Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр. Н., 25.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №789 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявена искова молба с установителна претенция, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Н., ул. “Васил Левски”, №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Х.М.Т., по делото с пълномощник адв. Х.Н. от АК - * против ответника Т.Р.А.,***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между нея, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №***. Кредитополучателят получил сумата по кредита в размер на 400 лв. в брой и разписал РКО№*** за това. Сумата по кредита ответникът следвало да заплати за осем месеца, а договорената лихва възлизала на 62,63 лева. Съгласно чл.22 от договора, кредитополучателят следвало да обезпечи задължението си с поръчителство от трето лице. При неизпълнение на това условие се начислявала неустойка и тя в случая била в размер на 250,49 лева. Ответникът обезпечил задължението с подписването на запис на заповед от ***г., за 713,12 лева /главница, лихви и неустойка/. Освен това страните договорили при забава на плащането на погасителна вноска да се дължи лихва върху всяко просрочено плащане, в размер равен на законната лихва за периода на забавата. Кредитополучателят не изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора. Затова ищецът подал заявление по чл.417, т.10 от ГПК до РС – Н., въз основа на записа на заповед, и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист №***г. Било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Я.Б., за събиране на присъдената сума. В производството по това изпълнително дело на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, препис от изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение, връчени му на основание чл.47, ал.5 от ГПК. С определение на съда на настоящия ищец било указано в месечен срок да предяви иск за вземането си и в изпълнение на тези указания ищецът подава настоящата искова молба, с която моли, съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 713,12 лева, представляваща сбор между главница, лихви и договорна неустойка, по договор за потребителски кредит №*** от ***г., обезпечен със запис на заповед от същата дата, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане. Ищецът моли да му се присъдят и направените разноски.
Ответникът Т.Р.А. е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея лично. В срока на отговор не е депозирал такъв, не е посочил доказателства или направил доказателствени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства: договор за потребителски кредит №*** от ***г.; погасителен план към договора, разходен касов ордер №*** от ***г., заявление до ищеца от ответника с дата ***г., общи условия на договора за кредит стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Към делото е приложено и ч. гр.д. №1099/2018 г. по описа на РС – Н..
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 400 лв. Към договора съществува погасителен план от същата дата, подписан от страните, съгласно който ответникът следва да плати 8 погасителни вноски, с падежна дата 19-то число от съответния месец, равни месечни вноски, всяка в размер на 89,14 лева или общо 713,12 лева. С разходен касов ордер №*** от ***г. ответникът е получил сума в размер на 400 лв. Договорната лихва, която ответникът е следвало и се е съгласил да заплати за срока на договора възлиза на 62, 63 лева. Отделно от това длъжникът издал в полза на кредитора и запис на заповед за сумата от 713,12 лв., която сума включва освен главницата от 400 лв. и договорената възнаградителна лихва, още и 250,49 лева неустойка по договора. Няма доказателства ответникът да е изпълнил някоя от осемте равни месечни вноски, като договорът е прекратил своето действие на 19.06.2018 г., когато е следвало да бъде заплатена последната месечна вноска. Ответникът е бил запознат с общите условия на дружеството за договори за потребителски кредити, като се е разписал на всяка страница от тези общи условия. Няма доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да заплати дори една от осемте равни месечни вноски, като последната е следвало да е на 19.06.2018 г.
За неиздължените задължения по договора за кредит ищцовото дружество подало заявление по чл.417, т.10 от ГПК - въз основа на записа на заповед, в РС – Н. и е било образувано ч. гр. д. №1099/2018 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №666 от 08.08.2018 г. за 713,12 лева, както и изпълнителен лист №697 от 08.08.2019 г. Било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. №775, но поканата за доброволно изпълнение до длъжника и заповедта били връчени на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид указанията на съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в указания срок е предявен и настоящия установителен иск.
Тези изложени факти съдът приема за установени безспорно по делото от представените писмени доказателства. Безспорно се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лв., предоставени му в заем по договора, както и цената на тази услуга - възнаградителната лихва в размер на 62,63 лева. Дължи и законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018 г. до окончателното плащане. Освен това ищецът претендира и неустойка в размер на 250, 49 лева. Като основание посочва чл.22 от индивидуалния договор и по точно неизпълнение на задължението на ответника да осигури поръчителство като обезпечение на вземането. Позовава се на общите условия, съгласно които неизпълнението на изискването да се осигури обезпечение води до резултат начисляване на неустойка, с описан механизъм за изчисляване. Видно от съдържанието на индивидуалния договор, раздел обезпечения, действително потребителят е поел задължение да обезпечи вземането с поръчителство на трето лице. Санкция обаче в случай на неизпълнение на задължението за поръчителство не е регламентирана, нито в договора, нито в общите условия. В раздел „други условия“ и по–точно в чл.31 от индивидуалния договор е регламентирано, че кредиторът може да начисли на потребителя наустойка, съгласно предвиденото в чл.25, ал.5 от ОУ, където е отбелязано, че неустойка се дължи в пълен размер след изтичане на срока по чл.23, ал.2 от същите ОУ. Последният текст задължава потребителя да предостави вещ на ликвидна стойност на съхранение у кредитора за срока на договора, в 3 дневен срок от сключване на договора. В противен случай потребителят дължи неустойката. В индивидуалния договор, чл.31 е посочено, че при желание на кредитора неустойката може да се калкулира при сключването на договора, в стойността на месечните погасителни вноски. Видно от текста на чл.2 от ОУ, последните са задължителни за страните, но при противоречие между ОУ и индивидуалния договор, приоритет има индивидуално договореното. Предвид тази регламентация на договорните отношения между страните съдът приема, че ответникът не е поемал задължение да предостави вещ за обезпечение на вземането на кредитора си, а е поел задължение да осигури поръчителство за обезпечаване на вземането. Отговорност за неизпълнение на това задължение под формата на неустойка не е предвидена нито в индивидуалния договор, нито в общите условия към него. Поради това вземането за неустойка, като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявената искова молба е основателна и доказана частично. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за кредит, по който ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 400 лв. – главница, 62,63 лв. възнаградителна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.417, т.10 от ГПК в съда - 07.08.2018 г. до окончателното изплащане. Предявената искова молба, в частта относно претенцията за неустойка от 250,49 лева, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски съразмерно уважената част от исковата молба. В заповедното производство от общо заплатените 325 лв. (25 лв. – държавна такса и 300 лв.–адвокатско възнаграждение), той следва да заплати сумата от 211, 25 лв. Той следва да заплати на ищцовата страна съразмерно уважената част от искавата молба и разноските по настоящото дело, а именно от общо 325 лв., също кумата от 211, 25 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Р.А., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Н., ул. “Васил Левски”, №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от Управителя Х.М.Т., по делото с пълномощник адв. Х.Н. от АК – *, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – главница, 62,63 лв. (шестдесет и два лева и шестдесет и три ст.) - възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 07.08.2018 г. до окончателното изплащане, по договор за потребителски кредит №*** от ***г., обезпечен със запис на заповед от ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявена искова молба с установителна претенция, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна нана “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Н., ул. “Васил Левски”, №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от Управителя Х.М.Т., по делото с пълномощник адв. Х.Н. от АК – *, против Т.Р.А., с ЕГН **********,***, в останалата част, а именно относно претенцията за неустойка в размер на 250, 49 лв. (двеста и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Т.Р.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Н., ул. “Васил Левски”, №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Х.М.Т., по делото с пълномощник адв. Х.Н. от АК - * направените разноски по ч. гр. д. №1099/2018 г. по описа на РС – Н. от 211, 25 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Т.Р.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Н., ул. “Васил Левски”, №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Х.М.Т., по делото с пълномощник адв. Х.Н. от АК - * направените разноски по настоящото дело от 211, 25 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: