№ 48
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000014 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260051 от 11.10.2023 г. по т.д. № 218/2018 г. на Окръжен
съд – Бургас са отхвърлени исковете на “М.А.” ЕООД, ЕИК ***********,
против “Св. З.” АД, ЕИК **********, както следва:
(1) за осъждане на ответника да го впише в книгата на акционерите като
акционер, притежаващ 991 броя акции в съсобственост с Юл. П. Н., Б. Б. Н. и
Г. Б. Н. и
(2) за осъждане на ответника да издаде временни удостоверения на
името на ищеца като акционер, притежаващ 991 броя акции в съсобственост с
Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. и да му предаде тези удостоверения.
Присъдени са в полза на ответника съдебни разноски.
Недоволен от постановеното решение, ищецът “М.А.” ЕООД го е
обжалвал с въззивна жалба.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа, че има интерес и активна легитимация да води
иск с правно основание чл. 71 ТЗ, тъй като ответникът отрича правата му на
акционер. Изразява несъгласие с доводите на окръжния съд, че като
последица от прогласената нищожност на договора за продажба на
наследство, този договор не е прехвърлил права в полза на ищеца и той не
може да се легитимира като акционер. Липсвали мотиви за отхвърляне на
предявените искове, което водело до необоснованост на решението.
1
Въззивникът е отправил искане да бъде отменено обжалваното решение
и въззивният съд да се произнесе по съществото на спора. Не се правят
доказателствени искания.
Въззиваемият “Б. ф. З.” АД, с предходна фирма “Св. З.” АД, е
представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излагат се
аргументи за това, че ищецът няма качеството на акционер. Отречена била
възможността му той да се легитимира като такъв по силата на нищожния
договор за продажба на наследство, а в производството по т.д. № 176/2018 г.
на СГС не било установено съществуването на договор за продажба на акции
между Б., Пр. и Б. Н. и ищеца. Оспорва се тезата на ищеца, че поименните
акции могат да се прехвърлят без джиро с всички други транслативни
способи, както и че в случая изискванията за джиро били неприложими, тъй
като продавачите на акции не ги държали към момента на подписване на
договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г.
Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 12.04.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба, изменена в хода на
производството, от “М.А.” ЕООД против “Б. ф. З.” АД, с предходна фирма
“Св. З.” АД. Ищецът заявил, че по силата на договор за продажба на
наследство от 04.01.2018 г. е придобил от Б. Б. Н., Пр. Б. Н. и Б. Б. Н.
притежаваните от тях акции от капитала на ответното дружество; че
ответното дружество отрича правата му като отказва да го впише в книгата на
акционерите и да му издаде временни удостоверения за притежаваните акции.
Ищецът отправил искания: (1) Да бъде осъден ответника да впише в книгата
на акционерите “М.А.” ЕООД като акционер, притежаващ 991 броя акции в
съсобственост с Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. и (2) Да бъде осъден ответника
да издаде временни удостоверения на името на “М.А.” ЕООД като акционер,
притежаващ 991 броя акции в съсобственост с Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., и
да ги предаде на “М.А.” ЕООД.
Ответникът оспорил исковете. Възразил, че договорът за продажба на
наследство е недействителен; че не са спазени изискванията за прехвърляне
на акции; че след смъртта на наследодателя всеки наследник придобива
идеална част от всяка отделна акция, а не отделни акции.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете
изцяло.
С разпореждане от 30.01.2024 г. въззивният съд е оставил без движение
2
исковата молба и е указал на ищеца да уточни фактическите основания на
претенциите си и да обоснове правния си интерес от тях.
В изпълнение на това въззивникът-ищец е депозирал уточняваща молба
от 08.04.2024 г. В молбата се поддържа, че правният интерес на ищеца
произтича от отричането на правата му като акционер от ответното
дружество, което отказало да го впише в книгата на акционерите, а освен това
въвеждало правоизключващи възражения за нищожност/относителна
недействителност на договора за продажба за наследство, от който ищецът
черпи правата си. Ищецът е уточнил, че материалноправният спор с част от
наследниците на Б. Г. Н. (Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.) не е разрешен.
Уточнил е, че при сключването на договора за продажба за наследство
продавачите са предали на въззивника-купувач копия на алонжите към
акциите, които продавачите са притежавали. Изложени са твърдения, че
продавачите не са държали физически акциите към момента на сключване на
договора за продажба за наследство, поради което не са могли да ги джиросат
на гърба на акциите с поставяне но подпис. Към онзи момент акциите били
заложени като обезпечение по договор за кредит с ЕБВР, като временните
удостоверения за заложените с джиро за залог акции били предадени на
заложния кредитор. Изрично е заявено, че ищецът не поддържа претенцията
си да бъде снабден с титул (временно удостоверение) за акциите от капитала
на дружеството-ответник.
Въззиваемият ответник, на когото е връчен препис от молбата на ищеца
от 08.04.2024 г., е заявил становище по нея с молба от 23.04.2024 г.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно. Решението е допустимо по първия иск (за вписване на
ищеца в книгата на акционерите), но е недопустимо по отношения на втория
иск (за издаване на временни удостоверения и предаването им на ищеца).
Изводът за недопустимост на решението по втория иск произтича от
обстоятелството, че ищецът не е изпълнил указанията на съда за отстраняване
на нередовност на исковата молба в тази част, което на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК
налага прекратяване на производството. Постановеното решение по този иск
подлежи на обезсилване.
По съществото на иска за вписване на ищеца в книгата на акционерите
обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща към
мотивите му.
В допълнение:
Исковата молба е основана на твърдения, че ищецът е придобил
собствеността върху акциите по силата на договор за продажба на наследство
от 04.01.2018 г., с който дружеството е закупило от Б. Б. Н., Пр. Б. Н. и Б. Б.
Н. притежаваните от тях дялове от наследството на баща им Б. Г. Н., поч. на
********2014 г. В приетото по опис наследство се включвали 991 броя акции,
всяка с номинал 100 лв., представляващи 31,10 % от капитала на
3
дружеството-ответник. След като с влязло в сила решение № 385 от
27.02.2019 г. по т.д. № 176/2018 г. на СГС договорът за продажба на
наследство бил прогласен за нищожен по иск на трето лице – “Б. х.” АД, ЕИК
*********, ищецът пристъпил към изменение на иска си, изменявайки
петитума: вместо да бъде вписан в книгата на акционерите като собственик
на 495 броя акции и като съсобственик на 1 акция в съсобственост с Юл. П.
Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., ищецът поискал да бъде вписан в книгата на
акционерите като притежаващ 991 броя акции в съсобственост с Юл. П. Н.,
Б. Б. Н. и Г. Б. Н..
Доводите на ищеца, че е придобил съсобствеността върху акциите чрез
сделка за продажба на акции, която е била прикрита от нищожния договор за
продажба на наследство, не следва да се обсъждат, тъй като чрез тях би се
допуснало изменение на основанията на иска наред с изменението на
петитума, което е недопустимо.
След влизането в сила на решението по т.д. № 176/2018 г. на СГС
страните не спорят, че договорът за продажба на наследство е нищожен на
осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, тъй като е привиден. Нищожният договор не
произвежда действие и не може да прехвърли права – в случая ищецът-
купувач не е придобил от нищожния договор нито права върху отделни
акции, нито съсобственост върху акции. Следва да се вземе под внимание и
това, че в случая не е спазен редът за прехвърляне на акциите чрез джиро (чл.
185, ал. 2 ТЗ), както и че прехвърляне с джиро би могло да се извърши само
от всички наследници/съсобственици, а не само от трите праводателки на
ищеца. В крайна сметка ищецът не успява да установи качеството си на
акционер, поради което искането му да бъде вписан в книгата на акционерите
е неоснователно. В тази част (по първия иск) обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Поради изхода на делото в полза на въззиваемия ще се присъдят
сторените от него във въззивното производство разноски в съответствие с
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършени
плащания.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260051 от 11.10.2023 г., постановено по т.д. №
218/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен
искът на “М.А.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. 100, против “Б. ф. З.” АД (предишна
фирма “Св. З.” АД), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с.
З., за осъждане на ответника да издаде временни удостоверения на името на
“М.А.” ЕООД като акционер, притежаващ 991 броя акции в “Б. ф. З.” АД
4
(предишна фирма “Св. З.” АД) в съсобственост с Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.
и да предаде на “М.А.” ЕООД тези удостоверения, и ПРЕКРАТЯВА
производството по този иск на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260051 от 11.10.2023 г., постановено по
т.д. № 218/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА “М.А.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. 100, да заплати на “Б. ф. З.” АД (предишна
фирма “Св. З.” АД), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с.
З. и съдебен адрес: гр. София, район Тр. ул. Д-р Хр. Ст. № 3, ет. 3, сумата
1200 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5