РЕШЕНИЕ
№ 14610
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110138878 по описа за 2021 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-Т.С ЕАД твърди, че с ответниците П. Б. Д., С. С. К. и Д. С. Д. са били в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент №56, находящ се в гр. София, ////. Твърди, че е
изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че
ответниците му дължат разделно, както следва: П. Б. Д.-сумата от 1362,30 – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год.
– 30.04.2019 год., сумата от 153,06 лв. – лихва за забава от 15.09.2017 год. – 28.11.2019
год., сумата от 21,50 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м.11.2016 год. до м.04.2019 год. и сумата от 3,74 лева за периода от 31.12.2016 год. до
28.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2019
год. до изплащане на сумите, С. С. К.-сумата от 1362,30 – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. – 30.04.2019
год., сумата от 153,06 лв. – лихва за забава от 15.09.2017 год. – 28.11.2019 год., сумата
от 21,50 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2016
год. до м.04.2019 год. и сумата от 3,74 лева за периода от 31.12.2016 год. до 28.11.2019
1
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2019 год. до
изплащане на сумите и Д. С. Д.-сумата от 1362,30 – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. – 30.04.2019
год., сумата от 153,06 лв. – лихва за забава от 15.09.2017 год. – 28.11.2019 год., сумата
от 21,50 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2016
год. до м.04.2019 год. и сумата от 3,74 лева за периода от 31.12.2016 год. до 28.11.2019
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2019 год. до
изплащане на сумите /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/
до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-Д. С. Д. и С. С. К. са депозирали в срок отговор на исковата
молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че
притежават по ¼ идеална част от процесното жилище, а ответникът П. Б. Д. ½ идеална
част. Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Ответникът-П. Б. Д., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответниците, т.е. качеството им
на потребители на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. С писмо с изх. №ОИ-7000-
22/1/07.04.2015 год. издадено от СО район „Надежда“ до ищцовото дружество, Т.С.
ЕАД е уведомена, че апартамент №56, //////„ е закупен от Н. Г. Д с Договор за продажба
от 01.04.1981 год.. От представеното по делото удостоверение за наследници от
2
11.08.2020 год. се установява, че Н. Г. Д, починала на 13.05.1990 год. е оставила
наследник по закон Б.П. Д., починал на 13.10.2009 год.. След смъртта си Б.П. Д. е
оставил наследници по закон-Г.Б. Д.а-съпруга, починала на 07.05.2012 год., П. Б. Д.-
син, Д. С. Д.-внучка и дъщеря на Т. Б.а К. и С. С. К.-внук и син на Т. Б.а К.а. Предвид
изложеното съдът приема, че ответниците в качеството им на съсобственици на
процесния имот са потребители на топлинна енергия, като задълженията им са
съобразно квотите в съсобствеността- 1/2 по отношение на П. Б. Д., ¼ по отношение на
Д. С. Д. и ¼ по отношение на С. С. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва
от „МХ Елвеко“ ООД.
3
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща стойността на ТЕ,
отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект, като според
главните отчети и изравнителните сметки, в процесния имот и период, има 3 броя
отоплителни тела, за които поради липсата на достъп за отчет, ФДР е начислила
служебна топлиннаенергия по максимален специфичен разход за сградата. Съгласно
заключението сумата, която дължи абоната, за процесния период, е в размер на 4086,90
лева, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена
потребената от ответника топлоенергия. С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установено количеството на потребена топлоенергия. От
своя страна ответниците не ангажираха доказателства, че са изпълнили задължението
си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот,
както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.
По горните съображения съдът намира, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумата от 4086,90 лева, до която иска е основателен и сумата от 64,49 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение, като сумите
дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобственоста са както следва: П.
Б. Д. сумата от 2043,45 лева дължима за топлинна енергия и 32,25 лева, дължима за
такса дялово разпределение, доколкото обаче ищецът претендира 1/3 от дължимите
суми то искът е основателен за сумата от 1362,30 лева, дължима за топлинна енергия и
за сумата от 21,50 лева-дължима за такса дялово разпределение, Д. С. Д.-сумата от
1021,72 лева-дължима за топлинна енергия, като иска следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1362,30 лева, като неоснователен и 16,12 лева-
дължима за такса дялово разпределение, като иска следва да се отхвърли до пълния
предявен размер от 21,50 лева и С. С. К.-сумата от 1021,72 лева-дължима за топлинна
енергия, като иска следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
1362,30 лева, като неоснователен и 16,12 лева-дължима за такса дялово разпределение,
като иска следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 21,50 лева.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
4
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая не е
начислявана лихва преди издаване на обща фактура №**********/31.07.2017 год..
Съдът приема, се дължи лихва за периода от 15.09.2017 год.-45 дни след издаване на
общатата фактура. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване
на дължимото, в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на
ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия-459,17 лева е
основателен за периода от 15.09.2017 год. до 28.11.2019 год., а ответниците дължат
следните суми: П. Б. Д.-229,58 лева, но иска следва да бъде уважен така както е
предявен за сумата от 153,06 лева, Д. С. Д.-сумата от 114,79 лева, като иска следва да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 153,06 лева, като
неоснователен и С. С. К.- сумата от 114,79 лева, като иска следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 153,06 лева, като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.12.2019 год., от
което следва, че вземането на Т.С ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
12.2016 год., а претенцията на ищеца касае периода от месец 05.2016 год. до месец
04.2019 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода м.05.2016 год. до
м.12.2016 год., поради което възражението на ответниците за този период и общо за
сумата от 344,04 лева е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен както
следва: по отношение на П. Б. Д. за сумата от 1871,43 лева, доколкото обаче ищецът
5
претендира 1/3 от дължимите суми-1362,30 лева, то искът следва да се уважи за сумата
от 1190,28 лева, Д. С. Д.-сумата от 935,72 лева-дължима за топлинна енергия, като иска
следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1362,30 лева, като
неоснователен и погасен по даност и С. С. К.-сумата от 935,72 лева-дължима за
топлинна енергия, като иска следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 1362,30 лева, като неоснователен и погасен по давност.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, както следва: П. Б. Д.-430,11 лева, Д. С. Д.-215 лева и С.
С. К.-215 лева, представляващи сторените по настоящото делото разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите и П. Б. Д.-55,25 лева, Д. С. Д.-27,63 лева и
С. С. К.-27,63 лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №71887/2019 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците Д. С. Д. и С. С. К. сторените в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите, както следва 103,06 лева на Д. Д. и 103,06 лева на С.
К..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. ///// против П. Б. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, /////, чрез адв. М.-особен представител, че П. Б. Д. дължи на
Т.С ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК от сумата от 1190,28 лева /хиляда сто и
деветдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от месец 12.2016 год. до 30.04.2019 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент 56, находящ се в гр. София, ////, ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2019 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 1362,30 лева, като погасен по давност за
периода от 01.05.2016 год. до м.12.2016 год., сумата от 21,50 лева /двадесет и един
лева стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение
за периода от м.11.2016 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва считано от
11.12.2019 год. до окончателното плащане на сумата, сумата от 153,06 лева /сто
петдесет и три лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 год. до 28.11.2019 год.,
като отхвърля иска за сумата от 3,74 лева /три лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016 год. до 28.11.2019 год. като неоснователен.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. ///// против Д. С. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ////, чрез адв. М., че Д. С. Д. дължи на Т.С ЕАД на основание чл. 415
ал.1 от ГПК от сумата от 935,72 лева /деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
от месец 12.2016 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван имот-апартамент 56,
находящ се в гр. София, ////, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2019 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 1362,30 лева, като погасен по давност за периода от 01.05.2016 год. до
м.12.2016 год., сумата от 16,12 лева /шестнадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
м.11.2016 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва считано от 11.12.2019 год.
до окончателното плащане на сумата, сумата от 144,79 лева /сто сто четиридесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 год. до 28.11.2019
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 153,06 лева, като
неоснователен и за сумата от 3,74 лева /три лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016 год. до 28.11.2019 год. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. ///// против С. С. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ////, чрез адв. М., че С. С. К. дължи на Т.С ЕАД на основание чл. 415
ал.1 от ГПК от сумата от 935,72 лева /деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
от месец 12.2016 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван имот-апартамент 56,
находящ се в гр. София, ////, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2019 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 1362,30 лева, като погасен по давност за периода от 01.05.2016 год. до
м.12.2016 год., сумата от 16,12 лева /шестнадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
м.11.2016 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва считано от 11.12.2019 год.
до окончателното плащане на сумата, сумата от 144,79 лева /сто сто четиридесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 год. до 28.11.2019
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 153,06 лева, като
неоснователен и за сумата от 3,74 лева /три лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016 год. до 28.11.2019 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С ЕАД на основание чл.78,
7
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 430,11 лева, представляваща сторените по настоящото
делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 55,25 лева,
представляваща сторените разноски по гр.д. №71887/2019 год. по описа на СРС, 75 с-
в..
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С ЕАД на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 215 лева, представляваща сторените по настоящото
делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 27,63 лева,
представляваща сторените разноски по гр.д. №71887/2019 год. по описа на СРС, 75 с-
в..
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** да заплати на Т.С ЕАД на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 215 лева, представляваща сторените по настоящото
делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 27,63 лева,
представляваща сторените разноски по гр.д. №71887/2019 год. по описа на СРС, 75 с-
в..
ОСЪЖДА Т.С ЕАД, ЕИК //// да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 103,06 лева, представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА Т.С ЕАД, ЕИК //// да заплати на С. С. К., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 103,06 лева, представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „МХ Елвеко“
ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8