№ 91
гр. гр. Добрич, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20223200900034 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от О. Н. И. ЕГН ********** от гр.Добрич,,ул.“Р.
Ц.“№7,вх.В,ет.4,ап.7,чрез пълномощника си адв.Р. Р. ,ВТАК, със съдебен
адрес:гр.Велико Търново,ул.“П.“№1а,ет.1,офис 1 срещу Застрахователна
компания“ЛИ“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“С. Ш.“№67а,представлявано от изпълнителния
директор М. С.а М. Г. и изпълнителния директор П. В. Д. с цена на иска 35
000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 81,80лв.-
обезщетение за претърпени имуществени вреди,с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 11.02.2020г. около 17,55ч.в гр.Добрич,на пешеходна пътека,намираща се
на ул.“О. П.“ настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а.“Ф. Ш.“,с
рег.№****,управляван от Д. Й. В. с ЕГН ********** и пешеходеца О. Н. И.
ЕГН **********.
Настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил,който е
възприел пресичащия по пешеходната пътека ищец,но не го е пропуснал да
премине,каквото задължение има.Във връзка с инцидента е образувано ВП
№128/2020г.на І-во РУ Добрич,пр.пр.№388/2020г. по описа на РП
гр.Добрич.В хода на разследването е установено,че ударът е настъпил изцяло
на пешеходната пътека,на около 1,3-1,5 м.преди О1 и на около 0,50-1м.вляво
от О2/десния край на платното за движение/.Водачът на лекия автомобил е
възприел пешеходеца на разстояние от 37,18 м.от мястото на удара,скоростта
с която се е движил е била около 20 кв./ч. и опасната му зона за спиране е
била около 8,96м.При така установените факти,експертизите по досъдебното
производство са достигнали до извода,че водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати произшествието чрез предприемане
на спиране преди пешеходната пътека,което не е сторил.
Вследствие на удара ищецът е получил счупване на лъчевата кост на лявата
1
ръка,контузия на лява раменна става и контузия на дясното коляно.
Непосредствено след настъпване на инцидента ищеца е приет в Спешно
отделение на Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич АД,където
са му извършени изследвания и са му направени рентгенови снимки,с които е
установено счупване на долния край на лява лъчева кост.Поставена му е
гипсова имобилизация,след което е изписан за домашно консервативно
лечение.В период от един месец ищецът е бил гипсиран,което в значителна
степен е затруднило всичките му ежедневни дейности,включително и
поддръжката на личната му хигиена.След свалянето на гипса О. И. е имал
множество проблеми с лявата ръка и в областта на счупването и в областта на
лявото рамо,което е довело до силно ограничени и болезнени движения,които
са налице и до настоящия момент.В първоначалния период на
възстановяване,около пет месеца ищецът е имал силни болки и
страдания,като е разчитал изключително на роднини,тъй като движенията на
лявата ръка са били ограничени и почти невъзможни.
Видно от извършените му прегледи на 24.03.2020г.от д-р Л.Р.,на
11.05.2020г.-от д-р Р.,на 22.05.2020г.от д-р И.,на 29.05.2020г.от д.р К. Г. и на
12.06.2020г. от д-р Р.,се установява,че вследствие на инцидента ищецът
изпитва болки в раменете,палпаторна болка по костните ръбове и дефицит в
движенията/основно абдукция и ротация/,като е констатиран т.нар „Синдром
на ротаторния маншон на рамото“.Въпреки провеждането на
физиотерапия,предписана от д-р Х.И. не е налице промяна в състоянието
му,като към настоящия момент е налице неспособност да вдигне лявата си
ръка на над 90 градуса.И към настоящия момент движенията на лявата ръка
не са възстановени и няма да бъдат възстановени до състоянието,в което са
били преди инцидента,което ограничава извършването на множество
дейности.
По време на и след инцидента ищецът е преживял освен физическите болки
и страдания силен стрес,страх и шок от внезапния и неочакван удар.И до
настоящия момент изпитва страх при пресичане на пътното платно,тъй като
изпитва притеснения да не настъпи отново ПТП с по-тежки последици.И към
настоящия момент е налице уплах,тревожност и безпокойство.Има
нарушения на съня,сънува кошмари,свързани с ПТП-то.
Претърпени са и имуществени вреди,а именно цената на изписаните му
медикаменти в общ размер 80,81 лв.
Между собственика на л.а.“Ф. Ш.“,с рег.№**** и ответното
застрахователно дружество е налице сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите №BG 22119002808626 ,със срок
на действие от 03.10.2019г.до 02.10.2020г.,валидна към датата
11.02.2020г.,когато е настъпило застрахователното събитие.
Причинените имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинно
следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил,който
е бил застрахован при ответника.
Предявена е претенция по чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди,получена от ответника на
05.04.2021г.С писмо изх.№3861/22.04.2021г. ответникът изискал определени
документи ,които са били представени от ищеца на 13.05.2021г.До настоящия
момент не е изплатено исканото застрахователно обезщетение,което поражда
правния интерес на ищеца за провеждане на настоящия иск.
2
В срок от ответника е депозиран отговор на исковата молба,в който се
излага следното:
Не са доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-
противоправно деяние на водача на лекия автомобил,вина,причинно
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди,а от това се извежда
и липсата на основание за ангажиране на субсидиарната отговорност на
застрахователя по чл.432 от КЗ.
Представените по делото документи не установяват съществени
обстоятелства,свързани с настъпването на автопроизшествието-не е ясно по
каква причина е настъпил ударът между лекия автомобил и ищеца,няма данни
автомобилът да се е движил с превишена скорост,както и водачът да не е
съобразил своето поведение с правилата на ЗДвП.
Евентуално се прави възражение от ответника по делото за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца,изразяващо се в пресичане на платното за
движение ,без да се съобрази с наближаващите пътни превозни средства и
внезапно навлизане на платното за движение.Ищецът е имал възможност да
възприеме и да съобрази приближаването на автомобила,без да предприема
внезапно навлизане в пътното платно.Наред с това пешеходецът ненужно е
удължил пътя и времето си за пресичане,с което е допуснал нарушения на
чл.113 ал.1 т.1,чл.114 т. и чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Поведение,при което се поема и игнорира неоправдано един предвидим и
реално очакван риск съставлява обективен принос ,който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.Приносът на пострадалия се
определя от ответника по делото в размер на 50%.
Оспорват се и твърденията за всички вреди-вид,медико биологична
характеристика и степен на увреждане,както и твърдението,че
възстановителния период не е приключил.Не са налице достатъчно
медицински документи ,установяващи твърдените множество увреждания на
ищеца.Ако ищецът бе провеждал рехабилитация или ако я бе провел
своевременно ,продължителността на възстановителния му период би била
значително по-малка.Оспорва се,че ищецът ще изпитва негативни последици
през целия си живот,както и съображенията за влошено емоционално и
психично състояние.Описаните травми и представената медицинска
документация говорят за изключително леко нараняване,което при правилно
проведена рехабилитация не би довело до пожизнено влошаване на
здравословното му състояние и до ограничаване на нормалния му начин на
живот.
Оспорва се размера на претенцията,която не отговаря на принципа на
справедливостта ,заложен в чл.52 от ЗЗД,на трайната съдебна практика и
неблагоприятните последици от пътнотранспортното произшествие.
Оспорва се и твърдението за причинени имуществени вреди,а именно
доколко лечението с медикаментите е било необходимо и доколко посочените
разходи действително са сторени от ищеца и се намират в причинно
следствена връзка с инцидента.Определеното обезщетение за имуществени
вреди следва да се редуцира предвид наличието на приноса на пострадалия.
С подробно изложени в отговора мотиви се оспорва претенцията по чл.86
от ЗЗД.
Подадена е допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:
С определение №157/31.08.2021г.по НОХД №867/2021г.по описа на ДРС е
3
одобрено постигнато споразумение между РП Добрич и подсъдимия Д.
В..Същото е влязло в законна сила,като в него е прието,че вина за настъпване
на произшествието има единствено и изцяло водача на лекия автомобил.
Недоказани и необосновани са твърденията на ответника за внезапно
навлизане на пешеходеца на пътното платно и ненужно и безпричинно
удължаване на времето на пресичане на платното.Такива доказателства не са
събрани по наказателното производство.Твърденията за внезапно навлизане
на платното и ненужно удължаване на времето за пресичане са взаимно
противоречащи си и абсурдни,нелогични и представляват злоупотреба с
право.
Относно настъпилите увреждания ищецът е ангажирал доказателства и
предстои да ангажира допълнителни такива.Претендираният размер на
обезщетението отговаря на справедливостта и кореспондира със съдебната
практика по сходни казуси.
В представен от ответника допълнителен отговор на исковата молба се
поддържат направените с отговора на исковата молба оспорвания,възражения
и доказателствени искания,както относно механизма на произшествието,така
и относно изключителната вина на ищцеца ,наличието на принос от негова
страна,липсата на причинно следствена връзка ,вида и характера на
настъпилите вреди и прекомерността на претенцията за обезвреда на вредите.
В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища в
разменените помежду им книжа.
Съдът,като се запозна с гласните и писмени доказателства по
делото,допуснатите и изслушани съдебно автотехническа и медицинска
експертиза и НОХД №867/21 г.по описа на РС гр.Добрич,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила Определение №157/31.08.2021г.по НОХД №867/2021г.по
описа на ДРС е одобрено постигнатото между Районна прокуратура
гр.Добрич и обвиняемия Д. Й. В. споразумение ,по силата което обвиняемият
се признава за виновен в това,че на 11.02.2020г. в гр.Добрич,при управление
на МПС-л.а. марка „Ф.“,модел „Ш.“ ,с рег.№**** ,по ул.“О. П.“,в посока ДКЦ
І е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно:чл.20 ал.1 от ЗДвП
и чл.119 ал.1 от ЗДвП ,по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на О. Н.
И. от гр.Добрич,което е довело да трайно затруднение движението на ръката
за период от около два месеца,като деянието е било извършено на пешеходна
пътека.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда,на която е приравнено
сключеното споразумение в наказателното производство е задължителна за
гражданския съд,който разглежда гражданските последици от
деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.
По тези съображения за така посочените обстоятелства не се събират
доказателства в гражднаския процес .
По делото е изслушана като свидетелка Д. И.а Я.,живееща на семейни
начала с пострадалия О. Н. И.,която показва,че в деня на инцидента имали
среща с ищеца.Когато му се обадила,за да му каже ,че ще закъснее ,тъй като
ул.“О. П. „била затворена,той и съобщил че е блъснат от кола.Когато
свидетелката достигнала до мястото на инцидента ищецът бил видимо
4
уплашен.След това отишли в Бърза помощ,където направили нужните
изследвания и гипсирали ръката му.Започнало да го боли и рамото.Повече от
месец пострадалия бил с гипсирана ръка.Не можел да се справи сам с
битовите си нужди,наложило се свидетелката да се грижи за него.Не можел
да си движи ръката,пътувал до работа с автобус.След като махнали гипса
ръката била обездвижена.Наложило се да ходи на физиотерапия,след което
сам започнал да прави гимнастика в дома си.И към момента изпитва
затруднения да достигне до високо поставени шкафове.Преди спортувал,след
инцидента вече не.В психическо отношение също имал затруднения-не
можел да спи,към настоящия момент не ляга на травмираното си рамо.Като
шофьор е внимателен,а като пасажер е напрегнат-„Стана лош пасажер.“
Разпитан е водачът на лекия автомобил,причинил злополуката-св.Д.
В..Според показанията му той се прибирал от работа,в посока от
стоматологията към градската градина,валяло дъжд.На пешеходната
пътека,където станало произшествието не било осветено,бил тъмно.Изведнъж
на пешеходната пътека се появил човек,ударът станал на самата пешеходна
пътека.Пешеходецът внезапно навлязъл в пешеходната пътека,не го видял
водача на автомобила.Бил облечен с тъмни дрехи,но какъв цвят водачът не
може да си спомни.След като паднал на платното шофьорът му предложил да
го закара в Бърза помощ,но той отказал.
Изслушана е комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза
,която дава следното заключение:
По механизма на автопроизшествието-на местопроизшествието не са
установени спирачни следи.Според показанията на водача на автомобил
скоростта му на движение е била не повече от 20 км./ч.Той видял жена,която
е стъпила на тротоара срещу пешеходната пътека,гледал към нея и в
следващия момент,поглеждайки напред видял,че една фигура се подпира на
предния капак на автомобила.При установената скорост времето за реакция
вещото лице определя на 0,8 сек.Дължината на опасната зона е 8,96 м.Лекият
автомобил се е намирал на отстояние около 37,18м. преди мястото на удара в
момента,в който пешеходецът О. И. е навлязъл в платното за движение по
ул.“О. П.“.Пешеходецът се е движел с нормален ход.Ударът между
автомобила е пешеходеца е настъпил на пешеходната пътека,като
съприкосновението се е осъществило в областта на коляното на пострадалия
и дясната половина на предната броня на лекия автомобил,в резултат на
което пешеходецът се подпира с дясната си ръка върху предната дясна част
на предния капак,от което има следа от протриване и отнемане на праховото
наслоение върху него.Към момента на произшествието не са съществували
препятствия по пътното платно,които да ограничават видимостта на двамата
участници в ПТП-то един спрямо друг.Пешеходецът е възприел
автомобила,идващ от дясната му страна от разстояние около 40-50м.
При удара О. И. е получил следните травматични увреждания:счупване на
лявата лъчева кост на типично място-един см.над гривнената става,контузия
на лява предмишница,лява раменна става и дясно коляно.Последиците от
контузията са лекувани с физиотерапия и ЛФК.По тялото на пострадалия
няма видими последици от злополуката.Контузията на лявата раменна става е
обострило съществуващо увреждане на ставата-увреждане на ротаторния
маншон на ставата.Към настоящия момент е останало ограничаване на
движенията странично отвеждане до 60 градуса.Предписаните и използвани
от ищеца медикаменти са относими към лечението на травматичните
5
увреждания.Оздравителния период от счупването на лявата лъчева кост е 2,5-
3 месеца.Лечението е проведено в съответствие с добрите лекарски практики.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Искът е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Безспорно установено е по делото,че по отношение на автомобила ,с който е
причинено увреждането е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“,сключен с
ответното дружество.
Съгласно постигнатото споразумение по НОХД867/2021г.на РС гр.Добрич е
установено ,че Д. В. е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП-Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,които
управляват и на чл.119 ал.1 от ЗДвП-При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци,като
намали скоростта и спре.Според експертното заключение водачът е имал
видимост спрямо пешеходеца ,тъй като се е намирал на отстояние около 37,18
м.преди мястото на удара,в момента,в който ищецът е навлязъл в платното за
движение. При това положение той е бил длъжен да спре и да го изчака да
премине по пешеходната пътека.
Не се доказа твърдяното съпричиняване от страна на ищеца за настъпване
на произшествието-след като е имало видимост и за двамата участници в
движението ,пострадалият не е изскочил внезапно на пешеходната пътека.Тъй
като автомобилът се е движел с ниска скорост и е бил на 40-50
м.разстояние,пешеходецът е преценил,че ще може да пресече платното за
движение,като не е могъл да очаква,че лекият автомобил няма намали
скоростта и да спре.Не се доказа ищецът да е спирал или да се е забавил при
пресичането на пътното платно. По тези съображения съдът намира за
недоказани възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносните последици от произшествието.
Що се отнася до размера на обезщетението,съдът намира,че справедливият
размер на обезщетението за понесените от ищеца болки и страдания е 20 000
лв.Видно от експертното заключение в неговата медицинска част
,необходими са между 2-3 месеца за пълното оздравяване на
пациента.Травмата на раменната става е обострила съществуващо увреждане
на ставата-увреждане на ротаторния маншон на ставата.Все още са
наблюдава ограничаване на движенията на ставата.В психологическо
отношение ,според показанията на св.Д.Я. също е имало известни
отклонения-страх от шофиране и от пътуване в кола,особена осторожност
при пресичане на пътното платно.Все пак увреждането е преминало и към
момента пострадалият продължава да работи това,което е работел и преди
инцидента.В частта до 35 000 лв.-искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Доказана и основателна е претенцията за заплащане на причинените
имуществени вреди в размер 81,80 лв.-представени са рецепти за изписани
медикаменти и касови бонове за заплащане на изписаните
медикаменти.Според вещото лице те са били необходими за ефективното
лечение на пострадалия.По тези съображения искът за имуществени вреди
следва да се уважи.
6
До ответното дружество е отправена претенция за изплащане на
имуществени и неимуществени вреди,вследствие на претърпените от ищеца
болки и страдания,получена на 05.04.2021г.,съдържаща КП за ПТП с
пострадали лица от 11.02.2020г.,медицинска документация и с посочена
банкова сметка за изплащане на обезщетението.На 22.04.2021 г.от ищеца са
изискани допълнителни доказателства-протокол за оглед на
местопроизшествието и скица-заверено копие,автотехническа
експертиза,заверено копие от влязло в сила заключително постановление по
наказателно производство срещу водача,или заверен препис от влязла в сила
присъда или постигнато съдебно споразумение.На 13.05.2021г. ищецът е
изпратил доказателствата,с които е разполагал към момента,но не е получил
отговор от застрахователното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.3 от КЗ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,когато за установяване на ПТП е бил представен някой от
документите по т.1 – т.5 ,а когато документите по ал.3 са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
ПТП,застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства,изготвени от други компетентни органи или лица.
Не могат да бъдат изисквани от заинтерсованата страна документи и
доказателства,с които тя по обективни причини не може да се снабди,тъй като
още не са съставени –т.напр.влязла в сила присъда или споразумение и др.
С изтичане на срока за окончателно произнасяне по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ
застрахователят е в забава и дължи лихви ,считано от датата на забавата,в
случая от 04.06.2021г.,от когато се дължи лихва за забава.
На ищеца по делото следва да се присъдят сторените по делото разноски ,а
именно адвокатски хонорар за уважената част от претенцията по минимума на
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а
именно сумата от 1 130 лв.,на основание чл.38 от ЗА.
На ответника по делото следва да се присъдят сторените по делото съдебно
деловодни разноски в общ размер на сумата от 2150 лв.,а пропорционално на
отхвърлената част от иска 924,29 лв.
Ответното дружество следва да заплати по сметка на Добрички окръжен съд
сумата от 800 лв.-върху уважената част от иска.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания“ЛИ“АД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление:гр.София,бул.“С. Ш.“№67а,представлявано от
изпълнителния директор М. С.а М. Г. и изпълнителния директор П. В. Д. да
заплати на О. Н. И. ЕГН ********** от гр.Добрич,,ул.“Р. Ц.“№7,вх.В,ет.4,ап.7
сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/-обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени болки и страдания,вследствие на ПТП,състояло се на
11.02.2020г.,ведно с лихва за забава,считано от 04.06.2021 г.до окончателното
изплащане на главницата и сумата от 81,80лв./осемдесет и един лев и
осемдесет ст./-имуществени вреди,причинени от ПТП ,състояло се на
11.02.2020г., ведно с лихва за забава,считано от 04.06.2021 г.до окончателното
7
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди до
предявения размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “ЛИ“АД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление:гр.София,бул.“С. Ш.“№67а,представлявано от
изпълнителния директор М. С.а М. Г. и изпълнителния директор П. В. Д. да
заплати на адв.Р. Р.,ВТАК,личен номер ********** сумата от 1 130
лв./хиляда и триста лева/-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. Н. И. ЕГН ********** от гр.Добрич,,ул.“Р.
Ц.“№7,вх.В,ет.4,ап.7 да заплати на Застрахователна компания “ЛИ“АД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“С.
Ш.“№67а,представлявано от изпълнителния директор М. С.а М. Г. и
изпълнителния директор П. В. Д. сумата от 924,29 лв./деветстотин двадесет и
четири лева и двадесет и девет ст./-сторени по делото разноски,съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “ЛИ“АД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление:гр.София,бул.“С. Ш.“№67а,представлявано от
изпълнителния директор М. С.а М. Г. и изпълнителния директор П. В. Д. да
заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 800 лв./осемстотин
лева/ държавна такса върху уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
8