№ 252
гр. Русе , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200436 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
град Русе, депозирана против наказателно постановление № 92/15.12.2020г.
на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 200, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 6 ЗВ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна или изменение на същото с
определяне на санкция в минимален размер. Във връзка с така направените
искания се релевират доводи, че АУАН и НП са съставени при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, а наложеното наказание не съответства на
твърдяното нарушение, тъй като в НП погрешно е посочено, че дружеството
жалбоподател е титуляр на Разрешително за заустване №
13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г. на директора
на БДДР – Плевен, с цел използване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, а титуляр на същото е собственикът на ВиК
1
системата, а именно Община Русе. Твърди се, че не е ясно как и в какво
качество, дружеството жалбоподател е „изхвърлило“ отпадъчни води в река
Русенски лом, още повече, че същото не стопанисва или експлоатира
канализационен колектор „Трети март“ и обекти собственост на дружеството
не са присъединени и заустени към същия. Твърди се, че във връзка с
изложените противоречия на описаната в НП фактическа обстановка с
действителната такава, същата не съответства на състава на нарушението на
чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ и в частност не е приложим по отношение на
дружеството, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Твърди се
взетите „съставни проби“ са взети в нарушение на нормативните изисквания
за вземането им, като се оспорва акредитацията на лабораторията извършила
същите. Оспорват се мотивите на административнонаказващия орган, във
връзка с неприлагането на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се релевират
допълнителни доводи, че административнонаказаващия орган не е съобразил
служебно известните му обстоятелства, че в случая се касае за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води от съоръжение, което не е обхванато от
градската система за пречистване, тъй като същата не е изградена, както и че
РИОСВ - Русе многократно е била уведомявана за предстоящото реализиране
на проекта за изграждане на събирателен колектор, който обхваща всички
колектори, заустени в река Русенски Лом и отвеждането им за пречистване
към ГПСОВ – Русе. На последно място се твърди, че наложената санкция е в
противоречие и с нормата на § 1, т. 11 от ДР на ЗВ.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се релевират доводи, че в АУАН
като място на извършване на нарушението е посочено изхода на
канализационен колектор „Трети март“ преди зауставне във водоприемника
на река Русенски Лом, а в наказателното постановление като място е
посочено изхода на канализационен колектор „Трети март“ преди заустване
във водоприемника река Дунав. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си моли
да бъде отхвърлена жалбата. Релевират се доводи, че не са допуснати
нарушения, които да ограничават правото на защита на наказаното дружество
2
да разбере, за какво нарушение му е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Във връзка с наведените с
жалбата доводи за липсата на акредитация на лабораторията, се релевират
твърдения същите се опровергават от приетите по делото писмени
доказателства. По отношение противоречията в наказателното постановление
се посочва, че същите не са съществени и не са довели до нарушаване правото
на защита на дружеството, а относно доказването на вината, доколкото се
касае за отговорност на юридическо лице, същата е безвиновна. В допълнение
се добавя, че в наказателното постановление са изброени редица нарушения
на ВиК – Русе, които са за наложени санкции за абсолютно същото
нарушение и наказаното дружество е наясно, в какво се изразяват техните
неправомерни действия и това е във връзка със забавеното изграждане на
пречиствателна станция, която е следвало да бъде изградена още преди
години. Относно това, че титуляр на разрешителното е Община Русе, се
релевират доводи, че по силата на договор от 01.09.2011г. е учредено право на
безвъзмездно ползване, експлоатация и поддържане върху всички обекти и
съоръжения на канализационната мрежа в полза на ВиК и съгласно чл. 48, ал.
4 ЗВ, именно операторът е длъжен да изпълнява условията на съответното
разрешително. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството
жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена на 21.10.2020г., във връзка със Заповед №
3
9652/20.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите, проверка от
служители на РИОСВ – Русе на канализационен колектор „Трети март“,
заустващ в р. Русенски Лом, стопанисван и експлоатиран от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД град Русе, било установено, че дружеството изхвърля
отпадъчни води, формирани от канализационната мрежа на град Русе във
водоприемник река Русенски Лом, в нарушение на индивидуалните
емисионни ограничения, определени в Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г.
Било е установено, че Община Русе като титуляр на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 13140255/15.01.2015г. има сключен договор с „Водоснабдяване и
канализация“ ООД град Русе от 31.07.2012г. за стопанисване и поддържане на
канализационната система на град Русе.
На 21.10.2020г. от пробовземач на Регионална лаборатория – Русе
към ИАОС е била взета съставна проба от Поток № 5 отпадъчни води (битови
и промишлени от канализационната мрежа на град Русе) на изход
канализационен колектор „Трети март“, преди заустване във водоприемник
река Русенски Лом, определен като пункт № 6 – място за пробовземане в
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 13140255/15.01.2015г., изменено с Решение №
2779/22.10.2019г. като при извършен физико-химичен анализ на пробите от
отпадъчни води, съгласно Протоколи за изпитване № 11-0528/02.11.2020г. на
Регионална лаборатория – Русе и № 01-2319/27.10.2020г. на Централна
лаборатория София е било установено, че извръхляните във водоприемника –
река Русенски лом, отпадъчните води, превишават индивидуалните
емисионни органичения по показатели определени в Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г., а именно:
неразтворени вещества (резултат 60 мг/л при норма 35 мг/л), химична
потребност от кислород (резултат 231 мг/л при норма 125 мг/л) и биохимична
потребност от кислород за 5 денонощия (резултат 66,5 мг/л при норма 25
мг/л).
Във връзка с установеното на дружеството е съставен АУАН №
4
0002276/03.12.2020г. за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.
АУАН е бил подписан без възражения, такива не са били депозирани
и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание и правна
квалификация на нарушението, като са изложени мотиви, че е налице
хипотезата на чл. 200, ал. 4 от Закона за водите, тай като установеното
нарушение е извършено в условията на повторност и на дружеството на
основание чл. 200, ал. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
изложената доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
5
ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Действително на едно място в наказателното постановление е
посочено, че съставната проба е взета преди заустване в река Дунав, но тази
неточност, според настоящия съдебен състав, не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното дружество да разбере, за какво нарушение е
санкционирано и къде е извършено същото. Самото място на пробовземането
е описано в Протокол за проверка № СЖ-75 от 21.10.2020г., който е посочен в
НП, като при извършване на самото пробовземане е присъствал представител
на дружеството жалбоподател, поради и което настоящия съдебен състав
намира, че тази неточност в наказателното постановление не се е отразила
негативно върху правото на защита на дружеството да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и не е основание за
отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Отделно от това в наказателното постановление е
индивидуализирано конкретното място на заустване, което е посочено като
Поток № 5 (колектор „Трети март“, което съгласно Разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г. се
осъществява именно в река Русенски Лом.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията
в жалбата, че не е посочено ясно как и в какво качество, дружеството
жалбоподател е „изхвърлило“ отпадъчни води в река Русенски лом.
6
Изрично в АУАН и НП е посочено, както конкретното място на
нарушението, така и конкретните обстоятелства, въз основа на които е
прието, че дружеството жалбоподател е субект на нарушението, а така също и
са изложени всички факти, касаещи конкретното нарушение, а именно
установените превишения на показателите на индивидуалните емисионни
ограничения и къде точно са определени допустимите норми на същите.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите, субект на нарушението е всяко физическо или юридическо
лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система, като наруши емисионните норми и изисквания.
Няма спор, че в настоящия случай титуряр на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г. е именно
Община Русе, но в самото разрешително е посочено, че титулярът на
разрешителното има сключен договор с дружеството жалбоподател и същото
съгласно чл. 48, ал. 4 от Закона за водите е длъжно да изпълнява условията в
издаденото разрешително (лист 24 от делото), поради и което правилно е
ангажирана именно отговорността на дружеството, с оглед разпоредбата на
чл. 48, ал. 4 ЗВ, съгласно която Водоползвателите, които не са титуляри на
разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и
заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води за съответната канализационна система.
От събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени доказателства – Констативен протокол № СЖ-
89/03.12.2020г. и Протоколи за изпитване № 11-0528/02.11.2020г. на
Регионална лаборатория – Русе и № 01-2319/27.10.2020г. на Централна
лаборатория София еднозначно и безспорно се установяват и доказват, че
отпадъчните води от Поток № 5 на изхода на канализационен колектор
„Трети март“, преди заустване в река Русенски Лом, превишават
индивидуалните емисионни органичения по показатели неразтворени
вещества (резултат 60мг/л при норма 35 мг/л), химична потребност от
7
кислород (резултат 231мг/л при норма 125 мг/л) и биохимична потребност от
кислород за 5 денонощия (резултат 66,5 мг/л при норма 25 мг/л).
Напълно опровергани от доказателствата по делото – Сертификат за
акредитация (лист 71) са твърденията на процесуалния представител на
дружеството, че пробите не са извършени от акредитирана лаборатория.
Напълно опровергани от писмените доказателства по делото -
Констативен протокол № СЖ-89/03.12.2020г., Протоколи за изпитване № 11-
0528/02.11.2020г. на Регионална лаборатория – Русе и № 01-2319/27.10.2020г.
на Централна лаборатория София, Сертификат за акредитация и
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 13140255/15.01.2015г., изменено с Решение №
2779/22.10.2019г. са твърденията за недоказаност на нарушението.
Нарушението, за което била ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател е формално, и отговорността на същото е
обективна и безвиновна. Единствено и достатъчно за ангажиране на
административнонаказателната отговорност е установяване на поведение,
което да представлява нарушение като в случай е налице нарушение на
забрана да се изхвърлят отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, в нарушение емисионните норми и изисквания.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 200, ал. 4 ЗВ, тъй като не е спорно,
че дружеството вече е било санкционирано за нарушения на чл. 200, ал. 1, т. 6
ЗВ, които са подробно описани в наказателното постановление и не се
оспорват от жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. От доказателствата по делото не се установяват едно, но
изключително по своя характер или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Самите превишения на
индивидуалните емисионни ограничения са висока – всяко едно превишаващо
8
близо два пъти и над два пъти определените в Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
13140255/15.01.2015г., изменено с Решение № 2779/22.10.2019г. емисионни
ограничения, което обосновава и извод, за по-висока обществена опасност на
конкретното деяние. По отношение на дружеството и друг път са били
прилагани форми на административнонаказателна отговорност, но същите не
са постигнали целите на 12 ЗАНН. Отделно от това се касае деяние, което
защитава обществено значими интереси, поради и което съдът намира за
неоснователни доводите на дружеството, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Правилно и в съотвествие разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
определена и санкция на дружеството, именно с оглед системното
извършване на такива нарушения от страна на дружеството и на същото е
наложена имуществена санкция в размер малко над минималната такава,
предвидена в закона.
Изложените обстоятелства, касаещи уведомяването на РИОСВ във
връзка с изграждане на събирателен колектор и причините за неговото
неизграждане към настоящия момент са ирелевантни.
По гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
В същия смисъл е Решение от 9.11.2018 г. на Административен съд
– Русе, постановено по КАНД № 241 по описа на съда за 2018 г.
С оглед изхода на делото и предвид направеното от страна на
административнонаказващия орган искане за присъждане на разноски, следва
в негова полза да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 92/15.12.2020г. на
Директора на РИОСВ - Русе, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Добруджа“ № 6, на основание чл. 200, ал. 4, вр. ал.
1, т. 6 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева, за нарушение по чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗВ.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.
„Добруджа“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на „РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ“ - РУСЕ , на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10