№ 1176
гр. Плевен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101682 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П** представлявано от *** против М. В. П. от гр.*** ***. Ищецът твърди,
че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че заповедта била
връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.5 ГПК, поради което в
законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът
твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в
гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Сумите за ТЕ за
1
процесния период са начислявани от ищцовото дружество по изготвяни
отчети от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество 372,84 лева главница за периода
01.11.2017г. – 30.04.2020г. и лихва за забава в размер на 54,53 лева за периода
03.01.2018г. – 16.11.2020г. Видно от представеното ч.гр.дело, заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление. Съдът е разпоредил, че в
едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск
за вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
В едномесечния срок ответникът, чрез определения си особен
представител оспорва претенциите. Твърди, че по делото не са представени
доказателства за съществуващ договор с фирма за дялово разпределение на
топлоенергията. Представен е такъв с *** ЕИК ***, а твърденията са, че
разпределението и отчитането на топлоенергията е правено от *** Твърди, че
ЕС на адреса на ответника няма сключен договор с тази фирма за дялово
разпределение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
исковата молба, а ответникът оспорва исковете.
Приложеното по настоящето дело ч.гр.дело №6292/2020г. по описа на
РС Плевен е образувано по заявление на „*** против ответника М. В. П. от
гр.*** ***. По същото е издадена заповед за изпълнение №
260908/26.11.2020г. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5
ГПК, чрез залепване на уведомление, и с разпореждане от 04.02.2021г. на
заявителят е дадена възможност да предяви установителни искове за
вземанията си. Съобщението е получено от ищеца на 10.02.2021г. и в
едномесечния срок, на 09.03.2021г. е предявена исковата молба по
настоящето дело. Същата е предявена в указания от съда срок, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В определението за насрочване, съдът е указал, че в тежест на ищеца е
да представи доказателства, че ответникът има качеството на собственик или
ползвател на имота.
Със заявлението, по което е образувано ч.гр.дело № 6292/2020,
приобщено по настоящето дело, ищецът е представил Общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „*** на клиенти в град
Плевен. От същите се установява какви са общите условия при продажбата на
2
топлоенергия.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че Общите
условия са публикувани в един централен и един местен вестник, копия от които са
приложени.
Установява се от представения по делото Договор от 04.09.2001г., че
между представител на етажната собственост, където се намира процесния
имот и *** е сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия,
доставяна в сградата от ищцовото дружество. Установява се от представения
на лист 36 споразумителен протокол, че *** е сключил договор с ищцовото
дружество за извършване на разпределение на топлинна енергия между
абонатите от абонатната станция.
По делото са представени фактури за ползваната незаплатена топлоенергия на
процесния имот за периода 01.11.2017г. до 30.04.2020г. Установява се от същите, че са
издавани на името на ответника М.П..
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е
прието от съда. От заключението се установява, че в имота има консумирана
топлоенергия. Установява се, че в имота са монтирани четири уреда за отчитане на
консумирана топлоенергия, а в банята има щранг лира, за която се начислява ползвана
топлоенергия без ИРУ. За имота за процесния период е начислена ползвана
топлоенергия, отчетена с уреди на стойност 1122,04 лева, отопление от щранг лира в
банята на стойност 531,15 лева, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на
стойност 505,80 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 78,07 лева.
Представено е удостоверение от адрес в гр.*** *** е актуален, а адрес гр.*** ***
е погрешно изписване на посочения адрес. Касае се за един и същ имот.
При така събраните доказателства, следва да се приеме за установено, че в
жилищен имот, находящ се на адрес гр.*** вх.А , ап.15 е ползвана топлоенергия през
периода 01.11.2017г. – 30.04.2020г. на обща стойност 2237,07 лева, включително за
отоплителни уреди, сградна инсталация и дялово разпределение. Лихвата за забава
върху всяка фактура е в общ размер на 327,17 лева. От фактическа страна съдът приема
за установено, че сградата, в режим на ЕС има сключен договор с ***, както и е налице
договор между ФДР и ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
3
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят
изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на топлинна енергия и съответно дължат
заплащане на такава. По аргумент за противното всички несобственици и неползватели
не дължат заплащане на цената на топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и
изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна
енергия, следва при всяко едно производство, в което се установява наличие на
облигационни отношения между страните да бъде установяван първо основния факт –
има ли лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател на
имота. В случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника за
конкретния имот, за който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния
период съдът не следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се
установи да има изричен договор между ответника и „*** нито изрично подадена от
ответника молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки указаната тежест на доказване
в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи доказателства за
твърдението си в исковата молба, че ответникът е собственик на имота. Не се установи
и да е ползвател на имота, нито по делото е имало такива твърдения от ищеца.
Служебно е изискано копие на декларация, с която ответникът е декларирал имот.
Такава е представена по делото, но в същата е отразено, че ответникът е
декларирал, че е собственик на имот, находящ се в гр.***
В приложената към исковата молба справка от АВп се установява, че през 2014г.
е била наложена възбрана върху 1/6 идеална част от имот, находящ се гр.П*** ***, а
през 2017г. е заличена ипотека върху този имот, като длъжник е бил ответникът с 1/6
идеална част. Липсват доказателства, че ответникът е притежавал собственост върху
имота, като вписаната и впоследствие заличена ипотека не доказва собственост.
Не са представени доказателства собственика на имота да е предоставил на
ответника да ползва процесния имот, в резултат на което да е придобил качеството на
потребител.
Ето защо предвид липсата на предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита,
че предявените от „*** със седалище и адрес на управление гр.П***, представлявано
от Йо***, против М. В. П. от гр.*** *** установителни искове да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество 372,84 лева главница за
периода 01.11.2017г. – 30.04.2020г., представляваща 1/6 от стойността на
доставената в имота топлоенергия и лихва върху тази сума в размер на 54,53
лева за периода 03.01.2018г. – 16.11.2020г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
предявени по реда на чл.422 ГПК са недоказани по своето основание и като такива
4
следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** със седалище и адрес на управление гр.П***,
представлявано от Йо***, против М. В. П. от гр.*** *** установителни искове
предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД с цена
сумата от 372,84 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2017г. до 30.04.2020г., лихва върху главницата в размер на
54,53 лв. за периода от 03.01.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед № 260908/26.11.2020г. по ч.гр.дело №6292/2020г. по описа на
РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5