№ 404
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Бул Инс” АД против Решение 260601 от 16.10.2020 г. по гр.д. 14558/2019 г. по
описа на Софийски градски съд (СГС), с което по предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са
присъдени обезщтения за неимуществени вреди от по 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева в
полза на И. К. К. и К. П. М., причинени им от смъртта на дъщеря им Н. И. К.а при ПТП,
настъпило на 27.09.2017 г. в гр. София по вина на застрахован при въззивника водач на
МПС ведно с мораторната лихва върху сумите, считано от 13.02.2018 г. до окончателното
издължаване. Исковите претенции са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв.,
за колкото са били предявени пред първостепенния съд, респ. са отхвърлени исканията за
присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 04.10.2017 г. до 12.02.2018 г.
При този изход в производството, ищците са осъдени да заплатят на дружеството разноски
от 3368 лв., докато „Бул Инс” АД е осъден да заплати: а) на СГС – 12 000 лв. държавна такса
и 150 лв. депозит за вещо лице; б) 8 295 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв) в полза на адв. С. Д. от САК – процесуален представител на ищците.
„Бул Инс” АД оспорва решението на СГС изцяло с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Неправилно съдът бил определил обезщетенията за неимуществени вреди на сумите от по
150 000 лв. които били прекомерни и не отговаряли на критерия за справедливост. Счита, че
1
неправилно СГС приел, че не е налице съпричиняване от пострадалата, като намира, че има
съвина, която следвало да се определи в съответния процент, с който да се намалят
обезщетенията. Настоява за отмяна на решението на СГС и отхвърляне на исковете, като се
присъдят и разноски за две инстанции. Алтернативно, моли за намаляване размерите на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В отхвърлителната си част, актът на
СГС е влязъл в законна сила, като необжалван от никого.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищците в първата
инстанция (чрез адв. Д. от САК) с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на
Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендира се присъждане
на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
От материалите по делото САС намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. К. и К. П. М.
срещу „Бул Инс” АД, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди.
Ищците твърдят, че на 27.09.2017 г. около 22,00 часа, л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, управляван от М. В. С., с посока на движение от бул. „Св. Климент
Охридски“ към бул. „Академик С. Младенов“, нарушава правилата за движение по чл.119,
ал.1 ЗДвП, като не пропуска пресичащата по пешеходна пътека в района на кръстовището с
ул. „Димитър Стефанов“ пешеходка Н. И. К.а-дъщеря на ищците, вследствие на което
причинила смъртта й.
Поддържа се, че за горепосочения автомобил има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество по
полица № BG/02/117000129547, с период на действие от 16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.
Твърди се, че с Присъда от 11.07.2018 г., влязла в законна сила на 27.06.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2578/2018 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, е установена вината
на М. В. С..
Ищците поддържат, че дъщеря им се борила в отделението за реанимация на
УМБАЛ „Света Анна“ една седмица след тежкия инцидент. През първата нощ чували
писъците й от болка, поради множеството счупвания. Твърди се, че няколко часа след
приемането й в болница е изпаднала в трайна кома и не дошла в съзнание до нейната
кончина. Поддържа се, че смъртта на дъщеря им на 04.10.2017 г. се отразила изключително
зле на ищците-емоционално и психически. Ищците твърдят, че живеели заедно с дъщеря си
и били много близки. С времето мъката не намалява и загубата й е все така непрежалима.
2
Ищците твърдят, че с молба-претенция от 13.02.2018 г. предявили пред
ответника претенция за изплащане на застрахователни обезщетения, но с писмо от
27.07.2018 г. ответното дружество отказало да заплати.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищците сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените им от смъртта на дъщеря им Н. И. К.а, настъпила в причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 27.09.2017 г. на пешеходна пътека в гр. София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, чиято отговорност е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/02/117000129547, с период на действие от 16.01.2017 г. до
15.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2017 г. до
окончателното издължаване.
Претендират определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
иска изцяло по основание и размер исковете. Твърди, че исковата претенция е прекомерна и
не отговаря на икономическата конюнктура и вредата. Прави възражение
за съпричиняване на вредата с твърдението, че пострадалата макар и да е пресичала на
обозначено за това място, то не е направила необходимото да избегне удара, а е имала
възможност за това. Не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС,
не е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП, като се е поставила в превишен спрямо
нормалния риск. Оспорва да е причинен деликт.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова
молба, с която поддържат изцяло първоначалната си искова молба, изложените в нея
обстоятелства, твърдения и направени доказателствени искания. Оспорват изцяло
твърденията на ответника изложени в отговора му. Във връзка с оспорванията на ответника
заявяват нови доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор, а
списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и писмени доказателства за
изпащането му.
СГС е постановил решението си след събиране на писмени и гласни
доказателства, както и изслушване на автотехническа експертиза по делото (САТЕ).
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че
решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо, както и изцяло правилно в
обжалваната част, поради което въззивната жалба на застрахователното дружество се явява
3
неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения:
САС намира, че съобразно събраните по първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на въззиваемите,
изразена в писмения отговор на въззивната жалба, не се спори по следното: а) че
отговорността на делинквента С. е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно
събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпяните вреди извънсъдебно
от ответника; в) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ,
като не се спори и относно вината на водача на процесния автомобил, както и за механизма
на процесното ПТП. Не е налице спор между страните относно това, че са налице всички
елементи на сложния фактически състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което
претенцията е доказана по своето основание.
Налице е и влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2578/2018 г. по описа на
СГС, НО, 11 състав относно процесното деяние, която следва да се възприеме от настояшата
инстанция, като обвързваща я по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК.
Решението на СГС е валидно и допустимо, а по останалото съдът е обвързан
от оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани само
с приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съответно САС следва да се произнесе
само по тези въпроси, доколкото няма спор по фактите по правния спор.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния
случай:
По делото не е спорно, че починалата е дъщеря на ищците.
В първата инстанция е разпитан за търпените болки и страдания свидетеля Д. К. –
брат на ищеца И.К.. От неговите показания се установява, че след произшествие с дъщеря му
И. бил в шок, в много тежко състояние. Родителите на Н. били в Окръжна болница, където
била настанена дъщеря им и били много разтревожени. От начало имали надежда, но с
течение на времето, като се разкрили обстоятелствата, колко тежки са травмите и след това
имало операция и надеждите започнали да избледняват. Този период за двамата родители
бил още по-тежък, защото през цялото това време били в тягостно очакване какво ще стане.
Н. починала на 04.10.2017 г. Ищците били покрусени, изживявали случващото се много
тежко. Дъщерята на ищците била едно много добро скромно, лъчезарно, усмихнато,
любвеобилно дете. Били здраво семейство, имало между тях взаимно разбирателство. Н.
споделяла с майка си за нейните мечти. Н. се увличала от рисуване. Това било любимото й
занимание. Нарисувала е много картини, които се намират в дома на ищците. Между Н. и
родителите й царяло разбирателство, били сплотено семейство, не са имали остри
противоречия.
4
Ищците много тежко изживявали смъртта на дъщеря им-били покрусени,
страдали, ридаели. Имало и утежняващо обстоятелство, поради съдебни процедури и
изисквания погребението се отложило повече от месец, което било още по-тежко за
близките, защото нямало как да й кажат последно сбогом. Поради дългия срок и самата
злополука, Н. била погребана в затворен ковчег. Погребали я в Боянските гробища.
Родителите ходели редовно там. На първата годишнина издигнали паметник. И в момента
ищците продължават да изживяват смъртта на дъщеря си. САС кредитира показанията на
свидетеля. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
Настоящият състав намира оплакванията на „Бул Инс” АД за несправедливост на
присъдените обезщетения за неоснователни. При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се вземат предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на тяхната
дъщеря болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и
близката връзка, привързаността между родителите и дъщеря им, отчита и депресираното
състояние на ищците след трагедията. Ищците са загубили дъщеря си, която към деня на
смъртта си е била само на 20 години. В периода от произшествието 27.09.2017 г. до датата
на смъртта й 04.10.2017 г. са преживяли изключително тежки момента в очакване и надежди
детето им да се възстанови. В продължение на близо един месец, след смъртта на дъщеря
им, не могли да я погребат, поради съдебни процедури. За всичките тези болки и страдания,
ищците следва да бъдат обезщетени. При отчитане на годината на реализиране на ПТП и
лимитите на отговорност на застрахователите за 2017 г. и икономическата конюнктура в
страната, то сумата от 150 000 лв. за обезщетяване на болките и страданията на всеки
родител в никакъв случай не е прекомерна или несправедлива. Болките и страдания, които
ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Неправилно е виждането на въззивника, че следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 172 ГПК по отношение на разпитания свидетел. Дори и да е брат на бащата-ищец,
същият не е задължително да е заинтересован от изхода по делото, а и не бива да се забравя,
че болките и страданията, за които той свидетелства, се разкриват обичайно и най-пълно в
една по-тясна, семейна среда (на близки и роднини) предвид спецификата на
неимуществените вреди.
Досежно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съдът намира за недоказано и неоснователно възражението на „Бул Инс” АД за принос
от страна на пострадалата. Не се установява същата да не е спазила установени в
нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от
действие. Напротив, Н. е пресичала на разрешено за това място, а именно: пешеходна
пътека. В момента на удара тя вече е била стъпила и е преминавала по пешеходната пътека,
поради което съдът намира, че пострадалата със своето поведение не е създала условия за
5
настъпване на вредоносния резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване. Не е
налице причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпването
на противоправния резултат. Абсурдни са доводите във въззивната жалба, че починалата
следвало да спре до бетоновото заграждение между двете пътни ленти и да изчакала да се
убеди, че автомобилът ще я пропусне и тогава да пресече, респ. първо трябвала да изчака
колата да мине и тогава да пресече. Както бес посочено, в момента на удара Н. вече е била
стъпила и е преминавала по пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила е
следвало да спре и да я изчака, а не обратното. Още повече, че видимостта за водача е била
чудесна и същата е възприела пешеходеца от далеч.
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя следва да се остави изцяло без
уважение, като в атакуваната му част оспореното решение на градския съд трябва да се
потвърди.
При този изход във въззивното производство, „Бул Инс” АД нямат право на
разноски, а върху обжалваемите материални интереси следва да се присъди възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв на процесуалния представител на въззиваемите адв. С. Д. от САК. То възлиза
на 9 060 (девет хиляди и шестдесет) лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г.
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се възложи
в тежест на застрахователя.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260601 от 16.10.2020 г. по гр.д. 14558/2019 г. по описа на
Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, бул.
„Джеймс Баучер"№ 87 на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.
С.Д. от САК адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 9 060 (девет
хиляди и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7