ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28306
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110150541 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника фирма с искане за
изменение на определението от 14.06.2023г., с което на основание чл. 233 ГПК е
прекратено настоящото производство, в частта за разноските, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна възразява срещу искането на
ответника, като излага доводи, че липсват доказателства адвокатско възнаграждение в
претендирания размер да е действително уговорено и платено от ответника на
процесуалния му представител. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок.
Молбата е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на
разноски. Към молбата по чл. 248 ГПК ответникът е представил фактура №
********** от 24.10.2022г., в която като получател е посочено ответното дружество, а
като доставчик Адвокатско дружество „К. и съдружници“, което е надлежно
упълномощено по делото от ответника, видно от представеното към отговора на
исковата молба пълномощно /л. 107 от делото/. Видно от съдържанието на описаната
фактура е, че същата е издадена във връзка с осъществяването на правна защита и
съдействие за първоинстанционното производството по настоящото дело, като изрично
е посочен номерът на делото, съдебният състав, пред което е образувано, както и
1
размерът на дължимото възнаграждение – 2400 лв. с ДДС. Въпреки липсата на
представен договор за правна защита и съдействие съдът счита, че между страните е
постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 2400 лв. с ДДС предвид изричното посочване на основанието за възникване
на задължението за заплащане на дължимия хонорар, а именно правна защита и
съдействие за първоинстанционното производството по гр.д. № 50541/2022г. по описа
на СРС, 77-ми състав /в този смисъл Определение №134 от 28.03.2019г. по ч.гр.д.
№888/2019г. на ВКС, III ГО, Определение №529 от 11.12.2019г. по ч.гр.д.
№4335/2019г. на ВКС, IV ГО/.
От представеното по делото извлечение №196/25.10.2022г. от разплащателната
сметка на Адвокатско дружество „К. и съдружници“ в банка е видно, че на 24.10.2022г.
/денят, в който е издадена и фактура № **********/, по сметка на адвокатското
дружество е постъпила сумата от 2 400 лв. от ответното дружество. Доколкото
издадената фактура и плащането на вземане в посочения в нея размер са осъществени в
един и същи ден, съдът приема, че с извършеното плащане е погасено вземането
именно по тази фактура, макар в преводното нареждане да не е посочен изрично като
основание номерът на фактурата.
С оглед изложеното и доколкото по делото са представени доказателства за
действително заплатено адвокатско възнаграждение от ответника на Адвокатско
дружество „К. и съдружници“, на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва
да му бъде присъдено такова. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно. С
исковата молба са предявени три обективно съединени иска – иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
31/19.07.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – при спиране на работата за повече от
15 работни дни, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „административен секретар/асистент на
председателя на Управителния съвет“ и осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение в размер на 18 000 лв. за периода от 20.07.2022г. до
19.01.2023г. Съгласно редакцията на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по предявените искове е в
размер на 2 730 лв. – сумата от 710 лв. /размерът на минималната работна заплата към
момента на сключване на договора/ по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 и сумата от 2 020 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№1 по иска по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, изчислен на база материалния
интерес на предявения иск, поради което и съдът намира, че заплатеното от ответника
възнаграждение на Адвокатско дружество „К. и съдружници“, съгласно фактура №
2
********** от 24.10.2022г. не следва да се намалява, съответно следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от ответника размер. В
този смисъл следва да бъде допълнено определението, като ищецът бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 2 400 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА поставеното по делото на 14.06.2023г. определение в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Д. Е. А., ЕГН **********, да заплати на
фирма, ЕИК ..., сумата от 2 400 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3