№ 10539
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110100077 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „т......................................ия София”
ЕАД против Д. И. С. ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения, за които по ч.гр.д.№ 50592/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,, както следва: сумата от 3 622,57 лв., претендирана като стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 828,36 лв. относно задължението за топлинна енергия и за забава в периода от
15.09.2018г. до 11.08.2021 г.; сумата от 22,10 лв., претендирана като цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г.. ведно със
законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,67
лв. относно задължението за дялово разпределение и за забава в периода от 31.08.2018г. до
11.08.2021 г.
Твърди се топлоснабдяване на имот на посочен адрес, с абонатен номер 232147.
Ответникът оспорва задълженията с възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „БРУНАТА ” ООД, конституиран на страната на ищеца,
се представят Протокол за неосигурен достъп за втория отоплителен сезон, както и Главен
отчет за първия сезон.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
1
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Отговорът съдържа признание и от неоспорените писмени
доказателства се установява, че ответникът е клиент на ответника.
Съгласно чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ , когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. Лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването. От страна на ответника не се твърди и не се
доказва прекратено топлоснабдяване по посочения ред – чрез подаване на посочената
декларация.
Напротив, според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че начислените задължения включват
топлинна енергия за отопление за отчетени през първия отоплителен сезон 4 броя радиатори
с индивидуални разпределители, както и 1 бр. щранг-лира в банята, която е без
разпределител, такса „сградна инсталация“ и 1 водомер. Задълженията са правилно
изчислени съобразно извършения отчет, изготвения за който документ (т.нар. Главен
отчет) съдържа положен подпис за абонат (л. 58 от делото) и относно снетите показания
съдържат неизгодни за ответниците, от гледна точка на настоящия процес, обстоятелства.
За щранг-лирата в банята е била начислена служебно енергия при максимална мощност, тъй
като е без разпределител, а щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР
на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни
тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на
съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена
топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е
съобразено с т. 6.9 от Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334
от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без уред за
дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата по т. 6.5, което е своеобразна санкция за неизпълнено задължение от
абоната да снабди отоплителните тела с разпределители.
От страна на ответника не е оспорен представения от „БРУНАТА ” ООД документ,
удостоверяващ неосигурен достъп за отчет за втория отоплителен сезон 2018/2019 г. От
заключението на съдебно-техническа експертиза се изяснява, че за този период, поради
неосигурен достъп, е била начислена служебна енергия за отоплени начислените
задължения в хипотеза на неосигурен достъп за отчет са съответни на установените
2
нормативни правила. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.
Поради изложеното и въз основа на експертното заключение съдът намира за установено, че
реално потребената за имота на ответника топлинна енергия, стойностно е в размер на 3
622,57 лв., колкото и се претендира.
Частично основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 30.08.2018 г. – три години преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК. Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия
представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно общите условия на топлопреносното
предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните
сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на
съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така
в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза относно фактурите с прогнозните сметки, съдът намира, че са погасени по
давност задълженията за топлинна енергия за периода 01.10.2017г. - 30.06.2018 г. – в
размер на 794,96 лв.
Не са погасени задължения за топлинна енергия в размер на 2827,61 лв. за периода
01.07.2018г. г.- 30.4.2019 г.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху
дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница
се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при
извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че погасените по давност
задължения за лихви са в размери: 181,96 лв. относно главницата за топлинна енергия, като
непогасеният по давност остатък е 646,58 лв. – лихви за забава, дължими за периода
15.09.2018г. до 11.08.2021 г.
Задължението за плащане на услугата „дялово разпределение” към ищеца следва от т. 36 от
3
Общите условия. Начина на формиране на цената е предвидено в т. 5 от договора, сключен
между етажните собственици и топлинния счетоводител – 4,20 лв. на измервателен уред на
сезон, като подлежи на допълнително заплащане и по 2,10 лв. на уред, в случай на
неосигурен достъп. Следва, че за втория отоплителен сезон, за който се претендира
неплатена такса за дялово разпределение, са дължими 25,20 лв. Видно е, че претендираната
от ищеца в размер на 22,10 лв. сума за дялово разпределение е в по-нисък размер от
действително дължимия. Погасяване по давност не е налице, тъй като видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза най-старото задължение за дялово
разпределение е възникнало през месец 7.2018г., като срокът да плащане бил до края на
месец август 2018г. Законната лихва за забава относно услугата „дялово разпределение” е
съответна на претендираната – 5,67 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски е частично основателна: за исковото производство - за
сумата 786,77 лв. (от общо в размер на 1006,21 лв.); за заповедното – за 109,13 лв. (от
сторени в размер на 139,57 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. С. с ЕГН: ********** да заплати
на „т......................................ИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********: сумата 2827,61 лв. -
стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.07.2018г. г.- 30.4.2019 г. за
толоснабдяване на имот с аб.№ 232147, ведно със законната лихва за забава, считано от
30.08.2021 г. до окончателното изплащане; 646,58 лв. – лихви за забава, дължими за
периода 15.09.2018г. до 11.08.2021 г., 22,10 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г.. ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,67 лв. относно задължението за
дялово разпределение и за забава в периода от 31.08.2018г. до 11.08.2021 г. - ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 50592/2021 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените „т......................................ИЯ СОФИЯ” ЕАД против Д. И. С.
искове: за стойност на топлинна енергия – за разликата над 2827,61 лв. до 3 622,57 лв.,
както и за периода 01.10.2017г.-30.06.2018 г., както и за мораторна лихва за периода
15.09.2018г. - 11.08.2021 г. – за разликата над 646,58 лв. до 828,36 лв.
ОСЪЖДА Д. И. С. с ЕГН: ********** да заплати на „т......................................ИЯ СОФИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 786,77 лв. – съдебни
разноски за исковото производство, както и 109,13 лв. – съдебни разноски за заповедното
4
производство.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА” ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца „т......................................ия София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5