Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/30.05.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 5832 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник, срещу постановление,
обективирано в съобщение с изх.№
26266/22.03.2019г. по изп.дело № 20198600400440 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№
860, с район на действие СГС, с което е оставена без уважение молба с вх.№
15509/21.03.2019г. на „Д.З.“
АД за намаляване на разноските.
В жалбата се твърди, че
незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до определения
по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, съответните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и
претендираните от взискателя разноски за авансови такси. Поддържа се, че
размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, тъй като единственото, предприето от
пълномощника на взискателя действие е подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, както и че е неприложима разпоредбата на чл.10 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.,
поради което и не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от
взискателя размер. Излага се, че доколкото размера на адвокатското
възнаграждение попада в общия размер на задълженията, върху които се начислява
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, то и таксата се явява неправилно
определена, като се поддържа, че неоснователно заплатените от взискателя
авансови вноски за принудителни действия, каквито не са извършени, поради
плащането от длъжника в срока за доброволно изпълнение, следва да бъдат
възстановени на взискателя, от страна на ЧСИ,.Прави се искане за отмяна на
постановлението и за уважавене на искането за намаляване на разноските, като се
претендира и присъждане на разноските за настоящото производство.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не
са постъпили възражения от взискателя по изпълнителното дело – Ю.С.С..
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20198600400440 по
описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860, с район на действие СГС, е образувано на 07.03.2019г.
по молба на Ю.С.С., подадена чрез пълномощника й – адв. П.Д.К.от САК и въз
основа на изпълнителен лист от 28.02.2019г., издаден по решение № 6854/19.08.2016г.
по гр.дело № 8430/2013г. по описа на СГС, ГО, 16 състав, решение №
1349/13.06.2017г. по гр.дело № 639/2017г. на САС, ГК, 4 състав и решение №
2/28.01.2019г. по т.д.№ 3166/2017г. на ВКС, ТК, II отделение, срещу длъжника „Д.З.“ АД, за
заплащане на сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение на
неимуществени вреди от смъртта на Р.Г.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.02.2013г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски за
касационното производство в размер на 5436лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на ЧСИ изпращане на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/,
като му е предоставил права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На длъжника е връчена ПДИ на 11.03.2019г., с която е
уведомен за размера на дълга, както и за разноските по изпълнението, като видно
от ПДИ общото задължение по изпълнителното дело към 07.03.2019г. възлиза на
сумата от 262 074,59лв., а на длъжника е предоставен двуседмичен срок за
доброволно изпълнение.
С молба вх.№ 13054/11.03.2019г. взискателят е поискал
да се извърши справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на длъжника.
С молба вх.№ 14928/19.03.2019г. взискателят е поискал
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД,
като по делото липсват доказателства да е бил налаган запор на банковите сметки
на длъжника.
От приложените на л.47 от изп.дело и на л.7 от
настоящото дело документи се установява, че на 20.03.2019г. - в срока за
доброволно изпълнение, „Д.З.“ АД е превело по сметка на ЧСИ В.М.сумата от 262 660,37лв.,
съгласно представеното преводно нареждане, като с молба вх.№ 15509/21.03.2019г.
длъжникът е поискал да бъде извършено разпределение на всички безспорни и
заплатени от него суми, с изключение на заплатените суми за разноски за
авансови такси, пропорционална такса на ЧСИ и адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело.
С молба вх.№ 15510/21.03.2019г., подадена по куриер на
20.03.2019г., в определения му срок за доброволно изпълнение, длъжникът е
поискал да се намалят разноските по изпълнението в частта им за адвокатско
възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, досежно определената
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради това, че размера на адвокатското
възнаграждение попада в общия размер на задълженията, върху които се начислява
пропорционалната такса, както и на размера на дължимите авансови такси, поради
това, че освен изпращане на ПДИ, в хода на изпълнителното производство не са
извършвани други изпълнителни действия от ЧСИ.
Молбата е оставена без уважение, за което длъжникът е
уведомен на 28.03.2019г. със съобщение изх.№ 26266/22.03.2019г./лист 41, 42 от
изпълнителното дело/.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, довели до събиране на вземането от ЧСИ, както и
действително извършените изпълнителни действия във връзка със събиране на
дължимите суми при проведеното принудително изпълнение, намира, че обжалваното
постановление се явява незаконосъобразно, поради следното:
От приложения по делото договор
за правна защита и съдействие от 07.03.2019г., сключен между адв. П.К.и
взискателя по изп.дело – Ю.С.С., е видно, че договореното възнаграждение в
размер на 4131,44лв. с включен ДДС е изплатено изцяло в брой на пълномощника,
като между страните по делото липсва и спор относно това обстоятелство.
Видно от констативен протокол от
28.03.2019г./л.43 от изпълнителното дело/ е, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
възлиза на 8133,89лв., а по ПДИ – 9910,04лв., като при разпределение на
постъпилата по банков път от длъжника сума, ЧСИ е посочил, че сумата в размер
на 4570,78лв. остава неразпределена до влизане в сила на постановлението за
разноски..
За определените от ЧСИ авансови
такси в размер общо на 168лв., платени от взискателя по изпълнителното дело, е
издадена фактура № 42994/07.03.2019г., като са внесени следните суми, включени
в посочената по-горе обща сума за авансови такси, както следва: такса по т.1 от
ТТРЗЧСИ в размер на 24лв. с ДДС - за образуване на изпълнителното дело, такса
по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24лв. с ДДС – за изготвяне и връчване на покана
за доброволно изпълнение, такса по т.2 от ТТРЗЧСИ в размер на 60лв. с ДДС – за
извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и такса по
т.2 от ТТРЗЧСИ в размер на 60лв. с ДДС – за за определяне на начина на
изпълнение.
Установи се по делото, че още
след подаване на молбата за образуване на изп.дело и без да е било изпращано
запорно съобщение до «Уникредит Булбанк» АД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, последният, в срока за доброволно изпълнение, е
превел по сметката на ЧСИ дължимата сума по изп.дело, което е от значение за
преценката относно основателността на жалбата.
С оглед извършеното плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение, настоящият състав счита, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно, при съобразяване и на невисоката правна и фактическа сложност на
делото, поради което и намира, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК.
В случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането
на ПДИ, тъй като в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е платена от
длъжника, поради което и подаването от взискателя на молба за извършване
на справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на длъжника – на
11.03.2019г./когато е получена ПДИ от длъжника/, както и на молба за налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД – на
19.03.2019г./един ден преди превеждане на сумата по ПДИ от длъжника по сметка
на ЧСИ/, е ирелевантно за спора.
Като съобрази изложеното, както и
обстоятелството, че е ноторно известно, че всички застрахователни дружества
имат открити банкови сметки и за взискателя е съществувала възможността дори
точно да посочи запор върху сметка в коя банка да бъде наложен от ЧСИ, след
като съобрази и фактически извършените действия, посредством които е осигурено
събиране на вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 4131,44лв. следва да бъде отменено.
Основателна се явява жалбата и
досежно поисканото намаляване на размера на дължимите суми за извършените от
взискателя плащания на авансови такси по т.2 от ТТРЗЧСИ - в размер на 60лв. с ДДС – за извършване на пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника и в размер на 60лв. с ДДС – за
определяне на начина на изпълнение, доколкото длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение и не се е налагало извършването на проучване на
имущественото му състояние, нито да бъде определян начин на изпълнение от
съдебния изпълнител. Поради изложеното, съдът намира, че постановлението на ЧСИ
следва да бъде отменено и в частта, в която е отказано намаляване на размера на
разноските за извършените плащания на авансови вноски от взискателя за разликата
над 48лв. до 168лв. По отношение размера на определената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ съдът счита жалбата за основателна, доколкото, видно от ПДИ таксата е
определена в размер на 9910,04лв., а след редуциране на размера на адвокатското
възнаграждение същата възлиза на 9815,20лв., определена върху материалния
интерес, поради което и постановлението следва да бъде отменено в посочената
част за разликата над 9815,20лв. до 9910,04лв.
Искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящото прозводство не следва да се уважава,
доколкото съгласно трайно установената съдебна практика, разноски в
производства, в които съдът се произнася по искания за разноски, , такива не се
дължат, а и не поведението на ответната страна е причина за подаване на жалбата
и за образуване на производството пред съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление,
обективирано в съобщение с изх.№
26266/22.03.2019г. по изп.дело № 20198600400440 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№
860, с район на действие СГС, с което е оставена без уважение молба с вх.№
15509/21.03.2019г. на „Д.З.“
АД за намаляване на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до 4131,44лв., в
частта, относно определената за заплащане сума, представляваща авансови такси
за разликата над 48лв. до 168лв., както и в частта по отношение на определената
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 9815,20лв. до 9910,04лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.