МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение срещу С.С.И., роден в гр. ***,
живущ ***
, за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.
Участващия по делото прокурор подържа обвинението така ,както е по обвинителният акт. Счита ,че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и същият следва да бъде признат за
виновен. Пледира при
определяне на наказанието да се вземе предвид, че подсъдимият е осъждан четири
пъти преди да извърши деянието по настоящото дело, като всички престъпления са
против транспорта, а именно три от присъдите са за същото обвинение – за
управление на МПС без притежание на СУМПС, за което е получавал сравнително
високи наказания, макар същите да са били в изпитателен срок, а четвъртата
присъда е за управление на МПС след употреба на алкохол. Предвид тези
обстоятелства прокурорът прави извод, че подсъдимият И. не си е взел поука и
горепосочените присъди не са постигнали желания превантивен и поправителен
ефект, който цели закона и с оглед на това, моли на подсъдимият да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на минималния определен в закона, както
и глоба в размер на минималния.
Подъдимия И. редовно
призован ,явява
се лично в с. з и със
служебен защитник- адвокат Д.. При условията на чл.372,ал.1 от НПК подсъдимият признава изцяло фактите изложени
от прокурора в обвинителния акт. Защитата счита, че предходните три осъждания
на подсъдимия за идентични престъпления не са от вида и характера, които
налагат ефективна присъда лишаване от свобода, както и че ефективното
изтърпяване на наказанието не би осъществило специалната и генералната
превенция на закона. Според защитата ефективната присъда би се отразила отрицателно, но не и
възпитателно, като изтъква, че предходните присъди не са постигнали ефекта си.
Сочи, че причината поради която подсъдимият е управлявал МПС без притежание на
СУМПС е факта, че същият не може да получи свидетелство, понеже е неграмотен.
Пледира, при определяне на наказанието, същото да се определи под минимума
определен в закона, и изтърпяването на присъдата да се отложи за определен срок
от съда.
За да постанови присъдата си ,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На основание
чл.373,ал.3,вр. чл.372,ал.4,вр. чл.371,т.2 от НПК, съдът прие за установени
следните обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт.
Обвиняемият Димитров към момента на
осъществяване на процесното деяние не е
притежавал сводетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС), каквото е било
необходимо.
С Наказателно постановление № 16 -3392-000735/2015г. на Началник на РУ – Тунджа към
ОДМВР –
Ямбол, влязло в сила на 06.02.2017г., на основание чл. 177,ал.1, т. 2, пр.1 от ЗДвП
подсъдимия И. е наказан по административен
ред,за това, че управлява МПС без да е
правоспособен водач – не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 18.08.2017г.,
подсъдимият И., въпреки че е наказан по административен ред с горепосоченото
наказателно постановление, за това, че управлява МПС без да е правоспособен
водач, привел в движение и предприел управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка и модел „Мазда МХ3“ с рег. № Т 2406 КТ, собственост на М.М. М. от с***. Около 23:50 ч., на същата дата, докато
управлявал посочения автомобил по път III – 536, в
отсечката между с. Меден кладенец, обл. Ямбол и с. Ботево, обл. Ямбол,
подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски служители – К. Н. Г., К. Ж. К.
и А.П. А., тримата от РУ – Тунджа гр. Ямбол. При проверката на документите на
водача и на управляваното от него МПС, както и направена справка, полицейските
служители установили, че подс. И. не притежава свидетелство за управление на
МПС. За констатираното нарушение на ЗДвП, на обвиняемия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият
е реабилитиран в хипотезата на чл.88а, ал.1 от НК. Видно от приложената
по делото справка за съдимост, спрямо него са постановени три осъдителни
присъди, както следва:
1.С
присъдата по НОХД № *** на РС-Исперих ,вл. в сила на 10.12.2010 г. е осъден на осем месеца лишаване от свобода ,
отложено за изпитателен срок от три години
за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, извършено на 17.08.2010г.
2.С
Присъда по НОХД *** г. на РС-Исперих , вл. в сила на
19.02.2011г. е осъден на една
година лишаване от свобода, отложено от
изпълнение за срок от три години, за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК .
3.С
Определение по НОХД № ***. ,на РС-Елхово вл. в сила на 31.08.2012г. е осъден на пробация,
за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК ,
извършено на 14.03.2012г.
Съдебното следствие се проведе по правилата
на чл.27 от НПК. След анализ на
всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства, съдът намира, че
направените самопризнания от подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
всички приобщени по делото писмени
доказателства. Всички доказателства са
безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимия И. е осъществил както от обективна ,така и от субективна страна
всички признаци от състава на
престъплението по чл.343в,ал.2 , от
НК,тъй като на 18.08.2017г., около 23:50 ч. управлявал лек автомобил
марка и модел „Мазда МХ3“ с рег. № Т 2406 КТ, собственост на М. М. М. от *** по
път III – 536, в отсечката между с. Меден кладенец, обл. Ямбол и
с. Ботево, обл. Ямбол, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по адмнистративен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление с НП 16 -3392-00735/2017г. на Началниа
на РУ Тунджа към ОДМВР – Ямбол.
От обективна
страна – въз основа на фактите по делото ,съдът приема ,че подсъдимия
И. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в,
ал. 2 от НК, тъй като се доказа, че същияте управлявал моторно превозно
средство, като го е привел в движение и се е движел с него по пътното платно, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП, за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при условията на пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава
необходимото за това свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, за същото такова деяние,а именно
управление на МПС без свидетелство за управление. Обвиняемият е съзнавал, че по
този начин нарушава правилата за движение и разпоредбите на НК, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Относно вида и размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие
се проведе по
реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от разпоредбите на Общата част
на НК и намалява така определеното наказание с една трета, а когато са налице условията
и на чл. 55 от НК,прилага чл.55 от НК, ако е по-
благоприятен за дееца.За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и и глоба от 500 до 1000 лв.
При
определяне на полагащото му се наказание
се съобрази високата обществена опасност и на престъплението и на неговия автор,
отчетена на базата на установеното престъпно поведение ,което е в противоречие
с нормите на ЗДвП,, гарантиращи сигурността и безопасността на участниците в
движението по пътищата.
През 2006г.
подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, като е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а,ал.1 от НК.След освобождаването му от наказателна
отговорност на 17.08.2010г. подсъдимият е извършил престъпление по чл.343в
,ал.2 от НК, за което му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от три години.С вл. в сила
присъда от 19.02.2011г. на РС-Исперих на
подсъдимия е наложено наказание от една година лишаване от свобода ,отложено за
изпитателен срок от три години за същото
по вид престъпление,като му е определено общо наказание от една година лишаване
свобода, отложено за срок от три години.В рамките на определения изпитателен
срок на 14.03.2012г. подсъдимия е извършил и престъпление по чл.343б.,ал.1, за което е
осъден със съдебно одобрено споразумение
от 31.08 .20012гг. по НОХД №***. на пробация
Т.е,
независимо ,че подсъдимият е реабилитиран по горепосочените присъди статистическия преглед на проявите му водят до извода ,че нито реализираната
административно-наказателна, нито
реализираната наказателна отговорност под каквато и да е форма/ приложен е чл. 78а,налагано е
условно наказание и пробация/са постигали
заложените от законодателя цели. Категорично и абсолютно липсва резултат от
превъзпитателно въздействие.Подсъдимият не само не се е поправил и
възпрял, а последователно и безотказно е
демонстрирал чувство за безнаказаност.Наред с тези обстоятелства, от
значение при определяне на наказанието
на подсъдимия е факта ,че му налагани и други административни наказания , за
допуснати груби нарушения на ЗДвП,за които са издадени 14 наказателни
постановления и два фиша , като наложени глоби не са били заплатени от подсъдимия и следователно
обосновава и извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
Преценявайки тежестта на извършеното престъпление, както
и необходимостта наказанието да допринесе
целените промени в съзнанието на дееца
и да постигне общопревантивен
ефект, съдът прие,
че справедливо наказание за подсъдимия е лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода. ,
което наказание ,с оглед чл.58а,ал.1 от НК намали с една трета на една година.,като постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Наред с
наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказания глоба ,в минимален размер от 500 лв. предвид обстоятелството че е
безработен.
Съдът не
уважи искането на защитата наказанието на подсъдимия да се определи под минимално предвидения в
закона размер и съответно изпълнението на същото да бъде отложено за определен
срок, тъй като с оглед събраните по делото доказателства се установи
необходимостта наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпявно ефективно
с цел същият да бъде превъзпитан и да бъде постигната генералната и специалната
превенция на наказанието. До този извод сочат доказателствата за множеството административни наказания за
различни нарушения на ЗДвП, които изразяват упорито неглижиране на правилата за
движение по пътищата, за които подсъдимия е понесъл и административно-
наказателна и наказателна отговорност. Системното незачитане на правилата за
движение от подсъдимия сочи на упорита склонност към нарушаване на нормите за
безопасността на движението, което завишава степента на обществената му
опасност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: