Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.05.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на пети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
ч.гр.дело № 2515 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Л.В.Л. -
длъжник по
изпълнително дело № 20189250403026 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.срещу постановление от 06.07.2020 год. по изпълнително дело
№ 20189250403026 по описа на ЧСИР.Г.-Ч., с което е отказано да се прекрати образуваното
изпълнително дело срещу длъжника Л.В.Л.,
с ЕГН ********** за сумите по изпълнителен лист и всички такси и разноски по
изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В частната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Жалбоподателката
твърди, че е заплатила дължимата суми въз основа на издадения изпълнителен
лист, както и че липсва основание за изпълнително дело.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Столична
Община, чрез процесулания си представител юрк.В.Д.в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение, като неоснователна.
ЧСИ Р.Г.-Ч.е изложила мотиви по обжалваните
действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С постановление
от 06.07.2020 год., издадено от ЧСИ Р.Г.-Ч.по изпълнително дело № 20189250403026 по описа на ЧСИР.Г.-Ч., е отказано да се прекрати образуваното изпълнително
дело срещу длъжника Л.В.Л., с ЕГН ********** за сумите по изпълнителен лист и
всички такси и разноски по изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В мотивите на постановлението е прието за установено от ЧСИ, че с оглед
данните по делото не би могло да се направи обоснован извод, че вземането на
взискателя е погасено чрез плащане от страна на длъжника.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. За прекратяване на изпълнението процесуалният
закон въвежда, като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя. В процесния случай при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице предпоставките
на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното
дело. Противно на изложеното в жалбата, съдът приема за установено
обстоятелството, че жалбоподателката- длъжник по процесното изпълнително дело
не е заплатила на взискателя дължимите суми по издадения срещу нея изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано производството по изпълнителното дело. В
процесния случай, длъжникът не е представил по делото разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо
от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Представените
към жалбата приходни касови ордери за внесени суми от жалбоподателката по
сметка на СО- район „Слатина“ не установяват по несъмнен начин това
обстоятелство /плащане на дължимите суми на взискателя по издадения
изпълнителен лист, преди образуване на изпълнителното производство/. В тази
връзка съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК
за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
С оглед на изложеното, жалбата на Л.В.Л.
- длъжник по
изпълнително дело № 20189250403026 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.срещу постановление от 06.07.2020 год. по изпълнително дело
№ 20189250403026 по описа на ЧСИР.Г.-Ч., с което е отказано да се прекрати образуваното
изпълнително дело срещу длъжника Л.В.Л., с ЕГН ********** за сумите по
изпълнителен лист и всички такси и разноски по изпълнението на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна жалбата на Л.В.Л., ЕГН **********
- длъжник по
изпълнително дело № 20189250403026 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.срещу постановление от 06.07.2020 год. по изпълнително дело
№ 20189250403026 по описа на ЧСИР.Г.-Ч., с рег.№ 925, с което е отказано да се прекрати образуваното
изпълнително дело срещу длъжника Л.В.Л., с ЕГН ********** за сумите по
изпълнителен лист и всички такси, и разноски по изпълнението на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.