№ 349
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000290 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260000 от 04.01.2022 г.,постановено по т.д.№247/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ГО,XXII-ри гр. състав,е осъден ответникът З ДБЖЗ“ АД-гр.София,с
ЕИК ***********,на основание чл.432,ал.1 от КЗ и в качеството му на застраховател за
риска ЗЗГОА към дата 24.11.19г. на л.а. с рег.№Р. ****, да заплати на ищеца М. Т. М. с ЕГН
**********,в качеството му на увредено/пострадало лице при ПТП от 24.11.19г., състояло
се в с.Я. п., о. М. област Пловдивска, причинено от ВХВ, ЕГН **********, при управление
на застрахованото при ответника МПС, в което ищецът пътувал като пътник, по банкова
сметка BG *********** при „УКБ АД, с титуляр адвокат Н. Н. Д., сумите от :
-32000 лева, като обезщетение за болки, страдания и ограничения, които е претърпял
вследствие на причинените му при ПТП телесни увреди- фрактура на трето ребро по задна
аксиларна линия вляво и компресионно счупване на тялото на лумбален прешлен Л1, ведно
със законната лихва от 24.02.20г. до окончателното плащане, при определен като справедлив
размер на обезщетението за случая такъв от 40000лв. и намаляването му със сумата от
8000лв., поради съпричиняване на вредите от ищеца с принос 20%, а за разликата до
1
претендираните 60000лв., като частичен иск от иск с общ размер от 100000лв., и за искането
да се присъди законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди и
следващата се върху него законна лихва по чл.429,ал.3, считано от 18.03.20г.,искът е
отхвърлен.
-554.67 лв.- разноски по съразмерност с уважената част на иска.
Със същото решение ответникът З ДБЖЗ“ АД, ЕИК ***********,е осъден още да
заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адв.Н. Н. Д. сумата от 1242.67 лв.,съставляваща
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на М. Т.
М.-ищец по т.д. №247/20г. на ПОС.
Освен това,ответникът З ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********** е осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 640
лв.,от която:240лв.- следваща се за производството държавна такса, от внос на която ищецът
по делото е бил освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК и 400лв.- заплатени от бюджета
на съда възнаграждения на вещи лица, на основание чл.83,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, по
задачи на ищеца.
И на следващо място,с решението от 04.01.2022 г. на ОС-Пловдив,ищецът М. Т. М. е
осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ответника З ДБЖЗ“ АД, ЕИК
***********,сумата от 196 лв.,представляваща разноски по съразмерност с отхвърлената
част на иска.
Ответникът в първоинстанционното производство-ЗДЖЗ“ АД – гр.София, ЕИК
***********,е подал въззивна жалба срещу частта от горното първоинстанционно решение,с
която същият ответник е осъден да заплати на ищеца М. Т. М. застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди,причинени му по повод възникнало на 24.11.2019 г.
пътнотранспортно произшествие в района на с.Я. п.,за разликата над 10 000 лв. до
присъдените 32 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.02.2020
г.Дружеството-жалбоподател счита,че в посочената част първоинстанционното решение е
неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушение.Счита,че ОС-Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон-
чл.52 от ЗЗД,като не е направил правилна,пълна и всеобхватна преценка на критериите за
справедливост,изведени от съдебната практика.Намира,че съдът е надценил търпените от
ищеца болки и страдания и е подценил факта,че възстановителният и оздравителен процес
при него е протекъл бързо при подобен род травми.Освен това посочва,че не се е доказало
ищецът да е провел адекватно лечение след настъпилия инцидент,да е проведена
рехабилитация,както и контролни прегледи при лекари-специалисти.
Дружеството-жалбоподател развива и доводи,че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 32 000 лв. е прекомерно по размер и несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии,запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД,а
от друга страна,на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
2
увреждания,респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от
ищеца.Според жалбоподателя,не са отчетени и конкретната социално-икономическа
обстановка в страната към датата на ПТП,както и средната работна заплата за страната към
този момент.
И на следващо място,жалбоподателят счита,че по делото е доказано при условията на
пълно и насрещно доказване наличието на съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия
вредоносен резултат от настъпилия пътен инцидент,изразяващо се в непоставяне,респ. в
неправилно поставен предпазен колан.В този контекст поддържа,че приносът на ищеца за
настъпилите телесни увреди е значителен и се равнява не на двадесет процента,както е
приел решаващият първоинстанционен съд,а на 40 %.
На база горните твърдения дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено
решение №260000 от 04.01.2022 г.,постановено по т.д.№247/2020 г. по описа на ОС-
Пловдив,в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца М. Т. М.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,причинени по повод възникнало на
24.11.2021 г. ПТП в района нй с.Я. п.,за разликата над 10 000 лв. до присъдените 32 000
лв.,ведно със законната лихва,считано от 24.02.2020 г.,и вместо него да се постанови друго
решение,с което да бъде отхвърлен предявения иск в описаната по-горе част,ведно с
произтичащите от това последици досежно лихвите и разноските.В условията на
евентуалност моли,ако съдът счете подадената от дружеството въззивна жалба за частично
основателна,да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.Моли да
му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции,в това число и адвокатско
възнаграждение.
В законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК ищецът М. Т. М.,чрез пълномощниците си
адв. Н.Д. и адв.Г. Р.,е подал писмен отговор на въззивната жалба,в който е оспорил
същата,считайки че с оглед събраните и представени по делото доказателства,решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част над 10 000 лв. до 32 000 лв. е
правилно,законосъобразно и обосновано,и е в съответствие с материалния закон.Конкретни
доводи в тази насока излага в отговора си.Наред с това,в същия отговор се съдържа и
насрещна жалба на М. Т. М. срещу частта на горното първоинстанционно решение,с която
предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 32 000 лв. до
сумата от 64 000 лв.Ищецът счита,че в тази част първоинстанционното решение е
неправилно,незаконосъобразно,необосновано и не е в съответствие с материалния закон.В
тази връзка също счита,че първоинстанционният съд не е приложил правилно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД,но не като е завишил размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди,а напротив-като е определил това обезщетение в занижен размер.Твърди още,че в
обжалваната отхвърлителна част решението е постановено и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила,защото решаващият съд не е изпълнил в
достатъчна степен задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на
всички онези обстоятелства,които имат значение за определяне размера на причинените
неимуществени вреди и съответно дължимото за тях обезщетение.Заявява,че решението
3
съдържа само посочване на събрания свидетелски материал и съдебно-медицинската
експертиза,без въз основа на тях да са изградени съответните изводи за действителните
неимуществени вреди.В този смисъл ищецът-жалбоподател М.М. твърди,че решението е и
необосновано в обжалваната от него част,поради нарушаване правилата на логическото
мислене,опитните правила и каузалните връзка,дадени в науката.Твърди още,че в
обжалваната част решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна
практика по приложението на чл.52 от ЗЗД-ППВС №4/68 г. и постановените по реда на
чл.290 ГПК решения на ВКС,в които е прието,че правилното му прилагане е обусловено от
съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии-възраст,положение на
пострадалия в обществото,в личен и в семеен план.
Жалбоподателят-ищец поддържа и довода,че не е извършено с решението и отчитане
на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните
икономически условия,доколкото съдът не е съобразил какви са към датата на настъпване на
процесното събитие-24.11.2019 г. лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди.
Относно поддържаното от ответника твърдение за съпричиняване на вредоносния
резултат,ищецът М. счита,че първоинстанционният съд правилно е определил
съпричиняването на 20 % и че няма основание да бъде определен по-голям процент от
този.Конкретни доводи в тази насока излага в отговора си.
И въз основа на всички поддържани аргументи и съображения,ищецът М.М. моли да
се остави без уважение въззивната жалба на дружеството-ответник като неоснователна и
необоснована и да се постанови решение,с което да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната от ответната страна част,както и съобразно насрещната въззивна
жалба,след отчитане на съпричиняване в размер на 20 %,да се отмени първоинстанционното
решение за сумата над 32 000 лв. до сума в размер на 64 000 лв.,ведно с всички законови
принадлежности,като неправилно, незаконосъобразно,необосновано и в несъответствие с
материалния закон-чл.52 от ЗЗД.Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски,в това число адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2
от ЗА.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба на застрахователното дружество-жаллбоподател е процесуално
допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение в така обжалваната му осъдителна част и при подаването на
жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо тази жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество е и насрещната
въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство-М.М.,тъй като е подадена в
4
законния срок по чл.263,ал.2 от ГПК,т.е. в срока за подаване отговор на въззивната
жалба,изходяща от дружеството-застроховател.Наред с това,насрещната въззивна жалба е
редовна и е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение в горната отхвърлителна част.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваните му страните части и по-специално-че с тези части
съдът се е произнесъл по предявен в конкретното производство и допустим осъдителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба на дружеството-
ответник и тези,изложени в насрещната жалба на ищеца,а също и съобразявайки събраните
по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който ОС-Пловдив се е произнесъл с частично обжалваното решение е
предявен от М. Т. М. с ЕГН ********** против ЗДЖЗ“ АД – гр.София, ЕИК ***********
и е основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано от ищеца да бъде осъдено
ответното дружество като застраховател за риска ЗЗГОА към дата 24.11.19г. на лек
автомобил марка „М. м. ****“ с рег.№Р. ****, да му заплати по банкова сметка BG
***********, с титуляр адв.Н. Н. Д.,сумата от 60000лв., като частичен иск от иск в общ
размер от 100 000лв. /след допуснато в хода на първоинстанционното производство
изменение на иска/,съставляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
от ищеца вследствие на комбинирана травма на гръден кош и гръбнак, изразяваща се
във фрактура на трето ребро по задна аксиларна линия вляво и компресионно счупване
на тялото на Л1 прешлен във вентралния горен ръб на прешлена, с наличие на
фрагмент с характеристика на остеофит, причинени му при ПТП на 24.11.19г.,
настъпило вследствие движение с несъобразена скорост в завой, на мокър път, и
загубване на контрол върху МПС, в/при с.Я. п., о. М. обл.Пловдив, при управление на
посочения автомобил от водача ВХВ, в който автомобил ищецът пътувал като пътник,
тъй като бил отправил до ответника претенция за плащане на такова обезщетение на
24.02.20г., но той му отказал плащане с писмо изх.№1106/17.03.20г., което
обосновавало интереса му от предявяване на иска.
Наред с това ищецът е поискал ответника да бъде осъден да му заплати и
законната лихва върху търсеното обезщетение,считано от 24.02.20г.- датата на
5
уведомяване на ответника за претенцията му за плащане на търсеното обезщетение, до
окончателното му плащане, съгласно чл.429,ал.3 от КЗ.Поискал е още да му бъде
заплатена и законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение, включващо обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по
чл.429,ал.3 от КЗ, следващи му се на основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, считано от
18.03.20г.-денят, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на
застрахователя за претенцията му.
Горният осъдителен иск е основан на твърдения за настъпило на датата 24.11.2019 г.
в/при с.Я. п.,общ. М.,обл.Пловдив ПТП-самокатастрофа,при което виновният водач ВХВ с
ЕГН **********,поради движение с несъобразена скорост в завой с мокра пътна настилка,е
загубил контрол над управлявания от него лек автомобил марка „М. м. ****“,с рег.№РВ
******** и се ударил в крайпътно дърво.Твърди се още,че в пряка причинно-следствена
връзка с гореописаното ПТП ищецът М.М.,явяващ се пътник в посочения лек автомобил,е
претърпял комбинирана травма на гръден кош и гръбнак,изразяваща се във фрактура на
трето ребро по задна аксиларна линия в ляво и компресионно счупване на тялото на Л1
прешлен във вентралния горен ръб на прешлена с наличие на фрагмент с характеристика на
остеофит.Изложени са и твърдения,че непосредствено след процесното произшествие
ищецът е хоспитализиран в УМБАЛ „С. Г.“ЕАД,където е бил подложен на гръбначни и
гръбначномозъчни операции със среден обем и сложност,като вследствие на тях е
осъществена репозиция и вертебропластика на фрактурираното прешленно тяло чрез
дозирана поетапна екстензия.Били позиционирани троакари /медицински устройства/
транспедикуларно в тялото на прешлена и бил поставен 6-8 куб.см. костен цимент.Твърди
се също така,че от официалните свидетелстващи документи,с които е констатирано
настъпването на процесното ПТП,отговорността за последното е на ВХВ-водач на горния
лек автомобил,който с безспорното си непредпазливо и неправомерно поведение виновно е
допуснал настъпването на процесното ПТП,в пряка причинно-следствена връзка с което са и
последвалите увреждания на ищеца.
Ищецът е изложил и твърдението,че към момента на настъпване на произшествието е
имало сключена с ответното застрахователно дружество и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ относно описания по-горе лек автомобил,управляван по време на
процесното ПТП от виновния водач В. В..Посочил е още,че на 24.02.2020 г. е представил
пред ответника застрахователна претенция по чл.380 от КЗ,ведно със съответни
документи,удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие,но въпреки
наличието им застрахователят се произнесъл с писмо-отказ с изх.№1106/17.03.2020 г.,като
приел,че не са налице основание да разгледа и уважи претенцията.Ищецът е развил в
исковата си молба и твърдения за неоснователността на този отказ на ответника-
застраховател.Изложил е и твърдения за търпени от него неимуществени вреди вследствие
на причинените му при процесното ПТП телесни травми.Твърди,че при престоя си в
болничното заведение не е могъл да се движи,което налагало обслужване с чужда помощ,че
след изписването му от болницата е имал болки в областта на ребрата,силна болка в
6
кръста,ирадираща към краката,с изтръпване и слабост в прасците и ходилата,изтръпване
към опашната кост,дискомфорт в тазовите резервоари-дискомфорт при уриниране и
дефекация.Силни болки в кръста,както и силно затруднена и болезнена походка били
установени и при извършените прегледи на ищеца,а към момента на подаване на исковата
молба същият бил лишен от възможността продължително време да е придвижва сам и да
стои в изправено състояние,тъй като всяко движение било свързано със силни и постоянни
болки.Твърди се,че тежкото състояние на ищеца налагало грижа от близките му за неговите
ежедневни и битови нужди,като той дори няма физическата сила и желание да обръща
необходимото внимание на детето си,да играе с него и да го повдига.Това предизвиквало у
ищеца чувство за несигурност,безизходица и страх,че ще остане в тежест на близките
си.Уврежданията водели и до усещане за постоянен страх от придвижване с автомобилен
транспорт.Тежкото състояние повлияло и на психологичното състояние на ищеца,като го
правел емоционално нестабилен, притеснен, затворен,агресивен и страдащ от
безсъние.Наред с това,ищецът твърди,че претърпените от него телесни увреждания
драстично са го променили,тъй като до момента на процесното ПТП той е бил един активен
човек,а след инцидента животът му се е променил в отрицателна посока.
С отговора на исковата молба,подаден в законоустановения срок,ответникът
ЗДЖЗ“АД-гр.София е оспорил иска като неоснователен.Признал е за безспорен само факта
на съществяването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП-24.11.2019 .,по отношение собствеността и ползването на л.а. „М. м. ****“,с рег.№Р.
****,по силата на застрахователна полица №BG/********/28.07.2019 г.,с период на
застрахователно покритие 28.07.2019 г.-28.07.2020 г.Оспорил е обаче вината на водача на
горния лек автомобил предвид продължаващото и неприключило разследване на причините
и обстоятелствата,при които е настъпило процесното ПТП и липсата на влязла в сила
присъда,споразумение или решение по чл.78а НК с оглед разпоредбата на чл.300 от
ГПК.Заявил е и възражение за принос от страна на ищеца за настъпване на процесното ПТП
и на вредоносните последици от него,изразяващ се в непоставянето на обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП,както и поради разсейване вниманието на водача
чрез разговори.Заявил е възражение за съпричиняване от страна на ищеца и по отношение
на възстановителния и оздравителния период,твърдейки че ищецът не е спазил предписания
му режим на лечение,както и че не е провел необходимата рехабилитация и физиотерапия с
оглед по-бързо възстановяване и преодоляване на последствията от травмите.Оспорил е и
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и описаните в ИМ травматични
увреждания на ищеца.Заявил е и твърдението,че ищецът не е получил тежки и сложни
травматични увреждания,които да са застрашили живота и здравето му,както и че не са
налице усложнения в оздравителния и възстановителния му период,че той се е възстановил
бързо,в рамките на обичайния за подобен род травми увреждания,без да са налице
остатъчни и невъзстановени травми.Ответникът е оспорил претенцията и по
размер,твърдейки че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП е прекомерно завишено.Оспорил е и т
редица от твърденията на ищеца относно причинените му неимуществени вреди от
7
процесното ПТП,а също и началната дата,от която се претендира лихва за забава.
В допълнителната ИМ ищецът е заявил,че оспорва представения от ответника
отговор на исковата молба в неговата цялост.Изложил е подробни поясния по повод
акцесорната си претенция за заплащането на законна лихва.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че поддържа всичките си
възражения и оспорвания,направени в отговора на исковата молба.
По повод на предявения иск,от фактическа страна е установено в
първоинстанционното производство настъпването на процесното ПТП от 24.11.2019
г.,установен е и механизма на настъпването му,както и обстоятелството,че същото ПТП е
причинено в резултат на виновно неправомерно поведение на лицето ВХВ като водач на лек
автомобил марка „М. м. ****“ с рег.№Р. ****,който поради движение с превишена скорост в
завой е загубил контрол на управлявания от него лек автомобил и именно това е станало
основната причина за възникване на произшествието.От фактическа страна е установено
още в производството пред първата инстанция,че ищецът М.М. по време на произшествието
е бил пътник на предната дясна седалка /седалката до шофьора/ в горния лек автомобил.От
заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна експертиза,както и от
приложената към първоинстанционното дело медицинска документация става ясно и какви
травматични увреждания е получил ищеца вследствие на процесното ПТП,както и какво е
проведено лечение на същите.Наред с това,установено,а и безспорно между страните е и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лекия автомобил,управляван от виновния водач по време на
процесното ПТП,както и че това правоотношение е било действащо към момента на
настъпване на произшествието,че е обективирано в сочената от страните застрахователна
полица и че качеството на застраховател по същото правоотношение има дружеството-
ответник.
Оплакванията на дружеството-жалбоподател за неправилност на обжалваното
решение в атакуваната му осъдителна част не засягат горните факти,нито изводите на
първоинстанционния съд относно тях.Оплакванията на същото дружество са само по
отношение на приетия размер на присъденото обезщетение с твърдения за неговата
прекомерна завишеност и несъобразеност с принципа за справедливост,произтичащ от чл.52
от ЗЗД,както и относно съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца и по-точно
относно степента на приноса ищеца за настъпване на този резултат.Т.е. дори не са оспорени
изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване,а само определения
процент на съпричиняването с твърдения за по-голям принос на ищеца от този,който съдът е
определил.Подобно на това,в насрещната въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство-М.М.,се съдържат оплаквания само относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди,но с твърдения за неговата заниженост,а що се касае до приетия в
обжалваното решение извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
в размер на 20 %,то ищецът в същата жалба,респ. в отговора на подадената от дружеството-
застраховател въззивна жалба,е изразил съгласие с така определения от първоинстанционния
8
съд процент.Предвид изложеното,съобразявайки оплакванията на жалбоподателите срещу
първоинстанционното решение,очертаващи предметните предели на въззивното
производство, настоящият съд счита,че дължи с решението си самостоятелна преценка
относно дължимия размер на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди,респективно-на критериите,въз основа на които се определя размера на
обезщетението,както и относно степента на приноса на ищеца за настъпването на
вредоносния резултат.В тази връзка въззивният съд приема следното:
От приложената към първоинстанционното дело медицинска документация и
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява,че
вследствие на процесния пътен инцидент от 24.11.2019 г. ищецът М. Т. М. е получил
телесни увреждания,изразяващи се в следното:“Компресионна фрактура на тялото на
лумбален прешлен Л1.Контузия на израстъка на лумбален прешлен Л2.Контузия на гръдно-
коремната област.Контузия на тялото.Счупване на трето ребро вляво“.Компресионната
фрактура на тялото на лумбален прешлен Л1 е довело до трайно затрудняване движенията
на снагата,както се сочи в комплексната експертиза,а счупването на трето ребро вляво и
причинило разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.Контузията на
израстъка на лумбален прешлен Л2,контузията на гръдно-коремната област,както и тази на
тялото поотделно и по съвкупност,са причинили на ищеца болка и страдание,без
разстройство на здравето,както е отразено в заключението на комплексната
експертиза,изготвено от вещите лица инж. В. С. и д-р М. Б..Съгласно данните от това
заключение и приложената към първоинстанционното дело мед. документация е видно
още,че непосредствено след пътния инцидент на 24.11.2019 г. ищецът е откаран в СО при
УМБАЛ „С. Г.“ЕАД-гр.Пловдив,където са му проведени консултации със
специалистиукакто и образни изследвания,след което е хоспитализиран във Втора Клиника
по хирургия за наблюдение.Констатираното счупване на лумбален прешлен е наложило
последващото приемане на ищеца в Клиника по НХ,където му и извършена оперативна
интервенция,а именно-стабилизираща вертебропластика на прешленното тяло с костен
цимент.Установява се още,че ищецът е пролежал в болница за периодите 24.11.2019 г.-
27.11.2019 г. и 27.11.2019 г. до 02.12.2019 г.Или,ищецът е провел 9 дни болнично лечение,в
две клиники-хирургична и неврохирургична.Счупването на лумбален прешлен е причинило
на ищеца от умерена на моменти до значителна по интензитет болка и страдания,които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес,който е траел около 6-8 месеца,при
благоприятен ход,без наличие на усложнения,за каквито липсват медицински
документи,както се сочи в комплексната експертиза,а липсват данни и за наличието на
остатъчни негативни здравословни последици към момента на изготвянето на
експертизата.Към същия момент липсват данни и за настъпили усложнения в оздравителния
процес на ищеца,поради което вещото лице в част „медицинска“ на експертизата-д-р Б.
приема,че пострадалият ищец се е възстановил напълно.В устните обяснения,дадени от
вещото лице д-р Б. и откритото съдебно заседание,проведено на 21.12.2021 г. и отразени в
протокола от същото заседание,е уточнено,че оздравителният период е около 5-6 месеца по
отношение на компресионната фрактура на първи поясен прешлен и израстъците на втори
9
поясен прешлен.А относно другите счупването на трето ребро вляво възстановителният
период е около 20 до 26 дни при липса на усложнения /за каквито в случая липсват данни/ и
на следващо място-относно контузията на гръдния кош и корема и контузията на тялото-те
отшумяват за около 10-15 дни,както е обяснило вещото лице Б..Същото дава и устни
обяснения,отразени в протокола от 21.12.2021 г.,че при извършената операция на ищеца е
постигната много добра прешленна алиенация,което означава,че прешлена е могъл да се
разгърне и да стане до същите размери,както е бил преди компресията.Наред с това,вещото
лице Б. посочва,че е имало временна загуба на чувствителността на нервите в областта на
контузания израстък на лумбален прешлен Л2,т.е. при дразнене по кожата с някакъв по-
остър предмет е нямало добър отговор на дразненето от нервите в тази област,но същата
чувствителност вече е възстановена и се е появила отново в пълен обем.
Освен горното,от показанията на св.А. Р.,която е посочила,че живее на семейни
начала с ищеца,без да има сключен брак с него,съдът намира за установено,че ищецът по
времето на болничния си престой след инцидента е имал силни физически болки и не е
могъл да се самообслужва,а е имал нужда от чужда помощ,каквато самата свидетелка му
оказвала.Същата сочи още,че и след като ищецът се е прибрал вкъщи от болницата,не е
могъл сам да се обслужва и е имал нужда от чужда помощ,не е можел да се движи сам и
свидетелката му помагала да се придвижва /придържала го/,когато отивал до
тоалетната.Това му състояние,според свидетелката Р.,продължило два месеца,след което
ищецът започнал сам да ходи,но и към момента на разпита на свидетелката /проведен в
съдебното заседание на 12.10.2021 г./ продължавал да изпитва болки в областта между
кръста и гърба и не можел да работи,защото го боляло.Свидетелят Д. също заявява,че
ищецът не може да работи след катастрофата поради болки в кръста вследствие на
направената му след инцидента операция.Този свидетел сочи още,че преди катастрофата
ищецът е работел физическа работа по строителството и по къра,но сега не можел да
извършва такава работа.След инцидента ищецът не можел да спи,както посочва св. Д.,бил
трудно подвижен и не можел без чужда помощ,като това му състояние продължило около
три месеца.Съдът кредитира частично показанията на посочените двама свидетели относно
здравословното състояние на ищеца след процесната катастрофа,като не счита за достоверни
същите в частта,в която те твърдят,че ищецът и към момента на проведения разпит на
свидетелите продължава да изпитва болки в областта на кръста и поради това не може да
извършва физическа работа.Тези показания противоречат на експертното заключение на
комплексната експертиза за липса на остатъчни негативни здравословни последици за
ищеца от понесените при процесното ПТП травми и за пълното му възстановяване от тези
телесни увреждания след изтичането на обичайния за тях срок на оздравителния период.
Всички изложени по-горе обстоятелства имат значение за определяне размера на
обезщетението.Така съдът съобразява установения вид и тежест на получените от ищеца
травматични увреждания вследствие на пътния инцидент от 24.11.2019 г.,проведеното
оперативно лечение на най-тежката получена при инцидента травма- компресионната
фрактура на тялото на лумбален прешлен Л1,търпените в началния период след
получаването на тази травма силни физически болки и страдания от ищеца,създадените му
ежедневни неудобства и затруднения за период от около два-три месеца вследствие на
10
същата травма,изразяващи се в неспособността за самостоятелно придвижване на ищеца и
нуждата от чужда помощ в тази насока.Съобразява и продължителността на
възстановителния период от всяка от травмите,възрастта на ищеца към момента на
инцидента /36 години/ и социално-икономическите условия в страната към същия
момент.От друга страна,настоящият съд отчита факта,че няма трайни физически последици
за ищеца от нито едно от получените при инцидента телесни увреждания и същият е
напълно възстановен след изтичане на обичайния срок на възстановителния период за най-
тежката травма /т.е. след изтичането на около 6-8 месеца след инцидента/.Отчита и това,че
не са установени някои от твърденията на ищеца за търпените от него неимуществени вреди
от процесното ПТП,а именно-че той е станал емоционално нестабилен,притеснен,затворен и
агресивен вследствие на получените от катастрофата телесни увреждания,че изпитва
постоянно чувство на безизходица и страх,че ще остане в тежест на близките си,че няма
физическа сила и желание да обръща необходимото внимание на детето си /всъщност,по
делото са налице данни,че ищецът отглежда не едно,а три деца заедно със свидетелката Р./.В
този контекст,от заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-
психологическа експертиза,изготвено от в.л. Б. Д.а /психолог/ става ясно,че към момента на
експертизата /изготвена на 30.09.2021 г./ ищецът няма страхови състояния,липсва
депресивна симптоматика и усещане за пълно отчаяние и безнадеждност,същият отрича
суицидни мисли и има ниско ниво на стрес,умерено ниво на ситуативна тревожност и
високо ниво на личностна тревожност.Както обяснява в съдебното заседание на 12.10.2021
г. вещото лице Д.а,личностната тревожност при ищеца не е вследствие на конкретната
травма,а се дължи на продължителния период,в който ищецът не може да упражнява
трудова дейност,на неговото безспокойство и притеснение,че не може да издържа
семейството си и че няма да реализира доходи.
На база гореизложеното настоящият съд счита,че определеното с обжалваното
решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. не е завишено,а е
определено в съответствие с принципа за справедливост,произтичащ от разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.Така определения размер се споделя от настоящата инстанция и се счита за
справедлив по смисъла на посочената разпоредба.
На следващо място,с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че
ищецът е съпричинил вредоносния резултат и съпричиняването от негова страна е в размер
на 20 %.Както по-горе се отрази ищецът-жалбоподател не оспорва този процент на
съпричиняване,а ответникът-жалбоподател счита същия процент за занижен.А иначе,имайки
предвид изложеното както в подадената от дружеството-ответник въззивна жалба,така и в
насрещната въззивна жалба на ищеца,и двете страни не оспорват пред настоящата
инстанция направения от първоинстанционния съд извод,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца,изразяващо се по време на инцидента ищецът не бил с
поставен правилно обезопасителен колан.Такъв извод следва и обосновано е направен от
първоинстанционния съд на база изготвената комплексна експертиза.Спорният пред
настоящата инстанция въпрос е дали определения от първостепенния съд процент на
съпричиняване е занижен и дали процентното участие на ищеца в съпричиняването е по-
малко от това,което е определелил първоинстанцонния съд.Настоящият съд счита,че няма
основание за определяне на по-голям процент на приноса на ищеца от този,който е
определен в обжалваното решение-20 %.Както е ясно от заключението на комплексната
експертиза,макар и ищецът да е допринесъл за увреждането си,основната причина за
настъпване на произшествието от техническа гладна точка е избраната от водача на лекия
автомобил „М. ****0“-В. В.,технически несъобразена скорост в конкретната
пътноклиматична обстановка-скорост от около 71 км/ч,при критична такава за преодоляване
на завоя от 43,6 км/ч.С други думи,именно противоправното поведение на виновния водач
на автомобила е причинило произшествието,съответно и уврежданията на ищеца,а
поведението на ищеца,изразяващо се в непоставен предпазен колан е способствало,но в по-
малка степен за настъпване и то основно на едно от уврежданията-счупването на първия
лумбален прешлен.Затова настоящият съд счита,че първоинстанционният съд правилно е
определил,че ищецът има принос от 20 % за настъпване на вредоносния резултат.Оттук се
11
налага и извода,че правилно определения като справедлив размер на обезщетението от 40
000 лв. не подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД с повече от 20
%,респективно дължимият размер на обезщетението правилно е определен на 32 000
лв.,след като е извършено намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца именно с определените в първоинстанционното решение
20 %.
Вследствие на всичко изложено по-горе,въззивният съд намира за неоснователна
както подадената от дружеството-застраховател въззивна жалба,така и насрещната въззивна
жалба на ищеца,тъй като са неоснователни поддържаните в тях оплаквания срещу съответно
обжалваната част на първоинстанционното решение,а самото решение-в обжалваните му
части счита за правилно и като такова следва да бъде потвърдено в същите части.С други
думи,решението ще се потвърди в обжалваната от застрахователя част,с която същият е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000
лв. до присъдения размер от 32 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
24.02.2020 г.Досежно началния момент,от който лихвата е начислена,в жалбата на
дружеството-застраховател няма никакви оплаквания и предвид основателността на иска до
присъдения с решението размер,такава лихва се дължи и следва да се приеме,че се дължи от
определения от първоинстанционния съд момент,срещу който извод на съда не са направени
никакви оплаквания от дружеството-жалбоподател,нито пък от насрещната страна.
Решението ще се потвърди като правилно и в обжалваната от ищеца отхвърлителна
част,с която иска е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 32 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв.-частичен иск от иск в общ размер от 100000 лв.Тук
следва да се уточни,че в насрещната си жалба ищецът е поискал отмяна на
първоинстанционното решение за сумата над 32 000 лв. „до сума в размер на 64 000лв.“,но
ако жалбата му бе уважена,то съдът би имал процесуалната възможност да отмени
решението в отхвърлителната му част само до размера от 60 000 лв. /а не до размер от 64
000 лв./,тъй като това именно е заявения по делото размер на предявения частичен иск.
Предвид гореизложеното няма основание за промяна на първоинстанционното
решение и в частта за разноските,възложени в тежест на страните,поради което то ще се
потвърди и в тази му част.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция,ще следва да се уважи заявеното
от ищеца,респ. от пълномощника му адв. Г. Г. Р.,искане за присъждане в полза на последния
на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за осъществена на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция,каквато е
уговорена между ищеца М. и същия адвокат в приложения към настоящото дело договор за
правна помощ от 20.05.2022 г.Такова възнаграждение обаче ще се присъди само по повод на
адвокатската защита,осъществена от същия адвокат в полза на ищеца във връзка с
въззивната жалба на дружеството-застраховател,не и във връзка с насрещната въззивна
жалба на самия ищец,която се прие за неоснователна.С оглед на изложеното и размера на
адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно материалния интерес по
подадената от дружеството въззивна жалба.При съобразяване на това и на приложимата в
случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,дължимият размер на адвокатското възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА възлиза на сумата от 1428 лв. с включен ДДС /какъвто данък подлежи на
начисляване с оглед представеното доказателство за регистрацията на адв. Г. Р. по ЗДДС
/удостоверение за регистрация от 04.02.2021 г.,издадено от НАП-Министерство на
финансите/.
Дружеството-застраховател също е поискало присъждането на разноски за въззивната
инстанция и има право на такива,но само по повод защитата срещу насрещната въззивна
жалба на ищеца.По делото обаче няма доказателства за извършени от дружеството разноски
във връзка с тази защита,поради което и такива няма да му се присъдят с настоящото
решение.
12
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000 от 04.01.2022 г.,постановено по т.д.№247/2020
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ГО,XXII-ри гр. състав,в обжалваната от ответника
част,с която същият ответник-З ДБЖЗ“ АД-гр.София,с ЕИК ***********,е осъден на
основание чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на ищеца М. Т. М. с ЕГН
**********,застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 24.11.19г., състояло се в с.Я. п., о. М. област Пловдивска,за разликата
над сумата от 10 000 лв. до присъдения размер на обезщетението от 32 000 лв.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата 24.02.2020 г. до окончателното плащане,и е
осъден да заплати сумата от 554,67 лв.-разноски по съразмерност с уважената част на иска.,а
в полза на адв. Н. Н. Д. е осъден на основание чл.38,ал.2 от ЗА да заплати сумата от 1242,67
лв. адвокатско възнагреждание и в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на
Пловдивски окръжен съд е осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата от 640
лв.,от която 240 лв.-следваща се за производството държавна такса и 400 лв.-изплатени от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000 от 04.01.2022 г.,постановено по т.д.№247/2020
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ГО,XXII-ри гр. състав и в обжалваната от ищеца М. Т.
М. част,с която предявения от него срещу З ДБЖЗ“ АД-гр.София,с ЕИК ***********
осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му вследствие на ПТП от 24.11.2019 г. неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над присъдения размер от 32 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв.-
частичен иск от сума в пълен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА З ДБЖЗ“ АД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на управление
гр.София,район И., ****** да заплати на адвокат Г. Г. Р.,вписан в САК,с личен номер
**********,сумата от 1428 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/ с
ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата за осъществена от адвоката безплатна адвокатска защита на М. Т. М. по
възз.т.д.№290/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив във връзка с разгледаната по
делото въззивна жалба на З ДБЖЗ“ АД с ЕИК ***********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14