РЕШЕНИЕ

№1515

гр. Перник, 15.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 3 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря: Катя Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05113 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявана от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев обстоятелства, е предявен иск против ответницата М.А.Б., с ЕГН:  **********, с постоянен  и настоящ адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

сумата 198,64 лв. /сто деветдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща главница по Договор за кредит №432539/09.06.2015г., сумата 137,26 лв. /сто тридесет и седем лева и 26 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 299,20 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 20 ст./- неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 283,78 лв. /двеста осемдесет и три лева и 78 ст./ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 11,26 лв. /единадесет лева и 26 ст./ - законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 198,64 лв.,, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответницата не е изразила становище в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и редовно призована не се е явила в съдебно заседание, като не е изпратила представител.

Като трето лице- помагач на ищеца е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4. Чрез своя процесуален представител третото лице помагач е изразило становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Основание за привличане е настъпило частно правоприемство на третото лице, по сключен между нго и ищеца договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Съдът намира, че така предявеният иск за вземанията, за които е издадена Заповед № 27/03.01.2018 г. по ч.г.д.№00019/2018г. по описа на ПРС, е допустим и  следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на сключения между „Аксес файнанс“ ООД и М.А.Б. договор за кредит „Бяла карта“ с № 432539 от 09.06.2015 г. Със сключения договор за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложени към него. Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 200 лв. Според ищеца, ответницата е усвоила кредит в размер на 198.64 лв. Претенциите са също и за сумата от 137,26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата от 299,20 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 283,78 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 11,26 лв.- законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 198,64 лв. Претенцията на ищеца се основава на рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД и приложение № 1 към него от 09.11.2017 г., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, в което приложение фигурира и вземането срещу ответницата.

От ответницата не са постъпили плащания.

Ответницата е уведомена по реда на чл.47 от ГПК, като не се е явила в срок да получи книжата. Съдът е дал указания на заявителя, че следва да прдяви иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и въз основа на това е образувано настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

ка чрез назначения му особен представител, с който е оспорил предявените искове по основание и размер.

По делото е приет Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и уведомително писмо, с което е уведомена ответницата, че задължението й по сключения договор за паричен заем е изкупено от ищеца.

По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която е дала следните отговори на поставоните въпроси:

С дата 09.06.2015 г, е сключен Договор за кредит „Бялз карта" между „Аксес Фзйнанс" ООД с ЕИК 202S06978 нармчано в договора Кредитодзтел и М.А. Вечирова - кредитополучател, предмет на договора и условия подробно описани в договора, С дата 11.11,2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне иа парични задьлженмя (цееия) сключен между „Аксес ФаЙнанс“ ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на проерочени задьлжения“ ООД с ЕИК *********, s ноето е включено и прехвърлемо и задължението по договор с М.А. Вечирова с общ размер на дълга 928,32 лева.

Съгласно предоставената справка за движение по кредитната карта издадена на М.А.Б. са усвоени 220,00 лева по договора за револвиращ кредит. През периода от сключване на договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са начислены общо 1506,12 лева от тях:

- 220,00 лева главница

-145,90 лева, договорна лихва по чл, 4, ал. 1, т. 2

- 389,20 лева неустойка по чл. 21

- 708,78 лева разход сьбиране по чл. 22, ал.5

-   15,90 лева законна лихва по чл. 22,. ал. 4

-   26,34 лева разход сьбиране по чл. 22, ал. 6

Отвеницата по делото е платила общо 575,00 лева, с конто са погасени:

-  21,36 лева главница

-    8,64 лева договорна лихва по чл, 4, ал. 1, т. 2

-   90,00 лева неустойка по чл. 21

- 425,00 лева разход сьбиране по чя. 22, ал.5

-    3,66 лева законна лихва по чл. 22, ал. 4.

-   28,34 лева разход сьбиране по чл. 22, ал. б

След като ответника по.делото е платила общо 575,00 лева с които са погасявани задьлженията в поредността по чл, 12, ал. 2 от договора - лихви за забава върху дьлжима главница, разходи за сьбиране на вземането съгл. чл. 22,. ал. 6 и чл. 22, ал, 5, начислени неустойки за неизпьлнение, върху усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоена и непогасена главница, усвоена и непогасена главница.

Неплатената сума, според вещото лице, към дата 02.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възлиза на 930,14 лева, от тях:

-   198,64 лева главница

-   137,26 лева договорна лихва по чп. 4, ал. 1, т. 2

-   299,20 лева неустойка по чл. 21

-   283,78 лева разход събиране по чл. 22, ал.5

-    11,26 лева законна лихва по чл. 22, ал. 4

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и цесионера - “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и че ответникът е бил уведомен за цесията.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за кредит „Бяла карта“ с № 432539 от 09.06.2015 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя не се оспорва от последния, а се установява и от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза.

Установява се, наред с това, от представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора срещу ответницата.. Съдът, като взе предвид представеното по делото уведомление, с което ответницата е уведомена, че задължението й по сключения договор за паричен заем е изкупено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, както и представеното пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомление, цесията следва да се счмята за надлежно съобщена на длъжника. Според решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Падежът на последната погасителна вноска е бил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането. Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор за кредит Бял карта е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 220 лв.

Дължимостта на договорната лихва страните са уговорили в чл. 5 от договора в общ размер на 137.26 лева, която сума, според вещото лице, е останалата непогасена от ответницата.

По претенцията на ищеца, произтичаща от уговорена между страните неустоечна клауза:

Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148 ЗЗП.

На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл.21 от договора за кредит „Бяла карта“, според която се дължи неустойка в размер на 10% усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като му е разрешено, е неразбираемо защо от ответника се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1от  ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно чл.16 от ЗПК, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.21 от договора съдът намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на претендирана сумата от 299,20 лева.

По отношение на искането за такса за извънсъдебно събиране на вземането.

Съдът намира за нищожна и клаузата по договора, в който е уговорено, че кредитодържателят дължи плащане на такса за разходите на кредитодържателя за дейността на лице- служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя, в размер на 120 лева, поради нейната неравноправност. Тази такса е уговорена в чл.22, ал.5 от договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.  Таксата е във фиксиран размер – 283.78 лв. или в случая- доста над размера на картовия лимит. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга  от заемодателя. Съгласно чл.144, т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл.146, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на тази клауза. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 50,00 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лева или общо в размер на 350 лв. С оглед уважената част на исковите претенции, която възлиза на 37,32 %, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, съразмерно със същата, сумата от 130.62 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р        Е        Ш        И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.А.Б., с ЕГН:  **********, с постоянен  и настоящ адрес: ***, че същата дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявана от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, следните суми:

сумата 198,64 лв. /сто деветдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща главница по Договор за кредит №432539/09.06.2015г.;

сумата 137,26 лв. /сто тридесет и седем лева и 26 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 06.04.2017 г. и

сумата 11,26 лв. /единадесет лева и 26 ст./ - законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г.,

ведно със законната лихва върху размера на главницата 198,64 лв. /сто деветдесет и осем лева и 64 ст./,

като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен  иска за следните суми:

сумата 299,20 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 20 ст./- неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2015 г. до 06.04.2017 г. и

сумата 283,78 лв. /двеста осемдесет и три лева и 78 ст./ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението,

ОСЪЖДА М.А.Б., с ЕГН:  **********, с постоянен  и настоящ адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявана от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сумата от 130.62 лв. /сто и тридесет лева и 62 ст./- направени разноски по исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част на иска.

Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4. като трета страна- помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: