Р Е Ш Е Н И Е
№81
гр. Велико Търново, 23.6.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 056/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Същото е образувано по
касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ Областен отдел Велико Търново против Решение №578/13.12.2019г. постановено по НАХД 1978/2019г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е изменено Наказателно
постановление –НП № 6486/17.10.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна
инфраструктура София с което на И.П.И. *** за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено на
основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо - касационно основание
по чл. 348,ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1 т.3 от НПК. Не излага конкретни оплаквания за това, а
само мотиви за законосъобразност на НП, което е сторил и самия РС. Не се
излагат доводи, защо намаленото наказание от 1500 лева на 1000 лева не отговаря
на целите на чл.12 от ЗАНН и е в нарушение на чл.27 от с.з.
С оглед на така изложеното намира, че процесното решение е
порочно и като такова следва да бъде отменено като се постанови друго, с което
се потвърди първоначално определеното наказание.
В съдебно заседание
се представляваот К. с правоспособност, от която е постъпило и писмено
становище.
Ответник касационна жалба- И.П.И. не заема становище по
спора, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като е изменил издаденото НП в частта относно наложеното наказание съдът е постановил правилен акт, който предлага да бъде оставен в сила. В случая съдът е обсъдил наличието на смегчаващи , отегчаващи обстоятелства и е определил справедливо наказание, съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Считам, че макар и да не са изложени конкретни мотиви в тази насока, съдът е съобразил и доходите на професията „Шофьор“ , които са общоизвестни.Поради горното предлага да бъде оставено в сила решението.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №578/13.12.2019г. постановено по НАХД 1978/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е изменено Наказателно постановление –НП № 6486/17.10.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна
инфраструктура София с което на И.П.И. *** за идвършено административно
нарушение по чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено на
основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 17.9.2019г.в 10,07 часа на път I-5 км.96 +200 вдясно в посока гр.Полски Тръмбеш – гр.В.Търново И.И. е управляв и осъществявал движение със съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка Рено модел Премиум 420,18Т с рег.№ ВТ 8631 и полуремарке с три оси с рег.№ ВТ 2763ЕВ. При проверката е направено измерване, при което е констатирано , че са надвишени нормите на Наредба № 11/3.7.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритните и/ или тежки ППСкакто следва : при измерено разстояние между осите 1,14м. измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 23, 950 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 21 т. съгласно чл.7, ал 1 т. 3 б „а“ от Наредбата. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата е прието, че посоченото ППС е тежко, което налага движението му по републиканската пътна мрежа да се извършва само след заплатена държавна такса и издадено специално разрешение от администрацията на пътя. За извършеното нарушение е издаден АУАН 007314/7.9.2019г. подписан от ответник касационна жалба без възражения. Такива не са постъпили и в тридневния законов срок. След като и към датата на издаване на НП не е била заплатена дължимата такса АНО е издал процесното пред въззивната инстанция НП.
В НП е посочено и техническото средство- електронна везна и ролетка, които са използвани за установяване на горните показатели, като от стр.33 – 60 от въззивното дело са представени доказателства за техническа изправност на посочените технически средства. С НП е прието, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата при превишаване на нормите по чл.7 , а освен това същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, поради което за движението му по републиканската мрежа се изиска специално разрешение, издадено при заплащане на дължимата държавна такса. Преценил е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,а е типичното за такъв вид нарушения и е наложил наказание „Глоба „ в размер на 1500 лева. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е постъпила въззивна жалба против НП пред ВТРС.
При така установеното от фактическа страна, ВТРС е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. ВТРС е приел, че правилно е приложен материалния закон като е правилна дадената от АНО правна квалификация на нарушението по чл.26, ал.1,т.1 б а“ от ЗП във вр.с чл.3, т.2 от Наредбата вр. с чл.7, ал 1,т.3 б“а“ от Наредбата. Правилно е намерил за посочена и приложената санкционна норма по чл. 53, ал.1 от ЗП като субектът – водач на ППС е административно- наказателно отговорно лице. Съдът е намерил за вярна и преценката на АНО за липсата на обстоятелства водещи до прилагане на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН. Но същият е приел, че наложеното наказание от 1500 лева е завишено с оглед целите по чл.12 от ЗАНН. Наложеното наказание е прието за несъразмерно на извършеното деяние, което е мотивирало съда да приеме, че наказание от минумама предвиден в санкционната норма е достатъчен.
Постановеното
от Районен съд Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. СвРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се
констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до
отмяна на обжалваното решение.
На следващо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, а наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
В касационната жалба се излагат доводи а само такива досежно осъществяването на
обективните и субективни признаци на деянието по чл. 53, ал.1 от ЗП, които ВТРС
е установил, поради което същите не следва да се обсъждат.
Неоснователно е основното и единствено
възражение на касатора, че наложеното
наказание е явно несправедливо. Това наказание, определено от ВТРС е съобразено както с характера и тежестта на
конкретно извършеното деяние, така и с личността на нарушителя, за който
липсват доказателства за извършени други нарушения по същия закон. Съдът правилно е анализирал всички отегчаващи вината обстоятелства, както и
смегчаващи такива, като последните имат превес и са дали основание на съда да определи
наказанието към неговия минимален размер
по закон. Неоснователно е възражението в жалбата, че наложеното от съда
наказание е несъразмерно леко. Като се изхожда от критериите за определяне на
наказанието по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН правилно съдът е взел предвид превесът на
смекчаващите вината обстоятелства -
извършване на нарушение за първи път, внимателното му и възпитано
отношение и съдействие при установяване на нарушенията от органите за контрол.
Настина както твърди и представителят на ВТОП не са изложени мотиви досежно фактите на ниския размер на получаваното от
нарушителя трудово възнаграждение и
трудовата му заетост на длъжност, изискваща ежедневно шофиране на МПС, за което
са събрани нужните доказателства. Това обаче по- никакъв начин не се отразява
на правилността на решението. Верен е
извода, че съобразно изложените мотиви
за наличие на обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, обуславящи по-малък
размер на наложените наказания и с оглед постигане целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН, следва да се намали наказанието по НП, като ВТРС е определил минимумат в размер на 1000 лева „глоба“,
За да е налице
касационно основание, наложеното
наказание следва да е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3
от НПК. Не всяка, а само явната несправедливост на наказанието е основание за
изменение на наказателното постановление. Определение на явна несправедливост
на наказанието е дадено в чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Според него, явна
несправедливост на наказанието има само когато несъответствието между
наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, е толкова явно и очевидно, че се налага по
необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, макар и то да е
определено в рамките на закона. Когато
размерът му не се отклонява съществено от съответстващия размер, наложеното
наказание не е явно несправедливо и не се налага изменението му. По тези съображения в конкретния случай не е налице
такава явна несправедливост на наказанието. Наложенотоот съда наказание, макар в минималния размер, е достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на нарушителя,
както и и за изпълнението на
останалите цели на закона - чл. 12
ЗАНН. Евентуалното му
увеличаване в максималния, предвиден в
закона размер, както се иска от касатора, няма да доведе до увеличение общо предупредителното и възпитателното
въздействие на наказанието, напротив ще
го направи недостатъчно ефикасно. Така е преценил и районният съд, за да стигне
до единствения правилен и законосъобразен извод, че нарушителят следва да
изтърпи наказанието в неговия минимален
размер.
По изложените
съображения настоящият касационен състав намира, че наказанието е правилно
определено и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на касатора в посока на
спазване на правилата за движение. Индивидуализирането му е направено в
съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, след преценка на всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с оглед на личността на нарушителя,
поради което не са налице основания за отмяна на решението и изменение на
наказателното постановление в санкционната му част.
Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№578/13.12.2019г. постановено по НАХД 1978/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е изменено Наказателно постановление –НП № 6486/17.10.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция пътна
инфраструктура София с което на И.П.И. *** за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал.2,т.1 б“а“ от ЗП
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено на
основание чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.