Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6862 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 35136/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, З. „Б.И.” АД- ***
/ЕИК ********/ е осъдено да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“- гр.
София „на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./“ сумата 416.59 лева-
представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за вреди
от реализирано на 30.05.2016 г. на АМ Тракия, км.306 + 700, изразяващи се в
увреждане на 20 метра единична ограничителна система за пътища в пътната част, настъпило
вследствие противоправното поведение на водача на л.а. с ДК № *******, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.05.2018 г., до
плащането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 631.51 лева- разноски по делото.
Предявеният от Агенция „П.И.“ иск по
чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 84.76 лева- лихви за забава за периода
30.05.2016 г.- 30.05.2018 г., е отхвърлен изцяло. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът Агенция „П.И.“ е осъден да заплати
на ответника З. „Б.И.” АД сумата 60.86 лева-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Агенция „П.И.“- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД, и в частта
относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена
отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за уважаване на
акцесорния иск, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.” АД- *** /ответник
по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет
на разглеждане във въззивното производство е предявеният от Агенция „П.И.” срещу З. „Б.И.” АД акцесорен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 84.76 лева. Относно предявения от АПИ
главен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /при неправилно посочена от СРС
квалификация на иска по „чл.226, ал.1 КЗ /отм./“/ постановеното от СРС
осъдително решение е влязло в сила като необжалвано от ответника.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е частично
неправилно в обжалваната от ищеца отхвърлителна част за сумата 81.47 лв.- лихви
за забава, и следва да бъде отменено, а в останалата част- за горницата до
пълния предявен размер от 84.76 лв. следва да бъде потвърдено.
Предявеният
от Агенция „П.И.” акцесорен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД е частично
основателен.
Предвид
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие- ПТП на 30.05.2016
г., приложими в случая са нормите на действащия Кодекс за застраховането /КЗ/-
в сила от 1.01.2016 г., и в частност чл.432, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ, препращащи
съответно към чл.380, чл.405 и чл.108 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл.380. Според чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция; лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура- ал.1; застрахователят извършва плащането
на застрахователното обезщетение по предоставената по ал.1 банкова сметка, ***лен
от застрахователя, или по съдебен ред; промяната на банковата сметка обвързва
застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди
плащането, включително в хода на съдебен процес- ал.2; непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на лицето по ал.1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по
чл.409- ал.3. Нормата на чл.409 КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл.380, ал.3
/непредставяне на данни за банковата сметка от лицето, предявило
застрахователната претенция/. Съгласно чл.405,
ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок; срокът не може
да е по-
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6862/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
дълъг от срока по чл.108, ал.1- 3 или 5.
Според чл.108 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т.1- 3, 8- 10 и 13- 18, раздел II, буква "А" от приложение
№ 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането- ал.1; когато не са представени всички
доказателства по чл.106 по застраховките по ал.1, с изключение на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е длъжен
да се произнесе по един от начините по ал.1 не по- късно от 6 месеца от датата
на предявяването на претенцията- ал.2; в
случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл.106, се прилага срокът по
чл.496, ал.1- ал.3. Съгласно чл.496,
ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по- дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Според
чл.497, ал.1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по- ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
При
тази нормативна регламентация следователно застрахователят- ответник е изпаднал
в забава при плащане на процесното застрахователно обезщетение /определено от
съда в размер на 416.59 лв./ след изтичането на 15- дневен срок, считано от
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице АПИ. Последната е
предявена на 10.06.2016 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне на пощенска пратка, получена от ответното застрахователно дружество
на същата дата. Спазено е изискването на чл.380, ал.1 КЗ при предявяване на
писмената застрахователна претенция, съдържаща пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя. Доказателства
от последния /ответник/ да е отправено искане към увреденото лице /ищец по
делото/, за представянето на документи по реда на чл.106 КЗ, не са представени,
което налага извод, че 15- дневният срок за определянето и изплащането на
обезщетение по предявената от АПИ застрахователна претенция е изтекъл на 25.06.2016 г. и считано от
26.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба ответникът е бил в забава
и дължи плащането на мораторна лихва в размер на 81.47 лв., определен от въззивния съд при условията на чл.162 ГПК
/с помощта на компютърен лихвен калкулатор/.
При
тези съображения предявеният по делото акцесорен иск по чл.86 ЗЗД като частично
основателен следва да бъде уважен, като на ищеца АПИ бъде присъдено обезщетение
за забава при плащане на главницата от 416.59 лв. за периода 26.06.2016 г.-
30.05.2018 г. в размер на 81.47 лв. В останалата част до пълния предявен размер
от 84.76 лв. искът на АПИ е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното
решение.
Поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено като неправилно в частта, в която същият е отхвърлен за сумата 81.47
лв., която следва да бъде присъдена на ищеца, и потвърдено- в отхвърлителната
му част за горницата до пълния предявен размер от 84.76 лв. На отмяна подлежи
решението и в частта относно присъдените на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 11.62 лева, съответно за
сумата 11.62 лв.- присъдени на ответника разноски, решението следва да бъде
потвърдено. На основание чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното производство на
ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 2.92 лв. /при
общ размер на дължимите на същия разноски от 634.43 лв./.
При
този изход на спора, съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от
въззивната жалба, въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 120.16
лв.- разноски за въззивното производство, а последният дължи да заплати на
ответника по жалбата сумата 11.62 лв.- разноски.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
13.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 35136/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, в
обжалваната част, в която предявеният от АГЕНЦИЯ „П.И.“- гр.
София срещу З. „Б.И.” АД- *** /ЕИК
********/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на обезщетение
за забава при плащане на главницата от 416.59 лева-
застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ по застраховка „гражданска
отговорност“, е отхвърлен за сумата 81.47 лв., дължима за периода 26.06.2016
г.- 29.05.2018 г., а също и в частта
относно присъдените на З. „Б.И.” АД разноски по чл.78,
ал.3 ГПК над сумата 11.62 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД- ***
/ЕИК
********/ да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“- гр.
София на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 81.47 лева /осемдесет и един лева и
47 ст./- обезщетение за забава при плащането на застрахователно обезщетение по
чл.432, ал.1 КЗ по застраховка „гражданска отговорност“ в размер на 416.59 лева /главница/, считано за
периода 26.06.2016 г.- 29.05.2018 г., а също и сумата 2.92 лв. /два
лева и 92 ст./- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6862/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
13.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 35136/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, в
останалата обжалвана част, в която предявеният от Агенция „П.И.“- гр.
София срещу З. „Б.И.” АД- *** /ЕИК
********/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на обезщетение
за забава при плащане на главницата от 416.59 лева-
застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ по застраховка „гражданска
отговорност“, е отхвърлен за
горницата над сумата 81.47 лв. до пълния предявен размер от 84.76 лв. и за
периода 30.05.2016 г.- 26.06.2016 г., и на З. „Б.И.” АД са
присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК до размер на сумата 11.62 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД- ***
/ЕИК
********/ да заплати на Агенция „П.И.“- гр. София сумата 120.16 лева
/сто и двадесет лева и 16 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“- гр. София да заплати на З. „Б.И.” АД- ***
/ЕИК ********/ сумата 11.62
лева /единадесет лева и 62 ст./-
разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 35136/ 2018 г. на
СРС, ІІ ГО, 65 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му /осъдителна/ част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.