87-3/2020, с алелите от смесените ДНК профили се
установяват разлики, т.е. С.Д.А. не може да е източник на изследвания
биологичен материал по острието и дръжката на ножа, тип „пеперуда", обекти
№№ PG-87-1-1/2020 и PG-87-1-2/2020.
5. От Х.Е.А. не е предоставен
сравнителен материал за изследване, поради което не може да се отговори на
втората част от задачата, дали от него има биологичен материал по изследваните
обекти.
Видно
от назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза с вещи лица психолог Татяна Костова и
специалист-психиатър д-р Диана Киселова, чието заключение е
прието в съдебно заседание на 16.06.2020г. се установява следното:
Няма
данни подсъдимият Х.Е.А. да страда от психично заболяване.
От
данните от биопатографията и от експертното изследване не се установяват белези
на интелектуален дефицит или на психични смущения покриващи параметрите на
"разстройство на съзнанието" в смисъла на чл. 33 от НК, така че на
основния експертен въпрос може да се отговори единствено в следния смисъл -
няма основания да се обсъжда негодност при осв. Х.А. правилно да осмисля
важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения за тях.
Х.А. е
с подреден във времето спомен за случилото се, с добри възможности за анализ и
синтез и би могъл да дава достоверни обяснения, естествено пречупени през
призмата на защитните му механизми, и ако желае. Личностовият профил се намира
в границите на умерено изразен позитивен социален резонанс, което предполага,
че е активен в осъществяване на контакти, с добър емоционален резонанс към
събития и хора, комуникативен; с добро самочувствие и себеоценка, категоричен в
отстояване на собствената позиция, изискващ зачитане, склонен към фаворизиране
на своите интереси и преживявания; адаптиран в обичайни житейски ситуации, в
ситуации на криза и повишени изисквания е склонен да реагира с известна
импулсивност и дезадаптивност, обусловени най-общо от характерните особености
на субкултурата, включително и със социално неприемливи действия, но не са
изразени в степен да бъде приета девиация на личността.
В съдебно
заседение вещите лица са посочили, че в профила на личността се извежда
склонност на индивида към доминантност, т.е. към фаворизиране на неговите
желания и отстояване на позицията, т.е. индивида следва изпълнение на целите и
желанията, които са актуални към дадена ситуация. С две думи не се отказва
лесно, когато има дадена цел.
Видно от изложеното,
въззивната инстанция възприема за установена различна фактическа обстановка, в
сравнение с тази, залегнала в основата на първоинстанционния акт. За да
достигне до възприетото този състав извърши собствен анализ на доказателствата
по делото. На първо място, съставът на ВАпС кредитира с доверие показанията на
пострадалия С.А., тъй като той в хода на цялото наказателно производство той е
депозирал единни и непроменяни показания относно съществените за правилното
решаване на делото обстоятелства. На следващо място заявеното от него за
предисторията на събитията и за механизма на получаване на нараняванията се
потвърждава от други обективни данни по делото. На първо място следва да се
посочи, че съдържанието на приобщената по делото кореспонденция, разменена
между пострадалия и св.Я.С. (л.147 и сл. дп) напълно кореспондира с твърдението
му, че инициатор на контакта е била именно св.Я.С.. Обстоятелството, че по
делото е приложена именно кореспонденция между тези две лица е било потвърдено
в съдебно заседание на 23.01.2020 г. (л.139 и л.149 от нохд), когато тя е била
предявена на свидетелите и те недвусмислено са заявили, че те са писали текста
–свид.С. – този в сиво, а в синьо са съобщенията на пострадалия. Прочитът на
разменените съобщения разкрива недвусмисленото желание на мъж и жена да се
срещнат, за да правят секс. В нито едни момент не е имало заявяване на някакво
колебание, притеснение или отказ от който и да е от двамата. Напротив,
разговорът преди да се насочи в тази посока, свид.С.А. пита Я.С. дали се е
разделила с приятеля си. Едва след като получава от нея отговор, че това се е
случило и то отдавна, той я пита дали ще идва до Разград и дали иска да се
срещнат. Я.С. потвърждава желанието си да бъде с него. И двамата споделят, че
са си липсвали. Затова въззивната инстанция не кредитира с доверие показанията
на свид.Я.С., дадени в съдебно заседание, проведено на 23.01.2020 по НОХД №
281/2019 г. на ОС Разград, в частта в която тя разказва за характера на
отношенията си с пострадалия С. Асенова и за това, колко тя се притеснявала и
страхувала от него. На първо място тези нейни твърдения, освен голословни, са и
житейски нелогични. Това е така, защото към онзи момент св.С.А. е бил едно
непълнолетно момче, ученик, които живее в гр.Исперих, а свид.С. – жена на 23
години, която живее в гр.Варна и гр.Разград, т.е. двамата не са имали никакви
пресечни точки, още по.малко такива, които застрашават по какъвто й да е начин Я.С..
Видно от приложената по делото характеристика, изискана от органите на
досъдебното производство по искане на защитата (л.263 дп) и изготвена от инспектор
ДПС към 24.04.2019 г. С.А. е ученик в 11 клас на ПГ „Васил Левски“ гр.Исперих –
няма бягства от часове и безпричинни отсъствия от учебните занятия, проявява
сериозно отношение към учебния труд и самоподготовката; добър ученик и поведението
му не е било обект на разглеждане от УКБППМП. Нищо по делото не потвърждава
заявеното от св.С., че тя е била принуждавана от пострадалия да прави каквото и
да било против волята й. Ако свидетелката е изпитвала страх от пострадалия
нейното поведение буди недоумение – вместо да откаже контакт с него, тя си
уговаря среща с него посред нощ в градския парк и за да я осъществи тя пътува
около 130 км., за да се озове в гр.Разград сама с младеж, на когото е обещала
да прави секс. Затова и ВАпС кредитира като по достоверни показанията й, дадени
в хода на досъдебното производство пред съдия на 19.01.2019 г. и приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК,
след като първоинстанционния съд е констатирал съществени противоречия (л.146
нохд) между тях и показанията й на съдебна фаза. Тук следва да се отбележи, че
въззивния съд не съзира процесуални нарушения, допуснати при провеждането на
този разпит, каквито оплаквания развива подсъдимия и защитата му. На първо
място към момента на провеждането му наказателното производство се е водило
срещу неизвестен извършител за евентуално извършено престъпление по чл.129 от НК. Подсъдимият Х.А. не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Това е
станало на същата дата, но близо два часа след приключването на разпита на св.С.
пред съдия (л.3-4 дп). Именно това процесуално-следствено действие е дало
доказателствената база да се пристъпи към повдигане на обвинение срещу подс.Х.А..
В този смисъл разследващите органи не са допуснали нарушение на процесуалните
правила по чл.223 от НПК. Именно разпитът пред
независим от разследването орган е гаранция за спазване на реда на НПК за
провежданите разпити и за охраняване на правата на разпитваните. Видно от
протокола за този разпит, не се съдържа изявление на свидетелката, че дава показания от страх, под натиск или че се чувства зле
здравословно. Достоверността на показанията на С., дадени на досъдебната фаза, се установява и от коментираните вече от въззивната инстанция доказателствени източници.
Правото на защита на
подсъдимия също не е било нарушено, защото в рамките на съдебното производство
свидетелката е била разпитана и той не е бил лишен от възможност да зададе
своите въпроси към нея. Освен това нейните показания не са единственото
уличаващо подсъдимия доказателство. Както вече бе посочено по-горе основното
пряко доказателство се извлича от показанията на пострадалия С.А.. Единственото логично обяснение за позицията на
св.Я.С. в съдебната фаза на процеса е желанието и́ да се изгради картина,
различна от действителната и извиняваща последвалото поведение на подсъдимия,
чието достойнство и чувства са били наранени от желанието й да общува със св.С.А..
Това нейно желание е обяснимо чисто човешки, но то не дава логичен и достоверен
отговор на въпроса – как се е стигнало до и какво се е случило при срещата в
парка между подсъдимия и св.С.А..
Я.С. не е последователна и в твърденията си за
упражнена психическа агресия от страна на С.А. спрямо нея –веднъж твърди, че заплашвал
нея и семейството й, че я „навивал“ да спи пак с него и приятелите му, че бил
изнервен, защото имала сериозен приятел, че можел да й вземе телефона, че я
принудил да извика приятеля си и тя тогава написала SMS на Х. и го извикала в парка. Факт е обаче, че
в приложеното по делото извлечение от мобилните оператори на ползваните от св.С.
и подс.Х.А. абонатни номера няма отразен SMS – виж диск л.230.дп. Освен това, видно от
заключението на видео-техническата и лицево-идентификационната експертиза,
приобщено по делото, подсъдимият е бил на мястото на инцидента преди
пристигането на Я.и С. – той попада в обхвата на камера № 23 в 23:47:17 и
остава в неосветената зона, в 23:47:44 в обхвата на същата камера влизат по
пътя с предимство С. и Яница, навлизат в кръстовището и завиват надясно, след
което навлизат в неосветената зона, където вече е подсъдимия. След това
камерата фиксира техния физически контакт. В тази насока са и показанията на
св.Недялко Късов – служител на РУ на МВР Разград, оперативен работник, изгледал
видеозаписите на охранителните камери на стадион Лудогорец Арена и възприел
първо преминаването на лек автомобил, слизането на мъж от него, а 10 минути
по-късно - и появата на момче и момиче и последвалото стълкновение между двете
момчета Горното опровергава по категоричен начин заявеното от свид.С. в съдебно
заседание, но пък е в синхрон с показанията й, дадени пред съдия в досъдебната
фаза. Заявеното от свидетелката и подсъдимия за яростно нападение (като разярен
бик по думите на подсъдимия в с.з.), предприето от С.А. спрямо подсъдимия, за
нанесени множество удари драстично се разминава и с установеното при извършеното
освидетелстване на подсъдимия, при което не са констатирани никакви
наранявания.
Затова въззивната инстанция не може да удовлетвори
настояването на защитата на подсъдимия за безкритично кредитиране на
показанията на свид.Я.С., дадени пред първата инстанция, за сметка на
показанията й от досъдебната фаза. Не може да бъде игнорирано особеното
положение на свидетелката, която не само е интимна приятелка на подсъдимия, но
и е играла активна роля в събитията, довели до смъртоносно нараняване на друг
нейн интимен приятел. Именно намерението на Я.С. да поднови сексуалното си
общуване с пострадалия е било водещия мотив за генериране, наслагване и
ескалиране на конфликт между Я.С. и подсъдимия от една страна и конкурента – от
друга. Тук следва да се подчертае, че наказателният съд не поставя под съмнение
или на морална оценка поведението и мотивите на свидетелката. Я.С. е имала
своите лични причини да предприеме пътуването до гр.Разград на 18.01.2019
г. и да помогне на подсъдимия да устрои
засада на С.А.. Същевременно внимателният, обективен и непредубеден прочит на
нейните показания от съдебното заседание на 23.01.2020г. сочи, че тя е депозирала непоследователни и противоречиви показания -
резултат на тази нейна особена роля и в опита си да „оправдае“ своята позиция,
прехвърляйки вината за случилото се изцяло върху пострадалия. Опитът той да
бъде обрисуван като насилник не кореспондира нито със съдържанието на
разменената кореспонденция, нито с данните за личността на С.А.. Въззивната
инстанция не намира за достоверни твърденията на свид.Я.С., че показанията й на
досъдебната фаза са били дадени под психически натиск и давление от
разследващите органи. В тази връзка по делото са налични убедителни гласни
доказателства за проведените с Я.С. извънпроцесуални и процесуални действия –
разпитани са св.Радослав Петров, провел със свидетелката няколко телефонни
разговора, св.Славена Веселинова, която е придружавала Я.С. при конвоирането й
от гр.Варна до гр.Разград. Всички те свидетелстват, че Я.С. не е била
притеснена извън типичното за подобна ситуация, че е съдействала доброволно на
органите на досъдебното производство и максимално бързо е бил организиран
разпита й пред съдия, където тя е депозирала показанията си свободно, доброволно
и без вмешателства
Тук следва да се отбележи
становището на настоящия състав на ВАпС, че показанията на Радослав Петров,
Славена Веселинова и Явор Янев не са депозирани в нарушение на разпоредбата на
чл.118 от НПК. В качеството им на оперативни работници при РУ на МВР Разград на
свидетелите е била възложена работата по оперативното дело, изразяваща се в
извършване чрез различни оперативни способи за събиране и проверка на
получената в сектора информация за осъщественото деяние. В рамките на тази
проверка свидетелите са събирали оперативни данни, които докладвали на водещия
разследването и на прокурора, като необходим източник на информация за
възлагане и извършване на различни процесуално-следствени действия. Самите
свидетели не са разследващ орган по смисъла на НПК, не са имали право и не са
извършвали такива действия. В хода на съдебното производство Петров, Веселинова
и Янев свидетелстват именно за извършената от тях дейност, както и за
получената информация, впоследствие проверена и закрепена чрез съответните
процесуално-следствени действия, регламентирани в НПК (в случая разпити, огледи
на вд, възлагане на експертизи и пр.). Служителите, ангажирани с оперативна
работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата
процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 от НПК.
Аргумент в подкрепа на тази констатация се извежда и от регламента, даден в чл.
118, ал. 1, т. 3 от НПК, според който е допустимо да бъдат свидетели в
наказателното производство служители на МВР, на военната полиция и пр., които
са "присъствали" при извършване на оглед, претърсване, изземване,
следствен експеримент и разпознаване, като по този начин законодателят ясно е
отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК с оглед конкретно
извършваната дейност в рамките на производството. Евентуалната заинтересованост
на ангажираните с оперативна работа служители от разкриване на престъплението,
подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда
дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички
останали такива.
Съгласно чл.117 от НПК,
със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в
това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и
на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват
процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните от свидетелите
показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите
се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с
останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена
достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази
оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени
източници по делото, каквито са протоколите за оглед, констатациите и изводите на експертните
изследвания на ВД, данните от показанията на свидетелите, съдържанието на кореспонденцията,
разменена между С. и А. и пр. (вж. р. № 15/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 19/2012
г. на ВКС, III НО, р. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 294/2013 г. на ВКС, II
НО, р. № 198/2013 г. на ВКС, I НО, р. № 556/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 299/2011
г. на ВКС, II НО, р. 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).
Така че, съдът няма
основание да оцени показанията на тези свидетел изначално като негоден източник
на доказателствени факти. Тези показания имат своето значение като средство за
разкриване на първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и
да заменят първичните, когато те се окажат недостъпни. В конкретната хипотеза
разпитът на тези свидетели служи именно за проверка на първичните доказателства
– показанията на свидетелите С. А., Я.С.
и обясненията на подс.Х.А..
По отношение на
обясненията на подс.Х.А. въззивната инстанция подходи по същия особено
внимателен начин. От една страна те са израз на неговото неизменно право на
защита, но от друга страна тяхната доказателствена достоверност подлежи на
оценка в съвкупност с целия доказателствен материал. Следва да се отбележи, че
в рамките на наказателното производство подсъдимият Х.А. е давал разнообразни
обяснения, които са взаимоизключващи се и които са търпели многобройни
изменения – от това, че е нанесъл удар с нож по пострадалия, за да защити
приятелката си, че е писал от нейно име в профила й до пострадалия, за да си
уреди среща с него и да го сплаши, за да не се вижда повече с нея, през това,
че ножът не бил негов, а го избил от ръцете на пострадалия, впоследствие, че не
е знаел за срещата на Я.и С., че тя го извикала с SMS, защото се изплашила от поведението на С., че
когато се появил в парка бил нападнал от С., които го атакувал като разярен бик
и т.н. Тази изменчивост на твърденията на подсъдимия мотивира въззивната
инстанция до подходи особено критично към тяхната достоверност, отчитайки
двойнствената им природа – средство за защита и доказателствен източник. Като
най-достоверни въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимия Х.А., дадени
в хода на досъдебното производство на 27.02.2019 г. пред разследващ полицай и в
присъствието на адвокат-пълномощник – адв.С.Д. и приобщени от първата инстанция
по реда на чл.279 от НПК. На първо място те кореспондират с вече коментираните
по-горе и възприети за достоверни показания на св.С.А., показанията на св.Я.С.,
дадени пред съдия на досъдебното производство, кореспонденцията между
пострадалия и С..
По възраженията за оказан натиск на досъдебната фаза
от органите на разследването върху подсъдимия при депозиране на обясненията му
на 27.02.2019 г.
Видно от материалите по
делото този разпит не е бил иницииран от защитника на подсъдимия (тогава обвиняем),
както твърди пред РОС въззивника. Касае се за задължително процесуално действие
по чл.221 от НПК – разпит на обвиняемо лице незабавно след привличането му в
това качество. Именно на 27.02.2019 г. на въззивника е било повдигнато
обвинението по чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Постановлението е било предявено на обвиняемото лице и неговия защитник – адв.С.Д.,
в 15.01ч. В 15.10 ч. е проведен разпит на обв.Х.А., на който отново е
присъствал адв.С.Д.. Подсъдимият
последователно и логично е разказал за предисторията на отношенията
между него, Я.С. и С.А.. Разказал е какви са били мотивите му да си „уреди“ среща на
18.01.2019 г. с пострадалия, как е протекла тази тяхна среща, вкл. че С.А. го е
поздравил с думите: „Здравей приятел“, че е носил нож в себе си, че е нанесъл
удар с намерение да му пореже ръката, че не е разбрал, че нараняването е
попаднало в корема. По
делото липсват каквито и да било доказателства за упражнено
физическо или психическо насилие от органа, провел посочения разпит -
медицинска документация, удостоверяваща получени увреждания, сигнал до
наблюдаващия прокурор за оказан натиск, показания на лица, узнали подобни
обстоятелства по един или друг начин и т. н., поради което за въззивния съд не съществува основание,
изводимо от доказателствената съвкупност, да приеме, че следва да изключи
цитираните обяснения на подс. А.. Не намират опора в доказателствата и твърденията му, че е бил подведен
от защитника си, който диктувал протокола, а той дори не си отварял устата. Аргумент за отхвърляне на тази теза може да
бъде намерен и в изключително личната информация за отношенията
му с Я.С., за споделянето на проведени разговори и срещи с пострадалия, които
няма как да бъдат достояние и съответно пресъздадени от друго лице, било то
защитника или оперативен работник. Отбелязаната логическа, хронологична и емоционална последователност в пресъздадената от подс. А. картина на инкриминираните събития
в този разпит, мотивира въззивния съд да отхвърли възможността те да са плод на
чуждо вмешателство. Заявеното от подсъдимия пред разследващ орган хармонира с други
доказателствени средства и по-специално с показанията на пострадалия,
записите от видеокамерите, разменената кореспонденция между пострадалия и св.Я.С.,
както и с показанията на самата Я.С., дадени пред съдия в рамките на същото
досъдебно производство. Както вече бе коментирано, настъпилата впоследствие промяната в показанията
й, макар
и житейски логична, не променя този извод. Доверие заслужават първоначалните показания на св.Я.С. от 19.01.2019 г., не само предвид непосредствената им близост до
инкриминираните събития от 18.01.2019 г., но й предвид факта, че са дадени пред съдия – изключителна
гаранция за охраняване правата на свидетеля. Като контролно доказателство за достоверността на
първоначално заявеното от подс.Х.А. и от свид. Я.С. въззивната инстанция
използва показанията на Радослав
Петров, Славена Веселинова и Явор Янев. Пред тях Х.А. и Я.С. независимо един от
друг, в интервал от няколко дни пресъздават събитията сихронно и в унисон с
проведените впоследствие разпити на досъдебното проиводство.
В конкретния случай, последно
поддържаната теза на защитата за нападение от страна на С.А., отблъснато от
подсъдимия в условията на неизбежна отбрана следва да бъде отхвърлена като
несъстоятелна. Както вече въззивната инстанция посочи по-горе появата на С.А. ***
през нощта на 18.01.2019 г. не е била противоправна – той е бил там заедно със
своя приятелка, с която е възнамерявал да осъществи сексуален контакт, желан и
от двамата. Той не е бил наясно, че това тяхно поведение предизвиква силни
чувства на неодобрение у подсъдимия, тъй като е имал уверенията на св.С., че тя
е скъсала с приятеля си. Свид.С. от своя страна не е предполагала, че подс.Х.А.
би предприел толкова брутално нападение – удари с нож в областта на жизненоважен
орган и още няколко, парирани от пострадалия. Виждайки подсъдимия в парка,
пострадалият го поздравил с думите „Здравей, приятел!“ – обстоятелство,
признато и от подс.Х.А. в разпита му на досъдебното производство от 27.01.2019
г., приобщен по реда на чл.279 от НПК.
Всичко изложено по-горе
мотивира въззивната инстанция да се солидаризира напълно с изводите на РОС за
липса на каквито и да било предпоставки да се обсъжда хипотезата на чл.12 от НК
– липсва противоправно и общественоопасно
нападение от страна на пострадалия, за да може подсъдимият да се позовава на
неизбежна отбрана или нейното превишаване, още по-малко да се обсъжда на какво
се дължи то - уплаха или смущение. Поведението на С.А. на инкриминирана дата не
е било нито противоправно, нито обществено опасно. Той е реализирал свои
законни права. Нито св.С., нито подсъдимия са били застрашени и обстановката е
била спокойна, когато подсъдимият е излязъл от мрака и без да каже дума е
започнал да нанася удари с нож в тялото на пострадалия. Съдебната практика е
категорична „неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или
завършено нападение“, а само когато е реална и непосредствена опасността за
увреждане.
Горните изводи не са
голословни, те почиват на заключенията на експертизите и на показанията на пострадалия,
показанията на св.Я.С., дадени пред съдия в досъдебното производство, св.Хасан
и св.Фикри. В тази група следва да бъдат включени и показанията на полицейския
служител – св.Явор Янев, пред когото сам подсъдимият е споделил, че е наръгал С.
един или два пъти. Безспорно се касае
за производни доказателства (както вече бе коментирано по-горе), но те в
конкретния случай се използват от въззивната инстанция не да заместят преките
(обясненията на подсъдимия), а за проверка единствено на достоверността на
заявеното от подсъдимия.
Съвкупният анализ на
доказателствата води до категорични изводи – подсъдимият е нанесъл поне четири
удара с нож , като първи е попаднал в
коремната кухина и е причинил прободно-порезно нараняване, както и
транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка, прерязване на долна
надчревна артерия и порезно нараняване на държача на тънките черва;
Вторият удар е причинил
прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област;
Трети удар - порезна рана
в лявата половина на челото;
Четвърти удар - две
порезни рани по гръбната страна на лява мишница.
Поредността на ударите и
местоположението на пострадалия в момента на тяхното нанасяне е установена с
достатъчна категоричност, която е извън всяко разумно съмнение и не позволява
интерпретацията, поддържана от подсъдимия и защита.
Тук следва да се посочи,
че въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че
именно приобщения по делото нож е средството, използвано от подсъдимия Х.А. при
нанасянето на уврежданията на пострадалия на 18.01.2019 г. Това е така, защото
именно той е бил установен у подсъдимия при задържането му на 19.01.2019 г. в
23.30 ч. в гр.Варна. Именно по този нож е било установено наличието на кръв от
две лица от мъжки пол. Обстоятелство, което не би могло да бъде обяснено с
разумни доводи, ако е вярно твърдението на подсъдимия, че го е закупил след
деянието, на 19.01.2019 г. в гр.Варна. Приложеното по делото извлечение от
банковата сметка на подсъдимия, извън факта на банковата операция, не установя
кое е физическото лице, извършило плащането на ПОС, нито пък каква стока е била
закупена. Този извод не може да се промени от отрицателния факт, че по острието
и дръжката на ножа ДНК експертизата не е установила кръв от пострадалия. Тази
липса може да се дължи както на факта, че острието на ножа при проникването си
и излизането от тялото на пострадалия е преминало и през дебелите зимни дрехи,
с които е бил облечен, или на почистването на ножа – видно от заключението по СМЕ
на ВД от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/ количеството кръв по ножа е било
толкова минимално, че то не е позволило установяване на кръвногруповата
принадлежност.
Въззивната инстанция
намира, че начинът на нанасяне на ударите с нож категорично отхвърлят и друга версия
на подсъдимия, че не е искал да убива пострадалия, а само да го нарани. Тази
версия е стояла на вниманието и на първата инстанция и тя мотивирано я е
отхвърлила. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият е нанесъл
изключително сериозно прободно-порезно наряване в областта на корема на
пострадалия, че единствено оказаната съпротива и спешната оперативна намеса са
предотвратили настъпването на смъртта. За съдържанието на умисъла на дееца
следва да се съди не от неговите декларации, а от обективираните в
действителността негови действия. Нанасянето на 4 удара с нож „пеперуда“ – вид
тактическо хладно оръжие, в тялото на човек манифестира ясното и недвусмислено
намерение за неговото умъртвяване, при пълното съзнаване на явната запретеност
и противоправност на това действие. Затова и въззивната инстанция приема, че
въззивникът Х.А. е осъществил довършен опит за умъртвяването на С.А., като е
действал при пряк умисъл. Намерението да умъртви С.А. подсъдимият е демонстрирал
и с думите, изречени на вече губещия сили пострадал – „Ще умреш след две
минути.“ За действителното съдържание на умисъла на подсъдимия показателна
информация се съдържа и в разменената кореспонденция между св.С. Лозанов –
братовчед на пострадалия и подсъдимия. .Непосредствено
след деянието на 19.01.2019 г. подсъдимият написал: ”Ще дръпна шалтера и на
другия мангал, дет остана наполовина, после кот щат да ме праят“; „ще го
довърша споко, и тебе също, тоя път ще съм по-точен, ще си патиш за тия думи
циганин смръдлив“ /л. 52 от ДП/. Затова и въззивната
инстанция се солидаризира с изводите на РОС за това, че не се касае за
престъпление по чл.129 от НК, както претендира защитата.
При това умисълът за
осъществяване на деянието не е възникнал инцидентно, както е приел
първоинстнационния съд, а в един предходен момент, в относително спокойна
обстановка, при която деецът е имал интелектуалния и волеви капацитет да избере
друг начин на отреагиране. Напрежението между подсъдимия и пострадалия датира
от известно време, за да достигне кулминацията си около средата на м.януари
2019 г., когато подс.Х.А. установил, че приятелката му все още поддържа контакт
с пострадалия, въпреки неговите опити да сложи край на тяхното общуване. Тогава
подсъдимият съзнателно избрал и начина да реши този проблем окончателно – като нарани,
включително и като убие съперника си с нож, изготвил план как да се възползва
от вече изразената от пострадалия готовност да се срещне със св.Я.С. и да му заложи
„капан“. Затова и въззивната инстанция не може да се съгласи с фактическите
изводи на ОС Разград за липса на планиране на нападението, предприето от подс.Х.А.
срещу пострадалия С.А.. РОС изцяло е дал вяра на обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020 г. и е игнорирал както
неговите предходни обяснения, така и показанията на св.Я.С., дадени на
досъдебното производство пред съдия, показанията на свид.С.А., съдържанието на
кореспонденцията, разменена по Messenger
между А. и С., за да приеме, че решението за умъртвяване на св.С.А. не е взето
предварително, а е възниквало едва при тяхната среща в парка. Подобна трактовка
на доказателствата по делото противоречи на всякаква житейска и формална логика.
Абсолютно недоумение буди обяснението на подсъдимия, че на инкриминираната дата
е предприел пътуване от гр.Варна до гр.Разград в тъмната част на денонощието с
единствената цел да върне пари на свой приятел. Тази негова версия не е
подкрепена и от разпитания по искане на защитата свидетел Калоян Г., за когото
се твърди че е кредиторът на подсъдимия. Според св.Г. уговорката им е била да
се видят по обяд и тя така и не се е състояла – очевидно не е имало нужда подсъдимият да
предприеме пътуване в 21 ч. от Варна, за да се озове в гр.Разград около 23.00ч.,
още повече че е трябвало Я.да бъде варната в гр.Варна бързо, тъй като била на
работа следващия ден – според обясненията на самия подсъдим. Целта на
пътуването е било, пострадалият да бъде примамен на безлюдно място, за да може
подсъдимия безпрепятствено да го намушка нож и след това да се оттегли
необезпокояван.
Съгласно константната
съдебна практика и правна теория, убийството е предумишлено когато е извършено
по предварително взето решение, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние
и след обсъждане на мотивите за и против, като между вземане на решението и
извършване на деянието следва да има известен период от време. В този смисъл
следва да се преценява, дали подсъдимия е имал предварително изготвен план за
действие– как и къде да влезе в контакт с жертвата, от начина, по който
жертвата се привлича към мястото на убийството, устройване на засада,
предварителен избор на мястото, където да се изчака жертвата, да е набавил
средствата за извършване на престъплението, набелязал начин на укриване на
средството на престъплението, заличаване на следите, укриване и др. В
този смисъл Решение № 72 от 28.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 250/2017 г., I н.
о., НК; Решение № 185 от 7.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 956/2018 г., III н. о.,
НК, докладчик председателят Лада Паунова; Решение № 13 от 20.03.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1595/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски
Според проф.д-р Никола
Долапчиев същността на предумисъла трябва да се търси в особената душевна
обстановка, при която се образува предумисълът – във волеобразуването.
Горните критерии,
приложени към конкретиката на настоящия казус разкриват именно подобна
предварителна деятелност, както по формиране на решението за осъществяване на
деянието, така и относно начина и средствата за неговото постигане - влизането
в контакт с жертвата от човек, на когото има доверие – Я.С., начинът по който е
бил привлечен пострадалия към мястото на нанасянето на смъртоносното увреждане,
предварителното начертаване на маршрут на движение на свид.С. и пострадалия,
предварително подготвеното средство за извършване на престъплението.
Горното мотивира
въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2, вр. чл.336,
ал. 1, т. 1
НПК и да отмени Присъда №
6 от 16.06.2020
г. по НОХД № 281/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, в частта, с която
подсъдимият Х.Е.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и оправдан по първоначалното обвинение за
правната квалификация на деянието по чл.116, ал.1 т.9, вр.чл.115, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК, като вместо това приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление,
за което е имало съответното обвинение в първата инстанция, тъй като прие, че
на 18.01.2019г. в гр.Разград, Х.А. предумишлено е направил опит да умъртви С.Д.А.
***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Извършената от въззивната инстанция
преквалификация на деянието налага от своя страна преоценка на наказанието.
При определяне вида на адекватното наказание на
въззивника в конкретния случай ВАпС следва да формира избора си измежду три
алтернативи, посочени в санкцията на чл.116, ал.1 от НК – „Доживотен затвор без
замяна”, „Доживотен затвор” и „Лишаване от свобода”. При формирането на избора измежду
трите наказания, въззивният съд се ръководи от следните доводи:
На първо място, като всяко престъпление по чл.116 от НК и конкретното разкрива висока степен на обществена опасност. Но наред с
това, то се преценява от съда и като типично за този вид посегателства срещу
живота без да е „изключително тежко”. За формирането на горния извод въззивната
инстанция, съобрази и изискванията на чл.38а от НК. Липсата на легална
дефиниция за „изключително тежко” престъпление, за налагане на наказанието
„Доживотен затвор” означава, че извън свързаните със санкцията белези по чл.
93, т. 7 от НК, следва да са налице и други допълнителни обстоятелства, които
да придават изключителност на тежкото престъпление. Съгласно съдебната
практика, тези допълнителни факти и обстоятелства могат да бъдат от
най-разнообразно естество, като например - многобройност на съставомерните
квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани
с резултата от гледище обема на засегнатите правно защитени блага, общественият
резонанс от престъплението и други подобни. Допълнителните белези, придаващи
изключителност на тежкото престъпление трудно могат да бъдат предварително
фиксирани, поради което бяха предмет и на преценка в конкретния случай. Според
всички обстоятелства, извън квалифициращото едно такова, извършеното от
въззивника несъмнено е тежко, но същевременно то е останало на фазата на опита,
тъй като настъпването на най-тежкия резултат е бил предотвратен от
своевременната медицинска намеса. Това само по себе си в достатъчна степен
характеризира престъплението като тежко, без да е изключително тежко.
На следващо място личността на въззивника също не
разкрива завишена степен на обществена опасност. Качествата на личността
намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, затова и начинът и
средствата на осъществяване на престъпния състав също имат значение за тази
преценка. Въззивникът е млад човек, завършил средното си образование, полагал
труд, с добри характеристични данни, вкл. и с чисто съдебно минало.
Всичко това от своя страна сочи, че при избора на
наказанието измежду предвидените в закона алтернативи „Лишаване от свобода” и
„Доживотен затвор” и „Доживотен затвор без замяна“, следва да се намери баланса
между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето
като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и
очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция
следва да отстъпи в конкретния случай пред добрите възможности за
ресоциализация на въззивника. Затова и въззивният съд приема, че спрямо Х.А.
справедливото наказание е „Лишаване от свобода“.
При етапа на индивидуализацията на наказанието
„Лишаване от свобода“ въззивният съд е на мнение, че следва да бъдат отчетени
като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, неговото
чисто съдебно минало, добрите му характеристични данни, направеното
самопризнание още при първия контакт с правоприлагащите органи. Безспорно са
налице и посочените от първата инстанция отегчаващи отговорността
обстоятелства, възприети и от ВАпС при анализа по-горе. В конкретния случай
обаче въззивната инстанция намира, че на преден план следва да се постави
индивидуалната превенция, предвид младежката възраст на подсъдимия, която прави
прогнозите за неговото превъзпитаване и успешно реинтегриране в обществото
благоприятни. С оглед всичко изложено, съчетано и с благоприятния факт, че
деянието е останало на фаза опит, апелативният съд намира, че е изправен пред
хипотеза на наличие на многобройни смекчаващи отговорността на Х.А.
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, които от своя страна правят и
най-лекото наказание несъразмерно тежко. Затова и на основание чл.55, ал.1 т.1
от НК ВАпС определи наказанието под специалния минимум, предвиден в санкцията
на чл.116, ал.1 от НК – а именно „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че то е напълно справедливо, тъй като е
в състояние да изпълни поставените от закона пред наказанието цели, каквото е
било и становището на прокурора, изразено в пледоариите пред първата инстанция.
По отношение оплакването на защитата за завишеност на
присъденото обезщетение по уважения граждански иск
Оплакването е неоснователно. С атакуваната присъда е
била уважена частично гражданската претенции на С.Д.А., ЕГН **********, като
подс.Х.А. е бил осъден да му плати част от претенция - 40 000 лева от
претендираните 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането.
Първата инстанция е приела, че подсъдимият А. в голяма степен е осъществил
намерението си да умъртви свидетеля и пострадал С.А.
като го е намушкал с нож в коремната кухина, в която се намират жизненоважни
органи. В резултат на този удар пострадалият е получил проникващо в коремната
кухина прободно-порезно нараняване; транзиторно порезно нараняване на стените
на чревна бримка; прерязване на долна надчревна артерия; порезно нараняване на
държача на тънките черва и колекция кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, и
е съществувала реална опасност за живота му. Създалата се пряка опасност за
живота на пострадалия и преследваните общественоопасни последици не са настъпили
по независещи от подсъдимия причини - проведена спешна оперативна интервенция и
стационарно лечение.
Освен този удар, подсъдимият със същия нож е нанесъл
поне още три, в резултат на които, на пострадалия са причинени и други телесни
увреждания - порезните наранявания на челото и лява мишница, както и прободно -
порезното нараняване в лява подмишнична област - временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Единствено спешната медицинска оперативна интервенция
и стационарно лечение е предотвратило настъпването на смъртта на пострадалия А..
Това е било съпроводено със значителни по обем болки и страдания, които не са
ограничени единствено до момента на нанасянето на уврежданията, а и се търпят
от пострадалия и към настоящия момент. Той е претърпял три операционни
интервенции от специалисти в три специалности на медицината поради
множествеността на пораженията. Нараняванията са довели до промяна на начина на
живот на пострадалия и до ограничаване възможностите му за физическа активност
за продължителен период от време – минимум месец, месец и половина. Видно от
показанията на пострадалия и една година след получаване на увреждането св.С.А.
все още споделя, че не се чувства добре и не може да спортува. Затова и
присъденото обезщетение от 40 000 лева не може да бъде разглеждано като
завишено. Без значение за определянето на справедливото обезщетение е
имущественото състояние на подсъдимия и дали той е в състояние да заплати
присъдения размер. Това е така защото изискването на чл.52 от ЗЗД за присъждане
на справедливо обезщетение е обвързано с личността на пострадалия, а не на
деликвента.
В конкретния случай отмереното обезщетение според
въззивната инстанция не възмездява реалния обем от болки и страдания,
претърпени от пострадалия в резултат на нараняванията, причинени му на
18.01.2019 г. от подсъдимия. Доколкото обаче липсва жалба от гражданския ищец
срещу отхвърлителния диспозитив на присъдата в нейната гражданска част,
въззивната инстанция не разполага с процесуалната възможност да коригира размера
на обезщетението до пълния му размер.
Въззивната инстанция потвърди присъдата в останалата и́ част.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове: 1.
2.