Присъда по дело №286/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 18
Дата: 10 юли 2023 г. (в сила от 26 юли 2023 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20231700200286
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
СъдебниН. Д. Д.

заседатели:В. Д. С.
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
и прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231700200286 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. С. - роден на *** в ***, живущ в ***, с ЕГН:
**********, българин, български гражданин, *** образование, работещ като ***, женен,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
В периода от *** до *** в ***, като представляващ и управляващ *** ЕООД, в
условията на продължавано престъпление е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери, на стойност 20 027,91 лв., като е потвърдил неистина
в подадени декларации /справки декларации по ЗДДС за *** ЕООД, които се изискват по
силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДС, вр. чл. 116 от ППЗДДС, прил. 13/ и в отчетни
регистри за дейността на дружеството - дневници за покупки, като използвал при водене на
счетоводството документи с невярно съдържание - данъчни фактури за доставки с право на
пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които
отразил в СД по ЗДДС и дневниците за покупки и приспаднал неследващ се данъчен кредит
в размер на 20 027,91 лв., както следва:
- на *** в *** потвърдил неистина в подадена справка- декларация по ЗДДС №
*** за данъчен период 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна
основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 51
520,00 лв., вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“
декларирал сума в размер на 10 304,00 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“
1
в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 304,00 лв., вместо 10
304,00 лв. за внасяне, като отразил в дневник за покупки на *** ЕООД към посочената
справка-декларация за периода, представена пред ТД на НАП София, офис Перник, данъчни
фактури за доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на 25 000,00
лв. и начислен ДДС в размер на 5000,00 лв.; данъчна фактура № *** с данъчна основа в
размер на 26 520,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5304,00 лв., издадени от „Борис
комерц“ ЕООД с обща стойност на данъчната основа 51 520,00 лв. и начислен ДДС на обща
стойност 10 304,00 лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10
304,00 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 10 304,00
лв.
- на *** в *** потвърдил неистина в подадена справка- декларация по ЗДДС №
*** за данъчен период 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна
основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 48
619,54 лв., вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“
декларирал сума в размер на 9 723,91 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“
в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 80,09 лв., вместо 9804,00 лв. за
внасяне, като отразил в дневник за покупки на *** ЕООД към посочената справка-
декларация за периода, представена пред ТД на НАП София офис Перник данъчни фактури
за доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6
от ЗДДС, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на 2516,25 лв. и
начислен ДДС в размер на 503,25 лв.; данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на
1269,88 лв. и начислен ДДС в размер на 253,98 лв.; данъчна фактура № *** с данъчна основа
в размер на 4712,97 лв. и начислен ДДС в размер на 942,59 лв.; данъчна фактура № *** с
данъчна основа в размер на 2991,30 лв. и начислен ДДС в размер на 598,26 лв., издадени от
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на 30 100,00
лв. и начислен ДДС в размер на 6020,00 лв., издадена от „АЕГ ТРЕЙД“ ЕООД; данъчна
фактура № *** с данъчна основа в размер на 680,70 лв. и начислен ДДС в размер на 136,14
лв., издадена от „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; данъчна фактура № **********. с
данъчна основа в размер на 2988,44 лв. и начислен ДДС в размер на 597,69 лв., издадена от
„ЮБИС“ ЕООД; данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на 3360,00 лв. и
начислен ДДС в размер на 672,00 лв., издадена от „ДИ И КО“ ООД, с обща стойност на
данъчната основа 48 619,54 лв. и начислен ДДС на обща стойност 9 723,91 лв., и като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 723,91 лв. е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 9 723,91 лв. – като го осъжда и на основание
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58 а, ал. 4, във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1ат НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от две години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага по-лекото наказание, а именно
конфискация.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Щети - 20 027,91 лева – невъзстановени.
Осъжда подсъдимият А. М. С., със снета самоличност и ЕГН да заплати в полза на
ВСС по сметка на Окръжна прокуратура гр. Перник направените разноски от фазата на
досъдебното производство в размер на 2478,40 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и
осем лева и 40 стотинки/ за експертизи, от които: 3а извършена финансово-счетоводна
експертиза - 1661,40 лв. и 3а извършена съдебно - почеркова експертиза - 231,96 лв.
2
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок, считано от
днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение
против А. М. С. за това, че в периода от *** до *** в ***, като
представляващ и управляващ „ТРАНСПОРТ ГРУП 3“ ЕООД, в условията на
продължавано престъпление е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери, на стойност 20 027,91 лв., като е
потвърдил неистина в подадени декларации /справки декларации по ЗДДС за
„ТРАНСПОРТ ГРУП 3“ ЕООД, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 и
ал. 8 от ЗДДС, връзка. чл. 116 от ППЗДДС, прил. 13/ и в отчетни регистри за
дейността на дружеството - дневници за покупки, като използвал при водене
на счетоводството документи с невярно съдържание - данъчни фактури за
доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които отразил в СД по ЗДДС и дневниците за
покупки и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20 027,91 лв.,
както следва:
- на *** в *** потвърдил неистина в подадена справка- декларация
по ЗДДС № *** за данъчен период 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. като в раздел
„Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен
данъчен кредит“ е декларирал стойност 51 520,00 лв., вместо 0 лв., в раздел
„Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в
размер на 10 304,00 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в
клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 304,0 лв. .,
вместо 10 304,00 лв. за внасяне, като отразил в дневник за покупки на
„ТРАНСПОРТ ГРУП 3“ ЕООД към посочената справка-декларация за
периода, представена пред ТД на НАП ***, данъчни фактури за доставки с
право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6
от ЗДДС, а именно: данъчна фактура № *** г. с данъчна основа в размер на 25
000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5000,00 лв.; данъчна фактура № *** г.
с данъчна основа в размер на 26 520,00 лв. и начислен ДДС в размер на
5304,00 лв., издадени от „Б. Комерс“ ЕООД с обща стойност на данъчната
основа 51 520,00 лв. и начислен ДДС на обща стойност 10 304,00 лв., и като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 304,00 лв. е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 10 304,00 лв.
- на *** в *** потвърдил неистина в подадена справка- декларация
по ЗДДС № *** за данъчен период 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г. като в раздел
„Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен
данъчен кредит“ е декларирал стойност 48 619,54 лв., вместо 0 лв., в раздел
„Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в
размер на 9 723,91 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в
клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 80,09 лв., вместо
9804,0 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен
кредит“ декларирал сума в размер на 9 723,91 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“
„резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в
размер на 80,09 лв., вместо 9804,00 лв. за внасяне, като отразил в дневник за
покупки на „ТРАНСПОРТ ГРУП 3“ ЕООД към посочената справка-
декларация за периода, представена пред ТД на НАП *** данъчни фактури за
1
доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа
в размер на 2516,25 лв. и начислен ДДС в размер на 503,25 лв.; данъчна
фактура № *** с данъчна основа в размер на 1269,88 лв. и начислен ДДС в
размер на 253,98 лв.; данъчна фактура № *** с данъчна основа в размер на
4712,97 лв. и начислен ДДС в размер на 942,59 лв.; данъчна фактура № *** с
данъчна основа в размер на 2991,30 лв. и начислен ДДС в размер на 598,26
лв., издадени от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; данъчна фактура № *** с данъчна
основа в размер на 30 100,00 лв. и начислен ДДС в размер на 6020,00 лв.,
издадена от „АЕГ ТРЕЙД“ ЕООД; данъчна фактура № *** с данъчна основа в
размер на 680,70 лв. и начислен ДДС в размер на 136,14 лв., издадена от
„БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; данъчна фактура № ********** с данъчна
основа в размер на 2988,44 лв. и начислен ДДС в размер на 597,69 лв.,
издадена от „ЮБИС“ ЕООД; данъчна фактура № *** с данъчна основа в
размер на 3360,00 лв. и начислен ДДС в размер на 672,00 лв., издадена от „ДИ
И КО“ ООД, с обща стойност на данъчната основа 48 619,54 лв. и начислен
ДДС на обща стойност 9 723,91 лв., и като приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 9 723,91 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 9 723,91 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от
НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така,
както е повдигнато и предлага в хипотезата на чл.55 НК на подсъдимия да се
наложи наказание лишаване от свобода под минималния размер предвиден за
престъплението по чл.255, ал.3 НК, като същевременно на основание ал. 3 на
същия текст от НК да не налага по-лекото предвидено за това престъпление
наказание, а именно конфискация. Счита, че са налице основанията за
приложението на 66 от НК.
Подсъдимия се признава за виновен, като в хипотезата на чл.371 т.2
НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че
следва да се приложи задължително разпоредбата на чл.58а НК, като
изпълнението на определеното в тази хипотеза наказание се отложи на
основание чл.66 НК.
Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК
намери от фактическа и правна страна следното:
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 НПК, при което подсъдимия е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт без за тях да се събират
доказателства. Тези факти са следните:
А. М. С. е роден на *** в ***, но живее в ***. Завършил е средно
образование и работи като *** в „***“ ЕООД. До настоящия момент не е
осъждан.
2
С учредителен акт от *** г. било учредено еднолично дружество с
ограничена отговорност „Транспорт Груп 3" със седалище и адрес на
управление в ***. Дружеството било вписано в Търговския регистър с ЕИК
********* и с предмет на дейност „Вътрешно-и външнотърговска дейност -
внос, износ, бартерни и други специфични търговски операции; производство
и продажба на стоки от всякакъв вид, дърводелски услуги, производство,
монтаж, демонтаж, оборудване и експлоатация на хотели и заведения за
хранене и развлечения; дейност на питейни заведения, спортни клубове,
предлагане на спортни уреди и съоръжения за тренировка, търговско
представителство и посредничество: комисионни, спедиторски и превозни
сделки; складови сделки; транспортни услуги, сделки с интелектуална
собственост; туристически, рекламни, информационни, програмни,
импресарски или други услуги; проучване и изграждане на жилищни и
промишлени обекти; посредническа дейност при покупко-продажба и даване
под наем на недвижими имоти; лизинг, както и всички други дейности,
разрешени от закона и съгласно изискванията на действащото
законодателство.“ Като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството бил вписан А. М. С.. С пълномощно от *** г., в качеството си на
представляващ „Транспорт Груп 3" ЕООД, последният упълномощил съпруга
на своята дъщеря - св. К. Г. да извършва да подава и подписва документи от
името и за сметка на дружеството пред различни институции и учреждения,
както и да получава документи, книжа и др. от Агенция по вписванията и
службите по вписванията в страната.
На *** г. А. С. в качеството му на представляващ „Транспорт Груп
3" ЕООД сключил договор, като възложител за счетоводно обслужване с ЕТ
„С. С. - Брокас“, като изпълнител представлявано от св. С. Д., чийто внук бил
св. Г.. Няколко дни по-късно, на *** г. „Транспорт Груп 3“ ЕООД било
регистрирано по ЗДДС. Със заявление от *** г., подадено пред ТД на НАП -
П. от ЕТ „С. С. - Брокас“, чрез св. К. Г. било заявено подаване на документи
по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с
квалифициран електронен подпис на упълномощено лице от името на
„Транспорт Груп 3“ ЕООД. В заявлението бил посочен сериен номер на
удостоверението за КЕП ***, автор физическо лице - К. Г. и електронен адрес
***. Търговската дейност на „Транспорт Груп 3“ ЕООД фактически се
свеждала до покупко-продажба на авточасти втора употреба и за нуждите на
дружеството бил ползван офис, находящ се в търговски комплекс „***" на ул.
„***“ в ***. Макар едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството да бил А. С., организацията на дейността и наемането на
служители той осъществявал съвместно с И. М. И., който се заявявал като
ръководител на дружеството. Последният единствен съхранявал първичните
счетоводни документи и ги предавал за осчетоводяване до *** г., когато
починал. От този момент А. С. започнал да организира, ръководи и
контролира дейността на дружеството сам и сам предавал на свидетеля К. Г.
първичните счетоводни документи за осчетоводяване. За времето през което,
А. С. бил едноличен собственик на капитала и управител на търговското
дружество всички справки-декларации по ЗДДС и съпътстващи ги документи
3
били подадени с квалифицирания електронен подпис с автор св. К. Г., от
електронен адрес ***. Разпитан като свидетел последният потвърждава, че
като пълномощник на ЕТ „С. С.- Брокас“ е обслужвал счетоводно „Транспорт
Груп 3" ЕООД и свидетелства, че СД по ЗДДС е изготвял и подавал с неговия
електронен подпис, а първичните счетоводни документи до смъртта на И. И.
му били предоставяни от него или от изпратени от него лица. За данъчните
периоди от 01.09.2013 г. до 31.07.2014 г. били подадени за дружеството
справки-декларации по ЗДДС с вх. № № *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.;
*** г. *** г.; *** г.; *** от ***; *** от ***; ***г., с които били декларирани
данък за внасяне в размер на 80,09 лева и за възстановяване 36 256,00 лева.
За данъчните периоди от 01.08.2014 г. до 31.10.2014г. за „Транспорт Груп 3“
ЕООД били подадени СД по ЗДДС с нулеви стойности, след което за
дружеството не били подавани СД по ЗДДС. От посочените СД по ЗДДС, тези
за данъчните периоди м.05.2014 г. и м. 06.2014 г. били изготвени от
упълномощения счетоводител, въз основа на предадени от А. С. първични
счетоводни документи, тъй като в този период дейността на дружеството
осъществявал той.
С договор от *** г. собствеността на дружествения капитал
била прехвърлена на св. Б. В. С. и той бил вписан като управител на
дружеството, а седалището му било преместено в ***. Тъй като свидетелят
бил материално затруднен, той придобил капитала на търговското дружество
срещу заплащане и за придобиването на дружествените дялове на „Транспорт
груп 3“ ЕООД му била заплатена сумата от 100,00 лв.
След извършена ревизия от органите на НАП за периода от
20.08.2013 г. до 22.04.202015 г. било констатирано, че за „Транспорт груп 3“
ЕООД в дневници за покупки и дневници за продажби са вписани протоколи
и фактури които не отговарят на изискванията на ЗДДС.
За данъчен период 05.2014 г. в дневниците за продажби и покупки и
респ. в СД по ЗДДС били включени протоколи за доставки в *** и фактури за
покупки, с издател „Б. Комерс“ ЕООД, които не отговаряли на неотговарящи
на изискванията на ЗДДС и Правилника на неговото прилагане.
В дневниците за покупки и съответната СД по ЗДДС за следващия
данъчен период - м.06.2014 г. били включени фактури за покупки със сочени
издатели „Шел България“ ЕАД, „АЕГ трейд“ ЕООД, „Баумакс България“,
ЕООД „Юбис“ ЕООД и „Ди и Ко“ ЕООД, по които също не било признато
право на данъчен кредит от органите на НАП.
За извършената ревизия бил съставен ревизионен доклад № *** г. и
въз основа на него бил издаден акт № *** г., с който са установени
задължения по ДДС и лихви общо в размер на 88 676,24 лева за внасяне.
Ревизионния акт не бил връчен на данъчно задълженото лице, поради което
връчването се осъществило по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към
досието на съобщение № *** г., с отбелязана дата на поставяне: 08.02.2016 г.
и дата на сваляне: 23.02.2016 г.
Считано от *** г. регистрацията на „Транспорт Груп 3“ ЕООД по
ЗДДС била прекратена по инициатива на орган на НАП при установени
4
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
„Транспорт Груп 3“ ЕООД е било титуляр на банкови сметки в
„Алианц Банк България“ АД и в „СИБАНК“ ЕАД. като св. К. Г. бил
упълномощен от управителя на дружеството да се разпорежда със средствата
по тях.
Установено е, че „Транспорт Груп 3“ ЕООД не е било титуляр на
право на собственост върху регистрирани пътни-превозни средства и върху
недвижими имоти, не е декларирало да наличие на производствена база, наети
или собствени складови помещения, офиси, магазини, фискални устройства и
др. Дружеството е имало за различни периоди от време наети по трудово
правоотношение общо 11 лица, на длъжности управител, оперативен
счетоводител, технически сътрудник; управител транспорт и общ работник
строителство на сгради. Посочените обстоятелства сочат извод за
действително осъществявана от дружеството търговска дейност, макар в
ограничен обем и мащаби спрямо декларираната такава пред органите по
приходите. В качеството му на собственик на капитала на „Транспорт Груп 3“
ЕООД и управител на дружеството, регистрирано по ЗДДС, А. С. е имал
задължението да води прецизно търговските книги, счетоводната
документация и да отразява достоверно извършваните стопански операции
при спазване на Закона за счетоводството, ЗДДС, ЗОДФЛ и подзаконовите
нормативни актове, подробно регламентиращи уредените в тези закони
правни отношения.
Данък върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на
стока или услуга с място на изпълнение на територията на Република
България, извършена от данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС.
Данъчният кредит представлява сума от начислен данък по ЗДДС на
регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема
доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчен
период, която лицето има право да приспадне, освен когато закона предвижда
друго. При извършване на продажба данъчнозадълженото лице дължи
внасяне на ДДС. При извършване на покупки възниква право на ползване на
данъчен кредит. По-голямата данъчна основа на продажбите води до по-
голям размер на дължимия към бюджета ДДС, а по- голямата данъчна основа
на покупките води до по-голям размер на данъчния кредит.
За да възникне право на ползване на данъчен кредит не е достатъчно
документалното отразяване на стопанските операции, включването на
издадените за това данъчните фактури в справките - декларации и отчетните
регистри по ДДС, нито дори плащането на дължимо към доставчика ДДС.
Това право възниква единствено когато може да се докаже реалност на
доставката - действително прехвърляне на собствеността върху стоката или
действителност на извършената услуга.
Тъй като за периода от м.09.2013 г. до м.04.2014 г. включително
дейността на дружеството преимуществено била осъществявана и ръководена
от починалия на *** г. И. М. И., който предавал за осчетоводяване
оформените документи за извършваните стопански операции, управителят А.
5
М. се заел с тези задължения едва от м.05.2014 г.
1. За данъчен период 01.05.2014 до 31.05.2014 година декларираните
фактури в дневника на покупките по ЗДДС на „Транспорт Груп 3“ ЕООД
за получени доставки - стоки, материали и услуги с право на пълен
данъчен кредит са на стойност 51 520,00 лева и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 10 304,00 лв.
На *** дружеството „Транспорт Груп 3“ ЕООД подало пред ТД на
НАП - *** справка - декларация с вх. № *** по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, според
който, за всеки данъчен период, регистрираното лице е длъжно да подаде
справката-декларация в съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчН.
период, за който се отнася. Справката - декларация била придружена от
дневник на покупките и дневник на продажбите за данъчния период, като и
трите документа са подадени по електронен път и са подписани с електронен
подпис от св. К. Г., в качеството му на упълномощен.
В посочената справка-декларация и съпътстващия я дневник за
покупки за този данъчен период са включени 2 броя фактури с издател „Б.
Комерс” ЕООД - фактура с № *** г., с данъчна основа 25 000,00 лв. и
начислено ДДС в размер на 5 000,00 лева, с предмет на сделката „услуга” и
фактура с № *** г., с данъчна основа 26 520,00 лв. и начислено ДДС в размер
на 5 304,00 лева, с предмет на сделката „услуга“.
Към посочения период управител на „Б. Комерс" ЕООД е З. М. - ***
гражданин, а от 25.07.2014 г. - Р. Х.. Разпитан като свидетел последният
излага твърдения, че е вписан фиктивно като управител и никога не се е
занимавал с дейността, осъществявана от дружеството. „Б. Комерц" ЕООД е
регистрирано по реда на ЗДДС, като справките-декларации на същото по реда
на ЗДДС са подавани по електронен път от К. Г. на основание договор за
счетоводно обслужване, сключен между ЕТ „С. С. - Брокас" и управителя на
„Б. Комерц" ЕООД. Фактурите са отразени и в дневниците за продажби,
подадени от „Б. Комерц" ЕООД.
От заключението по изготвената по делото икономическа
експертиза, както и от констатациите в Ревизионния доклад на ТД на НАП -
С. се установява, че на адреса, посочен за кореспонденция, не е открит офис
на това дружество, нито лице, което го управлява и представлява. Въпреки
изпратеното искане за представяне на документи, такива не са били
представени пред данъчните органи в определения срок. Не са представени
доказателства за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост
за осъществяване на реални доставки. При направените в системата на НАП
справки е установено, че през м.05.2014 г. в дружеството е имало назначено
едно лице по трудово правоотношение - Л. Д. Х., която към периода на
провеждане на разследването е починала.
От органите на НАП от „Транспорт Груп 3“ ЕООД са били изискани
всички първични счетоводни документи - фактури за покупки , фактура за
продажби, договори, стокови разписки, касови и банкови документи.
Дружеството е представило документи с вх. № *** г., между които не са били
6
фактурите, посочени по-горе, издадени от „Б. Комерс" ЕООД. От
представената, обаче, оборотна ведомост на дружеството е установено, че
сумите по тези фактури не са платени.
Поради изложените съображения, следва да се направи извод, че не
са налице реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС между двете
търговски дружества и няма основание данъчния кредит по цитираните 2 броя
фактури, издадени от „Б. Комерц" ЕООД и описани в „Дневник за покупките”
за месец май 2014 г., да бъде признат за данъчни цели и да бъде приспадан от
дължимия ДДС по извършени покупки през същия данъчен период.
По изложените съображения, по тези фактури не възниква право на
данъчен кредит и начисления такъв в размер на 10 304,00 лв. не следва да
бъде признат за данъчни цели и да бъде приспадан от дължимия ДДС по
извършени продажби през този данъчен период.
Като е включил в дневника за покупки и в съответната справка
декларация посочените по-горе фактури, като в раздел Б - клетка 41 „ДДС с
право на пълен данъчен кредит” декларирал сума в размер на 10 304,00 лева,
вместо 0,00 лева, А. С. е декларирал в раздел В - клетка 60 „ДДС за
възстановяване” сума в размер на 304,00 лв., вместо 10 304,00 лева ДДС за
внасяне.
След така направените корекции размерът на дължимия данък
добавена стойност за периода 01.05.2014 г.- 31.05.2014 г., деклариран в
справката - декларация следва да е в размер на 10 304,00 лв.
2. За данъчен период 01.06.2014 - 30.06.2014 година декларираните
фактури в дневника на покупки по ЗДДС на „Транспорт груп 3“ ЕООД
за получени стоки, материали и услуги са на обща стойност 48 619,54 лв.
и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 723,91
лв.
На *** дружеството „Транспорт груп 3“ ЕООД подало пред ТД на
НАП- *** справка - декларация с вх.№ *** по чл.125 ал. 3 от ЗДДС.
Справката - декларация била придружена от дневник на покупките и дневник
на продажбите за данъчния период, като и трите документа са подадени по
електронен път и са подписани с електронен подпис от св. К. Г., в качеството
му на упълномощен.
В посочената справка-декларация и съпътстващия я дневник за
покупки за този данъчен период са включени четири фактури със сочен
издател „ШЕЛ България" ЕАД и предмет на сделките „дизелово гориво”, с №
***г., с данъчна основа в размер на 2516,25 лв. и начислен ДДС в размер на
503,25 лв; № *** г., с данъчна основа в размер на 1269,88 лв. и начислен ДДС
в размер на 253,98 лв.; № *** г., с данъчна основа в размер на 4712,97 лв. и
начислен ДДС в размер на 942,59 лв. и № *** г., с данъчна основа в размер на
2991,30 лв. и начислен ДДС в размер на 598,26 лв.
От предоставени от „ШЕЛ България" ЕАД писмени сведения и
заверени копия от издадени фактури, дневник за продажби с включени
фактури за инкриминирания данъчен период е установено, че „Транспорт
7
Груп 3“ ЕООД не е клиент на дружеството и не е било доставчик нито на
стоки, нито на услуги за същото, не е издавало посочените фактури на
„Транспорт Груп 3" ЕООД и същите не са включени в неговите справки-
декларации за периода и съответно в дневника му за продажби. Фактури със
същите или подобни номера са били издадени, но за други получатели и
различни дати и суми. По издадени от „ШЕЛ България" ЕАД фактури с №
*** г. и с № *** г. получател на доставките е „Изгрев - 92 - Р. П.“ ЕТ, по
фактури с № *** г. и № *** получател е „Т. Транс“ ЕООД, а получатели по
фактури с № *** г. и с № *** г. са съответно Посолство на *** и „АТБ-1“ АД.
Поради изложените съображения следва да се направи извод, че не
са налице реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС между двете
търговски дружества и няма основание данъчния кредит по посочените
четири фактури със сочен издател „ШЕЛ България" ЕАД и описани в
„Дневник за покупките” за месец юни 2014 г. да бъде признат за данъчни
цели и да бъде приспадан от дължимия ДДС по извършени продажби през
същия данъчен период.
Поради обстоятелството, че инкриминираните фактури не отразяват
реално извършени сделки между двете дружества, те се явяват документи с
невярно съдържание.
В същата справка - декларация и дневник за покупки е включена и
една фактура със сочен издател „АЕЕ Трейд“ ЕООД - фактура № *** с
предмет на сделката услуга, с данъчна основа 30 100,00 лв. и начислено ДДС
в размер на 6 020,00 лева.
През посочения период собственик и управител на „АЕГ Трейд“
ЕООД е бил Г. Г. К.. Разпитан като свидетел, същият заявява, че дружеството
не е сключвало сделки с „Транспорт Груп 3" ЕООД и няма издадени
документи, по които страна да е това дружество. Сред предоставени от НАП
и приложените по делото копия от СД по ЗДДС и дневници за покупки и
продажби на „АЕГ Трейд“ ЕООД за съответния данъчен период липсва
отразена фактура с № *** г. От предоставено от извлечение от „ПроКредит
Банк България“ ЕАД за движение и наличности по сметка с титуляр „АЕГ
Трейд“ ЕООД е установено, че за периода от 01.06.2014 г. до 31.08.2014г.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че описаната по- горе
фактура не отразява реално извършена сделка между двете дружества и се
явява документ с невярно съдържание. По тази фактура няма основание
данъчния кредит да бъде признат за данъчни цели и да бъде приспадан от
дължимия ДДС по извършени продажби през съответния данъчен период.
В справката - декларация и дневник за покупки за същия данъчен
период е включена данъчна фактура № *** г. за покупка на материали, с
данъчна основа в размер на 680,70 лв. и начислен ДДС в размер на 136,14 лв.,
със сочен издател „Баумакс България“ ЕООД.
От показанията на свидетеля З. З. - управител на дружеството и
писмена справка от „Баумакс България“ ЕООД е установено, че това
дружество не е имало търговски взаимоотношения с „Транспорт Груп 3"
ЕООД и фактурата включена в дневника им за покупки не е издадена от
8
сочения издател
По посочените съображения „Транспорт Груп 3" ЕООД
неправомерно е приспаднало неследващ се данъчен кредит по тази фактура,
включена в дневника му за покупки, която не отразява реално сключена и
изпълнена сделка и явяваща се документ с невярно съдържание.
В СД по ЗДДС и дневника за покупки за данъчния период м.06.2014
г. на „Транспорт Груп 3" ЕООД била включена също данъчна фактура с №
********** г. със сочен издател „ЮБИС“ ЕООД за покупка на материали, с
данъчна основа в размер на 2 988,44 лв. и начислен ДДС в размер на 597,69
лв.
От показанията на управителя „ЮБИС“ ЕООД - св. Ю. С. е
установено, че дружеството не е имало търговски взаимоотношения с
„Транспорт Груп 3" ЕООД. Фактурата, включена в дневника за покупки на
„Транспорт Груп 3" ЕООД не е включена в дневника за продажби на „ЮБИС“
ЕООД и дружеството не е продавало стоки на Транспорт Груп 3" ЕООД.
„ЮБИС“ ЕООД е включило в дневника си за продажби данъчна фактура със
същия номер, но от друга дата и с получател „Р. М“ ЕООД.
По изложените съображения следва да се направи извод, че
включената в дневника за покупки на „Транспорт Груп 3" ЕООД фактура с
доставчик „ЮБИС“ ЕООД е с невярно съдържание, тъй като не обективирана
реална търговска сделка и няма основание данъчния кредит да бъде признат
за данъчни цели и да бъде приспадан от дължимия ДДС по извършени
продажби през същия данъчен период.
В справка-декларация и съпътстващия я дневник за покупки за този
данъчен период е включена и фактура със сочен издател „ДИ и КО“ ООД, с
№ *** г. с предмет на сделката покупка на материали, данъчна основа в
размер на 3 360,00 лв. и начислен ДДС в размер на 672,00 лв.
От показанията на управителя на „ДИ и КО“ ЕООД - св. Ц. С. и
приложено копие от фактура и дневник за продажби е установено, че това
дружество не е имало търговски взаимоотношения с „Транспорт Груп 3"
ЕООД, фактурата включена в дневника за покупки на „Транспорт Груп 3"
ЕООД не е включена в дневника за продажби на „ДИ и КО“ ЕООД и
дружеството не е продавало стоки на Транспорт Груп 3" ЕООД. Дружеството
е издало и включило в дневника си за продажби данъчна фактура със същия
номер, но от друга дата и с получател „Б. транспорт 2004“ ЕООД.
Поради изложените съображения следва да се направи извод, че не
са налице реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС между двете
търговски дружества и няма основание данъчния кредит по посочената
фактура, със сочен издател „ДИ и КО“ ЕООД и описани в „Дневник за
покупките” за месец юни 2014 г. да бъде признат за данъчни цели и да бъде
приспадан от дължимия ДДС по извършени продажби през същия данъчен
период.
Поради обстоятелството, че инкриминираната фактура не отразява
реално извършена сделка между двете дружества, тя се явява документ с
невярно съдържание.
9
Като е включил в дневника за покупки и в съответната справка
декларация посочените по-горе фактури със сочен издател „ШЕЛ България"
ЕАД, „АЕГ Трейд“ ЕООД, „Баумакс България“ ЕООД, „ЮБИС“ ЕООД и „ДИ
и КО“ ЕООД, като в раздел Б - клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен
кредит” декларирал сума в размер на 9 723,54 лева, вместо 0,00 лева, А. С.
декларирал в раздел В - клетка 50 „ДДС за внасяне” сума в размер на 80,09
лв., вместо 9 804,00 лева.
След така направените корекции, размерът на дължимия данък
добавена стойност за периода 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г., деклариран в
справката - декларация следва да е в размер на 9 804,00 лв.
Така приетата фактическа обстановка на основание чл.373, ал.3, вр.
чл.372, ал.4 НПК се установява от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на всички разпитани в досъдебната фаза свидетели, от събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.283 НПК, както и от заключенията на съдебно-почерковата и от
съдебно-счетоводната експертизи.
Всички събрани доказателства са еднопосочни, ясни и
непротиворечиви по отношение механизма на деянието, неговия автор и
формата на вината. Поради това не се налага детайлен разбор на
доказателствения материал.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7,
вр. чл.26 ал.1 от НК .
Извършеното от А. М. е се квалифицира във вр. с чл.26 ал.1 от НК,
защото деянията, който са включени в единното престъпление по чл.255 от
НК, осъществяват един и същи престъпен състав -потвърди неистина,
приспадне неследващ се данъчен кредит и състави документ с невярно
съдържание. Тези деяния са извършени за непродължителен период от време,
които е от 16.06.2014 г до ***, извършени в една и съща обстановка, докато
А. М. С. е бил представляващ и управляващ „ Транспорт Груп 3“ ЕООД и
всяко следващо е продължение на предходното.
Разпоредбата на чл.255 от НК обявява за престъпление избягването
на установяване и наплащането на дължими данъчни задължения в големи
размери. Понятието „Данъчни задължения” включва дължимите данъци от
доходи, от продажба на потребителски стоки и услуги от местно
производство и от внос, както и държавни вземания, като такси, акцизи, мита
и др., които са станали изискуеми. Същите следва да бъдат в „големи
размери” или „особено големи размери”. Критерият за „Данъци в големи
размери” и „Данъци в особено големи размери” е регламентиран в чл. 93, т.
14 от НК и това са тези, които надхвърлят 3 000,00 лв., респективно 12 000,00
лв. Установяването на данъчни задължения се извършва по различни начини,
но най-често с данъчни декларации, подавани от данъчно-задължените
10
субекти, както и от актове на данъчната администрация, след извършени
данъчни ревизии.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия.
От субективна страна подсъдимия е действал при пряк умисъл, като
форма на вината- съзнавал е общественоопасния характер на деянието- това,
че е следвало да подава СД с вярно съдържание и с отразени действително
осъществени сделки, предвиждал е общественоопасните последици от
деянието- неправомерно облагодетелствуване за сметка на държавата, чрез
изкуствено завишено право на данъчен кредит и е искал настъпването на
точно на тези последици.
Причина за извършване на деянията е ниското правно съзнание и
стремеж към неправомерно облагодетелствуване.
При индивидуализацията на наказанието съдът възприе като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, възрастта
на подсъдимия, това че на практика началото на престъпната дейност е било
поставено от друго лице, броя на деянията включени в продължаваното
престъпление и искреното критично отношение към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. При всичко това съдът
намери, че е налице хипотезата на чл.55 НК- налице са многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най- лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко спрямо личността на дееца.
При това съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за
срок от две години отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК.
На основание чл.55, ал.3 НК не налага по- лекото предвидено в
закона наказание, а именно конфискация.
Като прие, че подсъдимия е неосъждан и за поправянето му не е
наложително същия да изтърпи ефективно определеното наказание на
основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяване на така определеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на ВСС по сметка на Окръжна прокуратура- Перник, сумата 2478,40
лв., разноски в досъдебното производството.
В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни