№ 194
гр. гр.Несебър, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. ДеЯ.ова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101204 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „*********” ЕАД срещу К. Я. М. и Л. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за присъждане на сумата от 54,25 лв. (по 27,12 лв. за всеки - съобразно квотите им в
собствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
както и на сумата от 15,58 лв. (по 7,79 лв. за всеки - съобразно квотите им в собствеността) – лихва
върху главницата за периода 26.12.2019г. – 27.10.2022г. Главницата се претендира за потребени
*** услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 24.04.2019г. –
29.10.2019г. (по фактура № ********** от 25.11.2019г.) до имот, находящ се в гр. **************,
с идентификатор *********, аб. № *******. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по
валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 54,25 лв.,
като за тези суми от ищеца е издадена посочената фактура. Наведено е, че сумите не са заплатени в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
От ответниците, чрез особен представител, се отправя искане претенциите да бъдат
отхвърлени като недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответниците са собственици на имота при посочените в исковата молба квоти. Ищецът
1
следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 47 – л. 48 от делото) се
установява, че ответниците К. Я. М. и Л. М. придобили на 04.09.2018г., при равни квоти (в режим
на СИО), собствеността върху имот, находящ се в гр. **************, с идентификатор
*********.
Видно от заявление (на л. 49 от делото) за апартамента (по молба на Л. М.) бил променен
титулярът на откритата за апартамента по партида с аб. № *******. От справка извлечение от
електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота
водомер (1616/106) са правени отчитания на 24.04.2019г. и 29.10.2019г., като било отчетено
потребление (при видЯ. от отчетника водомер) от 15 куб. м. и 3,12 куб. м. – от разпределение
(справка за отчетеното количество за периода от централния водомер в комплекса от общо 56 куб.
м. е налична на л. 8 от делото). От фактура № ********** от 25.11.2019г. се установява, че
посочените количества били остойностени, като била начислена за плащане сумата от 54,25 лв. (за
15 куб. м. потребление и 3,12 куб. м. – от разпределение). Видно от Решение № Ц-20 от
28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставЯ.е вода на потребителите към 2019г. била без
ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за
пречистване – 0,619 лв. на куб. м.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. **************, с идентификатор *********,
аб. № *******, за процесния период (24.04.2019г. – 29.10.2019г.), е доставено фактурираното
количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода,
по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът
намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на
която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото,
поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода. Наред с това не се спори действието на общите условия, поради което
същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 24.04.2019г. и 29.10.2019г. Както
се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, като отчитането е извършено при спазване
на тези правила. Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответната фактура – на
25.11.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия
сумите са станали изискуеми на 26.12.2019г. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар.
електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява
отчитането е осъществено от служител на „***” ЕАД, който лично е видял водомера (а за един от
периодите е отразил посочените от клиента данни). Поради тази причина количествата
фактурирана вода са реално потребени.
2
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видЯ.), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 54,25 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 27,12 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността, тъй като няма данни
задълженията за посочения апартамент да са за задоволяване на нужди на семейството по смисъла
на чл. 32 СК) се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 26.12.2019г. – 27.10.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура е с краен срок за плащане до 25.12.2019г., поради което ответниците действително са
изпаднали в забава още към 26.12.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е 15,58 лв. (по 7,79 лв. за всеки от ответниците), със съобразяване на периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г., за който не е начислявана лихва, поради което и този иск следва бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определЯ.е на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 600 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М., родена на **********г., гражданин на В., с постоЯ.ен адрес в гр.
3
*********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 27,12 лв.,
съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 54,25 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от 25.11.2019г. за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. **************, с
идентификатор *********, аб. № *******, с отчетен период 24.04.2019г. – 29.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,79 лв. –
лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима
лихва от 15,58 лв. за периода 26.12.2019г. – 27.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 300 лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 400 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Я. М., роден на **********г., гражданин на В., с постоЯ.ен адрес в гр.
*********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 27,12 лв.,
съотвестваща на коватата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 54,25 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от 25.11.2019г. за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. **************, с
идентификатор *********, аб. № *******, с отчетен период 24.04.2019г. – 29.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,79 лв. –
лихва върху главницата съотвестващата на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима
лихва от 15,58 лв. за периода 26.12.2019г. – 27.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 300 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600
лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 400
лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4