М О Т И В И

към присъдата по НОХД №371/2016 г. по описа на ДРС, четвърти състав

 

 

Девненският районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу П.Ж.М., ЛНЧ: ********** за това, че на 12.05.2016 г. в град Девня, Варненска област, държал акцизни стоки без бандерол, издаден по реда, определен от министъра на финансите на РБългария, както следва:

I.  В помещение, находящо се в имот с адрес бул. Съединение №45 - 6/ шест/ бр. найлонови прозрачни пакета със залепен зелен етикет с надпис „GOLDEN VIRGINIA SINCE 1В77 HAND ROLLING TOBACCO'4 съдържащи тютюн за пушене с тегло съответно: 0,489 кг, 0,494 кг, 0, 504 кг, 0, 499 кг, 0, 494 кг. и 0, 494 кг.

II. В т.а. ф. Д. с ДКН ******* - цигари марка RONE DE LUXE - четиридесет и четири кутии и тютюн за пушене с тегло 0, 499 кг.

III. В магазин стопанисван от ЕТ „Спринт Х. Н.” - тютюн за пушене с тегло 0, 449 кг, всичко на обща стойност 1 205, 11 лева, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 234 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.2 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, в които на практика не отрича описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но твърди, че не е знаел, че тютюна е „нелегален”, тъй като лицето, от което го закупил, го уверил, че всичко е наред. Заявява, че го е закупил за лични нужди – свои и на семейството си, както и че много хора от квартала, в който живее също са купували тютюн от този доставчик, даже поръчвали заедно, тъй като им излизало по – евтино. Твърди, че намерения у него тютюн не е само негов, а и на други лица, като в подкрепа на тези си твърдения прави доказателствено искане /уважено от съда/ за техния разпит. Относно намерените в микробуса му цигари заявява, че му били подарък от негови приятели – руснаци или украинци, които често му гостували, когато пристигнели с кораб в България.

При съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимия за виновен. Предлага наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, както и да бъде приведено предходно наложеното му наказание, чието изтърпяване е било отложено. Моли веществените доказателства по делото да бъдат отнети в полза на Държавата и съдът да разпореди унищожаването им.

Защитникът на подсъдимия също не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но счита, че деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият не е съзнавал, че „върши нещо нередно”. Счита, че ако има извършено престъпно деяние, то е извършено не само от подсъдимия, а от цялата му фамилия, като при разпределението на тютюна между всички количеството и стойността на държания от подсъдимия тютюн биха били незначителни. Нямало и настъпили вредни последици от деянието, а като се вземат предвид мотивите и подбудите на извършителите, то деянието следвало да се квалифицира като маловажен случай. Настоява намерените у подсъдимия цигари да бъдат изключени от предмета на престъпление, тъй като същите имали надпис „duty free”. Изтъква наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като добри характеристични данни и социална адаптивност, трудова заетост, здравословно състояние, тежко финансово състояние, изразено съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина. С тези аргументи моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.Ж.М., арменски гражданин със статут на бежанец живеел в град Девня, Варненска област заедно със семейството си. Той владеел добре български език - писмено и говоримо.

На 12.05.2016 г. в гр. Девня се провеждала специализирана полицейска операция по линия на търговия с акцизни стоки. Участващите в полицейската операция служители, сред които и свид. А.И.Г. забелязали, че пред магазин, намиращ се в центъра на кв."Повеляново" на гр. Девня, стопанисван от ЕТ "Спринт Х. Н." паркира товарен автомобил „ф. Д.” с ДКН *******. От микробуса слязъл подс. М. и веднага влязъл в посочения магазин. В този момент на смяна била св. М.К.К.. Подсъдимият носел със себе си найлонова торба, която забравил излизайки от магазина. Непосредствено след това той бил спрян от полицейските служители, които установили, че в автомобила на подсъдимият се намират четиридесет и четири кутии с по двадесет къса цигари марка „RONE DE LUXE” без бандерол. С протокол за доброволно предаване подс. М. ги предал на полицейските служители, заедно с найлонов пакет с кафява тревиста маса и надпис „GOLDEN VIRGINIA”, които също се намирали в автомобила му. При предаването подс. М. заявил, че тютюна и цигарите ги купува, за да ги пуши. Протокола бил съставен в присъствие на подсъдимия и подписан от него.

С протокол за доброволно предаване от същата дата св. М.К. предала на органите на полицията, забравената от подсъдимия найлонова торба, съдържаща тютюн, празен найлонов плик с надпис „GOLDEN VIRGINIA” и найлонова торбичка с по – малки найлонови торбички в нея.

На същия ден, след получено разрешение от съдия от РС – Девня, било извършено и претърсване в дома, обитаван от подс. М.,***, при което били иззети шест броя прозрачни полиетиленови плика съдържащи кафеникава ситно нарязана тревиста маса, всички със зелен етикет с надпис „GOLDEN VIRGINIA SINCE 1877”.

На 02.06.2016 г. бил извършен оглед на намерените и иззети найлонови пликове съдържащи тревиста маса, като същите били претеглени и се установило, че са с нетно тегло на тревистата маса съответно: 0, 449 кг, 0, 499 кг, 489 кг, 0, 494 кг, 0,504 кг, 0, 499 кг, 0, 494 кг. и 0, 494 кг. Върху всеки от пликовете имало надпис „GOLDEN VIRGINIA SINCE 1877 HAND ROLLING TOBACCO". Всички били без акцизен бандерол.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно ботаническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, от която е видно, че представените веществени доказателства съдържат тютюн за пушене и същия отговаря на чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове. Класата на тютюна е определена като първа - листата са фино нарязани, не се забелязват остатъци от нерватури, ароматните качества са силно изразени. Тютюна, обект на разследването е от вида "Ориенталски", но сорта не може да се определи. 

Кредитираното от съда заключение на съдебно – оценителната експертиза установява, че стойността на инкриминираните вещи - тютюн за пушене с общо тегло 3, 922 кг и 44 кутии цигари с филтър марка „RONE DE LUXE” е 1 205, 11 лева.

По делото е бил назначена съдебно дактилоскопна експертиза, от заключението на която е видно, че по представените 6/ шест/ бр. найлонови прозрачни пакета със залепен зелен етикет с надпис „GOLDEN VIRGINIA SINCE 1877 HAND ROLLING TOBACCO" не се проявяват годни дактилоскопни следи за изследване.

Подс. М. е осъден по силата на споразумение, одобрено с определение на ДРС по НОХД № 112/2015 г., влязло в законна сила на 19.05.2015 г. за престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това число и тези, допуснати по молба на подсъдимия и неговия защитник. В тяхна подкрепа са и приобщените писмени доказателства, като докладна от 12.05.2016 г., протоколи за доброволно предаване от 12.05.2016 г., протокол за претърсване и изземване от 12.05.2016 г., ведно с фотоалбум към него /20 бр. снимки/, протокол за оглед на веществени доказателства от 02.06.2016 г., справка за съдимост, както и заключенията на съдебно ботаническата и съдебно – оценителната експертизи.

Фактите описани в обвинителния акт се установяват безспорно от всички налични по делото доказателства, които без никакво противоречие помежду си сочат, че в дома и в товарния автомобил на подсъдимия са намерени описаните количества тютюневи изделия, представляващи акцизни стоки по смисъла на чл. 4 т. 1 от ЗАДС. Съдът внимателно анализира показанията на свидетелите, поискани и доведени за разпит от подсъдимия и неговия защитник, като взе предвид факта, че всички те са близки роднини или негови приятели, а като такива безспорно са  заинтересовани от изхода на делото. В светлината на близката им връзка с подсъдимия ясно личи стремежа им за неговото оневиняване. Поради това и съдът приема показанията на тези свидетели за недобросъвестни, а дадени единствено в услуга на защитната теза на подсъдимия за липса на умисъл в неговите действия. Но, дори и тези свидетели, а така също и самият подсъдим не отричат, че са си закупили тютюна от неустановено по делото лице по интернет. Тук съдът намира за уместно да отбележи, че разкриването на техния доставчик не е сред правомощията на съда, а на органите на МВР и прокуратурата. Не се отрича и факта, че намерените у подсъдимия цигари и насипен тютюн не са имали акцизен бандерол, който факт се установява и от наличните по делото обективни доказателства, каквито са протоколите за доброволно предаване, претърсване и изземване, оглед и фотоалбум.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 пр. 2 от НК, като на 12.05.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна държал акцизни стоки – тютюн за пушене с общо тегло 3, 922 кг. и четиридесет и четири кутии цигари марка “RONE DE LUXE” на обща стойност 1205, 11 лв. без бандерол, издаден по реда, определен от министъра на финансите на РБългария, когато такъв се изисква по закон - чл.2 т.2, чл.4 т.1 и т.7, чл.19 ал.1 и чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, поради което и съдът го призна за виновен по възведеното от прокуратурата обвинение. Според съдебния състав по делото дори съществуват данни за това, че държаните от подсъдимия тютюневи изделия са били преназначени за продажба. Индиция за това са не само тяхното количество, но и намерените у подсъдимия множество малки торбички тютюн, чието предназначение освен за съхнанение би могло да е и за продажба, което според съда е много по – вероятно. Тъй като съдът е обвързан от обвинителния акт, той се произнесе в рамките на обвинението.

Намирайки обвинението срещу подсъдимия за безспорно доказано и признавайки подсъдимия за виновен по него, съдът инкорпорира в съдържанието на осъдителния си диспозитив изцяло възведеното срещу него обвинение. В мотивите си съдът следва да отбележи, че част от специалните норми, с които е запълнено съдържанието на бланкетната правна норма на чл. 234 от НК са недотам относими, а една от тях – тази на чл. 25 от ЗТТИ към момента на извършване на деянието е била отменена. Към този момент е променено и заглавието на този специален закон, което понастоящем е Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Съгласно Решение №158/24.06.2015 г. по НД №242/2015 на ВКС, III н.о. законът, който определя кои стоки са акцизни е ЗАДС, който е и приложимия закон в случая. Само този закон, според ВКС определя кои стоки са акцизни /единствено акцизните стоки подлежат на облагане с налог, като заплащането му се установява чрез поставения върху изделието бандерол/ от една страна, а от друга - ЗАДС е именно закона, който регулира облагането с акциз, за разлика от ЗТТСИ, който регулира единствено производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия. Ето защо, съгласно цитираното решение при преценката дали инкриминираните по делото вещи представляват акцизна стока, на която следва да бъде поставен бандерол като доказателство за платен акциз, е необходимо да се изхожда от нормите на раздел втори от ЗАДС.  Доколкото в обвинението, възведено срещу подсъдимия са посочени относими правни разпоредби именно от този раздел на ЗАДС, то бланкетната норма е била запълнена със специална норма от съответния закон и деянието е съставомерно по чл. 234 ал.1 от НК.

Дори и да е вярно твърдението на подсъдимия, че намерените у него 44 кутии цигари с марка „RONE DE LUXE” му били подарени от негови приятели – чужденци това не прави деянието му несъставомерно. Вярно е, че в чл. 234 от НК законодателят не е предвидил изрично „български” бандерол, но предвид обществените отношения, които охранява правната норма – фиска на държавата, чрез заплащането на акциза, безспорно става ясна волята на законодателя, че става въпрос за български бандерол. Всички тютюневи изделия като акцизни стоки, които не са облепени с изискуемия по ЗАДС български бандерол попадат в обхвата на чл. 234 от НК. Изключение от това правило  дава разпоредбата на чл. 4”в” от ППЗАДС, която в ал. 1 допуска определени количества тютюневи изделия, но закупени  в друга държава -членка от физически лица за лични нужди. Разпоредбата на чл. 4”в” ал.2 от ППЗАДС, препращаща към чл. 51 а от ППЗДД, допуска внасяне на тютюневи изделия в личния багаж на пътници, които се освобождават от плащане на акциз, в количества не по - големи от количествените прагове, определени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, които са – 200 бр. цигари за въздушни пътници и 40 бр. цигари за останалите пътници. Подсъдимият не може да се ползва от тези разпоредби най – малкото защото намерените у него количества цигари надвишават значително допустимите от закона, но и защото твърденията му, депозирани в ход на съдебното следствие противоречат на заявеното от него при предаването на инкриминираните вещи, а именно: „Тютюна и цигарите ги купувам, за да ги пушим.” /протокол за доброволно предаване л. 28 от делото/.

Съдът няма да пропусне в мотивите си да спомене факта, че по делото липсва експертиза установяваща чрез експертно мнение, че инкриминираните цигари са тютюневи изделия. Назначаването на експертиза е наложително само в случаите когато следва да се „изяснят някои обстоятелства по делото, за което са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката”, т.е. същата е необходима когато има спор, неясноти  досежно тези обстоятелства. В конкретния случай, нито на досъдебното производство, нито по време на съдебното следствие подсъдимият и неговият защитник не са навели доводи, че закупените вещи от него не са тютюневи изделия по смисъл на ч. 11 от ЗАДС, което да наложи назначаването на експертиза. Точно обратното, подсъдимият по време на цялото наказателно производство поддържа версията, че цигарите са точно тютюневи изделия за лична употреба, тъй като той и членовете на семейството му били страстни пушачи. Предвид липсата на каквото и да било съмнение относно естеството на намерените у подсъдимия цигари, съдебния състав намери, че назначаването на експертиза не е наложително.

По отношение изложените аргументи от страна на защитата досежно липсата на съставомерност на деянието от обективна страна поради обстоятелството, че процесните кутии цигари имали надпис „Duty Free“, налице е константна съдебна практика по този въпрос, застъпена в редица решения на ВКС, като Решение № 62 от 03.06.2013 год. на ВКС по н.д. № 2329/2012 г., ІІ н.о., Решение № 412 от 28.11.2012 год. на ВКС по н.д. № 1432 /2012г., І н.о и Решение № 568 от 16.01.2012 год. на ВКС по н.д.№ 2689/2011 г., І н.о., а така също и в Решение № 272 от 13.10.2016 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 1049/2016 г. Цитираните решения са достатъчно ясни и категорични в становищата си за ирелевантност на цитираното обстоятелство към съставомерността на инкриминираното деяние, поради което и настоящия съдебен състав не намира за необходимо да ги преповтаря.

С оглед на всичко това съдът прие, че намерените в дома на подс. М. тютюневи изделия представляват акцизна стока съгласно чл. 4 т. 1 вр. чл. 2 т. 2 от ЗАДС. От обективна страна предмет на престъплението по чл. 234 от НК съставляват т.нар. "акцизни стоки", за които законът е въвел допълнителни условия за съставомерност - същите да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон. Нормата на чл. 234 от НК визира не какъвто и да е бандерол /бандеролен знак, стикер/, а само акцизният бандерол. Съгласно легалната дефиниция на чл. 4 т.7 от ЗАДС, бандеролът е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Това го окачествява и като официален удостоверителен знак. На следващо място с разпоредбата на чл. 234 ал.1 от НК законодателят е криминализирал държането на акцизни стоки без бандерол, дори те да се употребяват за лични нужди. Това е така, защото държането на акцизни стоки застрашава стопанските отрасли, свързани с производство, разпространение и търговия с акцизни стоки и с нарушаването на законовите разпоредби в тази им част се ощетява републиканския бюджет. Факта, че акцизните стоки са били във фактическа власт на подсъдимия е безспорно установен по делото с обективни доказателства, каквито са наличните по делото протоколи за доброволно предаване и изземване. Факта, че вещите са били и в нечие друго държане не е оневиняващо обстоятелство, а би могло да доведе единствено до извод за задружна престъпна дейност.

От субективна страна престъплението, извършено от подсъдимия е осъществено при пряк умисъл. В конкретният казус обективните действия на подсъдимия по безспорен начин показват, че той е осъществил деянието при пряк умисъл. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че упражнява фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол най – малкото от момента, в който е получил пратката и е видял „стоката”. Вместо да съобщи за това на митническите власти той е задържал вещите съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Предвиждал е и неговите общественоопасни последици и пряко е целял тяхното настъпване. Факта дали е знаел или не, че такъв бандерол се изисква по закон е ирелевантен, тъй като непознаването на закона не е оневиняващо обстоятелство – всеки гражданин, независимо дали български или не е лъжен да познава заоните на страната, съответно и да ги спазв. За да приеме, че подсъдимия е действал умишлено при извършване на деянието, съдът не пренебрегна и факта, че това не е единичен случай в неговия живот. Факта, че той вече е осъждан за такова престъпление, за което дори се е признал за виновен, говори за това, че той добре е знаел, че държането на акцизни стоки без бандерол е забранено от закона и за пореден път се е опитал да избегне плащането на дължимия акциз, евентуално - реализирането на наказателна отговорност.

Причините за извършването на престъплението съдът отдава на незачитане от страна на подсъдимия на законите на страната, в чувството му за безнаказаност, дори в стремежа му да се облагодетелства по неправомерен начин предвид индициите и за осъществявана продажба на тютюневи изделия без бандерол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че с протоколно определение по НОХД № 112/2015 г. Девненски районен съд е одобрил споразумение между РП – Девня, подс. М. и негов защитник, с което за престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК му е  наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 12.03.2015 г. Видно е, че подсъдимия е бил осъден за същото такова престъпление, а именно, че е държал акцизни стоки – отново тютюневи изделия без бандерол. От изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл. 30 ал.1 от НК пет годишен срок, като ори същото е извършено в рамките на изпитателния срок, поради което и настоящото му деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК.

Съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние не представлява маловажен случай, поради следните съображения: 1. Държаното от подсъдимия количество акцизни стоки без бандерол никак не е малко. 2. Чрез престъплението по чл. 234 от НК държавата защитава своето право да събере определен еднократен данък - акциз, като конкретния случай сочи на невнесен дължим акциз на обща стойност 737, 84 лева съобразно заключението на СОЕ. Тази стойност, съобразена с размера на МРЗ към момента на извършване на деянието също не е незначителна. 3. Стойността на несъбрания акциз и количеството на държаните акцизни стоки не е единственият меродавен и изключителен критерий за оценка на маловажност на случая. Не може да не бъде отчетен и фактът, че държането на такива стоки не е еднократна проява в живота на подсъдимия, а очевидно е последователна дейност, довела да сериозно засягане на акцизния режим. 4. Следва да се отчете високата степен на обществена опасност на тези деяния, динамиката на тази престъпност, наложила и увеличаване размера на наказанието му с промените в ДВ бр.26 от 2010 г. Ето защо цялостната характеристика на деянието и дееца не дава основание за извод, че извършеното може да бъде определено като "маловажен случай" по смисъл на чл. 93 т. 9 от НК.

При определяне размера на наказанието съдът отчете следните обстоятелства: Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие добрите му характеристични данни, социалната му адаптираност, недоброто му здравословно състояние, тежкото му  финансово състояние и съдействието му за разкриване на обективната истина. Данни за трудова заетост н подсъдими по делото няма.

Отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът не констатира.

Доколкото по делото са налице изброените по-горе многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и при липса на отегчаващи такива, съдебния състав намери, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55  ал.1 т.1 НК, тъй като счете, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Така, съдът определи наказанието по минималния предел, предвиден в закона – две години лишаване от свобода, като наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година. Предвид забраната за повторно приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК съдът постанови ефективното му изтърпяване при общ режим, на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл. 36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите на страната, в която той е избрал да живее. Това наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Съдът счита, че то ще даде възможност на подсъдимия да осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от него, като в същото време ще се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, в това число и неговите деца, за които също по делото съществуват данни за държане на акцизни стоки без бандерол.

На основание чл. 243 ал. 3 от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства по делото, представляващи предмет на престъплението. Не уважи предложението на прокурора да постанови тяхното унищожаване, поради следните съображения: Нормата на чл. 234 ал. 2 от НК постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на престъплението, но не предвижда тяхното унищожаване. Редът за унищожаването на такива стоки е предвиден в Наредба № 7 от 02.09.2010 г. на МФ. Съгласно чл. 17 от тази Наредба разпореждането с отнети в полза на Държавата вещи не е в правомощията на съда, а е прерогатив на митническите власти, които именно следва да преценят тяхната последваща реализация.  

По делото няма данни подсъдимият да упражнява професия или дейност, за която да бъде лишен от правото по реда на чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, поради което и съдът не му наложи кумулативно предвиденото наказание лишаване от права.

При този изход на делото съдът осъди подс. М. да заплати и разноските по делото, сторени в хода на досъдебното и съдебното производство, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: