Р Е Ш Е Н И Е
София, 15.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 2579 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 6 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на В.Л.Е. срещу Разпореждане от 10.02.2020 г. по изп.дело № 20198380406759 с което ЧСИ М.Б.е отказал да
прекрати изпълнителното производство, поради липса на основание за
прекратяването му.
Частният
жалбоподател излага, че към датата на образуването на изп.дело
на ЧСИ М.Б.претендираната от взискателя
главница е изцяло платена към 18.10.2018 г., поради което не дължи сумата от
1 061,90 лв. Искането към съда е да се отмени обжалвания акт, като
незаконосъобразен.
Взискателят по делото „ЕОС
М.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна с подробно изложени в тази насока
съображения, като искането му към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ М.Б.е депозирал мотиви,
в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните
действия са правилни и законосъобразни.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20198380406759 е образувано въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 10.02.2015 г. от СРС, 38 с-в и
постъпила Молба с вх. № 68217/03.12.2019 г. от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******срещу В.Л.Е.,
ЕГН **********, за сума в размер на 1 061,90 лв. – главница и 82,30 лв. –
лихви, дължими към 19.11.2019 г. Длъжника е уведомен на 17.01.2020 г.
С молба от 20.01.2020 г. длъжникът, чрез процесуалният си
представител е поискал изп.дело да бъде прекратено,
при твърдения, че всички задължения към взискателят са
изцяло платени.
С молба от 24.01.2020 г. взискателят
„ЕОС М.“ ЕООД е поискал молбата на длъжника да бъде оставена без уважение, тъй
като, видно от извършените плащания, същите не са направени съгласно
договорения погасителен план между страните, поради което и на основание чл. 4
от сключеното между страните Споразумение от 07.03.2016 г. същото се счита за
прекратено, поради забава на плащане на дължима месечна вноска и същото се
прекратява. Товай е причината и взискателят
да поиска възобновяване на изп.действия.
С обжалваното Разпореждане от 10.02.2020 г. ЧСИ М.Б.е
отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.дело
№ 20198380406759, поради липса на основание за прекратяването му.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и
изчерпателно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този
ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена
правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че
са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност
за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по
делото счита, че са незаконосъобразни.
Предмет на настоящото производството по обжалване на
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е
наличието или липсата на основания, осуетяващи реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително
производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези
основания за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и
лимитативно изброени в чл. 433 ГПК.
Относимите към предмета
на настоящото производство възражения, релевирани в
частната жалба, се отнасят до твърденията за плащане от страна на длъжника на
сумата по изпълнителния лист преди образуване на изп.производство,
които биха могли да обосноват основания за прекратяване на изпълнителното
производство, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Това е така, тъй като пред ЧСИ не е представен нито един
от документите по чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК, при наличието на които може да се приеме, че са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК – разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от
които се вижда, че сумата по изпълнителният лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
От приложените към жалбата доказателства се установява,
че длъжникът не е спазил погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
Анекс от 10.11.2017 г. към Споразумение от 07.03.2016 г., а именно не е внесъл
дължимата вноска № 5 от погасителния план с падежна дата 30.03.2018 г., а е извършил
плащане чак на 24.04.2018 г., като по този начин е изпаднал в забава.
С оглед на това, правилно ЧСИ е констатирал, че в случая
намира приложение нормата на чл. 4 от Споразумението,
съгласно който при забава на плащане или неплащане на дължима вноска,
споразумението се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да
уведомява длъжника.
Кредиторът има правото при настъпване на това условие за
нарушаване на споразумението, да не приложи договореното спиране начисляването
на законна лихва върху главницата на задължението. Във връзка с това, с
изпадането на забава от страна на длъжника, взискателят,
по силата на изрично уговореното в Споразумението, е счел същото за автоматично
прекратено. Действието на приетия погасителен план за разсрочване на
задължението е отпаднало, поради което са отпаднали и облекчените условия,
договорени с него, а именно отпадане на клаузата за спиране на начисляването на
законна лихва върху главницата по задължението. В този смисъл, направените
плащания от страна на длъжника, за които той твърди, че са в погашение на
сумата по изпълнителния лист не погасяват изцяло неолихвяемата
сума, а, напротив, сума, представляваща олихвяема
главница и начисляваната върху нея лихва.
С оглед на това и доколкото по делото са представени
доказателства за заплатена сума в общ размер на 2 727 лв., твърденията, че
длъжникът е изплатил изцяло задължението по изпълнителен лист, издаден на
10.02.2015 г. по гр. д. № 5419/2015 г. по описа на Районен съд София, 38 състав
са несъстоятелни и необосновани и остават недоказани.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че атакуваният
отказ на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен и поради
това прави жалбата за неговата отмяна неоснователна и като такава, тя следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба на В.Л. Е.
срещу Разпореждане от 10.02.2020 г. по изп.дело №
20198380406759, с което ЧСИ М.Б.е отказал да прекрати изпълнителното
производство, поради липса на основание за прекратяването му, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.