М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 260005 от 13.10.2020 година
по НОХД № 227/2020 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 37/2014 година
по описа на ГПУ – Ново село, преписка с вх.№ 2094/2014 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Цветослав Лазаров - Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига
обвинение на Г.Т.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***,
с основно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това че 27.08.2014
година на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково, излязъл през границата
на страната от Република България в Република Гърция, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия Г.Т.Г., тъй
като
1./ отсъствието
на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба
на НК;
3./ подсъдимият не е намерен на посочените
от него адреси на
ДП, а именно: село Устрем, ул.„Хан Крум” № 5, област Хасково и град София, кв.„Х.
***;
4./ променил
е посочения от
него на ДП адрес за призоваване, а именно: град София, кв.„Х. ***, без да уведоми съответния орган и
5./ местоживеенето му
в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
В съдебното заседание,
проведено на 13.10.2020 година, участващият
по делото Прокурор Цветослав Лазаров поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните
– обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето
на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК
наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК и без приложение
на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от
свобода”, което да бъде в размер на 6 месеца при първоначален „общ” режим и
наказание „Глоба” в средния, предвиден в НК размер, а
именно 200 лв. Предлага вещественото доказателство да остане приложено
по делото.
Служебният
защитник на подсъдимия Г.Т.Г., в хода
на съдебните прения, пледира за оправдаване на подзащитния му, тъй като
обвинението не било доказано; на следващо място, в случай, че не се възприема
тази теза, Съдът да приеме, че деянието е малозначително,
тъй като общественоопасните последици били незначителни и на последно място, в
случай че не се възприемат посочените две хипотези, Съдът да наложи на
подзащитния му наказание „Пробация” при приложението на чл. 55 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност,
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и
писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги
със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 106 от 22.05.2020 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд - Тополовград,
подсъдимият е осъждан многократно за различни
престъпления, включително му е налагано наказание „Лишаване от свобода”, което
е търпял ефективно.
Видно от приложената в кориците на
ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият
няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Видно от приложената в кориците
на ДП Характеристична справка, изготвена от служител
на РУ – Тополовград, става ясно, че подсъдимият Г. има криминалистически
и съдебни регистрации (в този смисъл е и Справката за регистрация
в Централния полицейски регистър), не поддържа връзки с други лица и има избухлив характер.
Подсъдимият Г.Т.Г. от
дълги години пребивава и работи в чужбина. В Република Гърция му е наложена
забрана за влизане в страната заради извършени нарушения на гръцкото
законодателство. През месец юли 2014 година Г. се прибира от Гърция в България,
защото майка му е болна. При престоя си в България отсяда в къщата на брат си –
свидетеля М.Т.Г. ***. Майката на подсъдимия Г. починала и той заминава за
кратко за село Браница, община Харманли, област Хасково, при роднини –
свидетелите А.А.К. и М.Т.К.. На 26.08.2014 година отново се връща в село Устрем
при брат си, придружаван от свидетеля А.К., който му е братовчед.
Вечерта на 26.08.2014
година около 20.00 часа, подсъдимият Г. заедно с брат си - свидетеля М.Т.Г. и
братовчед си - свидетеля А.А.К., сядат да вечерят в двора на дома на свидетеля М.Г..
Подсъдимият споделя на брат си, че на следващия ден двамата с братовчед им - А.К.,
с автобус ще пътуват за Гърция. Подсъдимият Г. започва да обяснява на свидетеля
К., колко много си приличат с брат си и иска Личната карта на брат си за да
покаже, че и на снимките си приличат. Свидетелят М.Г. влиза вътре в дома си и
взема Личната си карта, която се намира в неговата стая, в черна чанта. Подсъдимият
показва на свидетеля К. само Личната карта на брат си, след което му я връща
обратно. Свидетелят М.Г. я прибира обратно в чантичката си. Докато седят пред
дома на свидетеля Милчо Г., подсъдимият влиза няколко пъти сам вътре в къщата.
При едно от влизанията си взема Личната карта на брат си – свидетеля М.Г..
На следващия ден - 27.08.2014
година, сутринта свидетелят М.Г. отива на работа, като не разбира, че брат му –
подсъдимият Г. е взел Личната му карта с
№ *********, издадена на 25.06.2014 година от МВР - Хасково.
Около 08.30 часа на
същия ден, подсъдимият Г. и свидетелят К. отиват при свидетеля М.Г. за да се
сбогуват и в 09.15 часа с автобус отпътуват за град Свиленград, област Хасково,
от където с микробус на фирма „Арда тур” марка „Фолксваген” с държавен регистрационен
№ Х 72 61 ВТ, отпътуват за Република
Гърция.
Около 11.15 часа се явяват
на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково, за излизане от страната. При
извършване на паспортната проверка подсъдимият предоставя на дежурния
полицейски служител от ГПУ - Ново село – свидетеля Х.С.Г., Личната карта на
брат си М.Г.. Свидетелят Г. не забелязва, че подсъдимият Г. му предоставя за
проверка документ за самоличност на друго лице и е пропуснат да премине. В
Системата на МВР АИС „Граничен контрол” на излизане през ГКПП „Капитан Петко войвода”
на 27.08.2014 година в 11.15 часа са регистрирани данните от предоставената от подсъдимия
Лична карта с № ********* на името на М.Г.. Малко след като преминават
паспортна проверка на гръцкия ГКПП свидетелят К. вижда, че подсъдимият държи Личната
карта на брат си. Подсъдимият Г. му обяснява, че я е взел предната вечер,
защото нямало да бъде пропуснат с неговите документи да премине контролно
пропускателния режим и да влезе в Република Гърция заради наложената му
забрана.
Междувременно свидетелят
М.Г. прибирайки се в дома си установява, че Личната му карта я няма. Усъмнява
се в брат си, поради което му звъни и при проведения телефонен разговор го
попита дали му е взел Личната карта. Подсъдимият Г. отрича и затваря телефона,
като в последствие го изключва.
Вечерта на 27.08.2014 година
със свидетеля М.Г. се свързва по телефона леля му – свидетеля М.Т.К., от която
разбира, че наистина брат ми – подсъдимият Г. е взел Личната му карта и щели да
му изпратят пари да си извади нова.
На 28.08.2014 година свидетелят
М.Г. *** за да подаде Заявление за нова Лична карта, като попълва и Декларация,
в която сочи, че Личната му карта е взета от брат му – Г.Г..
Разпитан в хода на ДП подсъдимият дава кратки обяснения като сочи, че е откраднал
Личната
карта на брат си, но не я бил използвал при извършване на документната проверка
на ГКПП „Капитан Петко войвода”, а бил я използвал само при преминаване на гръцкия
ГКПП „Ормени”. Не се признава за
виновен.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, включително по делегация, оглед на веществено доказателство, разпити на подсъдимия, изискани са и са приложени
множество писмени документи и т.н.
Изведената въз основа на
събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за
което се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред -
чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки; Декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи; Акт за установяване на административно нарушение;
Справки за пътуване на лица – български граждани; Справки
за лица – български граждани; Справка за
регистрация в Централния полицейски регистър;
Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Лични карти; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справка
за съдимост, ведно с Бюлетини и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а
именно: Х.С.Г., Г.П.С., М.Т.Г., А.А.К., М.Т.К., Т.Л.Л. и Д.И.П..
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като са относими към предмета на делото
и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и
от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед
начина на формирането им. Предвид изложеното
Съдът оцени показанията на всички свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната
фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното
деяние, както и неговото авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Справка за съдимост, Докладни записки, Протокол за оглед на
веществено доказателство, Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, Справки за пътуване на лица – български граждани,
както и от събраните в съдебната фаза на процеса доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на събраните
по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ с
писмените доказателствени средства, се
установяват времето - календарната дата и мястото на нелегалното преминаване на
държавната граница, както и изпълнителният механизъм на конкретното
престъпление, включително настъпването
на престъпния резултат.
Така посочените свидетелски показания в лицето на Х.Г., Г.С., М.Г., А.К., М.К., Т.Л. и Д.П., Съдът кредитира
изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие
в различни негови части и по отношение
на различни негови детайли. В този смисъл показанията
им са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани при съотнасяне с писмените доказателства, се налага извод същите
да са систематизирани,
логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите
за които свидетелства, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката
им или съмнение
в безпристрастността им. Разпитаните свидетеле са трети лица, незаинтересовани от изхода
на делото. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво
звучащи техните показания и ги възприема
за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради
това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното следствие
по реда на
чл. 284 от НПК.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. А онези от тях, представляващи официални документи и/или
доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени
действия – оглед и разпити по делегация, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени
относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се
наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
Обясненията на обвиняемия, в
частта, че не е използвал Личната карта на брат си при паспортната проверка на ГКПП
„Капитан Петко войвода”, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, не се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като не кореспондират и не се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства - кредитирани.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Г.Т.Г.
е осъществил състава на
престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК.
Съвкупната преценка
на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Г.Т.Г. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на 27.08.2014 година на ГКПП „Капитан
Петко войвода”,
е излязъл през границата на страната от Република България в Република Гърция,
без разрешение на надлежните органи на властта. Времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
кредитираните показания на свидетелите и от писмените доказателства.
От
обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена опасност се
свързва с това, че нарушава отношения, свързани с дейността на държавни органи.
С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се нарушава установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница, осъществено във
формата на първата хипотеза: „преминаване през границата на страната, без
разрешение на надлежните органи на властта”. Същото извършено от страна на
подсъдимия, обхваща действията му по физическо пресичане – преминаване през
държавната граница на Република България и излизане от територията на страната,
в района на регламентирано за преминаването й място – функциониращ ГКПП без
разрешение на надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са
доказателствата по делото – писмените и показанията на разпитаните свидетели,
кредитирани от Съда.
Деянието,
квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК е довършено, с оглед
доказаното място на престъплението – ГКПП и дестинацията - на излизане от
страна. От тук и настъпилият престъпен резултат – преминаването през държавната
граница на Република България.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл. Тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в
съзнанието си е имал формирана представа, че преминава държавната граница на Република
България и излиза от страната, имал е представата и за действащия пропускателен
режим. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че преминаването си
осъществява не по установения ред, следователно и противозаконно, като от
волева страна пряко е целял и искал
това, за реализиране крайната си цел, като е ползвал Лична карта, която не е негова, а е на свидетеля М.Г., която е взел
от последния именно с цел да
я използва при преминаване на българо-гръцката граница, за да
заблуди граничните власти и така да
премине контролно пропускателния режим, заради наложената му забрана да
влиза в Република Гърция. Прекият умисъл е обективиран в конкретните действията на подсъдимия по
преодоляване на действащия граничен режим. Допълнително съображение за
наличието на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явяват и
наличието на мотив за осъществяване на деянието, предопределил и целта му –
нелегално да влезе на територията на Република Гърция. Поради това, Съдът прие,
че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият Г.Т.Г. е роден на
*** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град София,
кв.„Х. ***. С основно образование е. Не е женен, има две
навършили пълнолетие деца. Осъждан е многократно - предимно за престъпления против
собствеността.
При определяне вида и размера на
наказанията, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната
ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление
в
специалния текст на чл. 279, ал. 1 от се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната
на наказанието „Лишаване от свобода” с друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия,
Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства тежкото му финансово състояние и
социално положение - същият е безработен и не притежава движимо и
недвижимо имущество; а като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото му съдебно минало, фактът,
че наложените и изтърпени наказания не са постигнали своя
поправителен и превъзпитателен ефект спрямо Г. да спазва законите и добрите нрави и да не върши
престъпления, лошите му
характеристични данни, грубото незачитане на
законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната граница и
липсата на морално-волеви задръжки. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия, доколкото възрастта от 41
години към датата на деянието предполага
житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно
млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на дееца е завишена
предвид изложеното по–горе, както и обществената опасност на деянието, която също
е завишена предвид наличието на подобни нарушения на държавната граница на
Република България. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност
на деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към
подобни престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира
Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на
пограничния район към подобни деяния.
При индивидуализацията на наказанията следва да се отчете
продължителността на наказателното производство, т.е. с времевата отдалеченост
на деянието спрямо момента на постановяване на настоящата Присъда. Към
настоящия момент са изминали повече от 6 години от датата на престъплението.
Срокът на наказателното преследване надхвърля разумните рамки. Последицата от
тази отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква
никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и
личната, и особено - генералната превенция. Настоящият състав намира, че прекомерната продължителност на
производството, което не се характеризира с особена фактическа и правна
сложност, води до извода за нарушение на разумния срок съобразно изискванията
на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Същевременно в конкретния случай това обстоятелство не може да се
определи като изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, доколкото не обосновава извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В практиката на ЕСПЧ се приема, че
при забавено правосъдие съдилищата трябва да компенсират подсъдимия по изричен
и измерим начин.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва
да се проведе
в хипотезата на чл. 54 от НК, като
се прие че
е налице превес на отегчаващите обстоятелства и при завишена обществена опасност на дееца и на деянието като се съобрази с продължителния срок на наказателното
производство. Смекчаващите
обстоятелства, в случая не са
нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване
на наказателната репресия при условията
на чл. 55 от НК. Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението и при приложението
на чл. 54 от НК му наложи справедливи наказания, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца – размер малко над минималния,
предвиден в Общата част на НК и наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Наложеното наказание
„Лишаване от свобода” следва да се изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния
случай и тъй като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанията си ефективно. В тази връзка следва
да се вземат предвид и данните за личността на подсъдимия – лоши характеристични данни, осъждан е многократно, изтърпявал
е ефективно наказания
„Лишаване от свобода” и има изградена
антисоциална нагласа за противоправно поведение.
Наказанието „Лишаване от
свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като в
случая не се касае за наказание „Доживотен затвор” и за наказание „Доживотен
затвор без замяна”, не е наложено наказание „Лишаване от свобода” за повече от
5 години, изтекли са повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание „Лишаване от свобода”, което не е било отложено на основание чл. 66
от НК и деянието не е извършено в изпитателния срок на условно осъждане. Към
момента на постановяване на настоящия Съдебен акт са изтекли повече от 5 години
от изтърпяване на общото наказание, определено по НОХД № 9/2009 година и по
НОХД № 211/2010 година, двете на Районен съд – Тополовград, изтърпяно на 20.07.2011
година.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е в средния, посочен в чл. 279, ал.
1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент –
датата на последното съдебно заседание пред първата инстанция няма
доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст,
в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият
лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание
„Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите страни от ЕС,
има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в
областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че започва активния зимен
сезон и селскостопанската година е в разгара си), както и в много други
области. Възможност за ненагане на посоченото
наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер,
наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и при неприлагането на института на условното
осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни
и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще
въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в
бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на
подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Що се отнася до наведените
доводи от страна на процесуалния представтел на
подсъдимия за наличие на маловажен случай за процесното
деяние, Съдът намира, че не са налице предпоставките за това. Законодателят в
чл. 9, ал. 1 от НК е дал легално определение на „престъпление”, а в ал. 2 на
същата норма е посочил и обстоятелствата, които изключват неговата обществена
опасност. Наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното
деяние. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай” е
необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото,
отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Т.е. преценката за това дали едно деяние е малозначително
следва да е комплексна – Съдът следва да вземе предвид всички фактически данни
по делото, отнасящи се до мястото, времето и начина на извършването му,
вредните последици и не на последно място, данните за личността на дееца и
мотивите за извършване на деянието. А според цитираната вече норма
на чл. 9, ал. 2 от НК,
не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност,
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За деянието по чл. 279, ал. 1 от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената
опасност е явно незначителна, тъй като регулира
обществени отношения, свързани с дейността на държавни органи, както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение. На следващо място начинът
на извършване на престъпното деяние (чрез използване на чужд документ за
самоличност) и мястото (на ГКПП „Капитан Петко войвода”), на неговото
осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на
деянието, но и на дееца, следователно извършеното престъпление не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид. В подкрепа на този извод е и факта, че подсъдимият има множество предходни осъждания, който
факт съчетан с естановената по делото предварителната подготовка и
организираност при осъществяване на процесното
престъпление, дават основание на Съда за този извод.
Относно
вещественото доказателство:
СД дискът, съдържащ записи от СЯН на
ГКПП „Капитан Петко войвода” следва да остане приложен по делото.
Относно разноските:
По делото не се
констатираха такива да са сторени.
Мотивиран от
изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)