Р Е Ш Е Н И Е
№ 3569/ 1.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2960 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 13782/21.02.2019 г. от Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу З. „Б.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 3340.06 лева - част от
претенция, цялата в размер на 5000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „*" с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 13.09.2018 год. в гр. Варна, на кръстовището
между ул. „*“ и бул. „*“, изразяващи се в
увреждане на:
облицовка на предна броня, ляв фар, преден ляв калник,
основа на предна броня, преден капак и казанче на течност на чистачки, което
ПТП е реализирано по вина на водач на МПС рег. № *, със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника към датата на събитието, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
В исковата молба
се излага, че на 13.09.2018
год. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „*“ и бул. „*“, управлявания от
ищеца лек автомобил с рег. № * е ударен от завиващия на
лява лек автомобил с рег. № *. Ищецът е навлязъл в кръстовището при зелен
сигнал на светофарната уредба. Произшествието е осъществено поради преминаване
през кръстовището от водача на МПС рег. № * на неразрешаващ сигнал. За настъпилото
ПТП са уведомени контролните органи, като е съставен протокол за ПТП. Към
датата на събитието, автомобилът на виновния водач е със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Застрахователят е уведомен,
от негова страна са извършени оглед и опис на щетите. Констатирани са
увреждания на. Твърди се още, че сумата, необходима за ремонта на автомобила, е
5000 лв.
Ответникът
– З. „Б.и.“ АД, депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за нередовност на исковата молба, а по същество - занеоснователност
на претенцията. Оспорва наличие на облигационна връзка между водача на л. а. № *
и З. „Б.и.“ АД, факта на настъпване на произшествието, по сочения от ищеца
механизъм, настъпване на вредите, причинно – следствената връзка между
събитието и резултата, размера на вредите. Отправя искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва
спор, а и се установява от приобщеното на л. 4 свидетелство за регистрация, че Н.П.К. е собственик на л. а. с peг. № *. Началната
дата на регистрация на автомобила е от 17.05.2002 год.
Видно
от представения протокол за ПТП, на 13.09.2018 год. в гр.
Варна, е настъпило ПТП, с участници: Г. Т. Б., водач на МПС рег. № * (превозно
средство А - участник 1), собственост на м. а. м., ЕГН ********** и Н.П.К., водач и собственик на МПС рег.
№ * (превозно средство Б - участник 2). Отразено е в
протокола, че произшествието е настъпило в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*“ и ул. „* *“, водачът на МПС
рег. № * (превозно средство А - участник 1) преминава на неразрешен сигнал на
светофарната уредба и блъска автомобила
на ищеца, с рег. № * (превозно средство Б - участник 2). Водачът на превозно средство Б - участник 2 е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. В протокола са описани видими увреждания по превозно средство Б, а
именно: облицовка на предна
броня, ляв фар, преден ляв калник, основа на предна
броня, преден капак и казанче на течност на чистачки.
Застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП на 13.09.2018 год., видно от представеното на л. 37 уведомление
за щета от ищеца.
На 13.09.2018 год. е извършен оглед на увреденото МПС от представител на
застрахователя, в присъствието на ищеца, като е съставен опис на щетите по
лекия автомобил. Констатирани са увреждания на: облицовка на предна
броня, ляв фар, преден ляв калник, основа на предна
броня, преден капак и казанче на течност на чистачки. Описът съдържа подпис на увреденото лице.
На 13.09.2018 год. е изготвена калкулация за стойността ремонт на увредения автомобил, в т. ч. материали и труд, съобразно
който същия възлиза на 747.03 лв.
Въз основа на доклад по щета № **********, на 13.02.2019 год. от страна на застрахователя е извършено плащане към
ищеца за сумата от 747.03 лв., видно от приобщеното на л. 37 платежно нареждане.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса САТЕ, се установява следното: уврежданията по л.
а. рег. № * са получени след навлизането му, на разрешен сигнал, на Т- образно
кръстовище и сблъсък с преминаващия на неразрешен сигнал на Т- образно
кръстовище между ул. „*“ и „*“ в гр. Варна, л. а. рег. № *;
установените след оглед при застрахователя
увредени части са следните: предна броня (подмяна
на детайла с нов), ляв фар (подмяна на детайла с
нов), преден ляв калник (подмяна на детайла с нов), основа на предна броня
(възстановяване на детайла средна степен), преден капак (възстановяване на
детайла средна степен) и казанче на течност на чистачки (подмяна на детайла с
нов); размерът на сумата, необходима за ремонт на процесното
МПС е: 4793.95 лв., изчислена по средни пазарни цени и по цени в доверен
сервиз, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008; 2625.07 лв. – съобразно методиката на Наредба № 24; 5549.11
лв. - изчислена по средни пазарни цени, при цена на труда за сервизи, които
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008:.
В съдебно заседание, вещото лице
разяснява, че средната пазарна цена на ремонта на увреденото МПС, ще се формира
след като сбора от стойностите, дадени за сервизи, които притежават и не
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008, се
раздели на две.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и причинителя на вредата (деликвентът) по договор за застраховка
на МПС; 2.)
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени вреди, а също и
техния размер.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на
произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и деликвента е
съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Безспорно,
също така, факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца
дата – 13.09.2018
год., по описания механизъм. В тази връзка следва да бъде и съобразено и
поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на
застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на всички
предпоставки за това.
Не е спорно, и че като пряка и
непосредствена последица от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени
вреди. Изводът за наличие на причинно – следствена връзка между деяние на деликвента и претърпените вреди, се формира и въз основа на представените
писмени доказателства, експертното заключение, а така също и предприетите от
застрахователя действия, след неговото уведомяване. В тази насока, съдът
приема, че с признаване правото на ищеца до получи застрахователно
обезщетение и неговото изплащане, съставлява
признание от ответника относно факта на осъществяване
на ПТП, в резултат на което по автомобила за ищеза
причинени щети, подробно описани в съставения от застрахователя опис на
претенцията
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
На
следващо място, факта на депозиране на уведомление за щета, изготвяне на опис
на претенция след оглед на застрахованото МПС, съставляват действия по заявяване
изплащането на обезщетение.
Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Спорен
в производството е и въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие
вреда. Същото не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК. В конкретната
хипотеза, не са представени доказателства, а и
липсват наведени твърдения за извършен ремонт на лекия автомобил, включително и в специализиран сервиз, притежаващ
сертификат за качество ISO 9001:2008, който да е обусловил извършване на
разходи за поправка на вредите в по – голям размер. Ето защо и предвид годината на производство на автомобила, то следва да се
приеме, че не следва да се присъжда стойността за такива. Съгласно
заключението на вещото лице, кредитирано от съда като
всестранно, обективно и компетентно изготвено, което не е
оспорено от страните, и след дадените в съдебно заседание разяснения, стойността
на разходите, необходими за поправка на увредения автомобил (труд и
материали), по средни пазарни цени, възлиза на 4087.09
лева (2625.07 + 5549.11 : 2). От
горепосочената стойност следва да бъде приспаднати изплатените от ответника 747.03
лв., т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 3340.06 лева
(4087.09 лв. – 747.03 лв.).
На следващо място, неоснователно е
възражението на ответника, че за дължимото
обезщетение, което следва да бъде определено на същия,
се дължи обезщетение, определено по експертна оценка въз
основа на методиката на застрахователя, съобразена с Наредба № 24/08.03.2006 год. За застрахования
е налице възможност да оспорва оценката на
застрахователя, включително и по съдебен ред. Като в последния случай са
приложими правилата на КЗ и по-конкретно императивните разпоредби относно
размера на дължимото обезщетение, приложението на които страните не могат да
дерогират със сключването на договор.
Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят погасяване на
задължението.
Предявеният иск е основателен, поради
което и следва да бъде уважен до заявения размер, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 3340.06 лева - част от претенция, цялата
в размер на 5000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „*“ с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 13.09.2018 год. в гр. Варна, на кръстовището
между ул. „*“ и бул. „*“,изразяващи се в
увреждане на:
облицовка на предна броня, ляв фар, преден ляв калник,
основа на предна броня, преден капак и казанче на течност на чистачки, което
ПТП е реализирано по вина на водач на МПС рег. № *, със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника към датата на събитието, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху присъдената главница, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1083.48 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Н.П.К., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 3340.06 (три хиляди триста и четиридесет
лева и шест стотинки) лева -
част от претенция, цялата в размер на 5000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „*“ с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 13.09.2018 год. в гр. Варна, на кръстовището
между ул. „*“ и бул. „*“,изразяващи се в
увреждане на:
облицовка на предна броня, ляв фар, преден ляв калник,
основа на предна броня, преден капак и казанче на течност на чистачки, което
ПТП е реализирано по вина на водач на МПС рег. № *, със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника към датата на събитието, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1083.48
(хиляда и осемдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: