№ 1260
гр. Перник, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И. Кр. И.а
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720101770
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В.
В. И. ЕГН ********** гр.***** 1113 жк.****** бл.** вх.* ет.* ап.** и чрез
адв.Е. Г. САК гр.***** 1505 ул.Г.******** № * СРЕЩУ П. М. Й. ЕГН
********** с.Г.****** обл.****** ул.****** № ** и чрез адв.Т. Р.,
Като се иска от съда да признае за установено, че посочената дължи на В. В.
И. ЕГН ********** гр.***** 1113 жк.****** бл.** вх.* ет.* ап.** и чрез
адв.Е. Г. САК,
сумата в размер на 3960лева, въз основа на Договор за заем между страните
подписан на 16.04.2020г., от която сума – главница в размер на 1200лв. и
неустойка в размер на 10 % за всеки следващ месец след изтичане срока на
договора 16.07.2020 в размер на 2760лв. за 23 месеца просрочие, с получена
от нея покана за плащане на 06.06.2022г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда, а именно: 27.06.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Претендира и разноските по установителния иск и заповедното производство.
Ответницата, в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба,
чрез адв.Т. Р., процесуален представител, с който в оспорва изцяло, както по
основание така и по размер.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
1
Видно от материалите от изисканото и приложено по настоящото
гражданско дело ч.гр.д.№ 03730/2022г. по описа на Пернишки районен съд се
установява, че е входирано от ищецът заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на Договор за заем от 16.04.2020г.,
против длъжника-ответник в настоящото производство.
По образуваното дело Пернишки районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК ищецът - кредитор следва да докаже
фактът, от който произтича неговото вземане, а ответникът-длъжник –
възраженията си срещу вземането.
Съгласно подписания от ответника П. Й. договор за заем от 16.04.2020
година, тя се е задължила да върне получената от нея на 16.04.2020 г. за
временно ползване заемна сума в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева най-
късно на 16.07.2020 година на заемодателя В. В. И. (съгласно чл. 1 - 3 от
Договора за заем от 16.04.2020 г.).
Тъй като същата не е погасила в срок заема или някаква част от него на В. И.,
със съобщение- телепоща от 01.06.2022 г., със заверка на съдържанието, е
била поканена най-късно до 09.06.2022 г. да върне цялата получена сума в
размер на 1200 лева главница, както и дължимата неустойка в размер на 10%
(десет процента) за ВСЕКИ СЛЕДВАЩ МЕСЕЦ след изтичане срока на
договора - 16.07.20 г. в размер на 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет)
лева за 23 месеца просрочие.
За ищеца е налице правен интерес, тъй като задължението е дължимо и
изискуемо към 09.06.2022 (девети юни две хиляди двадесет и втора година),
за връщане на заемната сума от 1200 лв, както и за плащане дължимата
неустойка от 2760 лв, представляваща 10% върху сумата 1200 лв за всеки
просрочен след 16.07.20 г. месец, в размер на ОБЩА СУМА 3960 лв
Поканата до ответника е подадена на 01.06.2022 г
По делото са налице писмени доказателства / приложено е частното
гр.дело заповедно производство / както и разпит на свидетел.
Разпитаният в открито заседание на 07.11.23 г. свидетел Даскалов,
воден от ответника, потвърждава подписването на процесния договор за заем
от април 2020 г., както и че ответникът П. Й. и друг път е получавала заеми от
ищеца, защото му има доверие.В показанията му има известни противоречия,
а именно : свидетелят Даскалов твърди, че в заведението, отворено от В. И.,
не е имало други хора, освен него, ответника, ищеца и Пенчо Ненов. След
това казва, че в заведението имало и други хора и не помни точно кой е
отключил заведението.
2
НОТОРНО ИЗВЕСТНО Е, че през април 2020 г. имаше Ковид -локдаун
и заведенията не работеха. Към тази дата ищецът не е имал свое заведение
(св. Даскалов твърди, че ищецът се занимава с картини, а не със заведения), а
е бил вече пенсионер.
На второ място -свидетелят Даскалов заявява, че парите били за него, но
той не видял Й. да ги е получила, макар че в работно време били все заедно.
Суми назаем могат да се дадат и в извънработно време, и преди, и след
подписване на договора. В случай, че не е даден подобен заем, заемателят има
средства за защита, от които ответницата не се е възползвала, нито
свидетелят Даскалов е поискал тя да изпълни обещанието си и да му даде
заема, който бил за него.Първоначално свидетелят Даскалов казва, че парите
били за ответника и затова тя подписала договора. След това казва, че били за
двамата, а всъщност за него, но в същото време той седял на съседната маса.
На трето място свидетелят Даскалов твърди, че е наясно с даването на пари от
ищеца на ответника („В. никога не е давал пари срещу лихва, никога. "), но не
споменава друг път да е подписван договор и ищецът да не е изпълнил
задължението си „да даде“
При така събраните доказателства, отт правна страна следва да се
приеме следното :
Съгласно чл. 240. ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Договорът за паричен заем е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената
парична сума. като за заемодателя възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер.
С оглед реалния характер на договора за заем за доказването на
договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите
нравила на чл. 153 и сл. ГПК.
Приложими са всички доказателствени средства, като се отчита
забраната на чл. 164. ал.1, т. 3 ГПК.
При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги
съставили (договор за заем, съдържащ изявление за реално получаване на
предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват
доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от
посочените в тях лица и удостоверените в тях факти са се осъществили така.
както са посочени
В този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. но гр.д.№ 4638/2014 г. на
ВКС, Ш г.о..
Заемът на парични средства е реален договор, който се счита сключен,
3
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума.
При наличието на документ за предаване на сумата договорът се смята
за доказан - съгласно чл. 2 от процесния договор за заем същият е и
РАЗПИСКА, че заемната сума е предадена на 16.04.2020 г.
В Решение № 142 от 07.10.2016 г. по т. д. № 1601/2015 г. на ВКС, II т.о., е
даден отговор на следния въпрос: Обективираното изявление, че при
подписването на договора лицето-заемател, е получило посочените в тях суми
като заем. достатъчно доказателство ли е. за да се приеме, че ищецът е провел
пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем
или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото
доказателствен материал
Налице е постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК:
Решение № 546 от 23.07.2010 г. но гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
в следния смисъл:
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл. 240. ал. 1
ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума,
респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД:
1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост па
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа:
2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В производството по делото ответникът не проведе насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които целеше
да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал.
1 ЗЗД издадената от заемателя разписка, в която в договора е удостоверил
получаване на определена сума, служи като доказателство за сключването на
договора за заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави на заемателя определена парична сума.
Обективираното в договора от 16.04.2020 г. изявление, че при подписването
заемателят с получил посочените в тях суми като заем може да се приеме
като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване
4
на факта на реалното им предаване но договор за заем.
Ответникът не е релевирал в срока по чл. 131 ГПК правоизключващо
възражение, че получаването на сумите е на друго основание, различно от
удостовереното в договора.
При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, които е
релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба.
Видно отговора на ИМ ответникът прави признание, че е получил заемната
сума
Съгласно Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. но гр. д. 171/2012 г. на
ВКС, IV г.о. по този въпрос ВКС е приел следното:
договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други замести ми вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за
връщане.
Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем. а ако липсва
вторият, няма договор и даденото е без основание.
Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой
от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи
другият елемент.
Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време
съгласието за връщане.
Нещо може да бъде получено на какво да е основание или дори без
основание и след това страните да се съгласят същата сума или
равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в
собственост, а получателят да сс съгласи да върне съответната парична сума.
Чрез такъв установителен или друг ненаименован договор страните може да
преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за
заем. като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се
запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови
обезпечения.
Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и сс
задължава да го върне - същото или равностойността му в пари.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението да „върне” (както е договорено в чл. 3 па договора за заем от
16.04.20 г.), а не да „даде” нещо (задължава се да върне този, който е
получил). Затова в тежест на оспорващия реалното предаването на сумата е
да установи отрицателния факт на неполучаването, в негова тежест е да
докаже, че е получил по-малко или е върнал повече, т.е. посочената главница
5
по последващия заем надхвърля непогасения остатък от главницата по
предходния заем.
Реалният характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят
да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо
задължение.Валидно задължение за връщане на паричен заем може да
възникне и когато заемателят е получил реално нещо на друго или дори без
основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари.
Реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато
заемателят е получил нещо от другиго / а не от заемателя/ както и ако не е
получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение.
По процесуалноправните въпроси за доказателственото значение па
разписката за наличието на заемно правоотношение и за задължението на
ищеца да докаже основанието на предявения иск, независимо от наличието на
оспорване, е налице следната практика :
Решение № 240 от 26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г. на ВКС, IV г.о.
и Решение № 119 от 01.07.2016 г. но гр.д. № 6182/2015 г. па ВКС, IV г о –
според които е прието следното: разписката удостоверява получаването на
посочената в нея сума.
В тежест на ищеца е да докаже не само даването на заема, но също и
постигнатото съгласие за връщането му. Въз основа па изложеното следва да
се приеме, че в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава
претендираното от него право. Оспорването или неоспорването на тези факти
от ответника е без значение за доказателствената тежест. Твърдените
правопораждащи факти може да бъдат доказани с признание от ответника,
както е сторено в отговора на ИМ. и това е начин на доказване.
Въпросът за това как следва да се цени направеното от страната
извънсъдебно признание за съществуване на факти е изяснен в следната
съдебна практика :
Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г„ па ВКС, IV г. о.,
Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о..
Решение № 22 от 19.03.2015 г. но гр.д. № 2979/2014 г.на ВКС, IV г.о. и
Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Прието е, че съгласно установената съдебна практика, извънсъдебните
признания па страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени
наред с всички доказателства по делото.
В Решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV
г.о. е изяснено, че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува
според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на
паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора,
подписан от двете страни, има свидетелстващ характер по смисъла на чл.240
ал.1 ЗЗД
Разгледан в съвкупност, така предявеният установителен иск се явява
6
основателен, поради което и следва да се уважи както е предявен.
По разноските :
При този изход на съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и т. 13
от ТР 4/ 2013 на ОС на ГТК на ВКС в полза на ищеца следва да бъда
присъдени както направените в хода на настоящото производство така и
направените в хода на заповедното производство съдебно деловодни
разноски, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати
заявеното по списък по чл. 80 ГПК от ищеца, както следва :
Разноски по установителния иск- 79.20лв. държавна такса, както и
765лв. адвокатско възнаграждение , както и разноски по заповедното
производство – 79.20лв. държавна такса, както и 765лв. адвокатско
възнаграждение
Водим от горните мотиви Пернишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Й. ЕГН
********** с.Г.****** обл.****** ул.****** № ** и чрез адв.Т. Р., че дължи
на В. В. И. ЕГН ********** гр.***** 1113 жк.****** бл.** вх.* ет.* ап.** и
чрез адв.Е. Г. САК,
сумата в размер на 3960лева, въз основа на Договор за заем между страните
подписан на 16.04.2020г., от която сума – главница в размер на 1200лв. и
неустойка в размер на 10 % за всеки следващ месец след изтичане срока на
договора 16.07.2020 в размер на 2760лв. за 23 месеца просрочие, с получена
покана за плащане на 06.06.2022г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда, а именно: 27.06.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА П. М. Й. ЕГН ********** с.Г.****** обл.****** ул.******
№ ** и чрез адв.Т. Р., ДА ЗАПЛАТИ НА на В. В. И. ЕГН **********
гр.***** 1113 жк.****** бл.** вх.* ет.* ап.** и чрез адв.Е. Г. САК,
РАЗНОСКИ : по установителния иск- 79.20лв. държавна такса, както и
765лв. адвокатско възнаграждение , както и разноски по заповедното
производство – 79.20лв. държавна такса, както и 765лв. адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д., като същото бъде върнато и докладвано на съдията-
докладчика
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7