Присъда по дело №505/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                      М  О  Т  И  В  И

 

                            по Присъда № 8 /7.03.2018 г., постановена

                                                   по НОХД № 505/2017 г.

 

 

  Кюстендилска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт против  Х.К.М., ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК – за това, че за времето от 15:23 часа до 16:32 часа на 08.11.2016 г. в гр. Дупница, в условията на продължавано престъпление, извършвайки три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е използвал платежен инструмент – дебитна карта „***“ № ***, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.В.З. ***, без съгласието на титуляра й А.З. ***, /изтеглил е от банкомата на „Банка ДСК“ ЕАД, разположен в гр. Дупница, ж.к. „***“, бл.***/ и е получил сумата от общо 400.00 лева, както следва: на 08.11.2016 г. в 15:23 часа – 50.00 лева; на 08.11.2016 г. в 16:32 часа – 50.00 лева и на 08.11.2016 г. в 16:26 часа – 300 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

      В о.с.з. прокурорът поддържа обвинението и  пледира за постановяване на осъдителна присъда поради доказаност на обвинението от обективна и субективна страна и определяне на наказанието около средния размер при превес на отегчаващи вината обстоятелства поради висока обществена опасност на деянието и дееца и липса на смекчаващи вината обстоятелства.

      Защитникът на подсъдимия адв. Й.Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на авторството на деянието по безспорен и категоричен начин поради следното: Според защитата не е изяснено на кои от деянията/отделните тегления на суми/ е присъствал пострадалият св.З. и сам ли е извършил престъплението подсъдимият М. или като съизвършител със св.Н.З., тъй като по делото било установено, че многократно преди случая подс.М. и св.З. са теглили суми от сметката на З., като картата и ПИН кода са били предоставяни на подсъдимия лично от св.З., и последният, поради напредналата си възраст и здравословно състояние, е карал подсъдимия да тегли суми от картата му. Защитата поддържа, че на 8.11.2016 г. при първото теглене са били тримата заедно – подсъдимият и свидетелите З. и З. и изтеглената сума е била предоставена от З. като възнаграждение на подсъдимия и на св.З. за положен от тях труд. При невъзприемане на това становище на адв.Г. от съда, в случай на признаване на подсъдимия за виновен, адв.Г. пледира да му бъде наложено наказание ЛС при условията на чл.55 НК поради съдействието му за разкриване на обективната истина с оглед предупредителното въздействие на наказанието върху подсъдимия, тъй като следва да се приложи и чл.68 НК.

   Подсъдимият в даденото пред съда обяснение заяви, че деянието е извършено от св. Н.З., който му дал картата на св.З. и му казал, че бай А. го праща подсъдимият М. да изтегли 300 лв. и двамата са били при банкомата, но понеже подс. М. е бил пред банкомата, само него го е хванала камерата. Подсъдимият заяви още, че когато е работил при св.З., не му е взимал нито един лев и даже и след случая пак е теглил пари от картата му по молба на св.З.  и е сигурен, че пак го има на снимките пред банкомата и след деянието.

    В последната си дума подсъдимият помоли за по-леко наказание.

    Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази събрания по делото доказателствен материал в ДП и СП и го прецени съобразно изискванията на чл.301  и чл. 305 ал.2 и 3 НПК, прие следното от фактическа и правна страна:

 

1.      По фактическата обстановка.

Подсъдимият Х.К.М.  е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, осъждан, с постоянен адрес ***.

През 2016 г., свидетелят А.З. притежавал дебитна карта „***“ № *** издадена от „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София и предадена му на 6.03.2014 г.с декларация/вж л. 64 от ДП/, като по сметката му в банката с IBAN , ***т пенсията му. Дебитната карта, ведно с написан на с лист ПИН кода на тази карта, св.З. обичайно държал в джобовете на якето, които ежедневно носел. Пред съда св. З. заяви, че си държи банковата карта в джоба на якето и листчето с ПИН кода било винаги при картата. Освен дебитната карта св.З. притежавал и кредитна карта за револвиращ кредит, която не е предмет на настоящото производство.                       

 Св. А.З. и  съпругата му св. В.З. *** и се занимавали с отглеждане на животни - крави  и във връзка с това се налагало да наема работници, които да му помагат.

  Като работници при него през 2016 г. на няколко пъти за по няколко дни при св.З. работили подсъдимият М. и свидетелят Н.З., които сами идвали при него и му предлагали да работят, като винаги св.З. добросъвестно им заплащал за извършената от тях работа. По времето, когато работили двамата при него през 2016 г., св.З. на няколко пъти  е „водил” подсъдимия М. да тегли пари от дебитната му карта от банкомата в бл.58 на ж.к.***, тъй като не знаел да работи с нея, а и трудно разпознавал цветовете. Но винаги тегленето е било в присъствието на св.З. в тези случаи и по негово искане и не е имало проблеми с подсъдимия при тези тегления. В присъствието на св.Н.З. св.З. никога не е теглил пари от картата си, нито пък е карал св.З. да тегли пари с картата му, защото, както сам заяви,  на З. му е нямал доверие.

На 8.11.2016 г. на св. З. докарали зърно в кравефермата, която се намира в покрайнините на гр.Дупница при бившия обувен завод,  близо од ж.к.***. По това време във фермата на св. З. работили подсъдимият и св.Н.З. – единият като дояч, а другият – като чистач. Понеже валяло дъжд, св.З. решил да закара зърното в с.Бистрица, където живее , където имало склад и където също отглеждал една крава.   Зърното било закарано с кола, а св.З. *** с джипа си, управляван от него, като подсъдимият и св. Н.З. били с него в джипа, за да му помагат при разтоварването. Като пристигнали в с.Бистрица, св.З. слязъл от джипа, за да разтоварва чувалите със зърно, свалил якето си и го  оставил в джипа, като с него слязъл да му помогне и подсъдимият, а св.Н.З. останал в джипа. След като стоварили чувалите, ги покрили и се върнали в Дупница в кравефермата.   

Тримата работили във фермата, като по някое време следобед на 8.11.2016 г. подсъдимият и св.Н.З. излизали от фермата да си купят кафе и цигари, след което се върнали отново и продължили да работят във фермата. Като отишли да работят във фермата, св.З. си взел якето, но не проверил дали дебитната карта е в джоба му.

Тъй като заваляло дъжд и съпругата на св. З. св.В.З. била излязла с кравите, св.З. решил да  отиде да я потърси с джипа си. Когато излязъл св. З., подсъдимият и св.З. останали във фермата. Но св. З. не  намерил съпругата си, тъй като  се била скрила близо до кръговото на парк „***” и се върнал сам във фермата, като бил много мокър от дъжда.   Джипът бил паркиран в двора на фермата, а св.З. отишъл да види дали не се е отвързало някое теле. Подсъдимият се качил да се преоблича в сградата, а св.Н.З. влязъл да се преоблича в джипа.

   Тогава подсъдимият казал на св.З., че св.Н.З. е хвърлил дебитната му карта под седалката на шофьорското място в джипа и когато св.З. попитал св. Н.З. защо картата му е там, след като не я видялтам, когато е тръгналда търис жена си, З. му казал, че е изпаднала от джоба му/вж показанията на л.29-гърба от ДП според номерацията на страниците долу вдясно/. Св.З. взел картата си,  като там било и листчето с ПИН кода и попитал подсъдимия и св.З.  ги попитал дали не са теглили пари от картата му, но двамата му отговорили отрицателно. След това подсъдимият и св.Н.З. си отишли и не дочакали завръщането на св.З., като преди това св.З. им платил по 15 лв. за свършената работа.

След това се прибрала св. В.З. около 17 часа и видяла, че св.З. е целият мокър. Попитала го защо е мокър и той й отговорил, че ходил да я търсил нагоре по ливадите  в и дъждът го намокрил яко. Като не видяла св.З. и подсъдимия във фермата, св.З. попитала съпруга си защо ги няма.Той й отговорил, че ги пуснал по-рано, защото двамата се били измокрили,  преоблекли се и си тръгнали.

На другия ден сутринта – 9.11.2016 г., когато подсъдимият и св.З. отново дошли във фермата да работят при св.З., той имал съмнение , че са теглили пари от картата му. Затова ги попитал отново дали  не са теглили пари от картата му и ако са теглили, да му ги върнат, докато не са ги похарчили, което св.З. споделил със съпругата си. Но двамата му отговорили отрицателно и св.З. отишъл да върши работа по кошарите. В кравефермата била св.З., на която подсъдимият и св.З. й се сторили гузни и тя ги попитала какво става. Тогава св.З. й казал: ”Намерихме му картата, тука паднала у колата, в краката му”. И малко след това двамата си отишли.

 Същият ден следобяд на 9.11.2016 г. св.З. отишъл в банковия клон на ДСК – Дупница да провери какви суми има по сметката си. Банковата служителка му направила разпечатка  и тогава св.З. разбрал, че на 8.11.2016 г. има три тегления от неговата дебитна карта – на два пъти по 50 лв. и веднъж на 300 лв. Св.З. е категоричен, че на 8.11.2016 г. не е теглил пари от картата си и нея е давал на никой да тегли пари от нея. Освен това, на св.З. и св.З. им направило впечатление, че часовете на теглене на парите, посочен в справката, съвпадат с часовете, когато св.З. е излязъл да търси съпругата си следобеда на 8.11.2016 г.

  Св. З. тогава предположил, че някой от двамата или и двамата – подсъдимият и/или св.Н.З. са му изтегли парите от картата и ги помолил да му върнат поне 300 лв., а останалите да останат за тях, като предложил да идват да работят, за да си отработят парите. Тогава подсъдимият казал, че св.З. взел парите и си купил дрехи. Това св.З. разказал на съпругата си св.З..

  На 11.11.2016 г. св.З. подал искане за оспорване на транзакциите, извършени на 8.11. с.г. /вж л.13 от ДП по номерацията на страниците долу вдясно/, тъй като са извършени без съгласието му, като подал и декларация, че не е упълномощавал никого да тегли от картата му/. На 16.11.2016 г. подал  и заявление до РУ МВР – Дупница /вж л.10 от ДП по номерацията на страниците долу вдясно/. В заявлението си св.З. е написал, че за изтеглените от картата му общо 400 лв. се съмнява във временно работещите във фермата му като чистачи св. Н.З. и подс. Х.М., тъй като имал информация от хора, които ги познават, че крадат и че при други срещи за работа с тях му бил откраднат GSM за 200 лв.

   По преписката работил св.С.Й., допуснат служебно от съда и разпитан в съдебното производство като свидетел, който изготвил по случая Справка относно извършена проверка на л. 8-9 от ДП/по номерацията долу вдясно/ и Докладна записка - на л.47 от ДП. Св.Й. заяви пред съда, че всичко, което е извършил по преписката, го е отразил в съставените документи. В посочените документи свидетелят потвърди пред съда, че е отразил резултатите от извършената работа. Св.Й. разпитал подсъдимия и св.З. и изискал от банката записи от охранителното видеонаблюдение на АТМ № 90020905 във връзка с извършени тегления от банкова карта № 516849хххххх7607 на 8.11.2016 г. При преглед от св.Й. на предоставения снимков материал от АТМ D0020905 на банка „ДСК”ЕАД се установило, че подсъдимият Х.М. е извършил тегления от банкова карта № 516849хххххх7607 на 8.11.2016 г., а именно: в 15,23 часа- на стойност 50 лв., в 16,26 часа – на стойност 300 лв. и в 16,32 часа – на стойност 50 лв. , което самият М. в обяснението си пред св.Й. потвърдил.

 По подаденото искане за оспорване на транзакции на св.З. е отговорено от Банка ДСК АД с Писмо рег.№ 16-10-34509/1 от 15.11.2016 г./на л.20 от ДП според номерацията на страниците долу вдясно/, че след направената проверка е установено следното: Няма данни оспорените транзакции на 8.11.2016 г. с издадената на негово име карта № 516849хххххх7607 да са били извършени чрез неправомерна употреба на банковата му карта, вкл. и нейните персонализирани защитни характеристики. Ако въпреки това транзакциите са извършени без негово съгласие, то те са причинени от неизпълнението на едно или повече от задълженията му за запазване персонализираните защитни характеристики на картата.

  През м.ноември 2016 г. св.В.Н., който имал сервиз за ремонт на автомобили в гр.Дупница, ремонтирал джипа на св.З. „***”, като му сменил водния радиатор за един ден, но не помни каква е стойността на извършения ремонт. Според св.З. това е станало”някъде около 5.11.2016 г.”, когато самият св. З. е дал дебитната си карта на подсъдимия и след като му казал ПИН кода й, подсъдимият изтеглил 300 лв., които лично дал на св. В.Н. за ремонта/вж показанията на св.З. на л.36 от ДП/..

 През м.май 2017 г. подсъдимият и св.З. работили около 10 дни при св.З., тъй като нямали пари и той им плащал по 10 лв.на ден.

  От изготвената в ДП видеотехническа и лицева експертиза, обективирана в Протокол № 26/17 от 27.03.2017 г./на л.39-43 от ДП/ и приложенията към нея е установено следното: Eкспертизата е изпълнена след преглед с професионален видеоредактор и специализирани криминалистични програмни продукти за видеообработка DVR  dCoder от в.л. на 1 бр.диск, марка и модел „Verbatim” – 52 х700 МВ, 80 мин. със сериен номер 3273 23 LE 6271 предоставен от банка ДСК ЕАД в запечатан книжен бял плик и съдържащ снимков материал – 73 бр. снимкови файлове  в специализиран формат от охранителното видео наблюдение на АТМ ДОО20905 от 8.11.2016 г., за времето от 15,20 часа до 16,32 часа. Непосредствен обект на изследване са снимките, съдържащи се от запис от охранителни камери на банкомат Банка ДС в ж.к.***в гр. Дупница.

  Видеофайлът е цифров презапис на оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени от в.л. манипулации/намеса върху записаната информация. Снимковите изображения са частично годни за сравнително изследване, основно за извършване на някои идентификационни и разпознавателни цели, при правилно предоставен сравнителен материал на разпознаваното лице. На тези снимкови материали в приложенията се вижда достатъчно ясен черно-бял образ на физическо лице, което безспорно е подсъдимият.

  В с.з. по приемане на заключението вещото лице в отговор на поставени му от страните и съда въпроси допълни, че този вид камери стоят в самото устройство и при тях разделителната способност е по-ниска.Те отразяват лицето, което стои срещу съответното  АТМ устройство. Тези снимкови материали в приложенията, съпоставени със  заключителната част на експертизата и съобразени с допълнителните обяснения на в.л. установяват, че лицето, което в посочения отрязък от време на 8.11.2016 г. е стояло пред банкомата в ж.к.***, е подсъдимият Х.М..

По искане на защитата съдът изиска информация от банка ДСК ЕАД клон Дупница за енентуално наличие на допълнителни камери на процесния банкомат, на което с Писмо рег. № 01-дск-15865/ от 8.11.2017 г. /на л.38 от настоящото дело/беше отговорено на искането, че АТМ в бл.58 на ж.к.*** в гр.Дупница няма допълнителни охранителнии наблюдателни камери.

Точният част на извършеното теглене и размера на изтеглените суми, както и картата, с която са изтеглени,  се установяват от издадената на св.З. Справка от банка ДСК ЕАД на 9.11.2016 г. за извършените на 8.11.2016 г. транзакции на АТМ D0020905 в бл.58 на ж.к.Бистрица в гр.Дупница/вж справката на л.12 от ДП/, а именно:

   = на 8.11.2016 г в 15,23 часа е изтеглена сумата от 50 лв.

   = на 8.11.2016 г. в 16,23 часа е изтеглена сумата от 300 лв.

   = на 8.11.2016 г. в 16,32 часа е изтеглена сумата от 50 лв.

  Тегленията са извършени от банкова карта № 516849хххххх7607, която принадлежи на св.А.В.З. и е била получена от него на 3.05.2016 г., видно от Декларацията за предаване на банкова карта на л.51 от ДП. Картата е била предоставена на св.З. на основание Договор за издаване и обслужване на дебитна карта за физически лица, сключен между св.З. и банка ДСК ЕАД – София  на 26.02.2014 г., приложен на л.65 от ДП. Съгласно общите условия на договора картата се издава с определен срок на валидност, след изтичането на който се издава нова карта.

  От показанията на св. З. се установи, че през м.май 2017 г. подсъдимият и св.З. работили около 10 дни при св.З., тъй като нямали пари и той им плащал по 10 лв.на ден.

  Видно от актуалната справката за съдимост на подсъдимия Х.М./на л.55 от дело/, той е осъждан с Присъда № 14/22.05.2015 г., влязла в сила на 1.04.2016 г. на КнОС, постановена  по НОХД № 398/2014 г. по описа на съда за извършено на 4.03.2013 г. престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, с която му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 5 години.

 

                    2. По доказателствата.

 

 Тази фактическа обстановка се установява от събраните в ДП и СП  писмени и гласни доказателствени средства:

  = показанията на свидетелите А.З., В.З., С.Й., Н.З./избирателно и частично кредитирани/, В.Н.;

  = от извършените в СП очни ставки между св.З. и св.Н.З. и между св.А.З. и св.Н.З..

  = от видеотехническата експертиза, изпълнена от в.л.Я. Я.; от договор за издаване на дебитна карта и Декларация за предаването й, Справка за съдимост на подсъдимия, Разпечатка от банка ДСК ЕАД , издадена на 9.11.2016 г. за извършените тегления от картата на св.З. на 8.11.2016 г./ справката на л.12 от ДП/ .

 Съдът кредитира като достоверни показанията на св.З. от досъдебното и от съдебното производство почти цялостно, с едно малко изключение/посочено по-долу/. Тези показания съдът възприе като обективни, тъй като изнесеното с тях се потвърждава от приложените писмени доказателства по делото -  справката от банка ДСК от 9.11.2016 г. за извършените на 8.11.2016 г. три бр.транзакции, както и от показанията на св. В.З., на св.С.Й. и на св. В.Н., както и от заключението на видеотехническата експертиза. Св.З. не отрече, че в отделни случаи преди извършване на престъплението е давал дебитната си карта на подсъдимия заедно с листчето с ПИН кода за нея и е отивал с него до същия този банкомат в бл.58 на ж.к.***, тъй като му е имал доверие. При тези предходни тегления до банкомата е отивал винаги и св.З. заедно с подсъдимия М.. Съдът кредитира показанията на св.З. и относно съобщеното от него, че на 5.11.2016 г. е взел джип си от ремонт от св.В.Н. и тогава му е платил сумата от 300 лв. за ремонта, а не на 8.11.2016 г. Св. Н. от своя страна също потвърждава факта, че през м.ноември 2016 г. е ремонтирал радиатора на джипа на св.З., но не помни точно на коя дата е било това.Съдът кредитира показанията на този свидетел относно случилото се на 8.11.2016 г., вкл. и за това, че двамата –подсъдимият и св. Н.З. са излизали следобяда през този ден и за това, че е оставил якето си в джипа, а в джобовете му е била дебитната му карта с ПИН кода на нея, както и че е излизал да търси съпругата си поради завалелия дъжд. Показанията му не се кредитират единствено в частта им относно това, че когато св.З. се върнала в къщи вечерта не 8.11.2016 г., там не били подсъдимият и св.З., за който факт св.З. е категорична, а показанията в СП на св.З. относно този факт бяха противоречиви. .

Заключението на видеотехническата експертиза се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, тъй като то и приложенията към него потвърждават изнесеното в справките от ДСК за извършените транзакции на 8.11.2016 г. и се подкрепя и допълва от показанията на св.Й. и св.З.. Експертизата, обсъдена в съвкупност с кредитираните гласни и писмени доказателствени средства в най-голяма степен установява авторството на деянието, като изводите в нея се потвърждават от показанията на св.Й., който е изискал разпечатка от камерите на банкомата и който лично е разпознал лицето на подсъдимия М., а и пред него св.З. също е заявил, че това е М..

 Показанията на св.З., която е съпруга на св. А.З., въпреки това й качество се кредитират от съда  като обективни и незаинтересовани, тъй като се подкрепят както от заключението на видеотехническата експертиза, така и от  показанията на св.З., Й. и Н. и кредитираната част от показанията на св.Н.З.. Единствено не се кредитират показанията й относно факта, че според нея св.З. е тръгнал да я търси пеша, но той е категоричен, че е бил с джипа си и че при тръгването си да я търси дебитната му карта не се е намирала в краката на шофьорската седалка и затова относно този факт съдът кредитира неговите показания за достоверни..

А показанията на св.Й., работил по полицейската преписка по случая съдът кредитира като обективни, тъй като тези показания се подкрепят от кредитираните и изброени по-горе доказателствени средства и най-вече допълват със степен на категоричност заключението на видеотехническата и лицева експертиза. Свидетелят заяви пред съда, че е отразил всичко извършено по случая в съставените от него Справка и Докладна записка, които му бяха предявени, а също заяви пред съда, че на предоставения му снимков материал от банкомата на банка ДСК ЕАД в бл.58 на ж.к.Бистрица се вижда лицето на подсъдимия Х.М. и че пред него св.З., на когото св.Й. показал тези снимки, също заявил, че това е подсъдимият М..

Показанията на свидетеля В.Н. се кредитират като обективни и незаинтересовани, тъй като се подкрепят от показанията на св.З..

Показанията на св.Н.З. съдът намери за тенденциозни, противоречиви и необективни в преобладаващата им част и затова ги кредитира частично – само в тези им части, в които се подкрепят от останалите кредитирани по писмени и гласни доказателства, а именно: че на 8.11.2016 г. сутринта са били заедно с подсъдимия на работа при св.З. и сутринта са отишли да разтоварват слама в с.Бистрица, след което се върнали във фермата в гр.Дупница и работили там до вечерта и че св.З. им е заплащал по 10 лв., , които факти заяви и самият св.З.. В цялата им останала част съдът възприе показанията на този свидетел за неверни и тенденциозни, поради което не ги кредитира в преобладаващата им  част. Това е така, защото некредитираните му показания напълно се опровергаха от кредитираните писмени доказателства и от показанията на св.З. и св.В.З.. Така например, напълно невярно е твърдението му за изтеглени на 8.11.2016 г. от подсъдимия в присъствието на св.З.  на сумата от 60 лв. от картата на св.З. и наблюдаването на това действие от  св.З., както  и че тогава св. З. им дал на двамата 30 лв. и 30 лв.оставил за себе си. Такава транзакция  -  за изтеглена на 8.11.2016 г. сума от 60 лв. - от намиращата се на л.12 от ДП Справка от банка „ДСК”ЕАД , издадена на св.З. на следващия ден 9.11.2016 г., не е посочена и следователно няма как да е извършена. Невярно е и твърдението на този свидетел, че св.З. си мушнал картата в джобовете на панталоните и това било станало след изтеглянето на тези 60 лв. от нея, което теглене  безспорно се установи, че не е извършвано. Освен това, ако картата се е намирала в джобовете на панталоните на св.З. от този момент-някъде ранния следобед според показанията на св.З., то няма как тя от джоба на панталоните му вечерта да се озове под седалката на джипа. А и самият св.З. заяви, че дебитната си карта и листчето с ПИН кода е държал в джоба на якето си, което по време на разтоварването на сламата в с.*** свалил и оставил в джипа. А в джипа за известно време след слизането на св.З. останали подсъдимият и св.З., като след св.З. и подсъдимият слязъл от джипа, за да  помага в разтоварването и тогава  в джипа останал само св.З., който изобщо не се включил в разтоварването. Така че показанията на св.З. не се кредитират и относно съобщеното от него, че той бил слязъл от джипа и е помагал в разтоварването на чувалите там. Опровергано е и твърдението му, че изобщо на 8.11.2016 г., след като са се върнали във фермата, не са излизали с подсъдимия. Защото това невярно твърдение е категорично опровергано по отношение на подсъдимия със справката за часа на извършените на 8.11.20186 г. тегления от картата на св.З. и от кредитираната изцяло видеотехническа експертиза, която дава заключение, че снимковите изображения са частично годни за извършване на сравнително изследване, основно за извършване на някои идентификационни и разпознавателни цели. А от снимковите изображения с №№ 3-20 е видно и е безспорно, че на тях е подсъдимият М., които изображения са свалени от разпечатката от диска от охранителните камери, поставени на АТМ устройството в бл.58 в ж.к.Бистрица и че тегленията от този банкомат са извършени на 8.11.2016 г. в 15,23 часа, 16,26 часа и 16,32 часа. Т.е. за да се намира подсъдимият пред банкомата на АТМ устройството, означава, че той е излязъл от фермата и е отишъл пред АТМ на бл.58 именно на 8.11.2016 г., когато са извършени трите тегления от този банкомат с картата на св.З. във времето между 15,23 часа и 16,32 часа. От събраните по делото доказателства съдът прие, че най-малкото св.З. е знаел за извършеното престъпление, което се провокира от поведението му – самият той е казал на св.З. за падналата му карта, а разпитът му пред съда протече за него особено мъчително, тъй като се потеше обилно и беше видимо притеснен, но по делото няма налични годни доказателства за неговото участие. Единствено в обясненията на подсъдимия се съдържат такива данни, но при липса на други годни потвърждаващи тези обяснения доказателства остава недоказано участието на св.З. в престъплението или в подготовката му.

Обясненията на подсъдимия в края на съдебното следствие, при наличните доказателства и възприетата въз основа на тях и описаната фактическа обстановка, съдът прие за защитна теза. Принципно обясненията на подсъдим винаги имат двояка функция - те са могат да бъдат освен защитна тези и годно доказателствено средство, но само когато изнесените от тях факти се подкрепят от доказателствата по делото. В случая няма никакви доказателства в подкрепа на обяснението, на подсъдимия, че престъплението е извършено от св. З.. Това е т. нар. институт”оговор”, който единствен и сам по себе си няма доказателствена стойност.

Кредитираните по посочения начин и в посочената степен доказателствени средства,  анализирани в тяхната съвкупност, са непротиворечиви и последователни, взаимно се допълват и в тяхната цялост очертават по несъмнен и безпротиворечив начин възприетата фактическа обстановка.

 Останалите приложени в ДД писмени доказателства - извлечения от кредитната карта по кредитната револвираща линия на св.З. съдът не обсъжда поради неотносимостта им към предмета на обвинението.

          

                          3. От правна страна

       

      При така установеното от фактическа страна съдът прие, че подсъдимият Х.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е налице използване на платежен инструмент по см. на чл. 93, т. 24 НК от подс. Х.М., какъвто без съмнение представлява дебитната карта „*** „ с номер ***, издадена от банка „ДСК“ ЕАД - гр. София на св.А.В.З.,***. За транзакциите, извършени с посочената карта на 8.11.2016 г., се установи безспорно, че е отсъствало съгласие на нейния титуляр – А.В.З., който като оправомощен ползвател на платежни услуги е разполагал с персонален идентификационен номер /станал известен на подсъдимия/, определен от издателя на картата.

      Процесната дебитна карта представлява платежен инструмент по смисъла на дефиницията на чл.93 т.24 НК/ в изменената редакция на нормата към момента на деянието ДВ бр.75/2006 г./. Съгласно нея „платежен инструмент” е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

Деянието по чл. 249, ал. 1 от НК, подс. Х.М. е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като отделните му три деяния, чрез които същия в 15,23 часа, 16,26 часа и 16,32 часа на 8.11.2016 г., в гр. Дупница е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банкова институция на св. А.З. без негово съгласие, осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление - това по чл. 249, ал. 1 от НК. Същите са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите му деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

  Безспорно от разпечатката на л.12 от ДП и от видеотехническата експертиза и приложенията към нея се установи, че на 8.11.2016 г. от АТМ  D0020905, намиращ се  в бл.58 в ж.к.*** в гр.Дупница, който блок се намира недалеч от кравефермата на св.З., подсъдимият М. е използвал чужд платежен инструмент – дебитната карта на св.А.З., като е извършил три транзакции, вследствие на които той е получил сумата от общо 400 лв., а именно: в 15,23 часа е изтеглил сумата от 50 лв.; в 16,26 часа е изтеглил сумата от 300 лв. и в 16,32 часа е изтеглил сумата от 50 лв.

Предвид тези безспорно установени факти се налага извода, че подс.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.249 ал.1 НК – използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра. Според съда за обективната съставомерност на деянието е без значение факта как подсъдимият се е снабдил с платежния инструмент – дебитната карта на св.З. и дали той лично я е взел или тя му е била предоставена от друго лице, каквито доводи наведе защитата. Съставомерно по чл.249 ал.1 НК е само и единствено използването на платежен инструмент без съгласието на титуляра, което по несъмнен начин се доказа по делото, че е извършено именно от подс.М..

   Авторството на деянието съдът също намери за безспорно доказано въз основа на всички кредитирани доказателствени средства и най-вече от заключението на видоетехническата и лицева експертиза и снимковите приложения към нея и от показанията на св. св.Й., З. и св.З..

Eкспертизата е изпълнена след преглед с професионален видеоредактор и специализирани криминалистични програмни продукти за видеообработка DVR  dCoder от в.л. на 1 бр.диск, марка и модел „Verbatim” – 52 х700 МВ, 80 мин. със сериен номер 3273 23 LE 6271 предоставен от банка ДСК ЕАД в запечатан книжен бял плик и съдържащ снимков материал – 73 бр. снимкови файлове  в специализиран формат от охранителното видео наблюдение на АТМ ДОО20905 от 8.11.2016 г., за времето от 15,20 часа до 16,32 часа. Непосредствен обект на изследване са снимките, съдържащи се от запис от охранителни камери на банкомат Банка ДС в ж.к.*** в гр. Дупница.

  Видеофайлът е цифров презапис на оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени от в.л. манипулации/намеса върху записаната информация. Снимковите изображения  и по-специално снимки №№ 3-20 - са частично годни за сравнително изследване, основно за извършване на някои идентификационни и разпознавателни цели, при правилно предоставен сравнителен материал на разпознаваното лице. На тези снимкови материали в приложенията се вижда достатъчно ясен черно-бял образ на физическо лице, което безспорно е подсъдимият.

  В с.з. по приемане на заключението вещото лице в отговор на поставени му от страните и съда въпроси допълни, че този вид камери стоят в самото устройство и при тях разделителната способност е по-ниска. Те отразяват лицето, което стои срещу съответното  АТМ устройство.  Тези снимкови материали в приложенията, съпоставени със  заключителната част на експертизата и съобразени с допълнителните обяснения на в.л. установяват безспорно, че лицето, което в посочения отрязък от време на 8.11.2016 г. е стояло пред банкомата в ж.к.Б., е подсъдимият Х.М.. Тази експертиза със степен на категоричност се допълва от показанията на св.Й..

  От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си – че използва чужда дебитна карта без съгласието на собственика й,  но е предвиждал  и е искал настъпването на обществено опасните последици -  да получи изтеглените от тази  карта парични средства. Той се  възползвал от факта, че преди престъплението е теглил суми от тази карта със знанието на св.З. и при неговото лично присъствие. Всичките целенасочени действия на обвиняемия за постигане на престъпния резултат (възприемането на всички детайли от механизма на престъплението и въпреки това - продължавайки да извършва действия от изпълнителното деяние на престъплението) обуславят наличието на пряк умисъл у дееца при извършване на деянията от продължаваната престъпна дейност.

При престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК подсъдимият М., след установяването на фактическа власт върху платежния инструмент, е прибягнал до използването му със знанието, че прави това без съгласието на титуляра и с желанието за своето неправомерно облагодетелстване чрез 3 транзакции на парични суми от банковата сметка на друго лице, в случая на св. А.З..

 

         4. По наказанието.

 

    Систематичното място на престъплението по чл.249 ал. 1 НК е в глава VІ. Престъпления против стопанството, раздел ІV.Престъпления против паричната и кредитната система.  Този вид престъпления се характеризират с  висока степен на обществена опасност, тъй като стабилността на финансовата и кредитната система е гаранция за стабилност и просперитет на държавата. Посягането върху паричната и кредитната система е посегателство върху финансовата стабилност на държавата и нейните граждани. В случая съдът преценява обществената опасност на конкретното деяние за по-ниска от обществената опасност за този вид престъпления, съобразявайки факта, че притежателят на дебитната карта не я е съхранявал достатъчно отговорно – държал я е в джоба на якето си, което е оставял без постоянен надзор и който факт е бил известен и на други лица  - на подсъдимия и св.З. и винаги е държал до нея и листче с написан върху него ПИН код, което е улеснило извършването на престъплението.

       Степента на обществената опасност на дееца се прецени от съда като висока предвид предходното му осъждане и предвид факта, че процесното престъпление е извършено в изпитателния срок на влязлата в сила на 1.04.2016 г. присъда за престъпление по чл.198 НК, само 7 месеца след това. Т.е. тази присъда не е изпълнила заложените с нея цели да въздейства предупредително-възпиращо върху дееца да не извършва други престъпления.

      За процесното престъпление законодателят е предвидил наказания „лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години и „глоба” до двойния размер на получената сума. 

     Съдът при определяне размера на наказанието”лишаване от свобода” не намери нито многобройни , нито смекчаващи вината обстоятелства по см.на чл.55 ал.1 т.1 НК, в каквато насока пледира защитника на подсъдимия. Като единствени смекчаващи обстоятелства съдът прие улесняването на престъплението от пострадалия, който твърде лековерно е подхождал към дебитната си карта, като не я е съхранявал достатъчно внимателно и  на листче до нея е записал ПИН кода и по този начин тя е била лесно достъпна и използваема от други лица, от който факт се е възползвал подсъдимия. Освен това, въпреки извършеното престъпление, св.З. отново е приел на работа при него подсъдимия през м.май 2017 г. за няколко дни, тъй като подсъдимият е отишъл при него и е казал, че няма пари.Размера на изтеглената сума е под размера на МРЗ за страната, което съдът също възприе за смекчаващо обстоятелство. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не обуславят приложението на чл.55 НК.

  По тези съображения съдът определи размера на наказанието ЛС при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. За отегчаващи обстоятелства се приеха високата степен на обществена опасност на дееца и невъзстановените щети и като смекчаващи – непоследователното поведение на св.З. относно съхраняването на дебитната си карта и ПИН кода й и към самия подсъдим след извършване на деянието.

   При така възприетото съдът наложи наказанието „лишаване от свобода” в размера на неговия законен минимум от 2 години, което предвид наличното предходно осъждане съдът постанови да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване”строг”.

    Наказанието”глоба” съдът също наложи при баланс на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства в размера на получената от престъплението сума от 400 лв., като съобрази и факта, че подсъдимият е безработен.

    С присъдата си на основание чл.68 ал.1 НК съдът приведе в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години, наложено на подсъдимия М. с Присъда № 14/22.05.2015 г. на КнОС, влязла в сила на 1.04.2016 г. , тъй като процесното престъпление по чл.249 ал.1 , извършено от подсъдимия на 8.11.2016 г., попада в изпитателния 5-годишен срок по тази присъда. Приведеното в изпълнение наказание съдът постанови да се изтърпи отделно при първоначален режим на изтърпяване „строг”.

    Граждански иск не беше предявен.

     

                5. По възраженията на защитата и разноските

 

       С горното изложение съдът отговори до голяма степен на възраженията на защитата за недоказаност по категоричен  начин на авторството на деянието, дали деянието не е извършено в съучастие със св.З. и относно липса на основания за прилагане на чл.55 НК при определяне размера на наказанието, които прие за неоснователни.  В случая релевантно за съставомерността на обвинението по чл.249 ал.1 НК е дали подсъдимият е осъществил изпълнителното му деяние, а то е – „използва” платежен инструмент без съгласието на титуляра. А безспорно се доказа от гореописаните кредитирани доказателствени средства, че именно подсъдимият М. е извършил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. Поради това е без значение как този платежен инструмент е попаднал у извършителя – дали той самият го е взел или му е предоставен от друго лице, защото тези факти са извън релевантния фактически състав на обвинението по чл.249 ал.1 НК. Ирелевантно за обвинението е и твърдението, че и след случая подсъдимият теглил пари от тази карта заедно със св.З.. Непоследователното поведение на св. З. към подсъдимия съдът отчете като смекчаващо обстоятелство, взето предвид при определяне размера на наложеното наказание.

     С присъдата си съдът осъди подсъдимия съгласно чл.189 ал. 3 НПК да заплати разноските по делото, както следва: 20 лв. лв. по сметка на КнОС и 129,68 лв. по сметка на РУ -Дупница за изпълнената в досъдебното производство експертиза.

     По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: