Решение по дело №184/2020 на Районен съд - Карнобат

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260022 / 17.11.2020г.  

гр. Карнобат, 17.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд, пети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря Веска Христова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 184/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от “Пътстрой Бургас” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Т.” № 15, представлявано от Р.Д.К. срещу Наказателно постановление № *** от 04.09.2019г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00лева/хиляда лева/. Дружеството е санкционирано за това, че на 17.04.2019г., при извършена проверка на бензиностанция „Пътстрой”, находяща се в гр. Карнобат, ул. „М.” № 26, стопанисвана от „Пътстрой Бургас” ЕООД, гр. Бургас, като данъчно задължено лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, не спазва задължението си да приключва извършените зареждания за лични нужди регистрирани през ЕСФП с вид на плащане „резерв 2” – „вътрешно потребление”, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС във вр. чл. 3, ал. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите.  

Недоволен от така наложеното наказание, търговецът депозира жалба. Наказаният счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в наказателното постановление не са били изчерпателно посочени доказателствата за нарушенията. На следващо място се претендира , че няма нарушение на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Дружеството потвърждава, че като задължено лице по ЗДДС извършва зареждания с течни горива на собствени превозни средства, машини, техника и съоръжения. Потреблението на това гориво можело да се квалифицира като вътрешно. Останалите зареждания били от юридически лица , като плащанията от тях се отразявали в дневните отчети. В периода 2013г. – 2019г. наказаното дружество имало сключен договор за обслужване на ползваното фискално устройство с „Куби Сервиз” ЕООД. Преди датата на проверката на НАП било утановено, че има необходимост от обновяване на софтуера, с който функционирало фискалното устройство – продажбите се приключвали с „група В”  и „ведомствено безкасово”. Дружеството поддържащо фискалното устройство незабавно било уведомено за нужната промяна. Според жалбоподателя имало техническа нередност под формата на неактуална програма, което сочело, че няма неизпълнение на нормативнито задължения на дружеството. Поради невъзможност за изпълнение на задължението от страна на „Куби Сервиз” договорът с тях бил прекратен и бил сключен договор в „Унимакс” ООД, непосредствено след което софтуера на фискалното устройство е бил настроен според изискванията на чл. 3, ал. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Според жалбоподателят термините „ведомствено безкасово” и „вътрешно потребление” са синоними, а след смяната на софтуера позициите на във фискалните бонове са едни и същи, на стойностите за приходите от продажбите за собствени нужди. Моли се за отмяна на наложеното наказание. Алтернативно се претендира да се приеме, че нарушението е маловажно и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.    

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя се писмена защита, като жалбата се поддържа.

Административнонаказващият орган се представлява от юриск. Десислава Чолакова. Жалбата се оспорва, претендира се за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна прокуратура гр. Карнобат не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 17.04.2019г. свидетелят Г.Й.П. и А.С.С., служители на НАП Бургас, извършили проверка на бензиностанция „Пътстрой”, находяща се в гр. Карнобат, ул. „М.” № 26, стопанисвана от „Пътстрой Бургас” ЕООД, гр. Бургас. При извършената проверка е било установено, че дружеството, като данъчно задължено лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди, не спазва задължението си да приключва извършените зареждания за лични нужди регистрирани през ЕСФП с вид на плащане „резерв 2” – „вътрешно потребление” , съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Според свидетелят отчитането е ставало като „безкасово плащане”, което е равносилно на плащане по банков път, а е следвало да се отчита като „вътрешно потребление”. Според свидетелят това не е довело до неотчитане на продадено гориво, а до неправилно отчитане на ползваното гориво за зареждане на собствени на дружеството превозни средства, машини, съоръжения или друга техника. На място бил съставен протокол за извършена проверка, а на 25.04.2019г. бил съставен АУАН № ***. Актът бил предявен на М.Ж. – упълномощено лице, който вписала, че ще депозира възражения в срок. На 04.09.2019г. е било издадено процесното Наказателно постановление № *** от 04.09.2019г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № ***/ 25.04.2019г., Наказателно постановление № *** от 04.09.2019г., приложените в преписка изх. № ***/ 12.08.2020г. писмени доказателства, свидетелските показания на Г.Й.П.. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установи, че наказаното лице е задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, а в случая и по чл. 3, ал. 7 от посочената Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 8 от ЗДДС – „Данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4” и  „Регистриране на зареждане чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление". Безспорно се установи, от страните не се спори по констатациите в акта, че зарежданията на собствените на жалбоподателя превозни средства, машини, съоръжения или друга техника са били отчитани чрез ЕСФП като „ведомствено – безкасово”, а не като плащане „резерв 2” – „вътрешно потребление” . Настоящият състав счита възражението, че това се дължи на стар софтуер , с който е работело устройството, не може да бъде споделено и че същото е недоказано. Видно от представните писмени доказателства , дружеството е предприело действия по подмяна на софтуера едва след изършената проверка. Преди това няма доказателства дружеството, което е поддържало ЕСФП да е било уведомявано за тази неточност в дневния фискален отчет. На следващо място следва да се отрази и това, че нормите и на Наредбата на ЗДДС не са нови и задължението към дружеството е въведено преди датата на проверката, още през 2013г. Неспазването на реда и начина за отчитане на продажбата на горива, в случая неспазване на задължението жалбоподателят да регистрира зареждането на собствените си превозни средства и машини чрез ЕСФП като приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление", засяга особено важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащане на дължимите данъци върху действителния размер на реализираната печалба и оборот. Законът вменява на работещия с ФУ търговец да следи за правилността на записванията дневния финансов отчет и да осигури точността на записванията. В тази връзка е ангажирана отговорността на търговец и тук се касае за обективна отговорност, без да е налице изискване за изследване въпроса за вината на търговеца.

В случая няма предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава по обществена опасност от други сходни нарушения на посочената правна норма. За определяне на наказанието изрично АНО е взел предвид това, че не е настъпила вреда за бюджета, като е наложил наказание по  чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която норма предвижда имуществена санкция за търговец в размер от 500лева до 2000лева, когато нарушението не е довело до неотчитане на приходи. Според настоящият състав неправилно е наложено наказание в посочения размер – „имуществена санкция” от 1000.00лева. Минималния предвиден размер е 500.00лева, като няма мотиви от страна на АНО за налагане на наказание в по – висок размер. Няма данни дружеството да е извършило друго нарушение , както и да има налагани други наказания по посочения в ЗДДС ред. Следва да се отбележи, че в много кратък срок след проверката търговецът е предриел мерки по коригиране на установените нередности. Следва наказанието да се измени и да се определи такова в минималния размер от 500.00лева.

По разноските.   

Административнонаказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, но същото не е представлявано от адвокат по делото и няма представени доказателства за направени разноски за ангажиране на правна помощ.

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 04.09.2019г., издадено от Д.Т.В. - Началника на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на “Пътстрой Бургас” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Т.” № 15, представлявано от Р.Д.К., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ за извършено нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1000.00лева/ хиляда лева/ на сумата от 500.00лева/ петстотин лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН “Пътстрой Бургас” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Т.” № 15, представлявано от Р.Д.К. - управител, да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: