М
О Т И
В И
По Присъда № 8/20.02.2012 г.,
постановена по НОХД № 189/2011 г. на КОС
- По фактическата
обстановка.
Подсъдимият В.А.Г.,*** е неосъждан, със средно образование, безработен и
живее в една къща с майка си св.М.С. ***.
В РУ”Полиция” в гр. Кюстендил през м.ноември 2010 г. - постъпила
оперативна информация за лице, занимаващо се системно с незаконни археологически
разкопки на регистрирани археологически обекти/недвижими културни ценности/,
като за целта използва специални технически средства-металотърсач”тип монетар”.
След справка било установено, че тази информация се отнася до подсъдимия Г..
На 24.11.2010 г. в къщата на горепосочения
адрес било извършено претърсване и изземване от разследващ полицай с участието
на две поемни лица, в присъствието на подсъдимия. При него в обитаваната от
подсъдимия стая са намерени и иззети описаните в протокола 13 обекта, между
които касаещите обвинението вещи: металотърсач
/метал.-детектор/ марка”GARRET”, „MASTER HUNTER СХШ”, модел 11872, с фабричен номер 0187-104 и два археологически обекта:
земеделски инструмент –желязо,
автентичен, датировка ІV-VІ век, с характеристики на движим археологически
обект и културна ценност, на стойност 25 лв. и фрагмент от бронзов предмет, датировка-античност, автентичен, с
характеристики на движим археологически обект, на стойност 1 лв., на обща стойност двата обекта 26 лв. В протокола
на мястото за обяснения на лицето за намерените вещи е записано, че те са лично
негови, закупени са от магазин в София, че за металотърсача има фактура, а
останалите вещи са закупени от сергии в София. Пред участвалите в претърсването
полицейски служители - св. В. и П. подсъдимият
заявил, че намерените вещи са негови. Самият подсъдим в обясненията си е
заявил, че от 15 години се интересува от археология, не е бил приет обаче за
студент по тази специалност във Велико
Търново, влечението му по археологията му е като несбъдната мечта. Винаги са го
вълнували истории за съкровища. Затова на 21.09.2010 г. е закупил процесния
металдетектор , производство на фирма „Гарет”-САЩ с намерение да го използва за
намиране на точно такива исторически предмети, както и да търси железа в района
на сметището в с.Р., които да предава на вторични суровини. Именно с този
металдетектор през м.октомври 2010
г. в село край гр.Дупница е намерил „парчето” от втория археологически обект на
дълбочина около 20 см,
след като апаратът отчел наличието му със звуковия сензор. Земеделският инструмент
пък е намерил в района на с.В., докато търсел кладенец по история за скрито
съкровище, на повърхността на земята, върху камък и за него не е ползвал
металдетектора.
От разширената съдебно-археологическа
експертиза, изпълнена от в.л.Ф., П. и П./на л.27 и сл. от ДП/ се установява
същността на намерените при претърсването и изземването 12 обекта/без
металдетектора, който е 13 –тия обект/, като експертизата е придружена с техен
снимков материал. От тези обекти само обекти №№ 3 и 4 представляват „подвижни
археологически обекти” и културна ценност, а именно: обект № 3- земеделски инструмент –желязо,
автентичен, датировка ІV-VІ век, с характеристики на движим археологически
обект и културна ценност, на стойност 25 лв. и обект № 4 - фрагмент от бронзов предмет, датировка-античност, автентичен, с
характеристики на движим археологически обект, на стойност 1 лв., на обща стойност двата обекта 26 лв.
Останалите намерени и иззети обекти представляват съвременни фалшификати и не
са археологически обекти с и културни ценности.
Установено е по делото, че подсъдимият не е извършил регистрация в
РИМ-Кюстендил на движими паметници на културата или археологически обекти,
собственост на ЮЛ и ФЛ. Подсъдимият Г. не
е искал и идентификация в РИМ-Кюстендил на движими вещи, които могат да се
определят като културна ценност или археологически обект, съгласно разпоредбите
на ЗКН и Наредба № Н-3/3.12.2009 г. на МК за реда за извършване на
индентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.
Подсъдимият не е инициирал процедура по
регистрация на металдетектори в МК съгласно разп.на чл.152 ал.2.
От техническата експертиза на в.л.А.,
обективирана в Протокол № 649/23.12.2010 г. /на л.22 и сл. от ДП/ се установи
следното: Автоматичният електронен металдетектор
„MASTER HUNTER СХШ”, модел 11872, с фабричен номер 0187-104 , произведен от фирма”GARET” –САЩ, описан в
протокола за изземване като обект № 13, се
отличава с лесна експлоатация и настройка, има LCD дисплей и гласов контрол на състоянието на
уреда. Притежава широкообхватен филтър за отстраняване влиянието на земята.
Окомплектован е с акумулатор, който му осигурява продължителност на работа от
10 до 20 часа.Търсачката му глава е с диаметър 32 см. Има вграден
високоговорител и уред за включване на слушалки. Към уреда може допълнително да
се монтира и дълбочинен мултипликатор/сонда/ с две отделения, който е
предназначен за откриване на дълбоко заровени предмети. Металдетекторът е годен
за употреба по предназначение. Въпреки налични следи от счупване по питата на
металдетектора питата е била
ремонтирана, залепена с термоактивна смола и при пробата на в.л. е реагирала на
метал. Или - счупването на питата не се е отразило на годността на
металдетектора. В с.з. при предявяване на металдетектора в.л. заяви, че към
него допълнително има и метална рамка от 2 части за допълнително търсене, която
се монтира вместо търсеща глава. Рамката и металдетектора са били иззети заедно
и са били предоставени на в.л. за изследване. Металдетекторът е бил закупен от
подсъдимия на 21.09.2010 г. за сумата от 2200 лв. с ДДС от гр.София.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от събраните по делото доказателства: Протокол за претърсване и
изземване от 24.11.2010 г., одобрен по надлежния ред по чл.161 НПК/на л.5-7 от
ДП/; Показанията на св. С., П./приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281
ал.5 НПК/ и на св. В.; съдебно-техническа експертиза, обективирана в Протокол №
649/2010 г. на в.л.А.; разширена археологическа експертиза на в.л.Ф., П. и П.;
Приемателно-предавателен протокол за съхранение на металдетектор/на л.22/;
Писмо изх.№ 31819.01.2011 г. на РИМ-Кюстендил/на л.77 от ДП/; Писмо изх. № 32819.01.2011 г. на РИМ-Кюстендил/ на л.78
от ДП/; Писмо изх.№
08-00-0144/28.02.2011 г. на Министерство на културата/на л.80 от ДП/; Справка
за съдимост на подсъдимия/ на л.83 от ДП/; Фактура № 128/21.09.2010 г. за
закупуване на името на подсъдимия на процесния металдетектор и касова
бележка/на л.23 от ДП/; от обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство.
Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели от ДП като безпротиворечиви, обективни и очертаващи поотделно и в
съвкупност с останалите гореописани доказателства установената фактическа
обстановка. Съдът кредитира показанията на св. С., майка на подсъдимия, дадени
на досъдебното производство относно намирането на вещите в стаята на сина й В.,
т.е. подсъдимия, тъй като тя сама е заявила, че тези показания са верни, а към
настоящия момент е забравила подробности. Показанията й от ДП са по-пълни, но
няма съществено противоречие между тези на ДП и на съдебното производство.Показанията
на св.П., прочетени по реда на чл.281 ал.5 НПК, и тези на св.В. от ДП и съдебно
производство се подкрепят от отразеното в протокола за претърсване и изземване
и частично от обясненията на самия подсъдим, заради което съдът ги кредитира
като обективни. Съдът кредитира изцяло и назначените по делото експертизи, тъй
като те се подкрепят от останалите доказателства по делото. Напр. техническата
експертиза за годността и предназначението на металдетектора се подкрепя от
обясненията на подсъдимия от ДП-че единия археологически обект е намерен именно
с процесния закупен от нето металдетектор, следователно той е предназначен за
търсене на археологически обекти и то дълбоко под земята, освен за метали. Ето
защо обясненията от съдебното производство на подсъдимия - че е закупил металдетектора само за търсене на желязо, понеже е
безработен, не се кредитират от съда като доказателствено средство, а са
възприемат като средство за защита, целящо оневиняване на подсъдимия. Те в тази
си част са в противоречие със събраните по делото и описани доказателства и с
дадените от самия него обяснения на досъдебното производство. Последните съдът
кредитира като обективни, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по
делото-показанията на св.П. и В.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство относно намирането на двете вещи-археологически обекти
от него, едната с помощта на закупения металдетектор, тъй като тези показания
са дадени непосредствено след извършване на деянието и затова са по-обективни.
Дадените в съдебно заседание обяснения от подсъдимия са по-повърхностни от тези от досъдебното производство относно
произхода на двата държани от подсъдимия археологически обекта, тъй като целят
според съда оневиняването на подсъдимия откъм субективната страна на
престъплението и затова не се кредитират от съда.
Останалите необсъдени от съда приети доказателства-писмото на л.59 от
настоящото дело, представеното извлечение въпроси-отговори-на л.60 съдът
изключи от доказателствената съвкупност като ирелевантни за обвинението и поради
това не ги обсъжда.
2. По
правната квалификация.
2.1.За престъплението по чл.278 ал.6 НК.
От
така установената фактическа обстановка се налага правния извод за
съставомерност на първото инкриминирано деяние – държане на неидентифицирани и
регистрирани по съответния ред археологически обекти -от обективна и субективна
страна.
Субект
на това престъпление е всяко физическо лице, отразено от законодателя със
законовата формулировка”който”. Подсъдимият Г. е субект на това престъпление
именно като физическо лице.
От
обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението – държал е два
археологически обекта: земеделски
инструмент –желязо, автентичен, датировка ІV-VІ век, с характеристики на
движим археологически обект и културна ценност, на стойност 25 лв. и фрагмент от бронзов предмет,
датировка-античност, автентичен, с характеристики на движим археологически
обект, на стойност 1 лв., на обща
стойност двата обекта 26 лв., за които безспорно се установи от писмата от
РИМ-Кюстендил, че не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Той е
държал двата обекта, т.е. осъществявал е фактическа власт върху тях към момента
на изземването им от полицейските органи на 24.11.2010 г.
Редът за идентифициране и регистриране на
археологически обекти е уреден от Закона за културното наследство и от Наредба
№ Н-3/3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, а именно - чл.96 ал.2 ЗКН; чл.96 ал.3
ЗКН, чл.97 ал.1 ЗКН, чл.97 ал.3 ЗКН; чл.102 ал.1 ЗКН, чл.102 ал.2 ЗКН и чл.22
ал.2 от посочената Наредба № Н-3/2009 г. Тук е важно да се посочи, че доколкото
след деянието е последвала законова промяна в посочените текстове от ЗКН, съдът
изгради убеждението си за виновността на подсъдимия за това престъпление съобразно законовата редакция на всички
посочени текстове от ЗКН в редакцията им към момента на извършване на деянието -
т.е. обн.ДВ бр.19/2009 г., в сила от 10.04.2009 г.
Двата държани от подсъдимия Г. обекта
представляват археологически обекти
по дефиницията, съдържаща се в разпоредбите на чл.146 ал.1 ЗКН – всички движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се
или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания. Към момента на
извършване на деянието ал.2 на чл.146 ЗКН е била действаща и съгласно нея
обектите по ал.1 са публична държавна собственост. Текстът е отменен с изменение
на ЗКН, обн. в ДВ бр.54/2011 г. и възпроизведен в новия чл.2а от ЗКН/обн.Дв
бр.54/2011 г./. Съгласно чл.146 ал.3 ЗКН в редакцията към момента на извършване
на деянието движимите и недвижимите археологически обекти имат статут на културни
ценности с категория съответно национално значение или национално
богатство. От археологическата експертиза се установи, че двата държани от
подсъдимия археологически обекта са
културни ценности по см. на чл.7 ал.1 ЗКН. Тези два обекта не попадат в
изричното изброяване в чл.7 ал.4 ЗКН на
вещи, които не са културни ценности.
Понятието”идентификация”
е уредено от разп. на чл.96 ал.1 ЗКН - това е дейност, с която се определя дали
дадено нематериално или материално свидетелство
съответства на критериите за културна ценност, както и неговата
класификация и категоризация по реда на този закон.
Подсъдимият с бездействието си е нарушил
нормата на чл.97 ал.2 и ал.3 ЗКН, доколкото не е инициирал процедура по
идентификация на намерените обекти пред Регионалния исторически музей/РИМ/ в
гр.Кюстендил. Нормата на чл.96 ал.2 ЗКН
е императивна:” Идентификация на културни ценности се извършва от националните
и регионални музеи самостоятелно или съвместно с други научни и културни
организации и висши училища” и е допълнена от чл.97 ал.1 ЗКН в посочената
законова редакция: ”Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при
придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на
чл.96 ал.3”. Съгласно разп.на чл.96 ал.3
ЗКН „Идентификация на културни ценности се извършва от комисия, назначена
от директора на музея”. Без иницииране на процедура от лицето, притежаващо
културни ценности, няма как служебно да се стартира тази процедура по
идентификация и регистрацията им.
В изпълнение на тази процедура в Министерството
на културата/МК/ се води регистър за
движимите културни ценности и база данни за тях/ чл.102 ал.1 ЗКН/, каквито
се установи от археологическата експертиза да са двата посочени държани от
подсъдимия обекти, и в този регистър съгласно
чл.102 ал.2 т.4 ЗКН се вписват културните ценности, собственост на
физически и ЮЛ, когато това е поискано от
собственика им. С тази законова формулировка е ясно посочено, че
инициирането на процедурата по идентификацията и регистрирането на
археологически обекти трябва да стане именно от лицето, у което те се намират и
което е техен държател. Защото иначе няма как Регионалният музей да узнае, че
определено физическо лице притежава археологически обекти, за да стартира
служебно горепосочените процедури по идентификация и регистрация на
археологически обекти.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.2 от Наредба № 3-Н/3.12.2009 г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движимите
културни ценности всяко физическо
или юридическо лице може да поиска от в музея, извършил идентификация, на
притежаваната от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление.
Именно тази разпоредба с бездействието си е нарушил подсъдимия, като не
е подал такова заявление.
Безспорно се установи, че подсъдимият нито е
поискал по надлежния горепосочен ред идентификация на притежаваните от него 2
археологически обекти, нито е поискал вписването им в регистъра, а е продължил
да ги държи от намирането им до момента на изземването им, без те да са идентифицирани
и регистрирани по съответния ред, визиран в горепосочените текстове от ЗКН и
Наредбата от 3.12.2009 г., сочеща точно реда за идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности, в която категория попадат държаните от
подсъдимия археологически обекти.
По
изложените съображения съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна
страна фактическия състав на престъплението по чл.278 ал.6 НК, като е държал
двата неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекта вд нарушение на
горепосочените текстове от ЗКН и от Наредба№ Н-3/3.12.2009 г.
Деянието от субективна страна е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Установи се от обективна страна, че подсъдимият е държал два археологически
обекта, представляваши културни ценности по см. на чл.146 ЗКН. Той е знаел за
тези два обекта, че са такива, тъй като единият от тях се е намирал в земята и
го е открил със закупения от него самия металдетектор. Другият обект е намерен
по аналогичен начин. Т.е. той е знаел, че държи археологически обекти, представляващи
културни ценности и въпреки това не е извършил необходимите процедури по идентификацията
и регистрирането им напълно съзнателно. Доказателство за тази съзнателност в
бездействието му относно неиницииране на законовите процедури по ЗКН и
наредбата е намирането на единия археологически обект/вж обясненията ум от ДП/,
който факт елиминира каквото и да било незнание относно същността на двата обекта и игнорира защитната теза за незнание, че
трябва да извърши следващите се по ЗКН процедури, описани по-горе.
От Писмо изх.№ 32/9.01.2011 г. от директора
на РИМ-Кюстендил се установи, че подсъдимият не е искал в РИМ-Кюстендил
идентификация на движими вещи, които могат да се определят като културна ценност или археологически обект
съгласно разпоредбите на Наредба № Н-3/2.12.2009 г. на МК за реда за извършване на идентификация и
водене на регистъра на движимите културни ценности.
Съдът
призна за невиновен и оправда подсъдимия Г.
по повдигнатото обвинение, в частта му, че като е държал двата неидентифицирани
и нерегистрирани археологически обекта, е нарушил разпоредбите на ЗКН, а именно: чл.96, ал.1 от ЗКН - „Идентификацията е
дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално
свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата
класификация и категоризация по реда на този закон"; чл.97, ал.4 – „Физически и юридически лица, формирали колекция от
вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат и
идентификация и от съответния по тематичен обхват музей; чл.100, ал.4 от ЗКН - „Въз основа на експертно заключение по ал.2,
т.1 Министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут на
национално богатство и разпорежда вписване на културната ценност като
национално богатство в Регистъра на движимите културни ценности"; чл.21, ал.4 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г.
- „При вписване в Регистъра всяка културна ценност или колекция получава
регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на
вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на
партидата, в която то се извършва, и номера на категорията по приложение №12”,
по следните съображения:
Нормата на чл.96 ал.1 ЗКН е дефинитивна норма, регламентираща същността на
понятието”идентификация”. Ето защо няма как да бъде нарушена правна норма с
дефинитивен характер.
Разпоредбата на чл.97 ал.4 ЗКН предвижда задължение за физически или юридически
лица, притежаващи колекция от вещи, които могат да се определят като културни
ценности, да поискат идентификация от съответния по тематичен обхват музей. Тази
норма е неприложима към инкриминираното обвинение, доколкото то е за държане на родово определени вещи-
археологически обекти, а не за обикновени вещи, представляващи културна
ценност според чл.97 ал.4 ЗКН. Затова и тази норма е неприложима към
инкриминираното обвинение.
Нормата на чл.100 ал.4 ЗКН предвижда
задължение за министъра на културата и по тази причина също е ирелевантна за
инкриминираното обвинение.
Чл.21
ал.1 4 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. регламентира административната
процедура по получаване на регистрационен номер
на културните ценности в Регистъра, поради което също се явява извън
предмета на обвинението и за нарушаването й подсъдимият не бил могъл да носи
наказателна отговорност.
2.2.За престъплението по чл.277 а ал.7 предл.ІІ-ро НК.
От така установената фактическа обстановка
се налага правния извод за съставомерност и на второто инкриминирано деяние от
обективна и субективна страна – противозаконно държане на оръдие - металдетектор,
за който знае, че е предназначен за търсене на археологически обекти.
Субект
на това престъпление е всяко физическо лице, отразено от законодателя със
законовата формулировка”който”. Подсъдимият Г. е субект на това престъпление
именно като физическо лице.
От обективна страна подсъдимият Г. е извършил изпълнителното деяние на
инкриминираното престъпление. От протокола за претърсване и изземване е
безспорно установено, че процесният металдетектор е иззет от стаята, обитавана
от подсъдимия и намираща се в къщата, обитавана само от него и неговата
майка-св.М. С.. Този металдетектор е закупен от подсъдимия на 21.09.2010 г.за сумата
от 2200 лв. с ДДС, видно от Фактура № 28/21.09.2010 г./на л.23 от ДП/. Следователно
подсъдимият е извършил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, тъй
като държи този металдетектор. Последният се е намирал в обитаваната от него
стая и в този смисъл държането е осъществено чрез упражняване на трайна
фактическа власт от подсъдимия в момента на намирането и изземването на
24.11.2010 г. Металдетекторът е марка ”MASTER HUNTER СХШ", модел 11872, с
фабр. № 0187-104.
Това държане се явява противозаконно, доколкото
разпоредбата на чл.152, ал.2 от ЗКН
задължава собствениците на оръдия по см. на чл.277 а ал.1 НК да ги
регистрират и дори е определен срок за това: „Собствениците на средства по
ал.1, т.6 са длъжни да ги регистрират
в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за
регистриране на техническите средства се определя с Наредбата по чл.147,
ал.6". Че подсъдимият не е предприел дължимите по закон действия за
регистрацията на металдетектора в определения законов срок, се установи
безспорно от Писмо изх.№ 08-00-0144/28.02.2011 г. на гл.директор на дирекция
„ИОКН” /на л.80 от ДП/.
От техническата експертиза на в.л.А./на л.20
от ДП/, обективирана в Протокол № 649/23.12.2010 г. се установи следното:
металдетекторът с посочената марка и фабричен номер е произведен в САЩ и
представлява автоматичен електронен металдетектор. Отличава се с лесна
експлоатация и настройка. Има LCD дисплей дисплей и гласов контрол за състоянието на уреда, както и
притежава широкообхватен филтър за отстраняване влиянието на земята. Открива
всички метали, бижута и монети на база прецизна дискриминация с процесор, като
има няколко звукови сигнала за уведомяване, има и слушалки. Окомплектован е с
акумулатор, който му осигурява работа от 10 до 20 часа. Търсачната му глава е с
диаметър 32 см.
допълнително към уреда може да се монтира и дълбочинният мултипликатор/сонда/ с
две отделения, който е предназначен за откриване на дълбоко заровени предмети.
Металдетекторът - въпреки счупването на питата
и последващото й залепване, е годен за
употреба по предназначение. При предявяването на в.л. А. на металдетектора в с.з. по искане на
защитата на подсъдимия той заяви, че към процесния металдетектор, при
предоставянето му за изготвяне на експертизата, е имало допълнително и метална
рамка от 2 части, която се монтира вместо търсеща глава, като и рамката е годна
за употреба. Предвид тези технически характеристики металдетекторът
представлява „оръдие, предназначено за търсене на археологически обекти” по
см.на чл.277 а ал.7 НК.
Самият подсъдим в обясненията си от ДП/на
л.15 от ДП/ е заявил, че е закупил металдетектора именно с намерение да го
ползва за откриване на исторически предмети и захвърлени железа.
Подсъдимият Г. категорично е знаел, че процесният металдетектор
служи за търсене на археологически обекти. Безспорно доказателство за това са
дадените от него и кредитирани от съда обяснения на досъдебното производство -
че е закупил именно с такава цел металдетекторът. Нещо повече. Той именно с
него през м.октомври 2010 г.
е намерил единия от държаните археологически обекти - фрагмента от копие, което
е заявил в същите обяснения.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието – че държи оръдие, предназначено
за търсене на археологически обекти. Това се
потвърждава от обясненията на самия подсъдим относно целта, за която е на закупил металдетектора - за търсене на
археологически обекти в земята. Единият от двата държани от него археологически
обекта е открит точно със закупения металдетектор. Предвид всички тези факти съдът прие, че по
категоричен начин е установено знанието на подсъдимия за предназначението на
държания металдетектор, поради което го призна за виновен именно за това, че е знаел/ а не че е предполагал/ неговото предназначение.
Ето защо според съда е налице пълното
съзнание у подсъдимия, че държи оръдие, предназначено за откриване на
археологически обекти и че едно от предназначенията на това оръдие е именно
това и той е целял със закупуването му именно настъпването на този
противоправен резултат. На последно място, подсъдимият е използвал металдетекторът
по предназначение и е открил с него единия от двата държани от него
археологически обекта, което е неоспоримо свидетелство за знание у подсъдимия,
че държи оръдие, предназначено за
откриване на археологически обекти. Всичко изложено мотивира съда да приеме
пълна съставомерност на деянието и от субективна страна.
По така изложените съображения съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по втората част на това обвинение - че е предполагал за предназначението за
металдектектора. Освен това според съда знанието за предназначението изключва
предположението за това или обратното. Т.е. „знаел” или ”предполагал” са в
условията на алетрнативност, поради което предвид събраните доказателства съдът
прие за съставомерно, че подсъдимият е знаел, че металдетекторът е предназначен
за откриване на археологически обекти.
Съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия Г. по повдигнатото обвинение, и в
частта му, според която е държал металдетектора, като е знаел
предназначението му, да е нарушил следните
разпоредби от Закона за културното наследство, а именно: чл.146, ал.1 от ЗКН - „Археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които
източници са теренните проучвания"; чл.147,
ал.1 от ЗКН - „Археологическите обекти се издирват и изучават като културни
ценности чрез теренни проучвания"; чл.148,
ал.1 от ЗКН - „Теренните проучвания на археологически ценности се извършват
с разрешение на Министъра на културата въз основа на експертно становище на
Съвета за теренни проучвания"; чл.150,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗКН - „Разрешение за извършване на теренни
проучвания на археологически ценности се издава на лице, което: притежава
образователно-квалификационна степен „магистър" по специалност от
професионално направление „История и археология" и най - малко две години
професионален опит в извършването на теренни проучвания и е в договорни
отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността
на която е свързана с опазване на археологическото наследство, и представи
писмена препоръка от хабилитирано лице по съответния профил в археологическата
наука; чл.152, ал.1, т.6 от ЗКН
-„Разрешението се издава за срок от една година и съдържа възможност за
използване на специални технически средства по ред, определян с Наредбата по
чл.147, ал.6"; § 16 от Предходните и
заключителни разпоредби на ЗКН - „В тримесечен срок от влизането в сила на
Закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат
тяхната регистрация от Министъра на културата по реда на този закон".
Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗКН съдържа дефиниция
за археологически обекти, поради което няма как една дефинитивна норма да е
нарушена от подсъдимия.
Разпоредбата на чл.147,
ал.1 от ЗКН регламентира начините за издирване и изучаване на
археологическите обекти и затова няма как който и да е субект, в т.ч. и
подсъдимият Г., да наруши тази определителна норма.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗКН регламентира разрешителния режим за извършване
на теренни проучвания. В случая, доколкото обвинението се отнася до държане на
оръдие със знание за предназначението му, нормата на чл.148 ал.1 ЗКН е
ирелевантна за обвинението по чл.277 а ал.7 предл.ІІ-ро НК.
Разпоредбата на чл.150, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗКН урежда разрешителния режим за извършване на теренни проучвания, което
също е извън предмета на обвинението с посочената в т.2.2. правна квалификация.
Разпоредбата на чл.152, ал.1, т.6 от ЗКН
регламентира срока на действие на издадено разрешение и урежда възможностите за ползване на
технически средства. При това положение не е възможно подсъдимият, който не е
имал издадено разрешение за притежаваното средство, да е нарушил тази норма.
Разпоредбата на § 16 от Предходните и заключителни
разпоредби на ЗКН, съгласно която се дава 3-месечен срок за регистриране на
закупени до момента специални технически средства, също е извън предмета на
посоченото обвинение. ЗКН е в сила от 10.04.2009 г., а подсъдимият е закупил
процесният металдетектор на 21.09.2010 г., което е безспорно установено по
делото. Следователно-към момента на влизане на закона в сила подсъдимият още не
е придобил металдетектора, поради което този 3-месечен срок, предвиден от
законодателя за заварените нерегистрирани
към този момент технически средства, е неприложим.
- По наказанието.
Съдът определи наказанията на подсъдимия при
хипотезата на чл.55 НК, както следва, по следните съображения:
Систематичното място и на двете
престъпления – на това по чл.278 ал.6 НК и на това по чл.277 а ал.7 предл.ІІ-ро НК- по чл.244 ал.2 НК е в глава VІІІ.
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и
лица, изпълняващи публични функции, раздел І.Престъпления против реда на
управлението. Този вид престъпления се
характеризират с висока степен на
обществена опасност, тъй като спазването
на законовия ред за идентификация и регистриране на археологически обекти,
както и регистриране на оръдия за, предназначеин за откриването им, е гаранция
за спазване на законността и в този смисъл - и за стабилност и просперитет на
държавата. Посягането върху дейността на държавните органи, респ. неспазването
на законовите норми в тази насока, е посегателство върху правовия ред на държавата.
В случая съдът преценява обществената опасност на конкретното деяние като
висока, доколкото подсъдимият с двете инкриминирани престъпления противозаконно
държи археологически обекти и оръдие за откриването им, пренебрегвайки
законовите разпоредби за идентификацията и регистрирането им.
Степента на обществената опасност на дееца
от гледна точка на чистото му съдебно минало е невисока.
Преценявайки тези общи за двете престъпления
обстоятелства, за престъплението по чл.278 ал.6 предл. І-во НК съдът прие относно вида и размера
на наложеното наказание следното: За това
престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до 4 години и глоба от 2000 до 10 000 лв.
Съдът, като прецени наличността на
чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската стойност на предмета на
престъплението и това, че държаните археологически обекти са два на брой, като
отчете и съдействието му на разследващите органи при извършеното претърсване и
изземване за разкриване на обективната истина, прие наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по см.на чл.55 НК и предвид липсата на
долен минимум на наказанието „лишаване от свобода” приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.2 б.”б” предл.І-во НК. Заради това съдът замени наказанието ЛС с наказание”пробация”
като най-съответно по вид на извършеното престъпление, с налагане на първите
две задължителни пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес”
и ”задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Съобразявайки целите на генералната и специална превенция съдът
счете, че времетраенето на наложените
пробационни мерки следва да бъде в пределите на законовия минимум от 6 месеца за
всяка една от пробационните мерки, тъй като в този именно размер наложеното
наказание”пробация” би осъществило в най-пълна степен своята възпитателна и
предупредително-възпираща функция. Наказание” пробация” в по-голям от
минималния размер би оказало отрицателно въздействие върху личността на
подсъдимия. Той е сравнително млад човек и е на възраст, когато все още би
могъл да направи равносметка на поведението си и продължи живота си с различна ценностна
мотивация и съобразяване със законите на страната. За първата пробационна мярка
съгласно разп.на чл. 42 б ал.1 НК съдът определи периодичност „два пъти
седмично”.
Съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК
и като взе предвид факта, че подсъдимият е безработен, не му наложи и
кумулативно предвиденото наказание”глоба”, като прие, че пълният ефект на
специалната и генерална превенции би се изпълнил без налагане на това наказание.
Предвид стойността на държаните
археологически обекти - 26 лв. съдът намери, че не следва да приложи дадената
законова възможност за конфискация до една втора на имуществото на подсъдимия
като прекалено тежка и несъответна на тежестта на извършеното престъпление
санкция. Съдът прие още с оглед целите
на специалната и генерална превенции, че не следва да се налага и предвиденото
като възможност наказание „лишаване от права по чл.37ал.1 т.7 НК”, тъй като
подсъдимият Г. е безработен, не упражнява определена професия или дейност, от
каквито права предвид извършеното престъпление да бъде лишен.
За престъплението по чл.277 а ал.7 предл.
ІІ-ро НК съдът прие от правна
страна следното: За това престъпление
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до 6 години. Съдът, като прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието
му на разследващите органи при извършеното претърсване за разкриване на
обективната истина, прие наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства по см.на чл.55 НК и предвид липсата на долен минимум на
наказанието „лишаване от свобода” приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
предл.І-во НК. Заради това съдът замени наказанието ЛС с наказание”пробация”
като най-съответно по вид на извършеното престъпление, с налагане на първите
две задължителни пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес”
и ”задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Съобразявайки
целите на генералната и специална превенция съдът счете, че времетраенето на наложените пробационни мерки
следва да бъде в пределите на законовия минимум от 6 месеца за всяка една от
пробационните мерки, тъй като в този именно размер наложеното
наказание”пробация” би осъществило в най-пълна степен своята възпитателна и
предупредително-възпираща функция. Наказание” пробация” в по-голям от
минималния размер би оказало отрицателно въздействие върху личността на
подсъдимия. Той е сравнително млад човек и е на възраст, когато все още би
могъл да направи равносметка на поведението си и продължи живота си с различна ценностна
мотивация и съобразяване със законите на страната. За първата пробационна мярка
съгласно разп.на чл. 42 б ал.1 НК съдът определи периодичност „два пъти седмично”.
Съдът прие с оглед целите на специалната и
генерална превенции, че не следва да се налага предвиденото като възможност за
това престъпление наказание „лишаване от
права по чл.37ал.1 т.7 НК”, тъй като подсъдимият Г. е безработен, не упражнява
определена професия или дейност, от каквито права предвид извършеното
престъпление да бъде лишен.
При усл.на чл.23 ал.1 НК съдът определи
общото най-тежко измежду наложените на подсъдимия наказания, а именно:
наказание „пробация”, с пробационните мерки ”задължителна регистрация по настоящ
адрес” с периодичност два пъти седмично и”задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, с продължителност и на двете мерки от по 6 месеца.
Престъпленията са такива на формално
извършване, от което се засягат широк кръг обществени отношения, заради това
няма пострадали конкретни лица и респ. не се конституираха частен обвинител и
граждански ищец.
- По възраженията на подсъдимия и на защитата.
Предвид гореизложените съображения съдът намери за неоснователни
възраженията на защитата на подсъдимия за недоказаност на обвиненията от
обективна и субективна страна. Неприемливо за съда е да приеме, че подсъдимият
е закупил и държал металдетектора единствено за намиране на желязо, понеже е
безработен. Самият той е заявил в обясненията си от ДП, че го е закупил именно
с цел да търси такива предмети, доказателство за което е намирането на единия
от двата държани от него археологически обекта през м.октомври 2010 г., след като
металдетектора е закупен на 21.09.2010 г. Съдът не прие за достоверни доводите
на подсъдимия в даденото от него обяснение в с.з., че при закупуването на
металдетектора му е казано, че той не подлежи на регистрация. В представените в
с.з. извлечение от брошура, приложена на л.60 от настоящото дело, е записано дословно, че металдетекторите,
закупени от фирма”Хидролок”/от която е закупен процесният металдетектор/ могат да бъдат използвани и за
практикуване на хоби металдетектинг извън рамките на теренните археологически
проучвания, които попадат в разп.на чл.152 ал.1 т.6 ЗКН. Практически
обаче подсъдимият е търсил именно
археологически обекти с металдетектора и през м.октомври 2010 г. е намерил единия от държаните
арехологически обекти. Това води на извода, че той не е използвал
металдетектора за практикуване на хоби, поради което е следвало да извърши
неговата регистрация в законовия 14-дневен срок.
От представените в с.з. документи се
установи, че подсъдимият е подал заявление за регистрация на металдетектора, но
това е било след образуване на досъдебното производство, което не го оневинява за
второто престъпление - противозаконно държане на нерегистрирано в срок оръдие,
за което е знаел, че служи за намиране на археологически обекти.
Същността на хобито металденектинг се свежда до следното: С решение от 2.12.2009 г. на
Окръжен съд-гр.Ловеч е регистрирано създаденото на 1.11.2009 г. сдружение с
нестопанска цел” Българска национална федерация по металдедектинг/БНФМ/”, което има
за основен предмет на дейност металденектинг-откриване
на метали с металдетектор в рамките на закона, като сдружението е създадено с
цел извършване на дейност в обществена полза. Изрично е записано в целите на
сдружението, че то се различава от хората, извършващи археологически разкопки
без нужните разрешителни документи на могили и археологически обекти.
Сдружението провежда годишни събрания и любител на това хоби може да подаде
заявление и да стане негов член. Дейността на тази федерация е регулирана със
законови правила. Например към БНФМ има изработен Регистър на археологически
обекти от местно и национално значение,
обявени за паметници на културата. Това са обекти, чиито граници търсачите, практикуващи хобито металдетектинг,
не бива да пристъпват. Нещо повече. БНФМ е изготвила Предложение до българските
музеи от 20.10.2010 г./допълнено през м.август 2011 г./, в частност до
директора на РИМ-Ловеч, където е седалището на федерацията, за осъществяване на
съвместна дейност, в т.ч. предоставяне на специалисти от музея на намерени от
членове на федерацията, практикуващи металдететинг, метални предмети с цел
изследването им. В контекста на изложеното подсъдимият не представи
доказателства, сочещи на упражнявано от него хоби”металдетектинг” в горепосочения
смисъл, предвид което съдът възприе доводите му, че не е било необходимо да
регистрира металдетектора, служещ му аз упражняване на хоби,за неоснователни.
Съдът прие за неоснователно и възражението по
отношение на първото престъпление за наличност на хипотезата на чл.9 ал.2 НК.
Тази норма предвижда две хипотези на малозначителност на деянието: първата - когато деянието, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно и втората - когато неговата обществена опасност е явно незначителна. Извършеното
деяние с правна квалификация чл.278 ал.6 НК не може да се приеме, че не е
обществено опасно, нито че обществената му опасност е явно незначителна.
Действително стойността на държаните археологически обекти е 26 лв. и те са на
брой два, но същите представляват културна ценност и са автентичен извор за историческото развитие на
нашите земи. Като не ги е идентифицирал и регистрирал по надлежния ред,
подсъдимият е засегнал с деянието си обществени отношения, свързани с реда за
идентификацията и регистрирането им и
оттук- и на реда на управление, доколкото фактически е укрил от държавните
органи -музеи- археологически обекти, имащи значение за проучването на
историческото развитие на нашите земи.
Дефиницията на понятието ”културна ценност”
се съдържа в чл.7 от ЗКН и в този смисъл довода на защитата, че вещите лица не
са изяснили каква културна ценност е фрагмента от бронзов предмет, съдът намери
за несъстоятелен. Доводите на защитата, че подсъдимият е закупил всички предмети
от сергия в гр. София и не е знаел, че между тях държи вещи-археологически
обекти, представляващи културни ценности, се опроверга както от
археологическата експертиза, така и от кредитираните от съда обяснения на
подсъдимия от досъдебното производство.
Доводът на защитата за издадена наредба от
тази година, т.е. 2012 година, към ЗКН, е неотносим към предмета на
обвинението, доколкото тази наредба е издадена далеч след времето на извършване
на деянията - 24.11.2010 г. и по тази причина не следва да се обсъжда.
На осн.чл.189 ал.2 НПК с присъдата съдът осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото, както следва: 2202 лв. по сметка на РУП-Кюстендил и 208 лв.
по сметка на КОС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: