29.10.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на първи октомври
две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№522 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от М.Г.Д.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-655/25.05.2021г.
за спиране от движение на ППС за срок до отстраняване на неизправността.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Заповедта била съставена след като на 25.05.2021г. жалбоподателят
управлявал собствения си автомобил БМВ и бил спрян за проверка. Съставен бил и
АУАН за това, че МПС било неизправни, изменени или снети шумозаглушителни
уредби. Това означавало, че бил управлявал МПС, което било технически
неизправно. Не ставало ясно как контролният орган установил това, както и в коя
точно хипотеза попадала неизправността – неизправна, изменена или снета
шумозаглушителна уредба. В конкретния случай не било използвано каквото и да е
техническо средство и констатацията била резултата единствено от субективната
преценка на актосъставителя и издалия заповедта. За собственото на
жалбоподателя МПС, което било изправно според извършения годишен технически
преглед, било издадено и съответно удостоверение. Иска се оспорената заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответната страна – Мл.автоконтрольор в
сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково, взема становище по оспорването в
придружаващото административната преписка писмо. Счита, че жалбата не следва да
бъде уважена и не следва да бъдат вземани предвид обстоятелствата, изложени в
жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.2021г. срещу жалбоподателя Д. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение Серия Д, №886306, за това, че
на посочената дата, около 22,55 часа, в ***, до бензиностанция Еко, в посока гр.Димитровград,
управлява собствения си лек автомобил БМВ 330, рег.№***, като МПС е с
неизправни, изменени или със снети шумозаглушителни уредби. Посочено, че с това
деяние М.Д. е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен на посоченото
като нарушител лице, както и същият го е подписал без възражения, както и
положил подпис за това, че е получил препис от акта.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-655
от 25.05.2021г., В.Ж.Д. - Младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Хасково, упълномощен със Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директор на
ОД МВР Хасково, е наложил на М.Г.Д. принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б.Е от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС до отстраняване
на неизправността. Отнето е СР на МПС №*********, което е отразено в заповедта,
както и е посочено, че същата е постановена при съставен АУАН, за това, че
жалбоподателят на
25.05.2021г., около 22,55 часа, в ***, до бензиностанция Еко, в посока
гр.Димитровград, е управлявал МПС л.а. БМВ 330, рег.№***, като МПС е със снети
шумозаглушителни уредби, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Относно
установеното като нарушение е съставена и Докладна записка от 26.05.2021г. от
служители, спрял автомобила за проверка. Изрично се сочи, че при периодичния
обход около 22,45ч. по бул.Р. установили, че процесния автомобил при ускорение
издавал силен звук като поради неизправност или премахнати шумозаглушителни
уредби и по спрели. По колата били забелязани, че са правени промени и
доработки – променено задно гърне с права тръба, по-голям челен интеркулер и
задни спортни сликове.
Заповедта е
връчена на адресата срещу подпис на 25.05.2021г., видно от приложената
разписка.
Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач на името
на М.Г.Д. са отбелязани посочените в оспорената заповед АУАН сер.Д,
№886306/25.05.2021г., както и че заповедта е издадена въз основа на посочения
акт.
По делото жалбоподателят е представил като
доказателство Удостоверение за техническа изправност, Протокол №22907142, за
извършен на 20.07.2020г. технически преглед на л.а. БМВ 330 ЦД, рег.№***. В с.з. е представено и
Удостоверение за техническа изправност, Протокол №25780194, за извършен на
19.06.2021г. технически преглед на същия автомобил.
Съгласно Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на
Директор на ОД МВР Хасково оправомощени да издават заповед за ПАМ по чл.171,
т.2 от ЗДвП са длъжностни лица, между които по т.9 – държавните служители от
сектор ПП при ОД МВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С оглед пълното изясняване на делото от фактическа
страна е назначена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че е извършил оглед на автомобила на жалбоподателя и не е установил
извършените промени по МПС, които били описани в Докладна записка от
26.05.2021г. При изслушване на вещото
лице в с.з. се разяснява предназначението на шумозаглушителя, както и че в
случая този шумозаглушител е поставен чрез заваряване. Изрично се сочи, че не
може да бъде установено при огледа кога е поставен шумозаглушителят, като в
действителност установяване можело да стане само в специализирана лаборатория
чрез специални изследвания, за да се установи кога е станало заваряването.
Подробно се изяснява, че ако шумозаглушителят е бил неизправен, то това можело
до означава, че имало изгниване на облицовката, а ако са правени промени по
вътрешните за него серпентини и те са били премахнати, то тогава можело да се
счита, че има изменение по шумозаглушителя. В случая при изложеното в
докладната записка се е имало предвид, че задното гърне е било свалено чрез
механично срязване и на негово място била заварена тръба. Това не било задно
гърне, шумозаглушител и така е нямало друго гърне, а само тръба. Изяснява се и
какво представляват челен интеркулер и спортни сликове, като интеркулера бил в
предната част на автомобила, в отсека на двигателя, а сликовете били по
отношение на гумите, т.е. такива, които нямали грайфер и обикновено служели за
по-голямо сцепление при спортни автомобили. При огледа обаче гумите не били
такива, както и при запалване на двигателя нямало различни и необичайни шумове.
Ако е имало проблеми с шумозаглушителната уредба, то автомобилът не би следвало
да мине технически преглед.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан
св.М. Д. С., който дава показания, че същата вечер бил с жалбоподателя в
колата. Полицаите ги спрели и установили, че кората вдига много шум, но не
използвали уред и не погледнали колата отдолу, а само гледали в багажника. Не
си спомня дали проверили нещо друго, но не измервали шума, нито имало как да
проверят колата отдолу. Не бил съставен акт на мястото, където били спрени, а в
РП Хасково, като и там не били гледали колата отдолу. Извиканите служители от КАТ
само влезли и не погледнали колата отдолу.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Хасково,
като това не е спорен момент по делото.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в
достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ
законосъобразност. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.Е
от ЗДвП
на водач, който управлява моторно превозно със снети шумозаглушители - до
отстраняване на неизправността. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на
собственика, който факт отново е безспорен между страните, а и се доказва от
вписването относно собствеността в представените удостоверения за техническа
изправност, както и не се спори, че именно собственикът е водач. Спорният
момент по делото, въведен от жалбоподателя, е касаещ наличието на неизправност
при процесното управлявано МПС, както и от какъв вид е неизправността, ако
същата е налична. В случая
съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща
преценка налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически
факти, изложени в мотивите, както и доколко тези факти от
действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна
норма. Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на
основание на чл.171, т.2, б.Е от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка временно спиране
от движение на пътно превозно средство на собственик, когато моторното превозно
средство е със снети шумозаглушители - до отстраняване на неизправността. За
прилагането на ПАМ на посоченото основание следва да бъде установено, че ППС е със снети
шумозаглушители. В хода
на процеса вещото лице изясни, че снемането на шумозаглушителя може да бъде
чрез разрязване и със заваряване на място на шумозаглушителя на тръба, която
няма характеристиките на шумозаглушител /задно гърне/. При безспорното, че
липсата на шумозаглушител е техническа неизправност на автомобила, а също и
като се има предвид представените удостоверения за техническа изправност на
същия автомобил, то съдът прави извод, че към датата на издаване на двете
удостоверения – 20.07.2020г. и 19.06.2021г. автомобилът е бил изправен, т.е.
към този определени дати не имало неизправност, изразяваща се в снет
шумозаглушител. Но при така събраните доказателства по делото остава недоказано
от жалбоподателя основното негово възражение – към 25.05.2021г. да е бил в
изправност и да е бил наличен шумозаглушител. Именно в тази посока е и
становището на вещото лице, че няма как да бъде установено кога е станало
евентуално срязване и впоследствие заваряване на шумозаглушител.
Доказателствата по делото, включително докладната записка от 26.05.2021г.,
която не беше оспорена от жалбоподателя, установяват няколко промени в
автомобила към датата на нарушението 25.05.2021г. – освен „променено задно
гърне с права тръба“, което може да бъде определено именно като снет
шумозаглушител, то и голям челен интеркулер и спортни задни сликове, а
предназначението на всички тях е изменение на конструкцията и характеристиката
на автомобила в такъв със спортен вид. Всички тези промени биха могли да бъдат
извършени след датата на първото удостоверение за техническа изправност, както
и да бъде възстановен първоначалният вид и конструкция на процесния автомобил
към датата на второто удостоверение, т.е. двете удостоверения не опровергават
извода за наличие на снет шумозаглушител към 25.05.2021г. Този извод не може да
бъде разколебан и от свидетелските показания, ангажирани по делото. Освен че
свидетелят сочи, че проверяващите погледнали само в багажника, но не и отдолу
автомобила, то същият изрично сочи и че ако били погледнали, то той не си
спомнял. При липсата на категорични свидетелски показания за това, че не била
извършена проверка на автомобила, но при безспорно изложеното от същия
свидетел, че били спрени за проверка, защото „полицайте установиха, че колата
вдигала много шум“, а и като се има предвид, че АУАН и оспорената заповед не
били съставени на мястото, където била проверката, а в РП Хасково, съдът не
кредитира показанията на св.Стоев в частта на липсата на проверка относно снет
шумозаглушител. Последното е описано в неоспорената докладна записка подробно,
както и са посочени други изменения по автомобила, което сочи на обстоен оглед
на автомобила, извършен от проверящите. Ирелевантно за настоящото производство
е установяването с измервателни уреди на силата на звука, доколкото законът
изисква единствено установяване на снет шумозаглушител. Така съдът намира за
доказано, че процесното ППС, собствено на жалбоподателя, към момента на
извършената проверка е било със снети шумозаглушители, като обстоятелството, че
нарушението е отстранено в последващ момент има отношение само към срока на
действие на наложената мярка. Към 25.05.2021г. е било налице основание за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.Е от ЗДвП, поради което и няма допуснато
нарушение при прилагане на материалния закон.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти, като е приложил по делото и справка за водача. Към
административната преписка са приложени доказателства – докладната записка,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта.
Относно целта на приложения закон следва да се има
предвид, че с чл.171, т.2, б.Е от ЗДвП е създадена правна гаранция за техническата
изправност на участващите в движението ППС, а това е така, тъй като
общественият интерес налага не само формално да бъде наложено наказание –
спиране от движение на на ППС, създаващо значително неудобство на жителите на
населените места, през които преминава с мощен шум, но и то да бъде ефективно
изпълнено, което от своя страна гарантира и целите на ЗДвП.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на М.Г.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1970з-655/25.05.2021г. за спиране от движение на ППС за срок до отстраняване
на неизправността.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: