№ 10803
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110152929 по описа за 2022 година
Предявени са от . СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К.
ХРИСТО ., бл.3, ет.2, ап.27, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1,
чрез адвокат С. К., и Й. П. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, вх.Б, ет.2,
ап.27, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. Н., иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ -
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от сумите 767,69 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и 69
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 90,89 лева (деветдесет лева и 89 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г., 33,30 лева
(тридесет и три лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,37 лева (шест лева и 37
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, вх.Б, ет.2, ап.27, аб.№282625, но не са изпълнили задължението си да
заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
1
Ответниците Й. Г. и Е. Г. са подали в срока по чл. 131 от ГПК отговори на
исковата молба, като оспорват иска като неоснователен. Правят възражение за погасяване на
част от вземанията чрез изтекла погасителна давност. Оспорват задължението за услугата
дялово разпределение, както и сумите за лихви. Сочат, че ищецът не е представил
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорват
твърдението, че между ищеца и третото лице-помагач има сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач „Бруната България“ ООД, конституирано на страната на
ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 20.06.2022 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 33066/2022 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответниците като длъжници, които са оспорили заповедта с възражения по чл. 414 от
ГПК, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си
в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е придобит от Е. Д. Г. и Й. П. Г. с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 10.07.1992 г., като същите са сключили граждански брак
на 29.03.1981 г., който не е прекратен към датата на писмото от Столична община, Район
„Надежда“ – 24.04.2023 г.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребител. Дължимата главница за целия имот възлиза на 766.30 лв., таксата за
дялово разпределение възлиза на 34.68 лв., а лихвите върху двете главници – общо 97.26 лв.,
в това число лихви върху главницата за дялово разпределение.
При така установените факти, съдът счита, че ответниците, като собственици на
топлоснобдяемия имот, се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна през
процесния период в имота, а като съпрузи, същите са солидарно задължени да погасяват
задължението към доставчика на топлинна енергия, независимо на чие име е разкрита и се
води партидата при ищцовото дружество. Неоснователни са доводите на ответната страна,
че нямат облигационни правоотношения с ищеца. Съгласно публично известните Общи
условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР и Закона за енергетиката, всички
собственици, титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
се явяват потребители на топлинна енергия. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна
практика, в това число и на ВКС. Като потребители на топлинна енергия ответниците
дължат заплащането на суми за главници, съгласно установените от ССЕ суми.
Ответниците не оспорват количеството, качеството и стойността на топлинната
2
енергия, доставяна в имота, поради което съдът приема, че исковете за доставена топлинна
енергия са доказани по основание и размер.
Ответната страна е оспорила дължимостта на лихвите, които ищецът претендира.
Предвид това, че всяко вземане става изискуемо, съгласно приложимите Общи условия за
периода, 45 дни след публикуването му на електронната страница на топлофикационното
дружество, ищецът следваше чрез пълно и главно доказване при направеното оспорване да
ангажира доказателства на коя дата са публикувани процесните вземания. Такива
доказателства липсват по делото, поради което и следва иска за лихви върху двете главници
да бъде оставен без уважение, като недоказан.
Ответниците правят възражение за погасяване на вземането чрез погасителна
давност. Тъй като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 20.06.2022 г. Предвид
характера на вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до
19.06.2019 г. Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след
публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. По делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която фактурите са публикувани на страницата на
дружеството-ищец, поради което съдът приема, че същите са публикувани в деня, в който са
издадени, което е в полза на потребителя. Към Обща фактура № ********** от 31.07.2021 г.
има приложение за издадени кредитни известия към фактури, от които е видно съответните
дати на издаване на фактурите. Датите на издаване на фактурите са установени и от
счетоводната експертиза. В настоящия случай няма претендирани вземания, които да са
станали изискуеми преди 19.06.2019 г., поради което възражението за погасяване на
вземанията по давност се явяват неоснователни.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени изцяло за главница за доставена топлинна енергия и за услугата
дялово разпределение, а за лихвите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По направените разноски: ищецът е направил разноски в заповедното производство в
общ размер на 75.00 лв., а в исковото - 440, като съразмерно на уважената част от исковете
на ищеца му се следва сумата от 458.35 лв. в общ размер за двете производства, в това число
за държавна такса (50 лв. в общ размер по двете производства), за депозит за вещо лице (250
лв.) и за особен представител на ответника (301.75 лв.) и юрисисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв. в общ размер за двете производства, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
При този изход от спора на ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. И двамата ответници са представлявани от процесуални
представители, като са направили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Следва да се определи възнаграждение, съобразно
цената на иска за всеки един от пълномощниците на двамата ответници, което възлиза на
300 лв., съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за определяне на
3
минималните адвокатски възнаграждения в редакцията, която е действала към датата на
подаване на исковата молба. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на всеки един от
процесуалните представители на ответниците следва да се присъди възнаграждение в
размер на по 33 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б и Е. Д. Г.,
ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, ет.2, ап.27, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат С. К., и Й. П. Г., ЕГН **********, гр. София,
Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, вх.Б, ет.2, ап.27, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул. Свобода № 3В,
ет. 1, чрез адвокат И. Н., по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответниците Е. Д. Г., ЕГН ********** и Й. П. Г.,
ЕГН **********, дължат на ищеца „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., при условията на солидарна
отговорност, сумата от 767,69 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,30 лева (тридесет и три лева и 30
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г.
до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за сумата 90,89 лева (деветдесет лева и
89 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г.
върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 6,37 лева (шест лева и 37 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
период от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, ет.2, ап.27, и
Й. П. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ХРИСТО ., бл.3, вх.Б, ет.2, ап.27, да заплатят
солидарно на „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б сумата от 458.35 лв. (четиристотин петдесет и осем лева
и тридесет и пет стотинки), съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, да заплати на адвокат С. К. К. от САК с адрес на
кантората: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, сумата от 33 (тридесет и три) лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника Е.
Д. Г., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
4
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, да заплати на адвокат И. А. Н. от САК с адрес на
кантората: гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, сумата от 33 (тридесет и три) лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника Е.
Д. Г., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5