№ 13165
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110151883 по описа за 2022 година
намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Предявени са от „...............“ АД срещу И. М. Г. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца срещу ответницата на
следните вземания: сумата от 1457,65 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: ..............., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до окончателното
плащане и сумата от 142,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 21861/01.08.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „...............“ АД твърди, че между него и ответницата И. М. Г. е налице
облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги до имот с адрес: : ............... по партида с клиентски № **********.
Посочва, че същото е възникнало по силата на закона с момента на придобиване на права от
ответницата върху имота и е регулирано от закона, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и от публично
достъпни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „...............“ АД.
Изяснява се, че в случая правата на ответницата И. Г. върху водоснабдения имот произтичат
от договор за покупко – продажба от 26.09.2001 г., като учреденото със същия вещно право
на ползване за продавача се е погасило със смъртта му. Ето защо, именно Г. се явява
потребител на предоставените до имота водоснабдителни и канализационни услуги смисъла
на §, ал. 1, от ДР на ЗРВКУ и страна по облигационното правоотношение с доставчика на
тези услуги – „...............“ АД. Ищецът поддържа, че периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г.
1
е предоставил ВиК услуги до имота на ответницата на обща стойност от 1457,65 лева,
начислена по договорна сметка № **********, но същата не била заплатена от абоната в
установения 30-дневен срок, считано от датата на фактурирането й, нито към настоящия
момент, поради което претендира същата. За периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г. е
начислена като дължима и лихва за забава в размер на сумата от 142,04 лева. В исковата
молба се посочва, че за тези суми в полза на ищцовото дружество в хода на производството
по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът и ответница в процеса И. Г. възразила, поради което и с оглед дадени от съда
указания „...............“ АД е предявило исковете, предмет на настоящото дело.- С тези
съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова
защита и отправя искане за уважаване на предявените искове чрез признаване за установено
съществуването в правната му сфера на процесните вземания за главница и лихва за забава
със задължено лице ответната страна. Намира за дължима и претендира и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до
окончателното плащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И. М. Г., чрез
пълномощника си адв. Н.И., оспорва исковете с доводи за недопустимост на иска за
главница в частта относно сумата от 550 лева, представляваща част от общо претендираната
главница от 1457,65 лева за периода 18.05.2017 г. – 18.02.2022 г., доколкото същата е
предмет на предявен от Г. срещу „...............“ АД отрицателен установителен иск, по който е
образувано гр. дело № 44434/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав – по искова молба
депозирана преди образуване на настоящото дело. Ето защо, по отношение на тази част от
главницата производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо. При условията на евентуалност се отправя искане за спиране на настоящото
дело до постановяване на окончателен съдебен акт по гр. дело № 44434/2022 г. по описа на
СРС, 48-ми състав, тъй като последното се явява преюдициално по отношение на
настоящото по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Оспорва по същество исковете с възражение за
недължимост на сумите поради липсата на облигационно правоотношение между страните.
Посочва се, че И. Г. не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния имот, както и, че не е налице реално извършена доставка на такива от ищцовото
дружество. Оспорва извършването на редовен отчет на общия и на индивидуалния водомер.
Намира, че в случая „...............“ АД не е спазило изискванията относно периодичността на
отчетите, установени в чл. 21, ал. 1 от Общите условия. Възразява срещу начислените суми
с довод, че същите са формирани на база на показания на несертифицирано средство за
търговско измерване – водомер, обслужващ етажната собственост. Стойността на
количеството потребени услуги е неправилно определена. Намира за недоказано основание
за начисляване на суми поради неосигурен достъп за отчет. Навежда довод за погасяване на
вземанията по давност. С тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира присаждане на сторените по делото разноски.
2
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост
на производството в частта относно вземането в размер на сумата от 550 лева – част от
сумата от 1457,65 лева, представляваща цена на предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г., обосновано с наличието
на висящ друг процес между страните, образуван преди настоящия и имащ за предмет това
вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Целта на законовата забрана е да се предотврати постановяването на
противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на
едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегнат тези последици, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск.
В настоящия случай, вземайки предвид представените от ответницата материали и
данните от служебно изисканите справки, съдържащи се в представените по делото писма
от 21.11.2022 г. и от 27.01.2023 г. от СРС, 48-ми състав, съдът намира, че се касае за
образувани две граждански дела – настоящото гр. дело № 51883/2022 г. по описа на СРС, I
ГО, 51-ви състав и гр. дело № 44434/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48-ми състав, при които е
налице пълна идентичност между страните (макар и в разменени процесуални качества)
"...............“ АД и И. М. Г., както и частична идентичност между предметите – по отношение
на вземането за главница, като в настоящото производство е заявено вземане в пълния му
размер от 1457,65 лева, представляваща цена на предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г., а в производството по
гр. дело № 44434/2022 г. се отрича вземане от 550 лева като част от общото вземане от
1457,65 лева, при липса на уточнение за кои месеци/фактури се отнася същото, касаещи
един и същ недвижим имот. При преценка наличието на основание за прекратяване следва
да бъде съобразен и моментът на образуване на двете производства, определящ кое измежду
двете заведени дела подлежи на прекратяване. Изясни се, че настоящото производство е
образуване след проведено заповедно такова - ч . гр. дело № 29086/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и има за предмет установяване съществуването на
вземанията, удостоверени в издадената Заповед № 21861/01.08.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът констатира, че заявлението на „...............“ АД,
въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 29086/2022 г. е с вх. № 11036/01.06.2022 г., от
който момент се считат за предявени установителните искове, предмет на настоящото дело
(арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС), а исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело №
3
44434/2022 г. с вх. № 171427/16.08.2022 г. Ето защо, настоящото дело не се явява по-късно
заведеното от двете, поради което не подлежи на прекратяване като процесуално
недопустимо и искането на ответницата в този смисъл следва да бъде оставено без
уважение. Съдът намира, че не е налице и основание за спирането му по реда на чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК – до приключване на производството по гр. дело № 44434/2022 г. по описа на
СРС, 48-ми състав с окончателен акт, считайки, от една страна, че е не е налице сочената от
ответната страна обусловеност на настоящия процес от решението по другия, при което
изводите по гр. дело № 44434/2022 г. да са от значение за крайния извод по настоящото, а от
друга, съобразявайки вече изложените мотиви относно по-късно заведеното дело и на
обстоятелството, че с определение от 17.02.2023 г. (след служебно извършена справка от
ЕИСС) производството по гр. дело № 44434/2022 г. по описа на СРС понастоящем е
прекратено. Същевременно следва да се отбележи, че доколкото ответницата И. Г. е
депозирала писмено възражение в хода на производството по ч. гр. дело № дело №
29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви с твърдения за недължимост на
сумите по заповедта, което е основание за даване на указания до заявителя за предявяване
на установителни претенции, предмет на настоящия процес, то именно в хода на настоящото
дело същите, поддържани и с отговора на исковата молба, ще бъдат разгледани по същество.
Ето защо, искането на ответницата за спиране на производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
1). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването между страните на облигационно правоотношение, по което ищецът да е
доставчик, а ответницата потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
обусловено от притежавани от същата право на собственост/вещно правно на ползване
върху процесния водоснабден имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е
доставил водоснабдителни и канализационни услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот в твърдените количества, отчетени
от изправно СТИ, което възлиза на твърдяната от него стойност; настъпването на
обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение с ответната страна и конкретно относно твърдението си за
придобиване на имота по силата на сочената прехвърлителна сделка и погасяването на
учреденото по отношение на имота право на ползване в полза на трето лице.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила търсените суми, за което същата не сочи доказателства.
4
1). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главно задължение,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени материали са относими към предмета на
спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети,
като доказателствената им стойност подлежи на изследване по същество на спора.
С оглед проведеното оспорване от ответната страна, следва да бъде уважено и
доказателственото искане на ищеца за допускане на комплексна технико-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи след запознаване с
данните в счетоводството му, респ. проверка на място.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата И. М. Г. за частично
прекратяване на производството по делото, както и искането й за спиране на същото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2023 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца по
насрещните искове и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на комплексна съдебно технико-
счетоводна експертиза със задачи, формулирани в т. 2 от доказателствените искания на
исковата молба, на които да отговорят след запознаване с материалите по делото, проверка
на място на имота и в счетоводството на ищцовото дружество, като при отговора на
въпрос № 2 вещото лице да посочи наличните данни за преминати от СТИ, измерващо
количеството обща вода в процесната сграда, метрологични проверки.
НАЗНАЧАВА за вещи лица по допуснатата експертиза вещите лица Елеонора
Емилова Вълева специалност: „водоснабдяване и канализация - пречистване на води“ и Таня
5
Велинова Божилова, специалност: „финанси и кредит, дипломиран експерт-счетоводител“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 500 лева (по 250 лева
за всяко вещо лице), вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, като при
неизпълнение, съдът ще отмени определението си в тази част.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ДА СЕ УВЕДОМЯТ за възложените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВАТ
за съдебно заседание, след представяне на доказателства за внасяне на депозитите.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6