Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
22.06.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На двадесети
май две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 226 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „С.О.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.В.Н., чрез пълномощника си адвокат А.Ц. против К.Д.М., ЕГН: **********,***.
В исковата молба се твърди, че
през 2016 г. „С.О.“ ЕООД закупило от С. Х. Х. и Т. Й. Х. следния поземлен имот
в село Д., община К.: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от
714 кв. м., представляващо ПИ пл. №350, за който е отреден урегулиран поземлен
имот УПИ Х-350, с площ от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет и три квадратни
метра/, в квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на село Д., одобрен със
Заповед №632/1961 г., като от ПИ пл.№350 за улица са отредени 69 кв. метра, към
УПИ IX - 349 се придават 78 кв. метра и към УПИ XI - 337 се придават 4 кв.
метра, при съседи: улица с о.т.94-92, УПИ IX - 349; УПИ IX - 349 и ПИ пл.№347,
ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка,
строителни подобрения и трайни насаждения. За закупуването на имота бил издаден
нотариален акт №191, том IV, peг. №9320, дело №1188/2016 г. на Н. Т. Р., с рег.
№517 по регистъра на НК, с район на действие – К. р. с., вписан в С.по в. под
акт №159, том 19, дело №3742/2016г., вх. peг. №5008 от 13.12.2016 г. От
представената по нотариалното делото скица №347/07.06.2016г., издадена от
Община К., се установило, че при закупуването на имота, регулацията не е
приложена.
Твърди се, че от момента на
закупуване на имота до средата на миналата година нямало проблеми във връзка с
неговото владение. През 2019 г., ответницата К.М. закупила съседния имот IX –
349, представляващ празно дворно място, който имот по плана на село Д., одобрен
със Заповед №632/1961 г. съставлява УПИ IX – 349, в квартал 21. Закупеният от
дружеството имот граничел в източната си част с имота на ответницата, по
продължението на която източна част имало каменен дувар с височина средно около
един метър и двадесет сантиметра. Този дувар бил изграден от камъни и никога не
бил местен. След закупуването на имота през 2019 г., ответницата започнала да
тормози управителя на ищцовото дружество Н.Н. с предупреждения, че ще събори
дувара и ще влезе в нейното място, защото била собственик на 78 кв. метра,
които ѝ били придадени по регулация. Н.Н. неколкократно се опитала да
ѝ обясни, че регулацията не е приложена, и че представляваното от нея
дружество ползва закупения имот в имотните граници, съществували преди
одобрения дворищно регулационен план, одобрен със Заповед №632/1961 г. на
Община К., както и, че става въпрос за 78 кв. метра по скица, които практически
не са станали част от нейния имот. Така или иначе не стигнали до някакво
разбирателство. Ответницата продължавала да твърди, че тя е собственик на тези
78 квадратни метра и, че ако не ги освободят доброволно, щяла да докара багер,
който да събори съществуващата каменна ограда между двата имота. Ответницата
твърдяла, че е собственик на имота по силата на нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давностно владение №31, том 1, peг. №462, дело
№26/2019 г. на Н. С. Р., с рег.№099 по регистъра на НК, с район на действие – К.
р. с., вписан в С. по в. под акт №1, том 2, дело №199/2019 г., вх. peг. №297 от
08.02.2019г. и нотариален акт за покупко-продажба №39, том I, рег.№569, дело
№34/2019г. на Н. С. Р., с рег.№099 по регистъра на НК, с район на действие – К.
р. с., вписан в С. по в. под акт №61, том 2, дело №250/2019г., вх.рег.№395 от
15.02.2019 г. Ответницата и другите сънаследници никога не били владели
спорните 78 квадратни метра, защото никой от техните наследодатели не бил
завземал фактически имота.
Твърди се, че от одобряване на
дворищно регулационния план на село Д. със Заповед №632/1961г. до настоящият
момент, придаваемите части не били завзети по законоустановения ред чрез
отстъпване или чрез въвод във владение на предходните собственици на съседния
имот IX - 349 в кв.21. Независимо от одобрения дворищно регулационен план,
праводателите на продавачите, от които ищцовото дружество закупило имота,
винаги го били владели в границите по предходен план на село Д., преди
одобрението на плана със заповедта от 1961 г. Отделно от това нямало никакви
данни за уредени облигационни отношения за заплащане на придаваемите части,
както и нямало данни за проведена процедура по определяне на дължимото
обезщетение за придаваемите площи. През 1961 г. действал Закона за плановото
изграждане на населените места, като действието на този закон било до 1973 г.,
когато бил приет Закона за териториално и селищно устройство. Той от своя
страна действал до 2001 г,. когато бил приет Закон за устройство на
територията. Твърди се, че съгласно разпоредбите на параграф 6, ал.2 от ПРЗУТ,
действащите към момента на влизане в сила на този закон дворищно - регулационни
планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ, в шестмесечен срок от деня на
влизането в сила на ЗУТ. Този срок бил изтекъл на 31.12.2001 г. След изтичането
на този срок отпадало отчуждителното действие на одобрената, но неприложена
дворищна регулация. Отчуждителното действие на одобрения дворищно -
регулационен план се прекратявало автоматично.
От друга страна, владението върху
тези придаваеми части не било прекъсвано от одобряването на дворищно -
регулационния план на село Д. през 1961 г. до настоящия момент. Почти 59 години
придаваемите части се владеели от наследниците на Д. К. Д., впоследствие от
продавачите С. Х. Х. и Т. Й. Х., а към настоящия момент владението се
осъществявало от ищцовото дружество чрез неговия управител. Владението никога
не било прекъсвано и продължило много повече от 10 години във времето. Т. е.,
независимо, че по силата на отчуждително действие на дворищно - регулационния
план и определяне нови собственици на спорните 78 кв. метра, новите собственици
не били завзели придаваемите части, които останали 59 години във владение на
старите собственици на имота, и които отново придобили собствеността върху
придаваемите части по силата на изтекла десетгодишна придобивна давност.
Тъй като ответницата оспорвала
правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот, за
ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че „С.О.“ ЕООД е собственик на 78 кв. м. /седемдесет и осем
квадратни метра/ от следния недвижим имот, който дружеството е придобило чрез
покупко-продажба: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 714
кв. м., представляващо ПИ пл. №350, за който е отреден урегулиран поземлен имот
УПИ Х-350, с площ от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет и три квадратни метра/, в
квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на село Д., одобрен със Заповед
№632/1961 г., като от ПИ пл.№350 за улица са отредени 69 кв. метра, към УПИ IX
- 349 се придават 78 кв. метра и към УПИ XI - 337 се придават 4 кв. метра, при
съседи: улица с о.т.94-92, УПИ IX - 349; УПИ IX - 349 и ПИ пл.№347, ведно с
построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка,
строителни подобрения и трайни насаждения, находящи се в източната част на
имота по имотната граница с имота на ответницата - УПИ IX – 349. Претендират се
направените по делото разноски.
Алтарнативно, моли да бъде
признато за собственик на спорните 78 кв. метра на основание изтекла придобивна
давност.
Ответницата, представлявана от адв.
Н.Г. и адв. Т.С. (преупълномощен) оспорва иска. Твърди, че урегулиран поземлен
имот IX-349 в кв. 21 по плана на с. Д., П. област, Община К., собственост на К.Д.М.
бил образуван от поземлен имот 349, поземлен имот 347 и част от поземлен имот
350, с площ от 65 кв. м. На място границите на дворищно - регулационния парцел
IX-349 не съвпадали с имотните граници на имота, за който е отреден, а се
придавали части от съседен имот (350), т. е. налице бил дворищно - регулационен
парцел с придаваемо място по регулацията. Урегулиран поземлен имот IX-349 в кв.
21 по плана на с. Д. бил образуван по реда на ЗТСУ, чрез урегулиране на
пълномерни имоти и парцелът бил уреден със самия план за пълномерния имот,
който бил с отреждане за жилищно строителство. Урегулиран поземлен имот IX-349
в кв. 21 по плана на с. Д. и съседните нему имоти били урегулирани с подробен
устройствен план, одобрен със Заповед № 632 от 1961 година, с който план се
определят и границите със съседните имоти – странични и към дъното на имота. Основно
правило в ЗУТ било, че с подробен устройствен план се урегулират неурегулирани
поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните
граници. За разлика от плановете, приети при действието на ЗУТ, тези приети по
ЗТСУ можели да променят границите на поземлените имоти и действието им имало
непосредствен вещно - правен ефект. Към днешна дата регулационната граница
между УПИ IX-349 и Х-350 не съответствала на имотната такава, като от страна на
собствениците на УПИ Х-350 не била инициирана процедура по чл. 134 от ЗУТ за
изменение на подробния устройствен план и преместване на регулационната граница
на парцела по имотната граница, т. е. действието на подробния устройствен план
от 1961 година не било прекратено с влизане в сила на нов устройствен план или
с изменение на действащия устройствен план, съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗУТ.
Твърди, че съгласно чл. 15, ал. 3
от ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за
регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи.
Твърди, че съгласно пар. 6, ал. 1
от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон
териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове
запазват действието си. Посочените планове се изменяли при условията и по реда
на този закон. Ал. 2 от същия текст предвиждала прилагане на действащите към
деня на влизане в сила на ЗУТ на дворищно - регулационни планове, а не
изменение на подробни устройствени планове, чието действие се запазвало.
Дворищно - регулационния план за
процесните имоти бил одобрен със същата Заповед № 632 от 1961 година (нямало
данни за последващи изменения в подробния устройствен план и кадастрален план
на с. Д., според данните от приложените по делото скици), при действието на
Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИМН отм). Съгласно чл.
39, ал. 3 от ЗПИНМ собствеността на придадените по дворищно - регулационния
план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия
план, като между собствениците на имотите остава да се уредят облигационните
отношения за заплащане на придаваемите части. Законовата уредба на прилагането
на дворищно - регулационните планове по ЗТСУ била почти идентична на уредбата
по ЗПИНМ. По силата на дворищната регулация се образували дворищно - регулационни
парцели за жилищно и вилно строителство, т. е. преобразувала се собствеността
върху имотите, които се урегулирали в собственост върху отредените за тях
парцели, като се придавали части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното
упълномеряване, както и се създавали общи съсобствени парцели чрез урегулиране
на имоти или части от имоти по реда на чл. 28 и 29 ЗТСУ. Съгласно чл. 110. ал.
I ЗТСУ дворищно - регулационният план имал непосредствено отчуждително действие
на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически
лица, като това разместване на собственост настъпвало още от деня на регулационния
план. Собствеността върху придаваемите части преминавала по силата на самата
регулация, но тя получавала значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното ѝ изменение
или създаване на цялостна нова регулация, се изхождало от първоначалното
положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Стабилизирането на
последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, се свързвало с различни
изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ в
зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищно
- регулационен план. По делото нямало никакви данни за настъпили изменения на дворищно
- регулационния план на някое от посочените законни основания.
Ищецът се позовавал основно на
разпоредбата на пар. 8, ал. 1, във вр. с пар. 6, ал. 2 от ПР ЗУТ – прекратено
отчуждително действие на влязъл в сила, но неприложен дворищно - регулационен
план за заемане на придадени части от поземлени имоти. Ответницата твърди, че
съгласно пар. 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 1
могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищно - регулационни
планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат
изменение на дворищно - регулационните планове при условията и по реда на този
закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По
делото нямало данни да е извършена която и да е от предвидените в закона
процедури. А и не било налице законно основание това да се иска, поради това,
че регулацията между УПИ IX-349 и X- 350 била приложена преди влизане в сила на
ЗУТ.
Твърди, че поземлен имот № 349 е
с площ от 500 кв. м., като участва в УПИ IX-349 с 465 кв. м. Друг поземлен
имот, който участвал в УПИ IX е № 347, видно от скица № 615/27.09.2019 година,
издадена от Община К.. Разликата между целия ПИ № 349 и частта, с която участва
в УПИ IX била 35 кв. м. Частта, която ответницата притежавала по наследство от
свой наследодател била 2/6 от 465/800 ид. части от УПИ IX-349 в кв. 21.
Останалите 4/6 идеални части принадлежали на И. И. Д., Е. И. М. и А. И. П.,
съгласно нотариален акт № 31, том I, peг. № 462/дело № 26/2019 г. на нотариус с
peг. № 099 в район на действие – Р. с. К., вписан в АВ- СВ К. с вх. peг. № 297
от 08.02.2019 г., акт № 1, том 2, дело № 199/2019 г., издаден по обстоятелствена
проверка на наследници на И. Д. Ш., бивш жител ***. С нотариален акт № 39, том
I, peг. № 569/дело № 34/ 2019 г. на н. с peг. № 099 в район на действие – Р. с.
К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 395 от 15.02.2019 г., акт № 61, том 2, дело
№ 250/2019 г. останалите съсобственици продали на К.Д.М. своите части от имота,
с което същата станала единствен собственик на целия ПИ № 349, който участва в
УПИ IX-349 с 465 кв. м. В площта на имота се съдържали и 65 кв. м., придадени
по регулация от имот № 350, който ищцовото дружество закупило. За придаваемото
място бил издаден констативен нотариален акт № 40, том II, дело № 365/1988
година на КРС. Констативният нотариален акт бил издаден на името на И. И. Д. –
наследодател на ответницата, а дължимите за придаваемото се място суми били
заплатени, с което процедурата по прилагане на регулацията била окончателно
приключена.
Неоснователно било позоваването
на придобивна давност, като оригинерен способ за придобиване на част от УПИ
IX-349 с площ 78 кв. м, както се твърдяло в исковата молба. Ищцовото дружество
не било владяло, по начин и за време достатъчно да придобие части от
урегулирания поземлен имот. Нямало никакви данни неговите праводатели да са
владели също тези части по начин, да ги направи собственици, така че тяхното
владение да бъде присъединено към това на ищеца. Независимо от това, че на
терена имало останки от съществувала ограда, това не било доказателство за това
че частта от УПИ IX-349, находяща се зад оградата не е била надлежно владяна от
собствениците на УПИ IX-349 от придобиването (1988 година) до настоящия момент.
С оглед на изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да ѝ присъди
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт №191, том IV,
peг. №9320, дело №1188/2016 г. на Н. Т. Р., с рег. №517 по регистъра на НК, с
район на действие – К. р. с., вписан в С. по в. под а. №159, том 19, дело
№3742/2016г., вх. peг. №5008 от 13.12.2016 г. е видно, че ищцовото дружество е
закупило през 2016 г. от С. Х. Х. и Т. Й. Х. следния недвижим имот в село Д., община К.: дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 714 кв. м., представляващо ПИ
пл. №350, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ Х-350, с площ от 663
кв. м. /шестстотин шестдесет и три квадратни метра/, в квартал 21 /двадесет и
първи/ по плана на село Д., одобрен със Заповед №632/1961 г., като от ПИ
пл.№350 за улица са отредени 69 кв. метра, към УПИ IX - 349 се придават 78 кв.
метра и към УПИ XI - 337 се придават 4 кв. метра, при съседи: улица с о.т.94-92,
УПИ IX - 349; УПИ IX - 349 и ПИ пл.№347, ведно с построените в имота жилищна
сграда, лятна кухня, стопанска постройка, строителни подобрения и трайни
насаждения.
От представената преписка по
издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №31, том I, peг. №462, дело №26/2019 г. на Н. С. Р., с рег.№099 по регистъра на НК, с
район на действие – К. р. с., вписан в С. по в. под акт №1, том 2, дело
№199/2019 г., вх. peг. №297 от 08.02.2019г. се установява, че ответницата К.М.
заедно с лицата И. И. Д., Е. И. М. и А. И. П., са признати за съсобственици по
наследство от общия си наследодател И. д. Ш. на 465/800 ид. части от УПИ
IX-349, в кв. 21 по плана на село Д., одобрен със Заповед №632/1961 г., който
имот съставлява празно дворно място с обща площ 800 кв. метра.
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба №39, том I, рег. №569, дело №34/2019г. на Н. С. Р., с рег.№099
по регистъра на НК, с район на действие – К. р. с., вписан в С. по в. под акт
№61, том 2, дело №250/2019г., вх. рег.№395 от 15.02.2019 г., от който се
установява, че ответницата е закупила идеалните части на останалите съсобственици.
По този начин тя е станала единствен собственик на ПИ № 349, с площ от общо 500
кв. м.
Видно от скица №821/21.12.2018 г. и скица №
615/27.09.2019 г., издадени от Община К., ПИ № 349 участва в УПИ IX-349 с 465
кв. м. В площта на имота се включват 65 кв. м., придадени по регулация от имот
№ 350, за което на името на И. И. Д. – наследодател (баща – удостоверение за наследници изх.
№32/24.10.2018 г.) на ответницата, е издаден констативен нотариален акт № 40,
том II, дело № 365/1988 година на КРС.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, която е приета като обективна и компетентно
изготвена, ведно със скица, представляваща неразделна част от настоящото
решение. В заключението си вещото лице Й.Й. посочва, че е направена справка в общ. К. и
„Г.“ към АГКК, от която се установило, че за с. Д., общ. К. има само един
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 632/1961 г.
Поземленият имот пл. № 349,
описан в н.а. 31 от 2019 г. е заснет в единствения план на с. Д. с
планоснимачен номер 349, кв. 21. На приложената скица е оцветен в жълт цвят и е
определен от точки 9, 31, 32, 33, 34, 30, 29, 28, 27, 26, 21, 25, 24, 23, 11 и
9. Площта на поземления имот, изчислен графически чрез дигитализиране на
кадастралния и регулационен план, е 543 кв. м.
Поземленият имот, описан в н. а.191
от 2016 г. и собственост на „С. – К. О.“ - ЕООД, е заснет в кадастралния и
регулационен план на с. Д. с планоснимачен номер 350, кв. 21. На скица № 2
имотът е оцветен в резедав цвят и е определен от точки 13, 12, 8, 7, 10, 9, 11,
23, 24, 25, 22, 21, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 14 и 13. Площта на ПИ пл. № 350,
изчислена чрез оцифряване на кадастралния и регулационния план, е 722 кв. м.
По имотната граница между ПИ 350
и ПИ 349 има изградена масивна ограда, определена от точки 11, 23, 24, 25 и 21.
Процесният УПИ IX -349, заключен
между точки 2, 3, 4, 5, 35, 36, 37, 34, 30, 22 и 2, е образуван като към ПИ 349
са придадени част от ПИ 347 и част от ПИ 350. заключена между точки 2, 3, 23,
24, 25, 22 и 2 с площ 74 кв. м.
Вещото лице е констатирало, че към
делото има приложен н.а. № 40/1988г. за собственост на недвижим имот, придаден
по регулация, с който И. И. Д. се признава за собственик по регулация на: 250 кв.
м от ПИ пл. №347 и 65 кв. м от ПИ пл. № 350. Посочва, че са изпълнени
изискванията на §22, ал.1, т. 1 б от ЗУТ и подробният устройствен план е
приложен по отношение на регулацията.
На скицата придаваемото място с площ
от 267 кв. м от ПИ пл. № 347 към УПИ IX -349 е определено от точки
4-5-35-36-37-34-33-32-31-4, а придаваемото място с площ от 74 кв.м от ПИ 350
към УПИ IX -349 е определено от точки 2-3-23-24-25-22-2.
Според вещото лице, разликата в
площите, описани в н. а. 40/1988г. и тези записани на скица 2 е от различните
методи за изчисление – в нотариалния акт – чрез графическо отчитане с мащабна
линия, а в скицата – чрез създаване на цифров модел.
В експертизата е отразено, че
двата съседни имота се ползват по имотни граници, а не по граници на
урегулирани поземлени имоти. Село Д. има само един кадастрален и регулационен
план, одобрен със Заповед № 632/1961 г. За селото няма план преди 1961 г.
Към настоящия момент
собствениците ползват имотите по имотни граници. Поземлен имот пл. № 350 има
площ 722 кв. м. – между точките 7, 10, 9, 11, 23, 24, 25, 21, 19, 17, 15, 14, 13,
8 и 7, която площ отговаря на документа за собственост нотариален акт №191, том
IV, peг. №9320, дело №1188/2016 г., с неуредени регулационни отношения и
неспазени изискванията на §6, ал.5 от ПР на ЗУТ.
Поземлен имот с пл. № 349 по
имотни граници има площ от 543 кв. м. – между точките 21, 25, 24, 23, 11, 9,
31, 32, 33, 34, 29, 27, 26 и 2.
Площта, заключена между точки
2-3-23-24-25-22-2, е описана в два нотариални акта – този на ищеца – № 191/2016
г. и този на ответника – № 40/1988г. за придаване по регулация. Съгласно
представените документи за собственост се получава дублиране в собствеността на
спорната част от 74 кв. м между точките 3, 23, 24, 25, 22, 2 и 3. Ищецът е
собственик на дворно място съгласно н.а. № 191/2016г. по съществуващи имотни
граници на ПИ 350 между точки 7, 10, 9, 11, 23, 24, 25, 21, 19, 17, 15, 13, 8 и
7, а ответникът е собственик на УПИ IX -349, кв.21 по КРП на с. Домлян, общ. К.
с площ от 834 кв. м между точките 2, 3, 4, 5, 35, 36, 37, 34, 30, 22 и 2
съгласно н.а. 40/1988г., н.а. 31/2019г. и н.а. 39/2019г.
На основание чл. 214 ГПК по молба
на ищцовото дружество вх. №262980/27.04.2021 г., е допуснато изменение на иска
в следния смисъл: ищецът моли съда постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на К.Д.М., ЕГН: **********,***, че „С.О.” ЕООД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.В.Н. е
собственик на 74 кв. м. /седемдесет и четириквадратни метра/, по приложената
скица от заключението на вещото лице Й.Й., заключени между точки: 3, 23, 24,
25, 22, 2 и 3, представляващи част от ПИ пл. №350, целият застроен и незастроен
с площ от 714 кв. м. /седемстотин и четиринадесет квадратни метра/, за който е
отреден урегулиран поземлен имот УПИ Х-350 /десети за триста и петдесет/ с площ
от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет и три квадратни метра/, в квартал 21
/двадесет и първи/ по плана на село Домлян, одобрен със Заповед №632/1961г.,
като от ПИ пл. №350 за улица са отредени 69 кв.метра; към УПИ IX 349 се
придават 78 кв.метра и към УПИ XI - 337 се придават 4 кв.метра, при съседи:
улица е о.т.94-92, УПИ IX - 349: УПИ IX - 349 и ПИ пл.№347, ведно с построените
върху имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка, строителни
подобрения и трайни насаждения, находящи се в източната част на имота по
имотната граница с имота на ответницата - УПИ IХ - 349, на основание отпаднало
отчуждително действие на одобрена, но неприложена дворищна регулация.
Евентуално, ако искът на това придобивно
основание бъде отхвърлен, моли съда да признае ищцовото дружество за собственик
на основание изтекла придобивна давност в полза първоначално на праводетелите
на дружеството, а впоследствие и за самото дружество, продължило необезпокоявано
от 1961 до настоящия момент.
Моли с решението съдът да
обезсили нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение №31, том 1, peг. №462, дело №26/2019 г. на Н. С. Р., с рег.№099 по
регистъра на НК, с район на действие – К. р. с., вписан в С. по в. под акт №1,
том 2, дело №199/2019 г., вх. peг. №297 от 08.02.2019г. за 74 кв. м.
/седемдесет и четириквадратни метра/, по приложената скица от заключението на
вещото лице Й.Й., заключени между точки: 3, 23, 24, 25, 22, 2 и 3,
От показанията на св. Т. Й. Х. се
установява, че познава Н.Н. от 4-5 години. Не му е известно същата да притежава
фирма. Преди няколко години тя закупила имот в с. Д. – къща с двор, плевня и
чардак, собственост на родителите на свидетеля. Последният познавал имота много
добре, защото до продажбата му го посещавал често. Отдясно /гледано от улицата
срещу имота/ граничел с празно дворно място, което било собственост на човек на
име И.. Между двата имота по цялото им протежение имало каменен зид. Свидетелят
помнел имота на родителите си от 80-те години и оттогава досега нямало промени
в границите му. От северната страна имало плевня, като не знаел дали площта на
имота в тази част е променяна. Не знаел дали плевнята е границата на имота или
тя /границата/ продължава на още север. Не му е известно дали са придавани
части от този имот към имота на И.. Името К.М. не му говорело нищо.
От показанията на св. Т. к. К. се
установява, че е п. б. на бащата на ответницата, който бил починал. Познавал
ответницата и знаел, че закупила имот в с. Д. от ч. си И.. Той самият бил
свидетел и пред н., когато издавали нотариалния акт. Ответницата платила
някакви пари на останалите наследници и купила целия имот. Дошъл геодезист, забили
колчета. Сега между нея и съседите ѝ отляво имало спор за 70 кв. м.,
които И. ги бил платил на времето на другите двама собственици. Това станало
през 1997-1998 г. и свидетелят имал информацията лично от И.. По границата на
двата имота имало каменна ограда. Свидетелят не знаел тя да е местена някога.
За последно ходил в имота на племенницата си преди 2-3 месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По главния иск за право на
собственост на основание отпаднало отчуждително действие на одобрена, но
неприложена дворищна регулация.
За да се отговори дали е приложима
конкретната хипотеза на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ следва да се изследва дали е
имало действащ и неприложен дворищно - регулационен план за имота на ищеца към
31.03.2001 г. (когато влиза в сила ЗУТ), както и налице са предпоставките за
неговото прекратяване.
Дворищно - регулационен план е
планът, с който се създават дворищно - регулационни парцели за жилищно и/или
вилно застрояване. Този план е особен вид план, който не се урежда в действащия
ЗУТ (по арг. на чл. 110 от ЗУТ). ЗУТ зачита регулационните граници на имотите
по влезлите в сила и приложени дворищно - регулационни планове като имотни
граници, като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните
регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени
имоти, който режим е базиран на принципа на доброволната регулация със
съгласието на собствениците на двата имота, а принудителното изменение на
границите на урегулираните поземлени имоти е предвидено само като изключение.
Този нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, възприет
със ЗУТ, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети
по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищно - регулационни планове.
За реализирането на този принцип и с цел избягване несъответствието между
имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти са приети
разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. С тях отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищно - регулационни планове за изравняване
на частите в образувани съсобствени дворищно - регулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само
временно до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което
това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С
изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост
върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е
бил отреден дворищно - регулационния парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената
по силата на неприложения дворищно - регулационен план съсобственост върху
парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от
ПР на ЗУТ (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.
д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС).
От събраните по делото
доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза, категорично се
установява, че за спорните 74 кв. м. отчуждителното действие на дворищно -
регулационния план не е прекратено по силата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй
като дворищната регулация е приложена. Установи се, че за с. Д. има само един
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 632/1961 г. Съгласно §
6, ал.1 от ПР на ЗУТ, затворените дворищно - регулационни планове запазват
действието си, т. е. планът на с. Д. е действащ и при условията на ЗУТ.
Предвиденият за прилагането им 6 месечен срок от влизане в сила на ЗУТ /§ 6, ал.2 от ПP на ЗУТ/ е до
30.09.2001 г. Прилагането става само чрез изплащане на обезщетението, каквото
се установи, че е направено още при действието на ЗТСУ – констативен нотариален
акт № 40, том II, дело № 365/1988 година на КРС. Оттук следва изводът, че е неприложимо правилото
на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и главният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По евентуалния иск за право на
собственост на основание изтекла придобивна давност.
От съдебно-техническата
експертиза и показанията на разпитаните свидетели се установи, че по имотната
граница между ПИ 350 и ПИ 349 има изградена масивна ограда, определена от точки
11, 23, 24, 25 и 21 от скицата на вещото лице. Спорната
част с площ 74 кв. м., заключена между точки 2, 3, 23, 24, 25, 22 и 2 през
годините се е ползвала от праводателите на ищцовото дружество, а впоследствие и
от него – чрез управителя Н.Н.. Съгласно константната съдебна практика реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са спазени изискванията на чл.19 ЗУТ.
Тя не може да бъде
придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако не
отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособена като
самостоятелен парцел /Решение №1109/09.12.2008г., трето ГО на ВКС по
гр.д.№3117/2007г., Решение №1008/14.09.2009г. на първо ГО на ВКС по
гр.д.№3465/2007г. и др./. В настоящия случай процесната реална част от УПИ IX -
349 не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ – същата има повърхност (площ) 74
кв. м., т. е. под минимално установените в чл.19 ЗУТ размери (300 кв. м.). Ето
защо, дори да се приеме за доказана упражняваната от ищеца и праводателите му
фактическа власт върху тази част, тя няма за последица придобиване по давност
на правото на собственост.
Предвид неоснователност на иска
по чл.124 ГПК, като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за
частично обезсилване на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение №31, том 1, peг. №462, дело №26/2019 г. на Н. С. Р., с
рег.№099 по регистъра на НК, с район на действие – К. р. с.
Относно разноските по делото:
Ответницата е направила искане за
присъждане на сторените разноски, което на осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода
на делото, се явява основателно за сумата от 500.00 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „С.О.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.В.Н. иск за
признаване на установено по отношение на К. Д. М.,
ЕГН: **********,***, че „С.-К.О.” ЕООД, ЕИК: ***********, е собственик на 74
кв. м. /седемдесет и четириквадратни метра/, по приложената скица – неразделна
част от настоящото решение, от заключението на в. л. Й. Й., заключени между
точки: 3, 23, 24, 25, 22, 2 и 3, представляващи част от ПИ пл. №350, целият
застроен и незастроен с площ от 714 кв. м. /седемстотин и четиринадесет
квадратни метра/, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ Х-350 /десети
за триста и петдесет/ с площ от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет и три
квадратни метра/, в квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на село Д., одобрен
със Заповед №632/1961г., като от ПИ пл. №350 за улица са отредени 69 кв.метра;
към УПИ IX 349 се придават 78 кв.метра и към УПИ XI - 337 се придават 4
кв.метра, при съседи: улица е о.т.94-92, УПИ IX - 349: УПИ IX - 349 и ПИ
пл.№347, ведно с построените върху имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска
постройка, строителни подобрения и трайни насаждения, находящи се в източната
част на имота по имотната граница с имота на ответницата - УПИ IХ - 349, на
основание отпаднало отчуждително действие на одобрена, но неприложена дворищна
регулация.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „С.-К. О.“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. В. Н. иск за
признаване на установено по отношение на К. Д. М.,
ЕГН: **********,***, че „С.-К. О.” ЕООД, ЕИК: ********, е собственик на 74 кв.
м. /седемдесет и четириквадратни метра/, по приложената скица – неразделна част
от настоящото решение, от заключението на в. л. Й. Й., заключени между точки:
3, 23, 24, 25, 22, 2 и 3, представляващи част от ПИ пл. №350, целият застроен и
незастроен с площ от 714 кв. м. /седемстотин и четиринадесет квадратни метра/,
за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ Х-350 /десети за триста и
петдесет/ с площ от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет и три квадратни метра/, в
квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на село Д., одобрен със Заповед
№632/1961г., като от ПИ пл. №350 за улица са отредени 69 кв.метра; към УПИ IX
349 се придават 78 кв.метра и към УПИ XI - 337 се придават 4 кв.метра, при
съседи: улица е о.т.94-92, УПИ IX - 349: УПИ IX - 349 и ПИ пл.№347, ведно с
построените върху имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка,
строителни подобрения и трайни насаждения, находящи се в източната част на
имота по имотната граница с имота на ответницата - УПИ IХ - 349, на основание давностно
владение продължило повече от 10 години.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „С.-К. О.“ ЕООД, ЕИК: ************ иск
против К. Д. М., ЕГН: **********,***
за обезсилване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №31, том 1, peг. №462, дело №26/2019 г. на Н. С. Р., с
рег.№099 по регистъра на НК, с район на действие – К. р. с., вписан в С. по в.
под акт №1, том 2, дело №199/2019 г., вх. peг. №297 от 08.02.2019 г. по
отношение на 74 кв. м. /седемдесет и четириквадратни метра/, по приложената
скица – неразделна част от настоящото решение, от заключението на в. л. Й. Й.,
заключени между точки: 3, 23, 24, 25, 22, 2 и 3, представляващи част от ПИ пл.
№350, целият застроен и незастроен с площ от 714 кв. м. /седемстотин и
четиринадесет квадратни метра/, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ
Х-350 /десети за триста и петдесет/ с площ от 663 кв. м. /шестстотин шестдесет
и три квадратни метра/, в квартал 21 /двадесет и първи/ по плана на село Д.,
одобрен със Заповед №632/1961г., като от ПИ пл. №350 за улица са отредени 69
кв.метра; към УПИ IX 349 се придават 78 кв.метра и към УПИ XI - 337 се придават
4 кв.метра, при съседи: улица е о.т.94-92, УПИ IX - 349: УПИ IX - 349 и ПИ
пл.№347, ведно с построените върху имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска
постройка, строителни подобрения и трайни насаждения, находящи се в източната
част на имота по имотната граница с имота на ответницата - УПИ IХ - 349
ОСЪЖДА от „С.-К. О.“ ЕООД, ЕИК: ***************, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. В. Н. да заплати на К. Д. М., ЕГН: **********,*** сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляващи разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.