№ 147
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против Решение
№ 1013/26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2001/2021 г. по описа на Русенския
районен съд в частта, в която е осъдена да заплати на С. Н. Т. сумите от 3000 лв.
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и 3600 лв. имуществени
вреди, вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и впоследствие на поддържаното в хода на
наказателния процес обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в сила Присъда
№ 29/05.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Русе, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2019 г. до окончателно й изплащане,
както и сумата от 981,35 лв. разноски по делото. Излага доводи за неправилност на
решението в обжалваните части. Намира, че не са установени действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че докато бил с повдигнато
обвинение по процесното нак. дело, ищецът бил подсъдим и осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 1285/2018 г., по което му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, като същото било отложено за срок от пет години.
Намира, че пред първоинстанционния съд ищецът Т. не посочил от кое точно
обвинение търпял твърдените неблагоприятни последици. Жалбоподателят заема
1
позиция, че не било оборено въведеното от него възражение, че ищецът е търпял вреди
и от другото повдигнато му обвинение през този период по НОХД № 1285/2018 г.
Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди намира, че
първоинстанционният съд изобщо не е изложил мотиви как и кога са платени адв.
хонорари. Възразява срещу безусловното им приемане от съда, като счита, че
ангажираните в делото гласни доказателства не обосновавали извод, че ищецът е
разполагал със сумата от 4600 лв. за процесуално представителство. Иска отмяна на
обжалваното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна
С. Н. Т.. В о. с. з. чрез адв. В.В. АК Русе взема становище за нейната неоснователност
и прави искане тя да не се уважава. Претендира разноски за производството пред
настоящата инстанция.
След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, поради което намира че не следва да я
преповтаря, а на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора настоящият
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на
които въззивният съд също следи служебно. По отношение правилността на
обжалваното решение, по наведените от страните доводи настоящият състав на
въззвиния съд намира следното:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
пр. 1 ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Безспорно в настоящия случай е налице
фактическият състав на визираната разпоредба от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
2
на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, поради постановяване на влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца за престъпленията, в които е бил
обвинен.
При така очертаната правна рамка и с оглед установената по делото фактическа
обстановка, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
РБългария, но неправилно е определил размера на дължимото парично обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди като е оценил същите на 3000 лв.
По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси
подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се
доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение с Решение №
388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението
в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.
Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице.
При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не
е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. (арг. от Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания,
с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, се установява, че
престъпленията, за които е било повдигнато обвинение на ищеца са тежки по смисъла
на НК. Правилно районният съд е съобразил възрастта на ищеца –на 19 г. и 8 месеца
към момента на привличането като обвиняем и на 23 г. към момента на окончателното
приключване на нак. производство, т. е. млад човек, на когото повдигнатите обвинения
несъмнено са се отразили на психиката и на плановете му за навлизане в живота. По
3
делото безспорно се установява, че наказателното производство действително е
продължило 3 години и 5 месеца, но следва да се отчита и броят на привлечените към
наказателна отговорност лица по това дело. На ищеца е била взета мярка за
неотклонение – "подписка", но тя е най – леката такава, предвидена в НПК, поради
което правната му сфера не е била необосновано засегната в осезаема и значителна
степен. Следва да се съобразят и множеството провеждани по делото съдебни
заседания, за които ищецът е бил призоваван. От снетите пред РРС свидетелски
показания се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции вследствие на
воденото срещу него наказателно преследване, но по делото не се установи стресът да
е бил причинен единствено от процесното наказателно производство. Основателни са
възраженията на Прокуратурата на Р България, че първоинстанционният съд не е отчел
наличието на друго осъждане на ищеца. От представеното по делото свидетелство за
съдимост безспорно се установява, че докато е траело процесното наказателно
производство, той е бил подсъдим и осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
1285/2018 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал.1 НК, по което
му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като същото
било отложено за срок от пет години.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че срещу ищеца по време на
процесното обвинение, е водено и друго наказателно производство, приключило с
установяване на вината му и постановяване на осъдителна присъда, настоящият състав
приема, че производството по това обвинение не е въздействало на психиката на
ищеца в твърдяната от него в исковата молба степен и не му е повлияло със силата, с
която би повлияло на лице, което не е имало досег с правосъдието изобщо.
Неоснователни са доводите на процесуалния му представител, че наказателното
производство по другото НОХД /1285/2018г./ в първоинстанционната му фаза все още
не било започнало към момента, когато оправдателната присъда, постановена от РОС
била потвърдена от ВКС през м. януари, 2019 г. Видно от свидетелството за съдимост
на ищеца, приложено по делото, осъдителната присъда по НОХД № 1285/2018 г. е
била постановена на 15.11.2018 г. от РС Русе и с нея му е било ефективно наказание
„лишаване от свобода“. Едва с Решение от 14.05.2019 г. на РОС /вече действително
след процесния период/ тя била изменена в санкционната й част.
Поради тази причина настоящият състав счита, че в конкретния случай
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен по
правилото на чл. 52 ЗЗД е 2 700 лв., а претенцията за сумата над 2 700 лв. до уважения
от РРС размер от 3000 лв. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а
атакуваното първоинстанционно съдебно решение, да бъде отменено в тази част.
Що се отнася до уважения иск за претърпени имуществени вреди следва да се
отбележи следното:
4
Когато подсъдимият бъде оправдан, в наказателното производство в тежест на
държавата не се възлагат разноски – арг. чл. 190, ал. 1 НПК. При това положение
отговорността на държавата за направените разноски в наказателното производство
следва да се реализира по реда на специалния закон за отговорността на държавата –
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Сторените разноски срещу незаконното обвинение представляват
имуществена вреда – претърпяна загуба, претърпени по повод на това обвинение – чл.
4 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму
доколкото за отговорността на държавата за причинените вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ – В този смисъл Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
55/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК, Решение №
255 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., ГК.
Следователно на репариране подлежат и претърпените от С.Т. имуществени
вреди – разноски за възнаграждение за адвокат за защита в наказателното
производство, образувано срещу него и приключило с оправдателна присъда, но само
тези от тях, които са действително понесени, тъй като претърпените загуби по правило
са последиците от засягането на наличните блага.
В разглеждания случай по делото е доказано по несъмнен начин, че ищецът
реално е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1300 лв. за защита по НОХД №
1367/2017 г. по описа на РРС, 1300 лв. за защита по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на
ОС Русе и 1000 лв. за защита по КНД № 891/2018 г. по описа на ВКС. Представените
договори за правна защита и съдействие, приложени към съответните дела, имат
характера на разписки, с които е удостоверено, че не само е договорил, но и е заплатил
адвокатското възнаграждение – виж т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Установено е също така, че упълномощеният от
него защитник е участвал при извършването на всички процесуални действия
съдебната фаза. Въпросът за произхода на средствата, с които тези възнаграждения са
били заплатени, е неотносим за настоящото производство. Единствено релевантно в
случая е установяването на тяхното договаряне и плащане, по отношение на които
обстоятелства ищецът е провел пълно и главно доказване. Поради това, изводът на
районния съд за основателност на претенцията за имуществени вреди в пълния й
предявен размер, е правилен и законосъобразен, а въззивната жалба в тази й част
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Съразмерно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди от настоящата
инстанция, следва да бъде намален и размерът на присъдените в полза на ищеца
разноски в първоинстанционното производство до сумата от 815 лв. /500 лв. за иска за
5
имуществени вреди и 315 лв. по иска за неимуществени вреди, съразмерно на
уважената част/, като за остатъка до пълния присъден размер от 981,25 лв. решението
на РРС следва да се отмени.
Пред насоящата инстанция въззивникът претендира сторените от него разноски в
размер на 1200 лв. за платено от него адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора,
Прокуратурата на Р България следва да бъде осъдена да му заплати 1130 лв., от които
500 лв. по иска за имуществени вреди и 630 лв. по иска за неимуществени вреди,
съразмерно на уважената част.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1013/26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2001/2021 г. по
описа на Русенския районен съд в частта, в която е уважен предявеният от С. Н. Т.
срещу Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в
размера над сумата от 2700 лв. до уважения размер от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и
впоследствие на поддържаното в хода на наказателния процес обвинение в извършване
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за
които бил оправдан с влязла в сила Присъда № 29/05.07.2018 г., постановена по
ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2019 г. до окончателно й изплащане, както и в частта, в която
Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на С. Н. Т. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК разноски пред първоинстанционния съд над сумата от 815,00 лв. до пълния
присъден размер от 981,25 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Н. Т. срещу Прокуратурата на Р България иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размера над сумата от 2700 лв. до
уважения размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и впоследствие на поддържаното
в хода на наказателния процес обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в сила
Присъда № 29/05.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1013/26.11.2021 г., постановено по гр. д. №
2001/2021 г. по описа на Русенския районен съд в частта, в която е уважен
предявеният от С. Н. Т., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Р България иск с
6
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 2700 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която уважен
предявеният от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 3600
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК и впоследствие на поддържаното в хода на наказателния процес обвинение в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2
НК, за които бил оправдан с влязла в сила Присъда № 29/05.07.2018 г., постановена по
ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 16.01.2019 г. до окончателно й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на С. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Русе, сумата в размер на 1130 лв. разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7